РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Омуртаг, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тоня П. Георгиева
при участието на секретаря Диянка Б. Константинова
като разгледа докладваното от Тоня П. Георгиева Гражданско дело №
20223510100326 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 и чл. 537, ал. 2 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Б. М. А., чрез адв. С.
А. от АК-Търговище, против Х. А. М., Ф. А. З. и М. М. З., с която моли съда
да приеме за установено по отношение на ответниците, че ищецът е
собственик по наследство от наследодателя З. Ж. С., починала на 28.06.1986
г., на 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификационен номер № 10481.40.132, както и да
отмени Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 111, т. III, рег. №
4675, н.д. № 435/18.07.2019 г. на нотариус С. Й. - Нотариус с район на
действие РС-Омуртаг, и т. I от Нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит на основание обстоятелствена проверка № 112, т. ІІІ, рег. №
4676, н.д. № 436/18.07.2019 г. на нотариус С. Й. - Нотариус с район на
действие РС-Омуртаг.
С Определение № 222/08.09.2023 г. производството по делото е
прекратено в частта по предявения от Б. М. А., чрез адв. С. А. от АК
Търговище, против Ф. А. З. и М. М. З., иск за приемане за установено по
отношение на Ф. А. З. и М. М. З., че ищецът е собственик по наследство от
наследодателя З. Ж. С., починала на 28.06.1986 г., на 1/3 ид.ч. от ПИ с
идентификационен номер № 10481.40.132, както и по предявения иск за
отмяна на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 111, т. III, рег. №
4675, н.д. № 435/18.07.2019 г. на нотариус С. Й. - Нотариус с район на
действие РС - Омуртаг, като недопустимо. Определението не е обжалвано и е
1
влязло в сила, като производството по делото е продължило по предявените
от Б. М. А., чрез адв. С. А. от АК Търговище, против Х. А. М. искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 и чл. 537, ал. 2 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът и братята му А. и И. са законни
наследници на З. Ж. С., починала на 28.06.1986 г., като ответникът Х. А. М. е
наследник на починалия на ищеца брат А. М. А., починал на 11.04.2003 г.
Сочи се, че с решение на ПК-Омуртаг на името на З. Ж. С. има
възстановена земеделска земя извън регулационния план на с. В., общ.
Омуртаг, която съгласно действащата кадастрална карта на с. В. е с
идентификационен номер № 10481.40.132, с площ на земеделската земя – 2
302 кв.м., находяща се в местност „Край село“.
Твърди, че ищецът и брат му И. М. А. завели гражданско дело №
224/1994 г. по описа на PC-Омуртаг, като съдът признал за установено по
отношение на А. М. А., че ищецът и брат му И. М. А. са собственици на 2/3
ид.ч. от незастроено дворно място извън регулационния план на с. В., с площ
от 2 300 кв.м., при граници: улица, парцел XIV-129, парцел XII-133 и дере,
представляваща земеделска земя, подлежаща на възстановяване по силата на
ЗСПЗЗ.
Поддържа, че процесният имот още при възстановяването по реда на
ЗСПЗЗ бил с площ под минимума, който законът изисква за образуване на
поземлен имот извън регулациите на населените места, поради което
наследниците на З. С. са ползвали нивата като съсобственици с реално
обособени части на ползване, предвид невъзможността имотът да бъде
поделен реално и да бъдат обособени три отделни поземлени имота.
Сочи, че двама от наследниците на брата на ищеца А. М. А.
незаконосъобразно дарили част от процесния недвижим имот, а третият
наследник на А. (ответник по настоящото дело) бил признат за собственик на
същия, поради което счита, че същите са се разпоредили с всички идеални
части от имота, без да притежават права върху целия имот.
Поддържа се, че ищецът и брат му И. никога не са преставали да
ползват реално поделените им и припадащи им се идеални части от
процесния имот, като сочи, че наследниците на брат му А. А. не са довели до
знанието на ищеца правно или фактическо действие относно пряко или
косвено отблъскване на наследственото му право на собственост.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Х. А. М., чрез назначения й особен
представител, подава писмен отговор на исковата молба, с който излага
следното становище по отношение на исковете с правно основание чл. 124, ал.
1 и чл. 537, ал. 2 ГПК:
Счита, че предявеният от ищеца иск за установяване право на
собственост върху 1/3 ид. ч. от процесния поземлен имот е недопустим, тъй
като има постановени решения за установяване на собствеността в този
смисъл /сила на присъдено нещо/.
По отношение на предявения иск за отмяна на Нотариален акт № 112,
том III, peг. № 4676, дело № 436/2019 г. на нотариус С. Й., с peг. № 674 на
2
нотариална камара, с район на действие PC-Омуртаг, вписан под № 200, том
IV, дело № 813/2019 г. на СВ - Омуртаг, заявява, че счита същия за
основателен, тъй като с представените решения е отменен Нотариален акт №
49, т. I, дело № 118/1994 г. на ОРС в частта относно правото на собственост
на А. М. А. върху поземлен имот с идентификатор № 10481.40.132. Счита, че
размерът на собственост на Х. А. М. следва да бъде изменен до 1/9 ид.ч. от
процесния имот.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. С. А., редовно упълномощена, която поддържа
исковата молба. Моли да бъде постановено решение, с което да бъдат
уважени изцяло предявените искове. Претендира присъждане на направените
разноски съобразно представен списък.
В съдебно заседание ответникът, редовно призована, не се явява,
представлява се от назначения й особен представител адв. С. Т., която
поддържа отговора на исковата молба. Моли да бъде постановено решение
съобразно събраните и представените по делото доказателства.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди
събраните по делото относими доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От приетото по делото като доказателство Решение № 274/17.10.1994 г.,
постановено по гр.д. № 224/1994 г. по описа на РС – Омуртаг се установява,
че ищецът Б. М. А. и брат му И. М. А., като наследници на З. Ж. С., са
собственици на общо 2/3 ид.ч. от процесния недвижим имот, представляващ
земеделска земя и подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, като е
обезсилен Нотариален акт № 49, том І, дело № 118/1994 г. на РС – Омуртаг в
частта, с която А. М. А. е признат за собственик на имота (също приложен по
делото като доказателство). Посоченото решение е влязло в законна сила, т.к.
с Решение № 90/01.06.1995 г., постановено по в.гр.д. № 157/1995 г. по описа
на Окръжен съд – Търговище, същото е оставено в сила, а с Решение №
1783/18.07.1996 г., постановено по дело № 2661/1995 г. на ІV Г.О. на ВС е
оставена без уважение молбата на А. М. А. (ответник по гр.д. № 224/1994 г.
по описа на РС – Омуртаг) за допускане преглед и отмяна по реда на надзора
на влезлите в сила решения на Окръжен съд – Търговище по в.гр.д. №
157/1995 г. и на РС – Омуртаг по гр.д. № 224/1994 г.
Видно от приетото по делото като доказателство Удостоверение за
наследници № 138/16.06.2022 г., изд. от Кметство с. Врани кон, общ.
Омуртаг, ищецът Б. М. А. е наследник (син) и ответникът Х. А. М. е
наследник (внучка) на З. Ж. С. Останалите живи наследници на общия
наследодател З. Ж. С. са Ф. А. З. (внучка), Х А. Д. (внучка), З. И. М. (внучка),
К. И. М. (внучка), Г. И. Ч. (внучка) и И. И. М. (внук).
Съгласно т. I от Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти
по реда на чл. 587, ал. 1 ГПК № 112, том ІІІ, рег. № 4676, дело № 436/2019 г.
на нотариус С. Й., рег. № 674 на нот. камара, вписан в Служба по вписванията
- Омуртаг под вх. рег. № 1506/18.07.2019 г., акт № 200, том IV, дело №
813/2019 г., Х. А. М. е призната за собственик на 1/3 ид.ч. от реално
3
обособена част на процесния имот, ведно с 1/3 ид.ч. от построената в него
жилищна сграда, както и на 1/3 ид.ч. от процесния поземлен имот с
идентификатор № 10481.40.132.
По делото са приети като доказателства Скица № 15-117955-03.02.2023
г., изд. от СГКК и Удостоверение за данъчна оценка изх. №
**********/07.02.2023 г., изд. от Община Омуртаг за процесния недвижим
имот.
Приобщен е и като доказателство по делото заверен препис на
нотариално дело № 436/2019 г. на нотариус С. Й. с рег. № 674 на НК с район
на действие РС – Омуртаг, по което е издаден атакуваният в настоящото
производство Нотариален акт № 112, том ІІІ, рег. № 4676, дело № 436/2019 г.
От показанията на разпитаните по делото свидетели М. Р.Я. и Х М. А. се
установява, че общият наследодател на страните З. Ж. С. има няколко
възстановени земеделски земи, една от които в местността „Край село“, която
според свидетелите е с площ от 2.3 дка. Свидетелят Я. сочи, че имотът е
разделен поравно между братята Б. М. А., А. М. А. и И. М. А., като на А. е
дадена частта, в която има плевня и е направена телена ограда между нея и
частите на другите двама братя, които работят заедно. Свидетелските
показания на свидетеля Х. М. А. се припокриват с тези на свидетеля М. Р. Я.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като съобрази,
че свидетелят Х. М. А. е съпруга на ищеца и цени нейните показания
съгласно чл. 172 ГПК, с оглед което намира показанията на двамата
свидетели за последователни, обективни, еднопосочни и непротиворечиви,
подкрепящи се от доказателствата по делото.
Изложената фактическа обстановка се установява от събрания по
делото доказателствен материал.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Съдът намира, че предявените срещу Х. А. М. искове за приемане на
установено, че ищецът е собственик по наследство от наследодателя З. Ж. С.
починала на 28.06.1986 г., на 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификационен номер №
10481.40.132, както и за отмяна на т. I от Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит на основание обстоятелствена проверка № 112, т.
ІІІ, рег. № 4676, н.д. № 436/18.07.2019 г. на нотариус С. Й. - Нотариус с район
на действие РС-Омуртаг, с който Х. А. М. е призната за собственик на 1/3
ид.ч. от процесния недвижим имот, са допустими.
Съдебната практика трайно приема, че по предявен установителен иск
за собственост пасивно легитимиран ответник по делото е лицето, което
оспорва правото на собственост на ищеца върху имота. В настоящия случай
интересът на ищеца да предяви положителен установителен иск срещу
ответника Х. А. М. се извежда от обстоятелството, че в полза на ответника е
издаден констативен нотариален акт за собственост върху идеална част от
процесния имот, с което действие същият е оспорил правото на собственост
на ищеца върху него.
4
Съгласно трайно установената съдебна практика, при искове за
собственост върху ид.ч. от имот, предявени от един съсобственик срещу друг
съсобственик, всички съсобственици на имота са обикновени другари.
В хипотезата на предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 и чл. 537, ал. 2 ГПК в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване наличиено на право на
собственост на соченото придобивно основание и в сочените квоти.
В настоящия случай ищецът се позовава на наличието на право на
собственост на основание наследствено правоприемство. Предвид събраните
по делото доказателства, съдът счита за доказано, че ищецът е наследник по
закон на З. Ж. С., като от събраните доказателства се установява още и
наличието на право на собственост върху земеделски земи, в т.ч. процесния
имот, придобити от общия на страните наследодател З. Ж. С. Съгласно
приетото по делото като доказателство удостоверение за наследници
ответникът Х. А. М. също е наследник на З. Ж. С., т.е. тя също притежава
право на собственост върху процесния имот в полагащата й се по закон част.
От представените по делото доказателства, разгледани поотделно и в
тяхната съвкупност и анализирани съобразно разпоредбите на Закона за
наследството, следва извод, че ищецът Б. М. А. е собственик на 1/3 ид.ч. от
процесния недвижим имот, а ответникът Х. А. М. е собственик на 1/9 ид.ч. от
същия, въз основа наследствено правоприемство.
В случаите, при които ползването на имота се осъществява само от
единия от наследниците, съдебната практика е непротиворечива и
категорична в смисъл, че ползващият наследствения имот наследник е
владелец само на своята наследствена идеална част от имота, а по отношение
идеалните части на другите сънаследници е само държател. За да може
ползващият имота сънаследник да придобие целия имот по пътя на
владението, същият не само трябва да е ползвал имота през съответния
период от време /10 години/, но и да е отблъснал владението на другия
сънаследник върху притежаваната от последния идеална част от имота, като е
манифестирал ясно пред него намерението си да владее този имот изцяло и
само за себе си. Съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно
решение № 1/06.08.2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС презумпцията
на чл. 69 ЗС, съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като
своя, се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците,
когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването. Независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява
фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност
за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останА.те съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си.
В случая по делото не са наведени доводи и не е установено ответникът
да е отблъсквала владението на ищеца, нито последният да е прекъсвал своето
5
владение върху имота. Напротив, от свидетелските показания бе установено,
че ищецът и към настоящия момент ползва имота, като го обработва с
различна реколта. От свидетелските показания бе установено още, че
фактически имотът се ползва съобразно постановеното в Решение №
274/17.10.1994 г., постановено по гр.д. № 224/1994 г. по описа на РС –
Омуртаг, като мястото е разделено поравно 1/3 ид.ч. за А. и 2/3 ид.ч. за Б. и И.
По делото липсват доказателства за демонстрирани от ответника
спрямо ищеца явни и недвусмислени действия, които показват отблъскване на
неговото владение върху имота и трансформиране на упражняваното от нея
държане върху неговите идеални части от имота във владение върху същите
чрез изразено намерение за своенето им.
С оглед гореизложеното, съдът намира предявения положителен
установителен иск за собственост за основателен и доказан. Съдът приема, че
ищецът е придобил своите идеални части от процесния имот по наследство от
своята майка и тези му права не са изгубени чрез явно и демонстрирано
отричане от страна на ответника. Ето защо и следва да бъде признато по
отношение на ответника, че ищецът е собственик на 1/3 ид.ч. от процесния
имот.
Обусловено от разглеждането и решаването на установителния иск е и
искането на ищеца за отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК на т. I от издадения
констативен Нотариален акт № 112, т. ІІІ, рег. № 4676, н.д. № 436/18.07.2019
г. на нотариус С. Й. - Нотариус с район на действие РС-Омуртаг, с който
ответникът Х. А. М. е призната за собственик на 1/3 ид.ч. от процесния имот,
което представлява повече, отколкото всъщност тя притежава. Следва да бъде
отбелязано, че молбата, по която е образувано посоченото нотариално дело, е
подадена на 18.07.2019 г. Видно от намиращите се в нотариалното дело
документи, констативният нотариален акт (а и други представени по
преписката като доказателства документи) е издаден въз основа на
Нотариален акт № 49, том І, дело № 118/1994 г. на РС – Омуртаг, въз основа
на който молителят Х. А. М. обосновава правото си на собственост, който
нотариален акт обаче е обезсилен с влязло в сила Решение № 274/17.10.1994
г., постановено по гр.д. № 224/1994 г. по описа на РС – Омуртаг, т.е. повече от
двадесет години преди образуване на нотариалното дело.
Съгласно задължителните постановки в Тълкувателно решение № 3 от
29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК на ВКС, на отмяна по реда на чл.
537, ал. 2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се
удостоверява право на собственост върху недвижим имот, какъвто именно е
процесният акт. След като се установи, че собственици по наследство на
процесния имот са и ищецът, и ответникът, то съгласно чл. 537, ал. 2 изр.
последно от ГПК този нотариален акт следва да бъде изменен, като бъде
отменен само в частта, в която Х. А. М. е призната за собственик на над 1/9
ид.ч. от имота.
По отговорността за разноските:
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, в подкрепа на което е представил и списък на разноските по чл.
6
80 ГПК. Цялостното уважаване на предявените искове обуславя и
отговорността на ответника за разноски, с оглед което същият следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски в размер на 888,00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
спрямо ответника Х. А. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, че
ищецът Б. М. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, е собственик по
наследство от наследодателя З. Ж. С. на 1/3 ид.ч. (една трета идеална част) от
следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № 10481.40.132 по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-468/06.10.2017 г. на Изп.директор на
АГКК, находящ се в местност „Край село“, с. В., общ. Омуртаг, обл.
Търговище, с площ от 2 302 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 040132, при съседи по скица:
поземлени имоти с идентификатори № 10481.888.9901, № 10481.40.348, №
10481.40.134 и № 10481.40.108.
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 изр. последно от ГПК, т. I от
Нотариален акт № 112, т. ІІІ, рег. № 4676, н.д. № 436/18.07.2019 г. на
нотариус С. Й. - Нотариус с район на действие РС-Омуртаг, вписан в Служба
по вписванията - Омуртаг под вх. рег. № 1506/18.07.2019 г., акт № 200, том
IV, дело № 813/2019 г., като го ОТМЕНЯ В ЧАСТТА , в която Х. А. М., с
ЕГН **********, е призната за собственик на над 1/9 ид.ч. (една девета
идеална част) от правото на собственост върху описания в т. I от нотариалния
акт недвижим имот.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Х. А. М., с ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, да заплати на Б. М. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, сумата в общ размер на 888,00 лв. (осемстотин осемдесет и осем
лева), представляваща направени от ищеца деловодни разноски по
настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Търговище в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Омуртаг: ТОНЯ ГЕОРГИЕВА
7