Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 27.07.2021 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми
януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа
докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело
№ 15417 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 26.08.2019 год.,
постановено по гр.дeло № 41323/2018 г. на СРС, ІІ Г.О., 67 състав, е отхвърлен
предявения от И.Н.Н.- А., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу „Т.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, иск с
правно основание чл.200, ал.1 КТ за заплащане на сумата 60000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на И.А.А., настъпила на 25.10.2017 г., в резултат на трудова
злополука. С решението на съда е отхвърлен предявения от А.И.А., ЕГН **********, с адрес:
*** срещу „ Т.“ ООД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление:***, иск с
правно основание чл.200, ал.1 КТ за заплащане на сумата 30000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на И.А.А., настъпила на 25.10.2017г., в резултат на трудова
злополука. С решението на съда е отхвърлен предявения от М.И.А., ЕГН **********,
чрез своята майка и законен представител И.Н.Н.- А.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу „ Т.“ ООД, ЕИК******, със седалище и адрес
на управление:***, иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ за заплащане на
сумата 30000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие смъртта на И.А.А., настъпила на
25.10.2017г., в резултат на трудова злополука. С решението на съда е отхвърлен
предявения от И.Н.Н.- А., ЕГН **********, А.И.А., ЕГН
********** и М.И.А., ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител И.Н.Н.- А., ЕГН **********, тримата с адрес: *** срещу „Т.“
ООД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание
чл.200, ал.1 КТ за заплащане на сумата 13676,74 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, равняващи се на месечното възнаграждение на
наследодателя И.А.А., за периода от 25.10.2017 г. до
22.06.2018 г. С решението на съда са осъдени на основание чл.78, ал.3 ГПК, И.Н.Н.- А., ЕГН **********, А.И.А., ЕГН ********** и М.И.А.,
ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител И.Н.Н.- А., ЕГН **********, да заплатят на „Т.“ ООД, ЕИК******,
със седалище и адрес на управление:***, сумата 4200 /четири хиляди и двеста/
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ответника – ЗАД“ А.Б.-Общо застраховане“.
Срещу решението на СРС, ІІ Г.О., 67 с-в е постъпила въззивна жалба от И.Н.Н.- А., действаща лично и като законен представител на М.И.А.,
и от А.И.А., подадена чрез пълномощника им адв.Г.К., с искане същото да бъде отменено изцяло, и вместо това
да бъде постановено друго, с което предявените обективно съединени искове с правно основание
чл.200, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и
имуществени вреди, бъдат уважени изцяло, като основателни и доказани. В жалбата
се излагат подробни доводи, че решението е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и
при съществени нарушения на процесуалните правила в нарушение на процесуалноправни
и на материалноправните
разпоредби на закона. Претендират
присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ответник „Т.“ ООД, ***, чрез
пълномощника си адв.Е.И. оспорва жалбата, като
неоснователна, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен
отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда,
жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното
решение –потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
направени разноски по делото.
Третото лице- помагач на страната на
ответника- ЗАД“ А.Б.“ АД, гр.София, чрез пълномощника си адв.Б.Н.
оспорва жалбата, като неоснователна, по съображения подробно изложени в
депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена
без уважение, а първоинстанционното решение
–потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като
обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на
чл.266
от ГПК, които да
променят така приетата за установена
от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен
акт не следва
да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са
преценени релевантните за спора факти
и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба
е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно
съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва
да се разгледа
по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като
при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС,
обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените от ищците И.Н.Н.- А., действаща лично и като законен представител на М.И.А.,
и от А.И.А. срещу ответника „Т.“ ООД, ***,
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.200 от КТ за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер на
сумата от 120000 лв. и на обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ
размер на сумата от 13676,74 лв., в резултат на смъртта на техния общ
наследодател И.А.А., починал на 25.10.2017 г., при
трудова злополука. При правилно разпределена доказателствена
тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си,
посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният
съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален
закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на въззивника във връзка с неговата правилност. Настоящата
въззивна инстанция споделя изцяло изложените в
мотивите на първоинстанционното решение решаващи
изводи за неоснователност на исковите претенции с правно основание чл.200 от КТ
и недължимост на вземането, предявено с тях, като на
основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации /чл.272 ГПК/. Изводите
на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото
доказателства. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с
изложените във въззивната жалба доводи, следва да се
добави и следното:
Безспорно е по делото
обстоятелството, че ищците са наследници по закон на И.А.А.,
починал на 25.10.2017 год. в гр.София, видно от препис- извлечение от акт за
смърт, издаден на 26.10.2017 г. от Столична община- район „ Овча купел“, въз
основа на акт за смърт № 0127/26.10.2017 г. Видно от удостоверение за
наследници, издадено на 30.10.2017 г. от Столична община- район“Овча купел“, И.А.А. е починал на 25.10.2017 г., като женен и е оставил за
свои наследници по закон- И.Н.Н.-А.- съпруга, А.И.А.-
син и М.И.А.- син. В
настоящия случай, не се спори между страните, а и с оглед на събраните по
делото доказателства, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че
между наследодателя на ищците И.А.А.
и ответника „Т.- МПЗ“ ООД, гр.София е съществувало валидно трудово
правоотношение до 26.10.2017 год., по силата на което същия е заемал длъжността
„Ръководител проекти“ в ответното дружество. Видно от заповед № 024/26.10.2017
г., издадена от управителя на ответното дружество, на основание чл.325, т.11 от КТ е бил прекратен трудовия договор между „Т.- МПЗ“ ООД,
гр.София и И.А.А., на длъжност „ Ръководител
проекти“, считано от 26.10.2017 г. Не се спори между страните, а и видно
от разпореждане № 22044/23.08.2018 г. на длъжностно лице при Национален
осигурителен институт /НОИ/, Териториално поделение –София град, се установява,
че на основание чл.60, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/,
декларираната злополука с вх.№ 386 от 25.04.2018 год. на Териториално поделение
–София град от наследник на пострадалия И.Н.А., станала с И.А.А., ЕГН ********** на 25.10.2017 г., не е приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО. Прието е
също така за установено, с процесното разпореждане,
че на 25.10.2017 г. около 17,30 часа на покрива на строителен обект, сграда 4
на БСР, находяща се в гр.София, ул.“ Никола Тесла“ №
5 е станал инцидент с И.А.А., на длъжност „ръководител
проект“, при който лицето получава тежка черепно- мозъчна травма, гръдна,
коремна и травма на опорнодвигателния апарат,
предизвикана от падане от височина. Прието е за установено в мотивите на процесното разпореждане, че в хода на разследването е
установено, че в момента на инцидента, служителят не е извършвал работа, пряко
свързана със служебните му задължения. С оглед на което е прието, че не се
установява по безспорен начин, че злополуката е станала във връзка или по повод
на извършваната работа, нито при друга работа в интерес на предприятието. С
оглед на изложените обстоятелства е прието за установено, че не е осъществен
сложния фактически състав на чл.55 от Кодекса за социално осигуряване КСО/ за
класифициране на злополуката, като трудова. От писмо с изх.№
5101-21-386-8/18.06.2019 год., издадено от директор на Дирекция „Краткосрочни
плащания и контрол“ при Национален осигурителен институт /НОИ/, Териториално
поделение –София град, се установява, че разпореждане № 22044/23.08.2018 г.,
издадено във връзка с трудова злополука, станала с И.А.А.
на 25.10.2017 г., не е влезнало в сила, поради неполучени документи от
законните наследници на пострадалия.
Спорното по делото обстоятелство в процесния случай, с оглед очертания предмет на въззивната жалба по чл.269 ГПК, е свързано единствено с
въведеното твърдение от страна на ищците, че злополуката при която е починал
техния наследодател И.А.А. на 25.10.2017 г. в
гр.София е трудова. Противно на изложеното във въззивната
жалба, с оглед събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен
начин твърдението на ищците, че смъртта на техния наследодател е настъпила на
25.10.2017 г., в резултат на трудова злополука. Доказателства, в подкрепа на
твърдението им в тази насока не са ангажирани по делото от страна на ищците. В
настоящия случай по делото не са представени от страна на ищците доказателства
за наличие на трудова злополука, съответно не е представено разпореждане на
органа по чл.60, ал.1 от КСО, с което да е прието за установено, че злополуката
настъпила на 25.10.2017 г. с наследодателя на ищците е трудова. Липсата на
влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова
злополука е пречка за уважаване на исковете по чл.200 ал.1 КТ, тъй като не е
налице елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на
работодателя по този законов текст. Установяването на този факт не може да се
извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален административен ред, който
не може да бъде игнориран. Предвидената в чл.57 и сл. от Кодекса за социално
осигуряване процедура по деклариране, разследване и квалифициране на
злополуката като трудова, детайлизирана в Наредба за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки, обусловя наличието на елемент
от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по смисъла
на чл.200 от КТ. Липсата на влязло в сила разпореждане по смисъла на чл.60 ал.1 КСО, с което да е прието за установено, че злополуката настъпила на 25.10.2017
г. с наследодателя на ищците е трудова не дава възможност на ищците да
предизвикат установяване на трудова злополука в рамките на съдебно
производство.
В разпоредбите на чл.57 и следващите от
Кодекса за социално осигуряване е предвидена процедура по деклариране,
разследване и квалифициране на злополуката като трудова, която е детайлизирана
в Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки. В чл.57,ал.1 от КСО е установено задължение за осигурителя в срок от
три работни дни да декларира пред териториалното поделение на НОИ всяка трудова
злополука. Съгласно чл.57,ал.2 от КСО ако осигурителят не декларира злополуката
пострадалият или неговите наследници имат право в срок от една година от
злополуката да я декларират пред териториалното поделение на НОИ. В чл.58 от КСО, съответно в посочената Наредба за установяване, разследване, регистриране
и отчитане на трудовите злополука е уреден редът и обхвата на разследването на
трудовата злополука, извършвано от териториалното поделение на НОИ. След
приключване на разследването длъжностното лице, определено от ръководителя на
Териториалното поделение на НОИ, въз основа на документите в досието в 7-дневен
срок от декларирането издава разпореждане за приемане или неприемане на
злополуката за трудова – чл.60,ал.1 от КСО. Разпореждането на органа по чл.60,
ал.1 от КСО представлява индивидуален административен акт относно наличието или
не на трудова злополука и е официален удостоверителен документ за установените
в него факти. Липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт относно
наличието на трудова злополука е пречка за уважаване на исковете по чл.200,ал.1
от КТ, тъй като не е налице елемент от фактическия състав на имуществената
отговорност на работодателя по този текст. Установяването на факта на трудовата
злополука не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален
административен ред, който не може да бъде игнориран. Липсата на влязло в сила
разпореждане на органа по чл.60,ал.1 от КСО не дава възможност на ищците да
предизвикат установяване на трудова злополука в рамките на съдебното исково
производство. В този смисъл е установената трайна практика на ВКС, а именно
решение № 31/02.02.2011 г. по гр.дело № 1894/2009 г.
на ВКС, IV г.о., решение № 109/12.03.2012 г. по гр.дело № 622/2011 г. на ВКС,
IV г.о., решение № 753/28.01.2011 г. по гр.дело № 457/2010 г. на ВКС, III г.,
решение № 339/10.10.2011 г. по гр.дело № 859/2010 г.
на ВКС, IV г.о. и др., всички постановени по чл.290 ГПК.
Елементите на фактическия състав на
чл. 200 от КТ са наличие на трудово правоотношение, претърпяна трудова
злополука, както и вреди за пострадалия, причинени от нея. По делото е
установено, че наследодателят на ищците е бил в трудово правоотношение с
ответното дружество, възникнало по силата на сключен трудов договор.
Твърдението на ищците е, че на 25.10.2017 г. при изпълнение на трудовите си
задължения в новострояща се от дружеството- ответник сграда, находяща се в гр.София, на ул.“ ******, в работно време,
техния наследодател И.А.А. е претърпял трудова
злополука- падане от високо и вследствие на претърпяната съчетана черепномозъчна и гръднокоремна, и
други травми е починал. Исковете са предявени на 22.06.2018 г., като
твърдението на ищците е, че смъртта на техния наследодател И.А.А. е в резултат на трудова злополука. Доказателства за
наличие на трудова злополука съгласно чл. 57 и сл. от КСО, а именно
разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 от КСО за наличие на трудова злополука
в конкретния случай не са представени по делото. Именно липсата на годни
доказателства, които да подкрепят твърденията на ищците за осъществяване на
елемента от фактическия състав на чл. 200, ал. 1 от КТ, а именно наличие на трудова злополука,
установена по надлежния административен ред, съгласно Наредбата за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки/ДВ,
бр. 6/2000 г., е обусловило крайния извод на съда за неоснователност на предявените
обективно съединени осъдителни искове. Този извод е правилен и обоснован с оглед
данните по делото и събраните по делото доказателства, и се споделя и от въззивния съд, който отчита, че липсата на влязъл в сила
индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука е
пречка за уважаване на исковете по чл. 200, ал. 1 от КТ, тъй като не е налице
елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по
този законов текст. Установяването на този факт не може да се извърши по
съдебен ред, тъй като е предвиден специален административен ред, който не може
да бъде игнориран. С оглед на което правилно първоинстанционният
съд е приел, че не е налице елемент от фактическия състав на имуществената
отговорност на ответника-работодател по чл. 200, ал. 1 от КТ, а именно
установена по надлежния административен ред трудова злополука и е отхвърлил
исковете, с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ.
По изложените съображения и с оглед
на обстоятелството, че наличието на трудова злополука не е доказана от ищците
по делото – т.е. не е доказан един от елементите от фактическия състав на
имуществената отговорност на работодателя по чл.200, ал.1 от КТ, то предявените
обективно съединени осъдителни искове за заплащане на обезщетение за претърпени
от ищците неимуществени и имуществени вреди са неоснователни. Липсата на
влязло в сила разпореждане на органа по чл.60,ал.1 от КСО води до категоричния
извод за липса на един от елементите от фактическия състав на имуществената
отговорност на ответника за обезщетяване претърпените от ищците неимуществени и
имуществени вреди, съответно за неоснователност на исковите претенции.
При
така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции
изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в
частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено
на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските във въззивното производство:
С
оглед изхода на спора на ищците не се следват разноски за настоящата въззивна инстанция. Въпреки направеното искане за
присъждане на разноски, такива не следва да се присъждат и на въззиваемата страна- ответник, предвид липсата на
доказателства за тяхното извършване/ уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция/. На третото
лице- помагач на страната на ответника, въпреки представени доказателства за
направени разноски по делото, такива също не следва да се присъждат. По силата
на разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК на третото лице- помагач не се присъждат
разноски, независимо дали е встъпило в процеса по своя инициатива, по реда на
чл.218 от ГПК, или е било привлечено от някоя от главните страни по делото по
реда на чл.219 от ГПК. Разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК отрича правото на
третото лице- помагач на разноски по делото.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 26.08.2019 год., постановено по гр.дeло № 41323/2018 г. на СРС, ІІ Г.О., 67 състав.
РешениеТО
може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на ЗАД“ А.Б.“
АД,
ЕИК ******, гр.София, като трето лице– помагач на ответника „Т.“ ООД, ***.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.