РЕШЕНИЕ
№ 298
гр. Велико Търново , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на първи
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Христо Томов
Лилия М. Ненова
при участието на секретаря Милка Хр. Желязкова
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20214100500225 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано по жалба на „Е.С." АД , ЕИК
....против Решение № 196/16.02.2021г. , постановено по гр.д. № 2270/2020г.
по описа на ВТРС, с което е прието за установено в отношенията между
страните, че ИВ. ИВ. АС. с ЕГН ********** от гр.Велико Търново , ул. " И. ."
№ ..НЕ ДЪЛЖИ на „Е.С." АД , ЕИК ..със седалище и адрес на управление гр.
В., район "В.", В.- Е, бул. "В. В." № ..сумата от 2869,57 / две хиляди
осемстотин шестдесет и девет лева и 57 ст./ начислена по фактура
№../17.09.2020 г. за период 4.11.2017 г. - 10.09.2020 г. по кл.№ ..за абонатен
номер ..с присъдени разноски съобразно изхода на спора.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на решението на първата инстанция ,както следва :
-Необосновани са изводите на съда, че не е доказано по делото кога и по
какъв начин са натрупани показания по скритата тарифа на електромера, след
като още с отговора жалбоподателят е поддържал, че претенцията му се
основава на чл. 55 от ПИКЕЕ. Елементите от фактическия състав на чл. 55 от
ПИКЕЕ са безспорно установени по делото. Констативният протокол по чл.
49 от ПИКЕЕ е съставен в съответствие с изискванията на ПИКЕЕ.
Установените с официален документ – протокол от метрологично изследване
на процесното СТИ от БИМ факти не са оборени по съответния ред.
1
Изслушаното заключение на вещото лице потвърждава тези факти.
-Неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че не е доказано, че
показанията на процесното СТИ по невизуализирания регистър са били
нулеви към момента на монтажа на същото.
Развити са подробни съображения и се отправя искане към съда да отмени
първоинстанционното решение като неправилно и да отхвърли предявения
отрицателен установителен иск.
В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба
ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Развива
доводи по оплакванията на жалбоподателя и моли съда да потвърди
обжалваното решение.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция,
като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта.
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се
реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е
въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита
решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:
Ищецът ИВ. ИВ. АС. твърди, че е потребител на електрическа енергия
в недвижим имот, находящ се в гр.В., която заплаща по кл.№ ..за абонатен
номер ... След извършена проверка и изготвен констативен протокол бил
2
уведомен, че му е начислена сума в размер на 2869,57 лева , която трябва да
заплати до 28.09.2020 г. Счита, че не дължи сумата по извършената корекция
по съображения, подробно изложени в исковата молба. Моли съда да
постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на
ответника, че не дължи процесната сума на ответното дружество .
Ответникът "Е.С." АД гр. В. в постъпил в законоустановения срок
отговор на исковата молба оспорва предявения иск. Твърди, че сумата се
дължи от ищеца. Сочи, че е извършена проверка на СТИ от служители на
"Е.С." АД , които са съставили констативен протокол по предвидения ред в
ПИКЕЕ. Излага, че е налице законово основание за извършената корекция
според чл. 55,ал.1 от ПИКЕЕ. Моли съда да отхвърли иска, като
неоснователен.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не
намира за нужно да я възпроизвежда.
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК, с който ищецът цели
да се установи между страните със сила на присъдено нещо фактът на
недължимост на исковата сума.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло
мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в
съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно
основателността на иска.
По оплакванията в жалбата :
Основното оплакване на жалбоподателя касае изводите на
първоинстанционния съд относно приложението на чл. 55 от ПИКЕЕ,
действащи към момента на извършената от негови служители проверка на
процесното СТИ.
Видно от приложения към делото КП № 5500648/01.09.2020г.
процесното СТИ е демонтирано, за да му бъде извършена експертиза в БИМ
и е подменено с друго, изправно такова. При проверката СТИ е било с
показания: тар.1- .., тар.2- ., тар.3- .и тарифа Обща ..
Съгласно разпоредбата на чл. 55 от ПИКЕЕ в случаите, в които се
установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в
3
невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът
на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за
търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. За да
възникне за оператора на мрежата правото да начисли измереното след
монтажа на СТИ количество ел енергия, отразена в невизуализиран регистър
на средството, следва да е доказал първо, че тази ел. енергия е измерена и
второ, че тя е измерена за период след монтажа на СТИ.
По делото е приложен протокол от 03.11.2017г. за монтаж на
процесното СТИ, но в него не са отбелязани показанията на СТИ към
момента на монтажа по тарифа 3, а само по тарифа 1 и 2 ( дневна и нощна).
Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа
експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано,
процесното СТИ има 6 тарифи, като при монтирането му са отразени в
протокола само две от тарифите, а другите 4 са с неизвестни показания при
монтажа. Вещото лице посочва, че при настройването на електромера са
указани часовите диапазони на отчитане на потреблението за двете настроени
тарифи- дневна и нощна. За тарифа 3 на процесното СТИ вещото лице
посочва, че тя е ненастроена за отчет, не е визуализирана на дисплея на СТИ,
към момента на изготвяне на експертизата, но има отразено количество ел.
енергия. Вещото лице посочва, че не може да се установи причината, поради
която са регистрирани показанията в Тарифа 3.
Това според съда е така, не само поради техническата невъзможност да
се отчете началният момент на натрупване на количество ел. енергия в
невизуализирания регистър, а и защото по делото липсват доказателства
какви са били показанията по този регистър към момента на монтирането на
СТИ. Оттам и невъзможността да се установи по категоричен начин, че
процесното количество ел. енергия е натрупано в невизуализирания регистър
след монтажа на СТИ.
Не е основателно оплакването на жалбоподателя, че по делото е
доказано, че процесното СТИ е измервало количества ел. енергия преминали
през невизуализирания му регистър. В съдебно заседание вещото лице,
изготвило съдебно-техническата експертиза заявява, че не може да се
установи кога са натрупани количествата ел. енергия по тарифа 3 на
процесното СТИ и е напълно възможно СТИ да е било монтирано при
налични показания в невизуализирания регистър.
Представеният по делото протокол на БИМ за експертиза на процесното
СТИ не съдържа данни за извършено изследване дали СТИ отчита енергия по
тарифа 3. Дори и да е доказана възможност ищецът да потреби процесното
количество ел. енергия за периода на извършената от ответника корекция, в
случая се създава само едно предположение, въз основа на което съдът не
може да изгради извод, че процесното СТИ действително е измерило
количеството ел. енергия , отразено в тарифа 3.
4
Гореизложеното мотивира съда да приеме, че макар да е установено
натрупано количество ел. енергия в невизуализиран регистър на процесното
СТИ при спазване на процедурата по чл. 49 от ПИКЕЕ, не е доказано, че това
количество е измерено след монтажа на СТИ. Поради тази причина не са
налице предпоставките за прилагане на чл. 55 от ПИКЕЕ и ответникът
неоснователно е коригирал сметката на ищеца с исковата сума.
За основателността на предявения отрицателен установителен иск е от
значение и обстоятелството, че за част от процесния корекционен период са
действали предходни ПИКЕЕ, при които проверката на СТИ в обектите на
крайните клиенти също се извършва от служителите на оператора на мрежата,
но резултатите от нея и документацията се предоставя на крайния снабдител
– „Е.-П.П.“ АД, който издава фактурата и изпраща писмо до клиента, т.е.
правоотношението по корекцията на сметката е между крайния снабдител и
крайния клиент. Извършвайки корекция за период, обхванат от предходните
ПИКЕЕ, операторът на мрежата всъщност претендира вземане, което не му се
следва доколкото титуляр на същото е крайният снабдител.
Изложените фактически и правни констатации на въззивния съд
съвпадат напълно с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извод
за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.
Същото не страда от пороците, посочени във въззивната жалба и следва да се
потвърди.
При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на
ответника по жалба сторените от същия разноски по водене на делото пред
въззивната инстанция, които възлизат на 430 лв. адвокатско възднаграждение.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 196/16.02.2021г. , постановено по гр.д. №
2270/2020г. по описа на ВТРС
ОСЪЖДА "Е.С." АД със седалище и адрес на управление гр.В., 9009,
район В., В. - Е, бул. В. В. ., с ЕИК ., ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. ИВ. АС. с ЕГН
********** от гр.Велико Търново , ул. " И." № .сумата от 430 лв. (
четиристотин и тридесет лева) разноски по водене на делото пред въззивната
инстанция.
Решението не подлежи на жалба.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6