РЕШЕНИЕ
№ 726
гр. Пловдив, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20225300501193 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Постъпила е жалба от „Застрахователно акционерно дружество
“Армеец“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, чрез
пълномощника му юрисконсулт Л.М. – Л., против разпореждане №
8984/01.04.2022 г. по изп.д. № 20228210400337 на ЧСИ П.И. с рег.№ ***на
КЧСИ, с р-н на д-ие ОС - Пловдив, с което постановен отказ да се намали
размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
взискателя от приетия за събиране размер на 2958 лв. до сумата от 200 лв.,
отказано е да се намали размерът на законната лихва като неправилно
изчислена, както и да се намали и съответно размерът на таксата по т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ. В жалбата се поддържа, че процесуалният представител на
взискателя е оказал правната помощ единствено за подаване на молбата за
образуване на изпълнителното дело, поради което и размерът на дължимото
му се адвокатско възнаграждение следва да се намали до минималния размер
за образуване на изпълнително производство от 200 лв. Поддържа се, че по
изпълнителното дело не е изчислен правилно и законосъобразно размерът на
законната лихва, като не е взет предвид текста на чл. 6 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, съгласно който за периода
от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г. дружеството не дължи законна лихва.
Предвид тези оплаквания счита, че неправилно е изчислена и таксата по т. 26
от ТТР към ЗЧСИ. С жалбата се иска отмяна на обжалваното разпореждане
като незаконосъобразно.
Постъпило е възражение от взискателя К. М. Н., чрез адв. Г.Т., с което
1
се взема становище за неоснователност на жалбата.
С писмените си мотиви ЧСИ П.И. е изразил становище за
неоснователност на жалбата.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна – длъжника в изпълнителното
производство и е подадена е в срока по чл.436, ал.1 от ГПК. В частта и, с
която се обжалва постановлението за разноски, същата е процесуално
допустима, тъй като е насочена против действие на съдебния изпълнител,
против което е предвидена защита по реда на обжалването според нормата на
чл. 435, ал.2, т.7 ГПК. Ето защо в тази и част жалбата е подлежи на
разглеждане по същество. Тъй като липсва предвиден законов ред длъжникът
да обжалва размера на дълга според изпълнителния лист, като в
изпълнителния лист се включва и вземането за законна лихва по отношение
на присъдената главница / в случая законната лихва е по отношение на
главницата от 150 000 лв., за периода от 15.08.2018 г. до окончателното
изплащане/, то в тази и част жалбата е процесуално недопустима и като
такава ще се остави без разглеждане, а образуваното производство пред ПОС
ще се прекрати.
По жалбата в останалата и част:
Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя К.
М. Н. против ЗАД “Армеец“ АД – гр.София за събиране въз основа на
изпълнителен лист № 260124/08.10.2021 г., издаден въз основа на решение №
260209/03.08.2021 г. по в.т.д.№ 212/2021 г. на АС – Пловдив, а предмет на
изпълнение е парично вземане в размер на 150 000 лв. /част от дължимото се
вземане в размер на 170 000 лв./, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.08.2018 г. до окончателното и изплащане. С молбата за
образуване на изпълнителното производство, подадена чрез адв. Г.Т., са
посочени способи за събиране на вземането, като е поискано налагането на
възбрана и извършването на опис и публична продан на недвижим имот,
налагане на запор на банкови сметки на длъжника, запор на вземания от трети
лица. Към молбата е приложено пълномощно за адвокатско дружество „Т. и
партньори“ за образуване и водене на изпълнително производство, ведно с
договор за правна защита и съдействие от 14.03.2022 г. с уговорено
адвокатско възнаграждение за адвокатското дружество в размер на 2958 лв. с
включен ДДС, отразено като платено по банков път, както и вносна бележка и
фактура, удостоверяващи плащането. Представена е и покана за доброволно
плащане на сумата от 150 000 лв. - част сумата по изпълнителния лист,
получена от длъжника с вх.№ 100-152/18.01.2022 г.
След образуване на изпълнителното производство ЧСИ е предприел
проучване на имущественото състояние на длъжника, наложил е запор на
банкови сметки на длъжника, възбрана на собствен на длъжника недвижим
имот в гр. Пловдив. На 18.03.2022 г. до длъжника е изпратена ПДИ, получена
от последния на 22.03.2022 г., с която същият е поканен да заплати общо
сумата от 216 768,24 лв., включваща главница в размер на 150 000 лв.,
2
законна лихва в размер на 54 625 лв. за периода 15.08.2018 г. - 18.03.2022 г., 2
958 лв. - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, 9 185,24 лв. с
ДДС такси по ТТР към ЗЧСИ към дата 18.03.2022 г.
След получаването на ПДИ длъжникът е депозирал молба на 24.03.2022
г., с която е заявил, че на 22.03.2022 г. /деня на получаване на ПДИ/ е
изплатил изцяло дължимата сума, като е поискал вдигане на наложената
възбрана и запори.
На л. 102 от изп.дело е приложено писмо-съобщение от „ЦКБ“ АД, във
връзка с получено на 22.03.2022 г. запорно съобщение, с което се уведомява
ЧСИ, че на 22.03.2022 г. е извършен превод от банковата сметка на длъжника
към посочената от ЧСИ банкова сметка, на цялата дължима сума от запорното
съобщение в размер на 216 934 лв.
Длъжникът е депозирал възражение на 25.03.2022 г., с което е заявил,
че възразява срещу размера на лихвата, изчислена от ЧСИ и разноските,
посочени в ПДИ, включително и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като
недължими и завишени, по съображения за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, като е поискано същото да се намали на 200 лв., какъвто е
минималният размер на адвокатско възнаграждение за образуване на
изпълнителното производство. Поискал е и намаляване на начислената такса
по чл. 26 от ТТРЗЧСИ.
С обжалваното тук разпореждане ЧСИ е отказал редуцирането на
приетите за събиране разноски.
Така постановеното разпореждане е законосъобразно.
На основание чл. 79 ГПК, всички такси и разноски по изпълнението, с
изключение на изрично посочените такива, са за сметка на длъжника.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по- малко от минимално
определения размер, съобразно чл. 36 от ЗА.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се
дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., а съгласно т. 2 на
същата разпоредба - за процесуално представителство, защита и съдействие
на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7.
Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение е уговорено в
рамките на така определените минималните размери на адвокатските
възнаграждения за образуване на изпълнителното производство и за
извършване на изпълнителни действия.
Взискателят е представил данни за това, че е дал достатъчен и разумен
срок на длъжника за доброволно изпълнение преди образуването на
изпълнителното производство, като в продължение на два месеца такова не е
3
било налице. Изпълнението е станало след образуването на изпълнителното
производство, чрез реализирането на изпълнителен способ, след наложен
запор върху банковата сметка на длъжника.
Ето защо съдът приема, че липсва основание за намаляване на размера
на изплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение. Поради
изложеното не е налице и основание за редуциране на размера на начислената
пропорционална такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ.
В тази и част жалбата се явява неоснователна и като такава ще се
остави без уважение.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата на
„Застрахователно акционерно дружество “Армеец“ АД, ЕИК ***против
разпореждане № 8984/01.04.2022 г. по изп.д. № 20228210400337 на ЧСИ П.И.
с рег.№ 821 на КЧСИ, с р-н на д-ие ОС - Пловдив, с което е постановен отказ
да се намали размерът на законната лихва като неправилно изчислен и
ПРЕКРАТЯВА образуваното въз основа на нея производство по в.гр.д.№
1193/2022 г. по описа на ОС – Пловдив, Х гр.с-в.
В тази част решението има характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Пловдив в едноседмичен
срок от съобщаването му на жалбоподателя.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Застрахователно акционерно
дружество “Армеец“ АД, ЕИК ***против разпореждане № 8984/01.04.2022 г.
по изп.д. № 20228210400337 на ЧСИ П.И. с рег.№ 821 на КЧСИ, с р-н на д-ие
ОС - Пловдив, против отказ да се намали размера на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на взискателя от приетия за
събиране размер на 2958 лв. до сумата от 200 лв., както и да се намали и
съответно размерът на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Решението в тази част е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4