РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Кюстендил, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на трети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Симона Р. Цикова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело №
20241500100219 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора - Общ исков процес от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Съдът е сезиран с искова молба от Ф. Ю. И., с ЕГН: **********, с адрес:
***********************, представлявана от адв. Р. М. от САК, със съдебен адрес
*********************, против „************** *********” АД, вписано в ТР при
АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***************.
В исковата молба се сочи, че на 03.11.2023 г., около 13:56 часа, в ***********,
на ул. „***********“, при № ***, ******, като водач на лек автомобил марка и модел
„*******“, с peг. № *********, нарушил правилата по ЗДвП, като движейки се в
посока от ул. „*********“ към ОД на МВР - Кюстендил, не пропуснал преминаващата
по пешеходна пътека тип зебра пешеходка Ф. Ю. И., в следствие на което я блъснал и
реализирал ПТП с пострадало лице, при което инцидент на ищцата били причинени
телесни увреждания.
За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от 03.11.2023г., деловодно заведен под № ***********/06.11.2023г. Образувано
било досъдебно производство № 790/2023г., по описа на РУ на МВР - Кюстендил.
След злополуката пострадалата ищца била транспортирана и приета в
Клиниката по ************* към УМБАЛСМ „Н.И. П.“ ЕАД - гр. С., с оплаквания от
болка в ляво рамо и лява гръдна половина. Извършени й били прегледи и изследвания,
от които били установени: Болка в ляво рамо; Неравномерно задебеляване на плеврата
по хода на средна аксиларна линия в ляво долно белодробно поле; Воалиран ляв КД
синус, най-вероятно на фона на ателектаза; Фрактури в областта на проксималната
част на хумеруса, наличие на течни колекции в тавата; Изкълчване на лява раменна
става; Травма на гръдния кош, неуточнена; Пази лявата гръдна половина; Двустранно
везикуларно дишане, отслабено вляво; Наличие на палпаторна болка в лява гръдна
1
половина; Фиксирана лява ръка към тялото с марлена превръзка. По време на престоя
на ищцата в лечебното заведение й е проведена медикаментозна терапия с „****“,
„*******“, „**********“, „*********“, „*********“, „***********“ и „**********“.
Предприето било и оперативно лечение, проведено на 03.11.2023 г., като било
извършено Открито наместване на дислокация на рамо, а поставената диагноза била
„***********. Счупване на ладиевидната кост на китката, закрито, с придружаващи
заболявания: ************“. Ищцата била изписана от лечебното заведение на
08.11.2023 г., с дадени препоръки за продължаване на антикоагулантната терапия още
20 дни и да не натоварва увредения крайник.
В резултат на получените травматични увреждания при настъпилия пътен
инцидент, пострадалата била временно неработоспособна за период от 36 дни.
В резултат на ПТП ищцата претърпяла внезапно и неочаквано увреждане на
здравето и множество болки и страдания. Фрактурите в областта на лявата й ръка
били силно болезнени и мъчителни, поради което страдала от слабост и силно
затруднени движения на увредения крайник. Допълнителна болка изпитвала от
луксацията на рамото на същата ръка. Страхувала се е за здравословното си състояние,
поради ограничения обем движение, вследствие от травмите. Изпитвала силна
болезненост и омаляване при заемането на определени положения на тялото. Не е
можела да спи на лявата си страна, често се е будела от болки, което е влияело и на
психическото й състояние.
Поради травмите ищцата не можела да свърши нищо сама и постоянно се
нуждаела от помощта на близките си. Изпитвала затруднения при елементарни
движения като обличане, събличане, къпане. Оплаквала се е от слабост в ръката и
изпускане на предмети. Заради постоянното обездвижване се е оплаквала от болки,
изтръпвания и мравучкания в увредения крайник. Поради травмите в областта на
гръдния кош, пострадалата е изпитвала остри болки и бодежи при вдишване и
издишване. Това сериозно затруднявало дишането й, в резултат на което тя се
чувствала слаба и отпаднала, изморявала се е бързо и често й прималявало от
направеното усилие. Освен това болките се провокирали и при всяко по-рязко
движение на тялото. Допълнителен дискомфорт й създавало притеснението на
близките й, които били ангажирани с полагането на грижи за нея. Срамувала се е от
случилото се и от цялостното си състояние.
Все още изпитвала болки в областта на травмите. Към настоящия момент имала
проблеми при движение на увредения крайник, като поради травмите не била
пълноценна в ежедневните си дейности. Поради това изпитвала чувство на срам и
притеснение. Чувствала дискомфорт поради състоянието си, което било причина за
ниското й самочувствие.
Инцидентът довел и до множество неблагоприятни последици за психическото
състояние на ищцата. Изживеният силен стрес рефлектирал върху общото й
емоционално състояние, като страдала от постоянно чувство на безпокойство и
тревожност. Преминавала през честа смяна в настроенията и се разстройвала лесно.
Трудно й било да се отърси от случилото се и непрекъснато се връщала в мислите си
към спомена за злополуката. Притеснявала се от автомобили, чувствала се неспокойна
и неуверена, когато се налагало да пресича улицата сама, тъй като се страхувала, че
инцидентът може да се повтори и да пострада отново. Травмата се отразила и на съня
й, заспивала трудно и спяла неспокойно, като се будела често от кошмари в състояние
на силен уплах и стрес. Загубила и апетита си и се хранела с нежелание. Опасявала се,
2
че никога няма да се възстанови напълно и ще изживее остатъка от живота си в
постоянни болки. Бъдещето й изглеждало мрачно и заплашително. Чувствала се
безполезна и в тежест на своите близки, което силно я натъжавало и я карало да плаче
неутешимо. Постоянно била в лошо настроение и не искала да се среща с никого.
Затворила се е в себе си и изпаднала в депресивно състояние.
Сочи се, че виновният водач, който е управлявал лек автомобил марка и модел
„*******“, с peг. № *********, е имал задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗК „*********“ АД, с полица №
********, валидна от 13.06.2023г. до 12.06.2024 г.
На 27.11.2023 г. ищцата отправила молба-претенция до застрахователя на
отговорния за ПТП водач - ответника ЗК „*********“ АД, с искане да бъде
определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение. Към настоящия
момент застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по
заявената извънсъдебна претенция, което пораждало правния интерес на основание чл.
432, ал. 1 КЗ от предявяването на настоящата претенция по исков ред.
С оглед обстоятелството, че застрахователят бил уведомен за настъпилото ПТП
на 27.11.2023 г. с извънсъдебната молба-претенция, то от този момент, на основание
чл. 429, ал. 3 от КЗ, върху претендираната сума следвало да бъде начислена и законна
лихва до окончателното й заплащане.
Предвид изложеното се поддържа искане да бъде осъдено ответното дружество
„************** *********” АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***************, да заплати на Ф. Ю. И., с ЕГН:
**********, застрахователно обезщетение в размер на 80 000 лева (като претенцията е
увеличена от 60 000 лв. на 80 000 лв. по реда на чл. 214 от ГПК в съдебно заседание на
03.06.2025 г.) за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и психически стрес, в резултат на ПТП, настъпило на 03.11.2023 г.,
причинено при управление на застрахован при ответника лек автомобил марка и модел
„*******“, с peг. № ***********, при което са й причинени телесни повреди, ведно
със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на уведомяване
на застрахователя за настъпилото произшествие - 27.11.2023 г. до окончателното
изплащане на обезщетението.
Претендират се и направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответното дружество „**************
*********” АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***************, е упражнило правото си на отговор чрез пълномощника
си юрисконсулт З. Т., с който се оспорват изцяло предявените искове по основание и
размер, заради което се иска отхвърлянето им.
Сочи се, че управлявалият МПС-то водач е чуждестранен гражданин,
некомпетентен да управлява МПС на територията на РБ; по процесния автомобил не
били констатирани реципрочни на произшествието щети и следи; показания на водача
не били снети и нямало данни за влязло в сила наказателно постановление; ищцата
пострадала от падане на твърда повърхност, а не от удар, прегазване или премачкване
от автомобил, като увредено било рамото й, което не е на нивото на височината на
автомобила.
Оспорва се твърденият от ищеца механизъм на процесното ПТП и причините за
3
неговото настъпване.
Оспорва твърдението, че пешеходката е пресичала правилно, а водачът е
нарушил правилата за движение.
Твърди се, че принос за произшествието има ищцата, която предприела
пресичане зад друг автомобил, който е ограничавал видимостта на водача, като същата
била длъжна да прояви грижата на добрия стопанин като прецени ситуацията и не се
излага на опасност, като изчака преминаването на близко намиращите се автомобили,
движещи се по главен път със съобразена скорост.
Допълва, че липсват данни за повдигнато обвинение срещу застрахован при
ответника водач, и липсва влязла в сила присъда срещу водача съобразно наведените
твърдения за причинена средна телесна повреда в ПТП.
Заявено е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата ищца на 50 %, която с поведението си сама е поставила здравето и
живота си в опасност и е допринесла за увеличаване на вида и степента на телесните
си увреди, като внезапно е изскочила зад друг автомобил, който е ограничавал
видимостта на водача и водачът не е имал техническата възможност да предотврати
събитието.
Твърди, че пешеходката не е проявила необходимата предпазливост, грижата на
добър стопанин като прецени ситуацията, не се излага на опасност и изчака
преминаването на близко намиращите се автомобили, движещи се по главен път със
съобразена скорост, а не се е огледала преди да заеме лентата за движение на
автомобила, с което е създала предпоставки за ПТП, като счита, че произшествието е
било предотвратимо от ищцата.
Навеждат се доводи, че ищцата е пострадала при неправилно пресичане на
пътното платно, движейки се при нарушение на чл. 108, 113 и 114 на Закона за
движение по пътищата.
Оспорва претенциите за имуществени вреди по основание, като счита, че
претендираните разходи нямат причинно-следствена връзка с процесното събитие, тъй
като са направени много по-късно, макар и такава претенция да не е предявена.
Оспорва се видът, характерът, обемът и продължителността на твърдените
неимуществени вреди, причинно-следствената им връзка с процесното ПТП, както и
размерът на исканото обезщетение като завишен и несъответен.
Изтъква се, че ищцата има принос за по-продължителния период на
възстановяване, доколкото не било проведено правилно и своевременно лечение, както
и не били спазвани хигиенни предписания, дадени от медицинските лица.
Оспорват се всички твърдения за настъпили психически последици, както и че
ищецът търпи описаните в исковата молба неимуществени вреди
Твърди се, че ищцата е имала предхождащи събитието заболявания, които са
допринесли за настъпване на събитието, за получените увреждания, за претърпените
болки и страдания и за по- дългия възстановителен период.
Оспорва се и акцесорният иск за обезщетение за забава, който се възприема за
неоснователен, заради неоснователност на главния иск.
Не се оспорва дата на уведомяване на застрахователя 27.11.2023 г.
Твърди, че застрахователят не дължал незабавно плащане, без да се увери, че е
настъпило застрахователно събитие и какви са последиците от него. Ответникът
4
изпадал в забава след уведомяването му и представяне на всички необходими
документи. Застрахователят бил длъжен да прояви грижата на добрия стопанин към
всички застраховани, като плаща само доказаните по основание претенции. Съгласно
чл. 496. ал. 1 от КЗ, законодателят определил 3 месечен срок за това, в полза на
застрахователя. Застрахователят не дал повод за завеждане на дело, не е отказал да
плати обезщетение.
Поради изложеното се иска пълно отхвърляне на исковата претенция, като се
претендира и присъждане на сторените деловодни разноски. Прави се възражение за
прекомерност на претендирания от ищцата адвокатски хонорар.
В съдебно заседание исковата молба и отговорът към нея се поддържат от
представителите на страните.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от
ГПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят по съществуването на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното пътно-транспортно произшествие за
увреждащото МПС „*******“, с per. № *********, по силата на Застрахователна
полица № ********, сключена с ответното дружество и валидна към датата на
произшествието. В т.см. е и Справка от информационната система на „*******“,
приложена на л. 22 от делото.
Видно от приложения към исковата молба Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 03.11.2023 г., на 03.11.2023 г., около 13:56 часа, в ***********, на
ул. „***********“, при № ***, ****** като водач на лек автомобил марка и модел
„*******“, с peг. № *********, нарушил правилата по ЗДвП, като движейки се в
посока от ул. „*********“ към ОД на МВР - Кюстендил, не пропуснал преминаващата
по пешеходна пътека тип зебра пешеходка Ф. Ю. И., в следствие на което я блъснал и
реализирал ПТП, в следствие на което й били причинени телесни увреждания.
Образувано било досъдебно производство № 790/2023г., по описа на РУ на МВР
– Кюстендил, ДП № 1637/2023 г. на КРП, приключило на 15.05.2024 г. с внесен
обвинителен акт срещу Д.К.У./******, за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3,
предл. посл, б. „а“, пр. 2 вр. ал. 1, б. „б“ от НК.
По посочения обвинителен акт било образувано НОХД № 558/2024 г., по което е
постановена Присъда № 27/2024 г., по силата на която подсъдимият Д.К.У./****** е
признат за виновен в това, че на 03.11.2023 г. в гр.К., по ул.“***********“ пред дом №
***, движейки се в посока от ул.“*********“ към ОД МВР гр.Кюстендил, на
пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М8.1, тип „Зебра“ при управление
на МПС - лек автомобил марка „*****“ модел „*****“, с ДК№ *********, е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно: чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП - с поведението
си е създал опасност за движението и е поставил в опасност живота и здравето на Ф.
Ю. И. от ***********, общ. Кюстендил; чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП - не е бил внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, какъвто е пешеходеца Ф. Ю. И. от
гр.К., общ.К.; чл.20, ал.2, пр.1 от ЗДвП - водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие ,като при избиране скоростта на движението не се е съобразил с
конкретните условия на видимост, а именно тъмната част на денонощието; чл.119, ал.1
5
от ЗДвП - при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, като не е
пропуснал движещата се по пешеходна пътека Ф. Ю. И. от гр.К., обл.К., и с това по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Ф. Ю. И.. от гр.К., общ.К.,
изразяващи се в трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник, в
следствие на пълна луксация /изкълчване/ на лява раменна става, фрактура на
ладиевидната кост на лява китка, неопасно за живота - престъпление по чл.343, ал.3,
пр.1, б.“А“ във вр. с ал.1 във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
Със заключението по допуснатата съдебна авто-техническа експертиза,
неоспорено от страните, изготвено от вещото лице гл.ас. д-р инж. Ф. В. К., е установен
механизмът на ПТП. Посочено е, че участъкът в района на произшествието е
образуван от бул. „***********“ и ул. „******“ пътната настилка е била асфалтова с
наклон изкачване по посоката на движението на автомобила. От протокола за оглед,
свидетелските показания и видеоматериала вещото лице е приело, че първоначалния
контакт между двамата участници в процесното произшествие е било следното: за л.а.
модел „*******“, с per. № ********* в предната - челна част на автомобила в областта
на предната броня и предния капак; за пешеходката Ф. И. във външната странична
част на десния долен крайник. При сравняване на разстоянието от което водача на
автомобила е имал възможност да забележи пешеходната - 19 метра и опасната зона на
автомобила - 14,70 метра се определя, че водачът на лек автомобил марка и модел
„*******“, с per. № ********* е имал възможност да предотврати произшествието
чрез спиране. Вещото лице сочи още, че от техническа гледна точка пешеходната Ф.
И. е имала възможност да избегне процесното произшествие, ако същата е изчакала в
лентата за насрещно движение да премине автомобила и чак след това да продължи
пресичането и на другата лента за движение, но при тази ситуация би било възможно
да настъпи друго произшествие с пешеходната, тъй като тя се намирла на активна
лента за движение.
Според заключението по съдебно-медицинската експертиза, изготвено от д-р Е.
Л. – основно и допълнително, неоспорено от страните, при инцидента ищцата е
получила следните увреди: Фрактури в областта на проксималната част на хумеруса,
наличие на течни колекции в ставата; Изкълчване на лява раменна става; Травма на
гръдния кош, неуточнена; Частично скъсване на мускулус супраспинати и стеснение
субакромиално пространство – с данни за импийчмънт синдром. Така получените
увреди, вещото лице сочи, че биха могли да бъдат получени по време и място, описани
в исковата молба. Описаните увреди в началото до провеждане на лечението
предизвикват блокиране в лявата раменна става с наличие на силни болки дори и при
минимално движение и пипане в същата област. За изкълчването /луксацията /на
лявата раменна става е проведено лечение с наместване /репозиция / на същата под
краткотрайна обща /венозна /анестезия с имобилизация и последваща
рехабилитация.Последиците от тази травма доказани с ЯМР и е проведено оперативно
лечение на същата става с нова имобилизация и отново провеждане на
рехабилитапионни процедури. Продължителността и интензивността на претърпените
от ищцата болки и страдания в началото са били много силни до няколко дни след
репозицията / наместването /на ставата, след което тези болки постепенно започват да
намаляват, капо отново са се засилили по време па оперативното лечение
ппоследващият нов курс от провеждане на рехабилитационни процедури. Получените
при претърпяното ПТП увреди на ищцата с последващото лечение и рехабилитация,
6
биха могли да се приемат, че са в причинно-следствена връзка между претърпяното
ПТП, извършените прегледи, изследвания. След извършен клиничен преглед на ищцата
вещото лице е установило наличие на зараствали оперативни цикатрикси в областта на
предната повърхност на лявата раменна става. Лявата раменна и гривнени стави са
оточни с наличие на болки при палпация /пипане/ в областта на голямата пъпка на
лявата раменна кост и двата сникондила в днеитянага част на същата кост. Движенията
в същите стави са болезнени и ограничени. Лява раменна става има аддукция
/странично повдигапе/от 35 градуса; Флсксия /повдигане ръката напред/ от 30 градуса
и Ротация /въртене/ от 10 градуса. Лявата гривнена става е оточна с ограничение в
екстензията изправянето и флсксията свиването й. Тези последици от счупването и
проведеното лечение ще ocтанат трайни и не подлежат на корекция чрез оперативно и
консервативно лечение. Също така се очаква същите увреди да продължат да
причиняват болки и неудобства при обслужване и битовите нужди на ищцата и да се
увеличават за бъдещ период.
В приетото заключение, изготвено от вещото лице С. С. М. - клиничен психолог,
се сочи, че Ф. Ю. И. не страда от психично разстройство, не се води на диспансерен
отчет и не й се е налагала консултация с психиатър до момента, но от психологичната
оценка и личностовия профил на ищцата е консатирана реакцията на стрес и
продължително разстройство в адаптацията, изразено чрез дискомфорт от болката и
страх за здравето и живота. Промяна на жизнения й стил в личен и социално значим
план. Депресивно тревожни преживявания и мисли за безперспективност, свързани със
създаване на зависимост от съпруга й и чувството, че е безполезна за семейството си.
Това състояние е предизвикано от външен фактор в случая - ПТП и продължава една
година след травмата /видно от медицинската експертиза/, както и към момента на
психологичната оценка за делото. Налично е незавършило към момента
възстановяване, съпроводено с болка, промяна на възможностите за качествено
социално функциониране и регрес в уменията за справяне с ежедневието до степен да
изпадне в пълна зависимост от съпруга си за ежедневни битови нужди. Ограничена е
социалната й активност, не може да се движи без придружител, не може да помага на
съпруга си след сърдечната му операция и не може да се грижи за семейството си ,
както и да изпълнява качествено трудовите си задължения. Нарушени са
възможностите й за успешното пласиране на социалната сцена,не смее да се разхожда
самостоятелно и е загубила автономността си. Последствията от преживяното се
изразяват в страх за здравето, безперспективни мисли за бъдещето свързани с
реализацията и автономността, нарушения в съня което е следствие на въздействие на
травмиращата ситуация. Налице е фрустриране на уменията да функционира като
успешна личност,нарушени са значими за него житейски стереотипи, изпитва
несигурност, понижаване па самооцснката, което влияе върху начина й на общуване в
семейния кръг и функциониране в ежедневието и соицалинте ситуации в които се
реализира. Личностовият профил на Ф. И. към момента включва изкривени вярвания
за себе си и за другите, вина, срам и неспособност за изпитване на положителни
емоции, депресивни преживявания усложнени шест месеца след ПТП-то. Всичко това
дава основание да се коментира наличие на посттравматично стресово разстройство
развило се в резултат на травматично събитие случило се на 03.11.2023 г., което
сериозно е застрашило качеството на живота й, физическото и психическото
благополучие на ищцата.
Приложена е и Молба-претенция до ЗК „*********" АД, с вх. №
11634/27.11.2023г., като досежно датата на уведомяването страните не спорят.
7
По делото по делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита
на свидетелите Й.М. и Ф.Ш. И. – съпруг на ищцата.
Свидетелят М. сочи, че е започнал да провежда рехабилитация на ищцата през
м. декември 2023 г., която продължавала и до сега. Това се налагало поради получена
травма, след като била блъсната на пешеходна пътека. Тя била с луксация - изкълчване
и фрактура в раменната става, едновременно, като китката била обездвижена, също
имала счупване в тази област. Проблемът бил на лявата ръка. В началото била
обездвижена с ортеза. Сочи, че процедурите, които извършвал били болезнени. В
продължение на година 90% от времето била на рехабилитация. Прогрес имало, но
след като стигнали до едно ниво, някъде м. май-м. юни, свидетелят виждал, че нещата
опират до едно ниво на рамото и повече не можела да изправя ръката си, като
пръстите били свити много. Поради това я насочил при един лекар в гр. С., който след
ЯМР установил, че има разкъсване на ротаторен маншон на 4-те мускула. Заради което
се наложила оперативна интервенция. Месец и половина след това започнали наново
рехабилитацията. Понастоящем продължавали рехабилитацията по препоръки на
хирурга, който е извършил операцията. Имало напредък, но можела да вдига ръката на
нивото на лицето, като движението назад било почти невъзможно и болезнено. В този
период споделяла, че е взимала обезболяващи, заради болките, които търпи. Въпреки
положените усилия ръката можела да използва на 50%. Относно прогнозата за
възстановяване сочи, че лекарите от С. дали един лист, по който трябва да се движи
рехабилитационната програма, който е до 1 година, след което се очаквало пълно
възстановяване.
Свидетелят Ф. И. – съпруг на ищцата, дава показания за това, че разбрал за
инцидента със съпругата по телефона и веднага отишъл в болницата, в „Спешно
приемно“. Там видял съпругата си, която гледала в една точка неадекватно, но го
познала. След като направили снимка в **** болница казали, че е извадено рамото.
Същия ден я закарал в УМБАЛСМ „Н.И.П.“, където я приели за лечение и след
проведени изследвания казали, че предстои операция, но не я оперирали. Там
престояла 7 дни и я изписали, като казали, че ще се подобри. През цялото време
казвала, че изпитва силни болки, заради което започнала да приема силни
обезболяващи. Тръгнала на рехабилитация в болницата в Кюстендил при Д.М.. В
четвъртия-петия месец от рехабилитацията, подобрението било много малко. Тя
просто не можела да си вдигне ръката над нивото на рамото. Заради това направили
ЯМР, което изследване показало, че има разкъсване на маншон на сухожилие. След
това отишли в МБАЛ „*****“ база 2 и там я оперирали срещу заплащане. След
операцията рехабилитацията й била по-добра и се оправяла по-добре. След като я
изписали от „П.“ имала нужда от непосредствени грижи. На нея лявата ръка й била
водеща ръка, заради което не можела да свърши нищо. Притеснявала се, че трябва тай
да върши домакинската работа, защото 6 месеца преди да я блъснат нея, самият той
претърпял сърдечна операция, заради което не трябвало никакви натоварвания да
извършва и притеснения да има. Ищцата по цяла нощ се въртяла, охкала, пъшкала, но
постепенно се пооправяла. След операцията по някакъв начин започнала да си облича
блузите, но сутиена не можела да си закопчае, не можела да се нареши и да си сложи
щипката, като всичко това правел той.
Приобщени са и множество медицински документи: Епикриза на Ф. Ю. И. ИЗ №
44534/2023 г. КОТ, УМБАЛСМ „Н.И. П.“ ЕАД - гр. С.; Амбулаторен лист №
233399007937 от 04.12.2023г.; Амбулаторен лист № 2334810089D3 от 13.12.2023г.;
Амбулаторен лист № 24023B007D29 от 17.01,2024г.; Амбулаторен лист №
8
240263017329 от 25.01.2024г.; Амбулаторен лист № 240736003А30 от 12.03.2024г.;
Амбулаторен лист № 24082900660F от 21,03.2024г.; Амбулаторен лист №
2409410063Е1 от 02.04.2024 г.; Амбулаторен лист № 241031005СА9 от 11,04.2024г.;
Амбулаторен лист № 241314019F62 от 02,05.2024г.; Амбулаторен лист №
24136А00В1С8 от 15.05.2024г.; Епикриза към И.З. № 4907/2024г., от ООТ, на МБАЛ
„*****“ ЕООД, гр. С.; Амбулаторен лист № 24292D04AA63 от 18.10.2024г.;
Амбулаторен лист № 243022030С9С от 28.10.2024г.; Болнични листи №№
Е20233440087 издаден от УМБАЛСМ „П.“ ЕАД; Е20232209476; Е20240019239;
Е20240019322; Е20240019411; Е20240019612; Е 20240019646; Е 20241429031; Е
20242219092, Е 20242219304;Е 20242219346, издадени от СИМП, „*************
ГПСМП“ ООД на ищцата Ф. И., извадка от здравен картон на ищцата за прегледи и
лечение, Магнитнорезонансно изследване МР № ********** от 06.06.2024 г. от
УМБАЛ „****“; Рецептурна бланка издадена на 01.08.2024г., НРН: 24214D001BC5;
Фактура № ****/01.08.2024г., ведно с фискален бон; Фактура № *********/02.08.2024
г., ведно с фискален бон; Фактура № *********/05,08.2024г., ведно с фискален бон,
видно от които е, че описаните в исковата молба травми са налични, като лечението им
е описано в тях.
С Писмо с Вх. № 5275 от 28 ноември 2024 г. са постъпили CD с образни
изследвания на ищцата Ф. Ю. И., с ЕГН: **********; Копие от амбулаторната книга от
кабинет по „*******“ за извършен преглед на ищцата - 3 л.; Копие от амбулаторната
книга от кабинет по „*******“ за извършен преглед на ищцата - 3 л.; Копие от
амбулаторната книга от кабинет по „*******“ за извършен преглед на ищцата – 3 л.;
Копие от История на заболяването 44534/2023 г., отново касаещо ищцата.
Приети по делото са и приложените с молба от ищцата вх.№518/04.02.2025 г.
заверени копия от писмени доказателства, съдържащи се в ДП, същите необходими за
изготвяне на съдебно техническата експертиза - Протокол за оглед на
местопроизшествие; Фотоалбум; Протоколи за разпити на свидетели - 3 броя; съдебно-
автотехническа експертиза и Съдебно медицинска експертиза по писмени данни
№38/2024 г.
Приобщени са и постъпилите с молба вх.№576/07.02.2025 г. писмени
доказателства, а именно: Писмо отговор с вх.№ 1205/2025 г. от НЗОК ведно с
приложена към него информация на хартиен носител относно извършени прегледи и
хоспитализация на ищцата от 2014 г. до настоящия момент.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По допустимостта:
Исковата претенция е с правно основание. 432, ал.1 от Кодекс за застраховането
(КЗ), вр. с чл. 52 Закона за задълженията и договорите ЗЗД), вр. с чл. 86 с.з.
С нормата на чл. 498 от КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) законодателят е установил
като абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск
на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател,
увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, отправянето на
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ до застрахователя. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.
В случая посочените предпоставки са налице – писмена претенция на л. 19-21 от
9
делото, без данни за извършено плащане по нея и липса на възражения и ангажирани
доказателства от страна на ответника, които да изключват допустимостта на процеса.
Не е оспорена и материално – правната легитимация на ответника.
Всичко това обосновава допустимост на исковата претенция, заради което тя
следва да бъде разгледана по същество.
По основателността:
С нормата на чл. 477 КЗ се установява задължително застраховане срещу
гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица,
които извършват фактически действия по управлението или ползването на
моторното превозно средство на законно основание.
С договора за застраховка “Гражданска отговорност”, застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ.
Застрахователното покритие по този вид застраховане включва отговорността на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.
Нормата на чл. 432 от КЗ пък предвижда, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" - т. н. пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”. Основателността му
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса от
страна на ищеца на следните факти: 1/. настъпилото ПТП и неговия механизъм; 2/.
противоправното поведение на виновния водач; 3/. претърпените неимуществени
вреди и 4/. наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП,
5/. ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. Вината, съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД
законова презумпция, се предполага.
При така разпределената доказателствена тежест са събрани надлежни
доказателства, съвкупният анализ на които, обосновава кумулативното наличие на
елементите от фактическия състав на деликта, като обстоятелствата по т. 5 не са
спорни, а и доказателства в тази насока също са ангажирани.
С приобщеното по делото заключение по допуснатата авто-техническа
експертиза е установен и механизмът на пътно транспортното произшествие. То е
настъпило на 03.11.2023 г., около 13:56 часа, в ***********, на ул. „***********“, при
№ ***, ****** като водач на лек автомобил марка и модел „*******“, с per. №
*********, нарушил правилата по ЗДвП, като движейки се в посока от ул. „*********“
към ОД на МВР - Кюстендил, не пропуснал преминаващата по пешеходна пътека тип
зебра пешеходка Ф. Ю. И., в следствие на което я блъснал и реализирал ПТП с
пострадало лице, при който инцидент на ищцата били причинени телесни увреждания.
По делото не е спорно, че при инцидента е пострадала ищцата. В т.см. е
заключението по СМЕ, изготвено от вещото лице д-р Л., както и обемната медицинска
10
документация.
Установени са и обстоятелствата относно отговорността на застрахования водач
за причиняване на ПТП, като видно от Присъда № 27/2024 г. подсъдимият
Д.К.У./****** е признат за виновен в това, че на 03.11.2023 г. в гр.К., по
ул.“***********“ пред дом № ***, движейки се в посока от ул.“*********“ към ОД
МВР гр.Кюстендил, на пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М8.1, тип
„Зебра“ при управление на МПС - лек автомобил марка „*****“ модел „*****“, с ДК№
*********, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.5, ал.1, т.1 от
ЗДвП - с поведението си е създал опасност за движението и е поставил в опасност
живота и здравето на Ф. Ю. И. от ***********, общ. Кюстендил; чл.5, ал.2, т.1 от
ЗДвП - не е бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
какъвто е пешеходеца Ф. Ю. И. от гр.К., общ.К.; чл.20, ал.2, пр.1 от ЗДвП; чл.119, ал.1
от ЗДвП и с това по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Ф. Ю. И.,
изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник, в
следствие на пълна луксация /изкълчване/ на лява раменна става, фрактура на
ладиевидната кост на лява китка, неопасно за живота - престъпление по чл.343, ал.3,
пр.1, б.“А“ във вр. с ал.1 във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК. Посочената присъда е след
актовете, които са задължителни по смисъла на чл. 300 от ГПК за гражданския съд
съгласно т. 15 та ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради това в рамките на
гражданското производство е недопустимо пререшаването на същите
правнорелевантни факти. Именно поради това присъдата по приключилото дело от
общ характер, ценена ведно със събраните по делото писмени и гласни
доказателствени средства, обвързва съда да приеме както извършването на деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, така и настъпилите в причинна
връзка с деликта телесни повреди на ищцата, явяващи се съставомерен признак –
елемент от състава на престъплението и представляващи в случая средна телесна
повреда на Ф. Ю. И., общ.К., изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на
левия горен крайник, в следствие на пълна луксация /изкълчване/ на лява раменна
става, фрактура на ладиевидната кост на лява китка, неопасно за живота -
престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, б.“А“ във вр. с ал.1 във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от
НК.
Досежно понесените вреди се съдържат данни както в обемната медицинска
документация, така и в приетото по делото заключение, изготвено от вещото лице д-р
Л.. От тях е установимо, че при инцидента ищцата е получила следните увреди:
Фрактури в областта на проксималната част на хумеруса, наличие на течни колекции в
ставата; Изкълчване на лява раменна става; Травма на гръдния кош, неуточнена;
Частично скъсване на мускулус супраспинати и стеснение субакромиално
пространство – с данни за импийчмънт синдром, които според експерта, отговарят да
са получени по време и начин, за които се съобщава в материалите по делото, като
всички тези установени вреди са в причинно-следствена връзка с процесния пътен
инцидент. Това дава основание да се приеме, че и тази предпоставка за уважаване на
иска е налице.
Субективният елемент на деликта – вината се презюмира (чл.45, ал.2 ЗЗД), като
тази презумпция не бе оборена в хода на производството. В т.см. е и приобщената
Присъда № 27/2024 г., ценена при условията на чл. 300 от ГПК.
С оглед изложеното и доколкото е безспорно съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка ГО досежно превозното средство, с
който е причинено процесното ПТП, се налага извод, че са налице предпоставките,
11
обуславящи отговорността на ответника за обезщетяване по реда начл. 432 КЗ на
причинените на ищците в следствие увреждането вреди.
По размера на обезщетението:
В този аспект следва да се посочи, че отговорността на застрахователя по чл.
432 от КЗ е в същия обем като тази на застрахованото лице (деликвента), но е
лимитирана от размера на застрахователната сума - арг. от чл. 429, ал. 1 от КЗ.
Деликвентът, съобразно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, отговаря за всички преки и
непосредствени вреди. Когато те са неимуществени дължимото застрахователно
обезщетение следва да бъде определено по правилата на чл. 52 от ЗЗД - по
справедливост от съда. Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. справедливото обезщетение е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера му.
В случая се касае за травми, от които вещото лице д-р Л. заключава, че са
търпени болки и страдания. Освен това при извършен клиничен преглед на ищцата
около година и половина след ПТП вещото лице е установило наличие на зараснали
оперативни цикатрикси в областта на предната повърхност на лявата раменна става.
Установено е също, че лявата раменна и гривнени стави са оточни с наличие на болки
при палпация (пипане) в областта на голямата пъпка на лявата раменна кост и двата
сникондила в днеитянага част на същата кост. Движенията в същите стави са
болезнени и ограничени. Лява раменна става има аддукция (странично повдигане) от
35 градуса; Флексия (повдигане ръката напред) от 30 градуса и Ротация (въртене) от
10 градуса. Лявата гривнена става е оточна с ограничение в екстензията изправянето и
флексията свиването й. Тези последици от счупването и проведеното лечение ще
ocтанат трайни и не подлежат на корекция чрез оперативно и консервативно лечение,
сочи експертът. Също така се очаква същите увреди да продължат да причиняват
болки и неудобства при обслужване и битовите нужди на ищцата и да се увеличават
за бъдещ период.
Видно от приобщените Болничен лист № Е20233440087 издаден от УМБАЛСМ
„П.“ ЕАД; Болничен лист № Е20232209476; Болничен лист № Е20240019239;
Болничен лист № Е20240019322; Болничен лист № Е20240019411; Болничен лист №
Е20240019612; Болничен лист № Е 20240019646; Болничен лист № Е 20241429031;
Болничен лист № Е 20242219092, Болничен лист № Е 20242219304; Болничен лист №
Е 20242219346, издадени от СИМП, „************* ГПСМП“ ООД, ищцата е била в
продължителен период на нетрудоспособност – 339 дни.
Вещото лице С. С. М. - клиничен психолог е констатирала наличие на
посттравматично стресово разстройство, развило се в резултат на травматично събитие
случило се на 03.11.2023 г., което сериозно е застрашило качеството на живот,
физическото и психическото благополучие на ищцата.
Според събраните гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите М. и Ф. И.,
ищцата не е възстановена напълно. Понастоящем продължавала рехабилитацията по
препоръки на хирурга, който е извършил операцията. Въпреки положените усилия
ръката можела да използва на 50%. Това било предпоставка почти всички домакински
задължения, а и някои дейности по личен тоалет и хигиена, да се изпълняват от
съпруга й, който също имал здравословни проблеми.
12
Посочените гласни доказателства, анализирани в съвкупност със заключенията
по приетите съдебни експертизи, както и медицинската документация по делото, са
достатъчни да обосноват категоричен извод, че понесените болки и негативните
усещания, следва да бъдат компенсирани, като справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди е в размер на 50 000 лв. В т.см. се цени в
пълнота вече посоченото заключението на вещото лице д-р Л., според което се очаква
увредите да продължат да причиняват болки и неудобства при обслужване и битовите
нужди на ищцата и да се увеличават за бъдещ период, като последиците от счупването
и проведеното лечение ще ocтанат трайни и не подлежат на корекция чрез оперативно
и консервативно лечение. Отчита се и приложеното лечение, включващо хирургична
интервенция след инцидента и последващ продължителен рехабилитационен процес,
както и втора хирургична интервенция на 31.07.2024 г., последвана от нов
рехабилитационен курс, в резултат на което общият възстановителен период следва да
бъде определен на повече от година. Въпреки това обаче, не се твърди, а и не са
ангажирани доказателства за трайно намалена трудоспособност, нито пък
инвалидизиране като последица от травмите.
Значимо е и коментираното от вещото лице Сн. М. наличие на посттравматично
стресово разстройство развило се в резултат на травматично събитие случило се на
03.11.2023 г., което сериозно е застрашило качеството на живота й, физическото и
психическото благополучие, но и това, че не страда от психично разстройство и друга
форма на усложнение в психическия и статус. Значимо е и това, че според
анализираните доказателства влошеното психологическо здраве няма за единствен
източник процесния инцидент. Според информацията в медицинските документи на л.
274 и сл. тя е имала и предхождащи заболявания. По данни на съпруга й много скоро
преди инцидента тай също е бил опериран. Поредицата от житейски изпитания в т.см.
е обективен факт, която, наред с негативните преживявания от процесния пътен
инцидент, очевидно е довела до влошеното качество на психическото й здраве.
Събраните по делото пък гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите дават представа за негативната промяна в начина на живот у ищцата след
претърпения пътен инцидент.
Наред с изложеното съдът взема предвид още, че към датата на инцидента
ищцата е в трудоспособна възраст – на 53 г., трудово ангажирана е, като ежедневието й
и ритъмът на живот неминуемо са променени съществено в резултат от травматичната
увреда, обусловила ползването на дългосрочен отпуск поради временна
неработоспособност, наситен с физически болки и негативни психоемоционални
състояния.
С правна значимост е и стандартът на живот в страната към м. ноември 2023 г. –
датата на ПТП, който е дефинирал средна месечна работна заплата около 2000 лв., при
730 лв. минимална работна заплата, която е обективен икономическия критерий за
определяне на обезщетението. Той също следва да бъде отчетен едновременно с
обсъдените физически и психически страдания, както и с общественото разбиране за
справедливост.
Всичко това и прогнозата за невъзможно пълно възстановяване сочат именно, че
предявената претенция е частично основателна – в посочения размер от 50 000 лв.,
като за разликата до пълния предявен размер от 80 000 лв. (след изменението) тя ще
бъде оставена без уважение.
Възприетият по-горе извод налага съдът да разгледа и направеното от ответното
13
дружество възражение за съпричиняване.
В принципен план приносът на увредения - обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен – в т.см. са и мотивите на т. 7 от
Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС.
Съпричиняването винаги е налице, когато поведението на увредения се намира
в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. В т.см. в т. 7 от ППВС №
17/1963 г. се сочи, че от значение е наличието на причинна връзка между поведението
на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не на вина – така и Решение №
15/19.02.2020 г. по т. д. № 146/2019 г. на ВКС, II т. о., и Решение № 97/06.07.2009 г. по
т. д. № 745/2008 г. на ВКС, II т. о., и Решение № 33/04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г.
на ВКС, II т. о., и Решение № 67/15.05.2014 г. по т. д. № 1873/2013 г. на ВКС, I т. о., и
др.).
В този случай липсват фактически данни, които да обосноват констатация от
такъв порядък. Приносът, на който се позовава ответникът, по правило трябва да е
конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от
такива, от страна на пострадалото лице, както и да е установен недвусмислено, а не
хипотетично предполагаем – спр. Решение № 16 от 4.02.2014 г. на ВКС по т. д. №
1858/2013 г., I т. о., ТК. Недопустимо е приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато
приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно доказване.
Тук се твърди, че ищцата с поведението си сама е поставила здравето и живота
си в опасност и е допринесла за увеличаване на вида и степента на телесните си
увреди, като внезапно е изскочила зад друг автомобил, който ограничавал видимостта
на водача и водачът не е имал техническата възможност да предотврати събитието. Не
проявила необходимата предпазливост, грижата на добър стопанин като прецени
ситуацията да не се излага на опасност и изчака преминаването на близко намиращите
се автомобили, движещи се по главен път със съобразена скорост, а не се е огледала
преди да заеме лентата за движение на автомобила, с което е създала предпоставки за
ПТП, като счита, че произшествието е било предотвратимо от ищцата - неправилно
пресичане на пътното платно при нарушение на чл. 108, 113 и 114 на Закона за
движение по пътищата.
Поради това съдът, с доклада си по чл. 140 от ГПК, разпределяйки
доказателствената тежест по делото е посочил изрично, че ответникът дължи
доказване на твърденията си в горния смисъл. Ангажираните доказателства по делото
обаче, не обосновават подобен извод.
Посочените правни норми - чл. 108, 113 и 114 на Закона за движение по
пътищата, въвеждат правила за движение на пешеходците.
Първата посочена хипотеза е неприложима тук, т.к. процесното ПТП е
настъпило при пресичане на пешеходна пътека, а не при придвижване по тротоара или
на пътното платно, каквито случаи тази норма урежда.
Споделимо е иначе, че по арг. от нормата на чл. 113 от Закона за движение по
пътищата при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да
преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: (изм. – ДВ, бр.
9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) преди да навлязат на платното за движение, да се
съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; 2. да не удължават ненужно
пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за
14
движение; да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика. По силата на
императива в чл. 114 от този закон на пешеходците е забранено: да навлизат внезапно
на платното за движение; да пресичат платното за движение при ограничена видимост;
да извършват търговия и услуги на платното за движение.
В заключението на вещото лице Ф. К. обаче се сочи, че л.а. „*******“, с per. №
********* се показва на видеозаписа в момент, когато ищцата е върху лентата за
насрещно движение и върху трета бяла лента от пешеходната пътека. С помощта на
мащабната скица е определено, че в този момент пешеходката е била на 4,50 метра от
мястото на удара. Видимостта е била добра без наличие на други обекти
възпрепятстващи зрителния контакт между участниците в произшествието. Поради
това не може да се направи констатация за нарушаване от страна на ищцата на
цитираните правни норми.
При тези обстоятелства и доколкото справедливостта изисква категорични
данни за приложението на чл. 51 ЗЗД, а доказателства за наличието на причинно-
следствена връзка между поведението на ищеца и последвалия резултат, не са
ангажирани, изводът е, че оспорването в този смисъл остава недоказано.
По претенцията за присъждане на законна лихва:
Пряката отговорност на застрахователя за собствената му забава е уредена в
разпоредбата на чл. 497 КЗ, съгласно която застрахователят дължи законна лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането
на срока по чл. 496, ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от
КЗ.Нормата урежда собствената забава на застрахователя по повод определяне и
изплащане на застрахователното обезщетение и тя не е свързана със забава на
застрахования. Именно по тази причина в чл.497, сл.2 от КЗ е предвидено, че
дължимите от застрахователя лихви по ал. 1 могат да надхвърлят застрахователната
сума.
Проведеното от законодателя разграничение между пряката и гаранционната
отговорност за забава е извършено за целите на вътрешните отношения между
застрахователя и деликвента и обема на регресните права и не е свързано с
отговорността към третото лице, на което са причинени вредите.
От изложеното следва, че на увреденото лице се следва лихва за забава, считано
от увреждането, като дължимата от деликвента лихва до датата на уведомяването на
застрахователя се покрива до размера на застрахователната сума и попада в обхвата на
регреса, а за периода след уведомяването лихвата за забава се поема от застрахователя
без съобразяване на лимита на отговорността.
Всичко това, отнесено към настоящия случай, обосновава извод, че заявената
претенция за присъждане на законна лихва от датата на уведомяването също е
основателна. В този смисъл е и Решение на ВКС, І ТО от 04.02.2020 г. по т. д. №
2466/2018 г., Решение 167/30.01.2020 г. по дело № 2273/2018 г. на II ТО на ВКС и др.
Ответното дружество е уведомено за настъпилото увреждане с писмо, получено
на 27.11.2023 г. Липсват данни, а и твърдения, да е определено и изплатено
застрахователно обезщетение до този момент. Така, ответникът следва да заплати на
ищеца и лихва за забава, считано от тази дата до окончателното изплащане на
обезщетението.
15
По разноските:
Двете страни претендират присъждане на разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК такива им се следват с оглед изхода на
делото.
Според уважената част на иска и по арг. от разп. на чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът
има право на разноски, като искане в т.см. се поддържа по списък по чл. 80 от ГПК в
размер на 200 лв., респ. с оглед изхода на спора от тази сума му се следват 125,00 лв.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от
ЗА в полза на адв. Р. М. от САК. Предпоставките на тази разпоредба са налице. Видно
от представения договор за правна защита не е било уговорено възнаграждение, а
безплатна правна помощ на материално затруднено лице, като възражения в т.см. не са
постъпили. Насрещната страна дължи разноски, доколкото исковата молба се възприе
за частично основателна. Следователно адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, съобразно изхода на делото. Размерът му следва да бъде определен,
като се ползват за ориентир минималните възнаграждение, посочени в Наредба №
1/09.01.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025
г., съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Поради това в полза на
адвокат М. следва да се определи възнаграждение в размер на 6000 лв., но с оглед
изхода на делото от тази сума й се следва сумата от 3750 лева.
Ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК също има право на
разноски с оглед отхвърлената част от иска. Ангажирани са доказателства за сторени
такива в размер на 1585 лв. – платени депозити за вещи лица и такса за издаване на
съдебно удостоверение, а възнаграждението за юрисконсулт следва, съгласно чл. 78 ал.
8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПрП и чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, да се определи на сумата от 540 лв. От тези разноски
с оглед изхода от спора в тежест на ищеца ще бъде възложена сумата 796,88 лв.
Насрещните вземания за разноски не могат да бъдат компенсирани поради
липса на искане в т.см.
Досежно следващата се държавна такса:
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 1,
т. 4 от ГПК - частично. Поради това тя е дължима в останалата й част от ответника
съгласно чл.78, ал.6 ГПК в полза на съда, но с оглед уважения размер на иска, или
сумата от 1800 лв., както и заплатеното възнаграждение за вещо лице от бюджета на
съда в размер на 641 лв., ще бъде възложено в тежест на ответното дружество.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт подлежи на въззивен контрол пред Апелативен съд –
София по реда на Глава двадесета – Въззивно обжалване - чл. 258 и сл. от ГПК и в
срока по чл. 259 от същия кодекс.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „************** *********” АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***************, да заплати на Ф.
Ю. И., с ЕГН: **********, с адрес: ***********************, представлявана от адв.
16
Р. М. от САК, със съдебен адрес *********************, на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ, , застрахователно обезщетение в размер на 50 000 лева за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в
резултат на ПТП, настъпило на 03.11.2023 г., причинено при управление на застрахован
при ответника лек автомобил марка и модел „*******“, с peг. № ***********, при
което са й причинени телесни повреди, ведно със законната лихва върху
претендираната главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпилото произшествие - 27.11.2023 г. до окончателното изплащане на
обезщетението,
КАТО за разликата до пълния предявен размер от 80000,00 лв. (претенцията е
увеличена от 60 000 лв. на 80 000 лв. по реда на чл. 214 от ГПК в съдебно заседание на
03.06.2025 г.), ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „************** *********” АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***************, да заплати на Ф.
Ю. И., с ЕГН: **********, с адрес: ***********************, представлявана от адв.
Р. М. от САК, със съдебен адрес *********************, сумата в размер на 125,00
лв. (сто двадесет и пет лева и нула стотинки), представляваща сторени деловодни
разноски с оглед уважената част от иска.
ОСЪЖДА Ф. Ю. И., с ЕГН: **********, с адрес: ***********************,
представлявана от адв. Р. М. от САК, със съдебен адрес *********************, да
заплати на „************** *********” АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ***************, сумата в размер на 796,88 лв.
(седемстотин деветдесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща
сторени деловодни разноски с оглед отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „************** *********” АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***************, ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Р. М. от Адвокатска колегия – С., вписана в единния адвокатски регистър при
Висшия адвокатски съвет с № *******, с адрес на упражняване на дейността гр. С., ул.
„*******************, сумата в размер на 3750,00 лв. (три хиляди седемстотин и
петдесет лева и нула стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение при
условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА за предоставената безплатна правна помощ на ищеца
по делото.
ОСЪЖДА „************** *********” АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***************, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на съдебната власт, чрез сметката на Окръжен съд – Кюстендил, сумата от
2441,00 лв. (две хиляди четиристотин четиридесет и един лева и нула стотинки),
представляваща държавна такса върху уважения размер на иска и заплатеното
възнаграждение за вещо лице от бюджета на съда.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК в исковата молба е посочена банкова сметка,
разкрита в „******“ ЕАД, с титуляр Ф. Ю. И., по която да бъде изплатено
застрахователното обезщетение в полза на ищеца:
IBAN – ***********;
BIC – *********.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Апелативен съд – София в 2-
17
седмичен срок от връчването му на страните – арг. от разп. на чл. 259, ал. 1 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните (по общите указания на чл. 7,
ал. 2 ГПК).
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
18