Решение по дело №145/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Х. Р. П., [ЕГН], със съдебен адрес гр. С., [улица], ет...., ап. ..., чрез адв. Б. М. – АК С. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 24-0804-000054/27.02.2024 г. на Мл. Автоконтрольор към ОД на МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“ Сливен, с която на оспорващия, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр.2 от ЗДвП и на основание чл. 171, т. 1, б. „Б” от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 08:29 часа на 27.02.2024 г.“, като е отнето СУМПС [номер].

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, издаден при липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния и в несъответствие с целта на закона. Сочи, че: обжалваната заповед е немотивирана; постановена при неотчитане на медицинските резултати, позовавайки се на разпоредбата на чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, съгласно която при наличие на изследване от кръвна проба установените стойности са определящи; АО задължително е следвало да установи резултата от изследването преди да наложи ПАМ. Моли обжалваната заповед да бъде отменена. Претендира разноски.

В съдебно заседание оспорващият не се явява и не се представлява. Депозирана е молба от Б. Т. М. - адвокат от АК-С., пълномощник на жалбоподателя, който моли да се даде ход на делото в негово отсъствие и в отсъствие на жалбоподателя. Заявява, че поддържа жалбата и изложените в нея доводи. Моли да се отмени като незаконосъобразна ЗППАМ № 24-0804-000054 от 27.02.2024 г. на мл. автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Сливен. Моли да бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски, и адвокатско възнаграждение, за които прилага списък.

В с.з. административният орган Мл. Автоконтрольор към ОД на МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“ Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява. В писмено становище заявява, че оспорва жалбата, депозирана от Х. Р. П.. Няма искания за други доказателства. Счита, че заповедта е законосъобразна, издадена от компетентен орган, при спазване на материалноправните предпоставки, както и на административнопроизводствените правила. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

Оспорващият Х. Р. П. на 27.02.2024 г. около 08:02 часа в гр.Сливен на кръстовището на бул. „Цар Симеон“ и бул.“Илинденско въстание“ при управление на автомобил – Ауди Ку7, с peг. № [рег. номер] собственост на „ОТП ЛИЗИНГ-КЛОН СЛИВЕН“, регулирано със светофарна уредба работеща в нормален режим на работа, извършва маневра завой на дясно от лентата предназначена за движение на ляво, като създава предпоставки за ПТП с движещите се направо автомобили, бил спрян за проверка от служители на ПП към ОДМВР Сливен. При извършената проверка в 08:29 часа на 27.02.2024 г. с техническо средство DRAGER DRUG TEST 5000 с фабричен номер № ARME-0068 уреда отчел наличие за употреба на К., О., М. и М.. Проба № 203. Издаден бил талон за медицинско изследване № 098229, връчен в 09:25 часа на 27.02.2024 г. За констатираните нарушения на чл. 6, т.1, пр. 3 от ЗДвП и на чл. 5, ал.3, т.1, пр. 2 от с.з. бил съставен АУАН GA № 1121686/27.02.2024 г. подписан без възражения от нарушителя, в присъствието на свидетели и връчен му на същата дата.

На 27.02.2024 г. е издадена оспорената заповед № 24-0804-000054/27.02.2024 г. от Мл. Автоконтрольор към ОД на МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“ Сливен, с която на оспорващия, на основание чл. 171, т. 1, б. “б” от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца, считано от 08:29 часа на 27.02.2024 г., като е отнето СУ МПС № ............

Заповедта е връчена на нейния адресат на 27.02.2024 г. С жалба до Административен съд – Сливен чрез ОДМВР Сливен на 11.03.2024 г., с вх.№ 804000-3497 Х. Р. П., чрез адв. Б. М. – АК С. е оспорил заповедта и е образувано настоящото съдебно производство.

По делото е приета административната преписка по издаване на оспорения административен акт, както и Заповед № 343з-1516/05.06.2023 г. на Директора на ОД на МВР-Сливен.

При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 343з-1516/05.06.2023 г. директорът на ОДМВР – Сливен на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и в изпълнение на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи е оправомощил различни служители при ОДМВР – Сливен да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 от ЗДвП, като в т. I.1.6. от заповедта е посочен Мл. Автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ Сливен при ОДМВР Сливен. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно е описана фактическата обстановка, извършено е позоваване на съставения АУАН, в който е посочена нарушената от ЗДвП разпоредба – чл. 5, ал. 3, т. 1, пр.2, посочено е правно основание за издаване на заповедта. При издаване на обжалваната заповед са спазени и разпоредбите на процесуалния закон.

Заповедта е и материално законосъобразна. Предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му. В този смисъл решение № 7076/27.05.2014 г. по адм. дело № 72/2014г.; Решение № 7939 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2635/2014 г. и Решение № 44 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4316/2018 г. .

По смисъла на чл. 171, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. На основанието по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП едно от алтернативно предвидените основания за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, е управлението на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП за временно отнемане свидетелството за правоуправление е извършено от водача на моторното превозно средство административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр.2 от ЗДвП. Нарушението на водача се установява с акт за административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. Затова описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ.

В настоящия случай, видно от приложеното изследване № 098229 за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества и или техни аналози в 08:29 часа, издаден на 27.02.2024 г. и АУАН GA № 1121686 от 27.02.2024 г., жалбоподателят е управлявала лек автомобил Ауди Ку7, с peг. № [рег. номер] собственост на „ОТП ЛИЗИНГ-КЛОН СЛИВЕН“ след употреба на К., О., М. и М., установена с техническо средство – DRAGER DRUG TEST 5000 с фабричен номер № ARME-0068. Горната фактическа обстановка е отразена и в АУАН GA № 1121686 от 27.02.2024 г., който съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Отразени са фактите, включени в състава на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП и е посочена относимата към тях законова разпоредба. Подписан е от съставителя, свидетелите при установяване на нарушението и нарушителя. На последния е връчен препис. Следователно, спазен е редът, установен в ЗАНН за съставянето му и на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП в съдебното производство се ползва с доказателствена сила за обективираните в него факти. Оборването им е в тежест на жалбоподателя, като в тази насока не са ангажирани доказателства. Затова съдът намира, че по категоричен начин са установени фактите, посочени като основание от административния орган за издаване на оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, а именно извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Следователно оспореният административен акт е издаден при наличие на материалните предпоставки за това, визирани в диспозицията на нормата на чл. 171, ал. 1, б. „б“ от ЗДвП. Следва да се подчертае също така, че ПАМ се прилага без оглед на вина, превантивно и с изчерпателно предвидени условия за прекратяването й, поради което и възраженията на жалбоподателя, че резултатите от дрегера са оспорени, като към момента на постановяване на ПАМ не са били ясни резултатите от медицинското изследване, са ирелевантни за конкретния правен спор. Законодателят, чрез въвеждането на принудителни административни мерки с нормата на чл. 171 от ЗДвП не я обвързва с преценка за вина или други фактори, а предотвратява и преустановява извършването на административното нарушение. В този смисъл е практиката на Върховния административен съд на РБ - Решение № 7577 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13012/2018 г., VII отд. и Решение№ 6757 от 14.05.2012 г. на ВАС по адм. дело № 5167/2012 г. VII отд. По този начин се реализира и целта на закона, посочена в чл. 171 от ЗДвП - осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Мярката има превантивен характер – да осуети възможността адресата и да извърши други правонарушения по ЗДвП. За времето, в което той е лишен от право да управлява МПС, тя се постига чрез ограничаване възможността му за това. С оглед преследваната цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение, в случаите по чл. 171, т. 1, б. "б ЗДвП мярката се прилага до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца, както е и в настоящия случай.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 предл. първо от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Същите не са опровергани. Административният орган е доказал обстоятелствата, попадащи в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП и обуславящи временното отнемане на свидетелството за управление на МПС на оспорващия до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 18 месеца. Следователно, са налице предпоставките за налагане на принудителна административна мярка.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че обжалваната заповед е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.

Във връзка с гореизложеното на основание чл.172, ал.2, предл. посл. от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. Р. П., [ЕГН], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0804-000054/27.02.2024 г. на Мл. Автоконтрольор към ОД на МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“ Сливен, с която за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр.2 от ЗДвП и на основание чл. 171, т. 1, б. „Б” от ЗДвП, на Х. Р. П., [ЕГН] е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 08:29 часа на 27.02.2024 г.“, като е отнето СУ МПС № .............., като неоснователна.

Решението е окончателно.