№ 466
гр. Бургас, 15.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина К. Калиманова
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Търговско дело №
20212100900230 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод исковите претенции
на Н. СТ. СТ., ЕГН ********** от град Бургас, к-с "С.", бл. ***, ет. *, ап. **,
чрез процесуалния му пълномощник, със съдебен адрес: град София, ул.
„Граф Игнатиев“ №14, ет. 1 против Д. Г. ИВ., ЕГН **********, от град
Бургас, к-с "М. р.", бл. ***, ет. *, ап. ** за приемане за установено, че
последната дължи на ищеца сумата от 45 000 лева по запис на заповед,
издаден на 26.10.2015 година в град Бургас и за която сума е била издадена в
полза на същия заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на депозиране на заявлението за издаване на
посочената по-горе заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК в деловодството на Бургаския районен съд -
25.09.2018 година до нейното окончателно изплащане. Претендира се от
ищцовата страна и присъждането на направените от нея в настоящото, както
и тези в заповедното производство съдебно- деловодни разноски. В подкрепа
на отправените искания представя и ангажира доказателства.
Твърди се от ищцовата страна в исковата молба, по повод на която е
образувано настоящото производство, че съгласно запис на заповед от
26.10.2015 година Д.И. безусловно се задължила да плати сумата от 45 000
лева на поемателя Н. СТ. СТ. на падеж - 31.12.2017 година.
Процесният запис на заповед съдържал всички изискващи се по закон
реквизити: наименованието „запис на заповед“ в текста на самия документ,
безусловното обещание да се плати определена парична сума, лицето на
1
което следва да се плати /поемател/, дата и място на издаване на записа на
заповед и падеж на задължението по записа на заповед, определен съгласно
чл. 486, ал. 1, т. 4 от Търговския закон - на определен ден, което
освобождавало кредитора от задължение да предяви ценната книга за
плащане на длъжника и от който момент задължението за плащане било
изискуемо.
Тъй като длъжникът не изпълнил задължението си в срок, ищецът
сезирал Районен съд - Бургас със заявление по чл. 417, ал. 1, т. 10 от ГПК, въз
основа на което било образувано частно гражданско дело №6811/2018 година
по описа на Районен съд - Бургас и била издадена заповед №3419 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
и изпълнителен лист.
Н.С., въз основа на издаден в негова полза изпълнителен лист
предприел действия по образуване на изпълнително дело № 20208000400836
по описа на ЧСИ Ивелина Божилова. След като била уведомена, Д.И., на
07.12.2020 година подала възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената
заповед за изпълнение. На 22.10.2021 година тя подала молба, че оттегля
възражението си, с оглед на което съдът отменил свое разпореждане от
08.12.2020 година, с което указал на ищеца да предяви установителен иск в
едномесечен срок, за което издал ново разпореждане под №
261503/25.01.2021 година.
Впоследствие по образуваното пред Районен съд-Бургас дело Д.И.
депозирала нова молба, в която твърдяла, че не била оттегляла възражението
си, като някой бил фалшифицирал подписа й. Поради това ищецът счита, че
преди да бъде разгледан спора по същество, следвало да се установи дали
оттеглянето на възражението изхождало от длъжника. Ако това
обстоятелство бъдело положително установено, то на основание чл. 416 от
ГПК заповедта за изпълнение влизала в сила, като следвало настоящото
производство да бъде прекратено. При условията на евентуалност, в случай че
бъдело установено, че оттеглянето на възражението не изхождало от
ответника, то моли да се приеме за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 45 000 лева, на основание запис на заповед от
26.10.2015година.
Сочи се в тази връзка, че ищецът се запознал с ответницата през 2011
2
година чрез общ приятел. Тя му споделила, че имала финансови затруднения
във връзка с изплащане на заем за закупуване на апартамент в Италия.
Месечната вноска по заема била непосилна за нея и С. й обещал да й
предостави парични средства в заем, като периодично превежда суми по
сметки на И. в Италия, от които тя да покрива вноските си по заема. В
периода 25.11.2011 година - 14.07.2014 година Н.С. превел по сметки на И.
общо 15 410 евро /30 139.77лева/. Отделно от горното, С. давал на ръка на И.
три пъти по 5000 лева, за да може тя да финансира свои пътувания до Италия,
закупувал й самолетни билети. Тъй като сумата, която С. заел на Д.И.
надхвърлила 45 000 лева, а ответницата не разполагала с доходи, за да върне
парите, на 26.10.2015 година страните се уговорили и ответницата подписала
процесния запис на заповед за сумата от 45 000 лева на 31.12.2017 година.
Тъй като на тази дата, а и по-късно парите не били върнати, от този момент
задължението за плащане било изискуемо. Поради гореизложеното за ищеца
се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск за приемане за
установено съществуването на негово вземане за сумата от 45 000 лева към
Д.И., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
заявлението, както и направените по делото разноски.
Ответницата, на която съдът е изпратил препис от исковата молба и
доказателствата към нея, в указания от закона и съда срок е депозирала
писмен отговор. В същия заявява, че не била издавала, както и не била
подписвала в полза на ищеца запис на заповед. Поради това подала
възражение срещу издадената срещу нея заповед за изпълнение.
Процесната ценна книга била изцяло неистински документ, като
оспорва същият да бил подписан от нея, както и че нито един от саморъчно
изписаните по същия документ текстове не бил изписан от нея. Твърди, че
записа на заповед вероятно бил съставен и подписан от самия Н.С., за което
съдела по сходството в почерка на саморъчно изписания текст: „Получих
изпълнителен лист и копие от заповедта от 03.01.2020 година Н.С., подпис на
стр. 11-та на гърба на издадената заповед за изпълнение по частно гражданско
дело №6811/2018 година по описа на Районен съд - Бургас. За това, като
узнала за неговото съществуване, подала частна жалба на 08.12.2020 година.
Заявява, че молба с вх. № 262778/22.01.2021 година, депозирана по
посоченото по- горе частно гражданско дело нито изхождала, нито била
3
подписвана от нея. Тя също била неистински документ. С нея се целяло
оттеглянето на подаденото възражение, за да можела оспорената заповед за
изпълнение да влезе в сила, а сумите депозирани в банковите сметки, открити
на нейно име, върху които вече бил наложен запор от съдебен изпълнител да
бъдат изплатени на ищеца. Ето защо, след като узнала, че такава молба
съществува, подала допълнителни сведения към жалба с вх. № 8159/2020
година пред Окръжна прокуратура - Бургас.
Оспорва твърдението по искова молба, че записът на заповед
обезпечавал задължението по друго каузално правоотношение, а именно
договор за заем, като твърди, че такова правоотношение липсвало. Ако се
било осъществило реално предаване на суми, оспорва то да било на
основание твърдяното от ищеца неформално заемно правоотношение. Макар
да бил реален договор, следвало да се установи както реалното предаване на
сумите, така и съвпадението на двете насрещни волеизявления на страните по
договора относно предмета и съдържанието на правоотношението. Заявява, че
не била получавала фигуриращите в представените от ищеца 23 броя
извлечения за междубанкови преводи в периода 25.11.2011 година -
14.07.2014 година на обща стойност 15 410 евро, а при условията на
евентуалност, ако се установи тяхното получаване от нейна страна, че това е
станало на основание договор за заем между страните.
По отношение на сумите, за които се твърди да са давани на ръка от
ищеца на ответницата последната заявява, че не била получавала такива суми,
както и че не била поемала задължение за връщането им. Ако евентуално се
докажело тяхното предаване, то не било на основание договор за заем.
На последно място посочва, че дори и записът на заповед да бил
издаден с цел да обезпечи договор за заем, то била налице изтекла
погасителна давност.
Ищцовата по делото страна, на която съдът е изпратил препис от
отговора и доказателствата към него, в указания и срок е депозирала
допълнителна искова молба, направила е доказателствени искания.
Допълнила е и е пояснила първоначалната искова молба, като е взела
отношение по отговора на ответницата. Допълва, че реално между страните
имало сключени отделни 26 договора за заем, всеки от който с предмет
различна сума пари, но всеки до 5000 лева.
4
На ответницата е бил изпратен препис от допълнителната искова
молба и приложенията към нея, като същевременно и е било указано, че в
срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК може да предприеме действията, посочени в
същата. Ответницата е депозирала допълнителен отговор, с който поддържа
първоначалния си такъв. По твърдението на ищеца, че съществуват 26 броя
различни договори за заем между страните /23 преведени по банков път и три
дадени на ръка пред свидетели/, всеки от който до 5000 лева заявява, че дори
и да са били получени процесните суми, това не било на основание договори
за заем, а като дарение. Именно защото ищецът имал дарствено намерение,
той превеждал парите без да напише като основание за тяхното извършване
заем.
Отново заявява, че е допустимо допускането на свидетели, но само за
изясняване на детайли относно волята на страните, при необходимост от
тълкуване, но не и за установяване на основни елементи на заемното
договорно правоотношение като съгласието за предоставяне на сума пари в
заем и поемането на насрещно задължение за връщането й.
На последно място посочва, че е налице изтекла погасителна давност,
която има за последица погасяване и на поетото с гаранционно-обезпечителна
цел абстрактно задължение, обективирано в съдържанието на записа на
заповед.
Бургаският окръжен съд съобрази отправените доводи и искания,
представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
При съобразяване на събраните по делото доказателства, изявленията
на страните, изразените и поддържани в хода на цялото производство техни
становища и доводи се установява, че е било подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед от 26.10.2015 година,
на стойност 45 000 лева, по повод на което е било образувано частно гражд.
дело № 6811/2018 година по описа на Районен съд-Бургас. В производството
по посоченото частно дело са били издадени Заповед от 26.09.2018 година по
чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. На 07.12.2020 година ответницата по
делото е подала в срок възражение по реда на чл. 414 от ГПК (в деня на
получаване на поканата за доброволно изпълнение), като е заявила, че не
дължи изпълнение на задължението по издадената заповед за изпълнение.
5
Изложила е и твърдения, че записът на заповед не е издаден от нея, не е
подписвала същия, както и че е налице документно престъпление. В тази
връзка, на 08.12.2020 година, съдът е указал на заявителя Н.С. възможността
да предяви иск относно вземането си към длъжника Д.И., за което е била
издадена процесната заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист. Със същото разпореждане е спряно и изпълнението по
образуваното изпълнително дело № 20208000400836 по описа на ЧСИ
Ивелина Божилова, с рег. № 800 в КЧСИ. Впоследствие, с молба подадена на
22.01.2021 година до заповедния съд, длъжникът Д.И. е заявила, че оттегля
подаденото от нея възражение срещу издадената заповед за изпълнение на
парично задължение. В тази връзка, с разпореждане № 261530 от 25.01.2021
година, е било отменено разпореждането на съда, с което са били дадени
указания на заявителя в заповедното производство за предявяване на иск и е
прогласено настъпилото спиране на изпълнението по горепосоченото
изпълнително дело на ЧСИ Ивелина Божилова. След получаването на това
разпореждане, длъжникът Д.И. е подала молба до съда, в която е посочено, че
тя не е депозирала по делото молба, с която да е заявила, че оттегля
възражението си. Не е подписвала такава молба и нейната воля не е такава.
Сочи, че някой е фалшифицирал подписа й, за което е сезирала Районна
прокуратура - Бургас, поради което моли за отмяна на разпореждането на
съда от 25.01.2021 година. По този повод съдът, с разпореждане от 08.02.2021
година, е отменил разпореждането си от 25.01.2021 година и отново е дал
указания на заявителя Н.С. за възможността да предяви иск относно
вземането си към длъжника Д.И., за което е издадена процесната заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист. В изпълнение на
това разпореждане е предявен настоящия иск.
Във връзка с твърденията на ответницата, че не е подписвала и
подавала молба по частно гражд. дело № 6811/2018 година по описа на
Районен съд-Бургас, с която да е заявила, че оттегля възражението си, по
настоящото дело е назначена и изслушана съдебно-графологическа
експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, ръкописно изписания
текст „Д. Г. ИВ.“ и подписът след него в долната част на молба за оттегляне
на възражението от 22.01.2021 година, подадена по частно гражд. дело №
6811/2018 по описа на Районен съд-Бургас, са изпълнени от лицето Д. Г. ИВ..
Във връзка с дадени в съдебно заседания разяснения от вещото лице, на
6
последното е поставена допълнителна задача - дали в посочената молба от
22.01.2021 година се установява така наречената кражба на подпис и почерк.
В допълнително заключение вещото лице е дало заключение, че не се
установяват следи от пренасяне или копиране на подписа и ръкописния текст
„Д. Г. ИВ.“. Експертизата на вещото лице е извършена и приета без
възражения от страните, съдът я кредитира, тъй като е изготвена
компетентно, обективно и безпристрастно, не страда от вътрешни
противоречия, обоснована е и изводите й не противоречат на останалия
събран по делото доказателствен материал.
Предвид изложеното се налага извода, че възражението на ответницата
по чл. 414 ГПК е оттеглено с подадена на 22.01.2021 година молба до
заповедния съд. Последицата от това е изрично предписана от закона -
заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея съдът издава
изпълнителен лист (чл. 416 от ГПК). В този случай, съществуването на
вземането на кредитора вече не може да се оспорва от длъжника.
Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането се преклудират, освен ако не са налице
специалните хипотези на чл. 424 от ГПК и чл. 429 от ГПК.
С иска по чл. 422, ал. 1 ГПК кредиторът цели последицата по чл. 416 от
ГПК - снабдяване с изпълнителен лист с оглед удовлетворяване на
субективното си материално право, което е и правният интерес от
предприетата защита. Удовлетворяването на този интерес с влизане в сила на
заповедта за изпълнение при оттегляне на възражението, прави безпредметно
водене на исково производство. Наличието на правен интерес е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на производството и съдът следи
служебно за нея. В настоящия случай тя не е налице, тъй като с оттеглянето
на възражението от длъжника, издадената заповед за изпълнение е влязла в
сила, с което е постигнат целения от кредитора ефект.
Предвид изложеното съдът не следва да пристъпва към разглеждане на
исковете по същество, а производството по настоящото дело следва да бъде
прекратено.
Тъй като, резултатът от спора се дължи изцяло на поведението на
ответника, разноските за водене на делото следва да бъдат присъдени изцяло
в полза на ищеца в размерите, претендирани и удостоверени в списъка по чл.
7
80 от ГПК. Съдът следва да присъди сторените в исковото производство
разноски по аргумент от т. 12 от ТР № 4/2013 година именно поради
запазване изпълнителната сила на издадената заповед с оттегляне на
възражението срещу нея. В случая, ищецът е бил добросъвестен и при
недобросъвестно поведение на длъжника, е бил принуден да потърси и
искова защита, с оглед на което да стори допълнителни съдебно-деловодни
разноски /по аргумент от чл. 78, ал. 2 и чл. 3 от ГПК/. Видно от
представеният списък по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски в общ
размер на 4 238.40 лева, от които 900 лева - държавна такса за исковата
молба, 1 088.40 лева - възложени в негова тежест депозити за съдебно-
графологични експертизи, 200 лева - депозит за съдебно-икономическа
експертиза и 2000 лева - адвокатски хонорар. За всички тях са представени
доказателства, че са реално направени, поради което и същите следва да
бъдат възложени в тежест на ответната страна.
Ето защо, по изложените съображения, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото търговско дело №
230/2021 година по описа на Бургаския окръжен съд, образувано по повод
исковите претенции на Н. СТ. СТ., ЕГН ********** от град Бургас, к-с "С.",
бл. ***, ет. *, ап. **, чрез процесуалния му пълномощник, със съдебен адрес:
град София, ул. „Граф Игнатиев“ №14, ет. 1 против Д. Г. ИВ., ЕГН
**********, от град Бургас, к-с "М. р.", бл. ***, ет. *, ап. ** за приемане за
установено, че последната дължи на ищеца сумата от 45 000 лева по запис на
заповед, издаден на 26.10.2015 година в град Бургас и за която сума е била
издадена в полза на същия заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на заявлението за
издаване на посочената по-горе заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК в деловодството на
Бургаския районен съд - 25.09.2018 година до нейното окончателно
изплащане.
ОСЪЖДА Д. Г. ИВ., ЕГН **********, от град Бургас, к-с "М. р.", бл.
***, ет. *, ап. ** да заплати на Н. СТ. СТ., ЕГН ********** от град Бургас, к-с
"С.", бл. ***, ет. *, ап. ** сумата от 4 238.40 /четири хиляди двеста тридесет и
осем лева и четиридесет стотинки/ лева, представляваща направени от него
съдебно-деловодни разноски.
Настоящото определение подлежи на обжалване в едноседмичен
срок от връчването му на страните с частна жалба пред Бургаския апелативен
съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
8