Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
София, 5.11.2021
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-Е състав, в
публично заседание на осми октомври, през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ
Мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на
секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Яна
Владимирова в.гр.дело № 13272 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20214710
от 2.10.2020 г. по гр.д. № 41708/2017 г. на Софийски районен съд, 138 състав, е
признато за установено по предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК,
във вр. с чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, че „С.“ ООД дължи на „Е.**– М. П.“
ООД, сумата от 7430,44 лв., представляваща незаплатено задължение на извършени
разходи за ремонт на микробус „Форд Транзит“, с рег. № ******, съгласно фактура
№ **********/29.09.2016 г., както и сумата от 1900 лв., представляваща
пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено от ищеца възнаграждение по договор
за транспортни услуги от 21.03.2016 г., ведно със законната лихва за периода от
21.10.2016 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 59097/2016 г. по описа на СРС, 138
състав. С решението е осъден ответника да заплати на ищеца направените по
делото разноски.
Срещу решението е
подадена въззивна жалба от ответника „С.“ ООД, чрез процесуалния представител
адв. Г.Г., в която се излягат оплаквания за неговата неправилност. Твърди се,
че ищецът не е доказал несъмнено, че повредите на двигателя се намират в пряка
причинно-следствена връзка със скрит недостатък на изработеното от ответника.
Сочи се, че е много вероятно вредите да произтичат от друг източник – например
неправилна експлоатация на МПС, отказ на температурните датчици, некоректна
работа на контролните уреди, повреда в индикаторите за опасна температура на
двигателя. Сочи се, че договорната отговорност за обезщетяване на вреди от
неизпълнението, за разлика от деликтната, е ограничена само до преките и
предивдими вреди. В тази връзка се сочи още, че съгласно трайната съдебна
практика това са вредите, настъпили като безусловен, закономерен резултат, и
които нормалният и здрав човешки разум би трябвало да предвиди при пораждане на
задължението. В този случай не можело да се иска от ответника да предвиди настъпилите
последици. Излагат се и съображения, че е налице съпричиняване на вредите. В
проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивника
прави искане за присъждане на съдебни разноски и представя списък по чл. 80 ГПК.
В предвидения от
закона срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба, с който същата е
оспорена като неоснователна. Претендират се и съдебните разноски за въззивното
производство.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 82 ЗЗД. Доколкото ответникът е
направил възражение в отговора на исковата молба относно квалификацията на
иска, както и с оглед правомощията на въззивния съд служебно да следи за
редовността на исковата молба и квалификацията на претендираното от ищеца
право, необходимо е да се посочи, че същата е правилно определена от
първоинстанционния съд, доколкото съгласно трайната практика на ВКС /например
решение № 188 от 15.06.2012 г. по гр. д. № 1122/2011 г. на ВКС, III
г.о. и решение № 125 от 06.06.2017 г. по гр. д. № 4213/2016 на ВКС, IV
г.о./ се приема, че ако увреждането е в пряка причинна връзка с пълното
неизпълнение, лошото или неточно изпълнение на задължения по договор, то и
отговорността, включително и обезщетението за изправната страна, са следствие
договорното правоотношение. Когато обаче увреждането не е резултат от
неосъществяване на очакван резултат по едно съществуващо облигационно
отношение, а от неизпълнение на общото задължение на всички към всички,
произтичащо от закона, да не се вреди другиму, тогава отговорността е деликтна.
В случая ищецът твърди, че между страните е налице договор за изработка, а описаните
от него вреди са настъпили вследствие неизпълнението на договорно задължение от
страна на ответника – да извърши възложената му работа качествено. Следователно
правилно първоинстанционният съд е квалифицирал иска по чл. 79, ал. 1, вр. с
чл. 82 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми. Първоинстанционното решение е
правилно и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите,
изложени от първоинстанционния съд, като в изпълнение на задълженията си да
изложи свои собствени мотиви и да обсъди всички доводи и възражения на
страните, релевирани във въззивното производство, намира следното:
От писмените доказателства,
представени по делото – фактури, издадени от ответника „С.“ ООД с посочен
получател дружеството ищец, както и електронната кореспонденция, разменена
между страните, се установява, че между „Е.**– М. П.“ ООД и „С.“ ООД е налице
договорно правоотношение – договор за изработка – с предмет продажба и монтаж
на отоплителни печки, с конкретно посочени стойности, в 10 бр. микробуси. Микробусите
се ползват от дружеството ищец на основание договор за финансов лизинг №
0000215J1 с „ДСК Лизинг“ АД от 27.04.2016 г., представен по
делото. Един от микробусите, на които са били монтирани отоплителни печки, е с
марка Ford Transit, с регистрационен номер ******. Видно от преводно нареждане
от 25.08.2016 г. ищецът е превел по сметка на ответното дружество сумата от 12
600 лв., с основание за плащане – по фактури № 28168, 28123, 28137. С преводно
нареждане от 12.07.2016 г. е извършено плащане по сметка на ответника на сумата
от 1800 лв., с основание по фактура № 28071, съответно с преводно нареждане от
11.07.2016 г. - на сумата от 1800 лв. по фактура № 28064.
На 13.09.2016 г.,
около 17,30 ч., изпълнявайки специализиран ученически превоз на ученици от Англо-американското
училище в гр. София по маршрут Център – ААУ по договор за транспортни услуги от
21.03.2016 г., сключен между дружеството ищец и училището, микробус с рег. № ******,
на който е била монтирана отоплителна печка от дружеството ответник, аварирал.
Представено е писмо от
3.10.2016 г., изходящо от трето лице – „Мото-Пфое“ ЕООД, в което е посочено, че
на 14.09.2016 г. в автосервиз „Люлин“ постъпва за ремонт Ford Transit с рег. № ******, с оплакване за чукащ шум в
двигателя. Отворена била поръчка № 01166761/14.09.2016 г. Установен бил
повреден двигател вследствие на прегряване. Според изложеното в писмото,
прегряването се получило в резултат на излязло водно съединение откъм
подгряващата печка, която е монтирана допълнително във външен сервиз. Посочено
е, че повредата не е гаранционно покрита, тъй като има неоторизирана от завода
производител промяна в охладителната система на двигателя и/или некачествен
монтаж. За отстраняване на повредата дружеството ищец е заплатило на
„Мото-Пфое“ ЕООД сума в размер от 7430,44 лв. по фактура №
**********/29.09.2016 г., видно от представеното авизо за банков превод от
29.09.2016 г. С покана, получена от дружеството ответник на 11.10.2016 г.,
ищецът е поканил ответника да заплати сумата от 9330,44 лв., представляваща претърпени
загуби /заплатената за ремонта сума на „Мото-Пфое“ ЕООД/ и пропуснати ползи в
размер от 1900 лв. /нереализирана печалба по посочения по-горе договор за
превоз на ученици от Англо-американското училище/
вследствие на повредата, причинена от некачествен монтаж на подгряващата печка
в процесния микробус.
По делото са приети
заключения по допуснати първоначална съдебно-автотехническа експертиза,
изготвено от инж. Й.Й., повторна съдебно-автотехническа експертиза, изготвено
от инж. В.Д.и тройна автотехническа експертиза, изготвена от И.Т., С.С., Ж.Е..
И от трите заключения се установява, че след повредата от 13.09.2016 г.
двигателят на процесния автобус е бил заменен, а не е направен опит за
ремонтирането му. Установява се, че повредата на двигателя може да се дължи на
различни причини, като възможните такива са посочени в повторната и в тройната
експертиза. Най-вероятната причина за повредата според вещите лица е недостатъчно
охладителна течност поради теч в системата – л. 178 /първоначална експертиза/,
л. 217 /повторна експертиза/ и л. 269-271 /тройна експертиза/. В тройната САТЕ
е уточнено, че при събраните по делото данни и изложените от вещите лица
възможни причини за дефектиране на двигателя, най-вероятната е разхлабването на
скоба и/или излизането на маркуча при водното съединение към отоплителната
печка. Сочи се, че отоплителната печка, монтирана на процесния автобус, е
свързана с двигателя му чрез прекъсване на охладителната система и
последователно свързване с гумени водни съединения – л. 175 /първоначална
САТЕ/, л. 218 /повторна САТЕ/ и л. 273 /тройна САТЕ/. Разхлабена
скоба/съединение, свързващо отоплителната печка и двигателя, може да доведе до
осезаем теч на охладителна течност. Недостигът на охладителна течност неизбежно
води до повишаване на температурата в двигателя – л. 176 /първоначална САТЕ/,
л. 218 /повторна САТЕ/ и л. 273-274 /тройна САТЕ/. На процесния автобус няма
фабричено заложен индикатор на дисплея или датчик, чрез който да се следи и да
дава информация за намаляване на нивото на охладителната течност/антифриза в
компенсационния резервоар. Индикацията, която има водачът, е относно
температурата на двигателя, което косвено би водило до изводи относно работата
на охладителната система – л. 274 /тройна САТЕ/, л. 219 /повторна САТЕ/, както
и заключението на вещото лице по първоначалната САТЕ /л. 176/, където се сочи
единствено, че процесният микробус не е оборудван със светлинна и звукова
сигнализация за изтичане на охлаждащата течност.
Изложените по-горе
констатации на вещите лица въззивният съд кредитира – заключенията по приетите
три съдебни експертизи не си противоречат по основните въпроси, които са били
поставени, а напротив – допълват се.
При така установеното от фактическа страна, по
оплакванията във въззивната жалба въззивният съд намира следното:
Първото възражение,
релевирано от въззивника, е относно липсата на причинно-следствена връзка между
вредите, твърдени от ищеца, и скрит недостатък на изработеното от ответника.
От доказателствата по
делото безспорно се установява, че е налице причинна връзка между извършения от
дружеството ответник монтаж на отоплителна печка и настъпилите вреди, описани
от ищеца. По процесния договор за изработка ответникът е имал задължение да
изпълни възложената работа качествено, така че автобусът и монтираната в него
отоплителна печка да могат да изпълняват нормалните си функции и да служат по
предназначение. Установено е отклонение от поръчката при извършване на монтажа
на отоплителната печка, което е довело до недостатък на изработеното – този
извод следва с оглед приетите по делото писмени доказателства (писмо от
3.10.2016 г.), гласните доказателства – показанията на св. А.и св. В., както и
от приетите по делото заключения по трите съдебно-автотехнически експертизи.
Механизмът на повредата е установен от вещите лица, като е посочено, че
най-вероятната причина е разхлабването на скоба и/или излизането на маркуча при
водното съединение към отоплителната печка, която е свързана с двигателя на
автобуса чрез прекъсване на охладителната система и последователно свързване с
гумени водни съединения. Установява се, че вследствие на въпросното разхлабване
на скобата и/или излизане на маркуча при водното съединение към отоплителната
печка, в системата е станал теч на охладителна течност, което е довело до
прегряване на двигателя и неговото повреждане вследствие на това прегряване. Вещите
лица са посочили, че не е необходимо изтичане на цялото количество охладителна
течност за да настъпи установената повреда на двигателя, а е достатъчно нейното
намаляване. В тройната САТЕ се сочи, че последователността на действия и
извършения анализ води до извод, че при разхлабено съединение и недобре
стегнато съединение би имало изтичане на охладителна течност. Т.е. при
извършване на монтажа въпросното съединение не е било добре стегнато,
вследствие на което се е получило изтичането на охладителната течност. От
изложеното следва, че ищецът при условията на пълно и главно доказване е
доказал наличието на причинна връзка между недостатъка на изработеното от
ответника и настъпилите вреди.
Останалите възражения
на въззивника могат да бъдат обобщени по следния начин: относно невъзможността
на ответника да предвиди обстоятелствата, които според него са довели до
настъпване на вредите, а именно: че водачът на МПС няма да забележи, че
индикаторите (стрелковия и/или светлиния) за температурата на двигателя отчитат
високи стойности, че индикаторите (стрелковия и/или светлинния) за
температурата на двигателя са дефектирали и не отчитат повишените стойности или
че водачът на процесното МПС няма да е запознат с ръководството за употреба на
процесното МПС, няма да спре незабавно и ще продължи движението му до
настъпване на двигателни повреди. Относно възражението за съпричиняване,
ответникът твърди, че несвоевременното преустановяване на движението на
автобуса е довело до тежка повреда на двигателя. Сочи, че при правилна
експлоатация на автобуса и своевременно спиране, вредите е нямало да настъпят.
В чл. 83, ал. 1 и 2 ЗЗД са уредени различни хипотези, които имат отношение към отговорността на
длъжника в случаите, когато настъпването на вредите е в причинна връзка и с
поведение на кредитора.
Съпричиняването на
вредите е уредено в чл. 83, ал. 1 ЗЗД. При наличие на тази хипотеза, причинната
връзка между неизпълнението на длъжника и настъпването на вредите не е
изключена, но неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е
отговорен. При доказване на фактическия състав по чл. 83, ал. 1 ЗЗД на съда е
предоставена възможност по своя преценка да намали обезщетението или да
освободи длъжника от отговорност изцяло.
Приложното поле на чл.
83, ал. 2 ЗЗД се различава от това на ал. 1 от същата разпоредба. Докато
първата алинея урежда случай, при който вредите са съпричинени от длъжника и
кредитора, втората урежда хипотеза, при която бездействието на кредитора, който
не полага дължимата грижа за отстраняване или ограничаване на вредите, е
единствената причина за настъпването им и между тях и поведението на длъжника
липсва причинна връзка. Освобождаването от отговорност на длъжника в този
случай не е предоставено на преценката на съда, за разлика от чл. 83, ал. 1 ЗЗД.
При така формулираните
от ответника възражения, същите следва да се квалифицират като такива по чл.
83, ал. 2 ЗЗД, в условията на евентуалност чл. 83, ал. 1 ЗЗД.
Съществува общо
задължение за кредитора да полага дължимата грижа на добрия стопанин и при проявяване
на недостатък на изработеното да ограничи размера на вредите, при наличие на
възможност за това.
Съгласно Решение № 10
от 08.08.2016 г. по т. д. № 2393 / 2014 г. на ВКС, II т.о., когато
кредиторът е могъл да избегне вредите от неизпълнението, или да ги ограничи,
полагайки грижата на добрия стопанин, договорна отговорност за длъжника,
съгласно чл. 83, ал. 2 ЗЗД, въобще не възниква. Несъмнено е, че дължимото от
кредитора необходимо съдействие, т.е. такова, което изпълнението изисква, може
да се прояви както в хода на самия процес на изпълнение, така и в хода на
завършване на изпълнителната дейност, но за да породи предвидените от
законодателя правни последици липсващото кредиторово съдействие трябва да е
единствената причина за неизпълнението на длъжника, т.е да е каузално спрямо
причинената му конкретна вреда.
Съгласно изложените
по-горе съображения, установи се неизпълнение на задължението на ответника за
качествено извършване на възложената работа, както и причинна връзка между
неизпълнението и вредите. Причинната връзка следва да се разглежда като
необходимо условие за настъпване на вредите, без наличието на което същите не
биха настъпили. Доколкото неизпълнението се явява такова необходимо условие в
конкретния случай, остава въпросът дали единствената причина за неизпълнението
е неполагане на дължимата грижа от страна на кретидора.
В случая не се
установява, че водачът на процесния автобус е имал възможност да установи, че е
налице теч на охладителна течност и да преустанови движението на автобуса преди
да настъпи повредата на двигателя. Не се установява и че същият е могъл да
констатира повишаване на температурата на двигателя, нито че дори да е
констатирал такова повишаване, същият е имал възможност да спре, нито че е
имало достатъчно време от момента, в който прегряване на двигателя е било
налице, до момента, в който е възникнала повредата вследствие на това
прегряване. В този смисъл в заключението по тройната САТЕ се сочи, че водачът
на автобуса не може да установи разхлабване на скобата, държаща водното
съединение, теч от него или спукване на това съединение по време на движение,
тъй като на таблото няма датчик или индикатор на дисплея, чрез който да се
следи и да дава информация за намаляване нивото на охладителната
течност/антифриза в компенсационния резервоар. Индикацията, която водачът има,
е относно температурата на двигателя, което косвено би водило до изводи относно
работата на охладителната система. При своевременно преустановяване на
движението се сочи, че би било необходимо свързване на водното съединение и
притягане на крепящата го скоба, да се долее изгубеното количество антифриз,
обезвъздуши системата и да не се достигне до увреждане на двигателя и
необходимостта от неговата подмяна. Тези съображения вещите лица излагат и при
изслушването на заключението в открито съдебно заседание.
В заключението по
повторната съдебно-автотехническа експертиза се сочи, че датчикът на
температурата е бил разположен сравнително високо и не е годен да отчита
температурата правилно при намалено ниво на антифриза, каквото в случая е било
налице. Попадането на датчика във въздушен джоб можело да предизвика отчитане
на погрешно ниска температура. Спукано или излязло водно съединение обичайно не
предизвиквало изтичане на цялото количество антифриз, но нивото на антифриза
спада много бързо. След стартиране на двигателя, цялото количество охладителна
течност преминава многократно през системата и извършва един пълен цикъл за
много кратко време. Във всички случаи за движение на автомобила повече от час е
необходимо цялото количество антифриз. Вещото лице пояснява в проведеното
открито съдебно заседание 23.04.2019 г., че е трудно да се каже колко време е
необходимо на двигателя да работи до достигане температура на прегряване. Обикновено,
когато не достига охлаждаща течност, прегряването се случвало много бързо, в
рамките на минути.
При тези данни, не
може да се приеме за установено, че водачът на автобуса е причинил изцяло
вредоносния резултат или е допринесъл за него вследствие на неполагане на
дължимата грижа за предотвратяване на вредите от неизпълнението на длъжника.
Въпреки че водачът е длъжен да спре, когато констатира опасност от прегряване
на двигателя, по делото не са налице достатъчно доказателства, от които да
следва изводът, че в процесния случай той е имал възможността да възприеме
възникналия проблем на по-ранен етап, нито че дори да го е възприел на по-ранен
етап, е имал възможността да спре, нито, че дори да е успял да спре, е щял да
предотврати настъпване на вредите, като именно последното обстоятелство е от
значение за отговорността на длъжника. Не е доказано, че датчикът и светлинният
индикатор за температурата на двигателя са отчели повишаването ѝ, като в
тази връзка въззивният съд взема предвид изразеното от вещото лице по
повторната САТЕ становище относно местоположението на датчика на температурата
в процесния автобус и възможността същият да не отчита правилно температурата
при намалено ниво на антифриза – същото кореспондира със свидетелските
показания на св. А., който твърди, че индикаторите за температура в автомобила
не са показали отклонение от допустимата норма. Не е доказано, че водачът на
автобуса е имал достатъчно време да спре от момента, в който е било налице прегряване
на двигателя, до момента, в който е нанесена повреда вследствие на прегряването
– в този смисъл отново следва да се кредитира заключението по повторната САТЕ,
в което се сочи, че обичайно когато не достига охлаждаща течност, прегряването
се случва много бързо, в рамките на минути. От това следва извода, че не е
доказано, че дори да беше преустановил движението на автомобила на по-ранен
етап, водачът е щял да предотврати настъпване на вредите. В тази връзка следва
да се отбележи, че водачът е преустановил движението на автобуса, след като е
усетил вибрации от двигателя. Въпреки че съгласно изложеното в тройната САТЕ е
налице хипотетична възможност да се предотврати настъпване на вредите при
своевременно спиране от страна на водача, в настоящия случай вещите лица не са
дали категоричен отговор колко време е изминало от момента, в който двигателя е
започнал да прегрява, до момента на реализиране на повредата, като единствено в
заключението по повторната експертиза вещото лице е уточнило, че в този случай
прегряването се случва много бързо. Ето защо не може да се приеме, че вредите
се дължат на неполагане на грижата на добрия стопанин от страна на ищеца или на
негово бездействие.
Съгласно чл. 83, ал. 1 ЗЗД, ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е
отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от
отговорност. В този случай неизпълнението на длъжника е в пряка причинна връзка
с настъпилите вреди, но същите са резултат и от обстоятелства, за които
кредиторът е отговорен.
В случая
неизпълнението на задължението се състои в неточно изпълнение в качествено
отношение – от механизма на настъпване на повредата на двигателя се установява,
че същата е в причинна връзка с извършения от ответника монтаж на отоплителна
печка, както се прие и по-горе. Неизпълнението на задължението за качествено
извършване на работата от страна на изпълнителя в случая не се дължи на
обстоятелства, за които кредиторът възложител да е отговорен, като в тази
връзка важат изложените по-горе съображения, доколкото единствените фактически
твърдения, на които се основава възражението за съпричиняване, са неполагане на
дължимата грижа за предотвратяване на вредите от страна на дружеството ищец.
По отношение на
предвидимостта на вредите по смисъла на чл. 82 ЗЗД:
В практиката на ВКС
(решение № 245 от 31.07.2017 г. по т. д. № 3625/2015 г. на ВКС, I
т.о.) е утвърдено становището, че преки и непосредствени са вредите, които са
нормален, безусловен и закономерен резултат от неизпълнението. Когато вредите
се дължат на други фактори, независещи от волята и желанието на длъжника (напр.
от поведението на кредитора, трето лице или непреодолима сила), те са косвени
(така решение № 73 по т.д.№ 897/2009 год. на ВКС, I т.о.) Вредата е пряка
и непосредствена последица от неизпълнението, когато то е необходимо и
достатъчно условие за настъпването ѝ в обичайна среда. Неизпълнението е
„необходимо” условие, когато без него вредата със сигурност не би настъпила. То
е „достатъчно“ условие, когато само то би причинило вредата при обичайно
стечение на обстоятелствата. Косвени са вредите, които са нетипичен резултат на
неизпълнението – в конкретния случай са настъпили, но при обичайно стечение на
обстоятелствата не настъпват.
В случая няма как да
се приеме, че претърпените от ищеца вреди са нетипичен резултат от
неизпълнението, доколкото се установява, че установеният недостатък –
разхлабването на скоба и/или излизането на маркуча при водното съединение към
отоплителната печка, която е свързана с двигателя на автобуса чрез прекъсване
на охладителната система и последователно свързване с гумени водни съединения,
е необходимо и достатъчно условие за настъпването на вредите, при възприемане
на разрешенията на посочената по-горе съдебна практика.
Вредите са предвидими,
доколкото се установява, че при изтичане на охлаждащата течност и повишаване на
температурата на двигателя закономерно може да настъпи вредоносния резултат –
неговото повреждане до степен да бъде напълно негоден за употреба по обичайното
му предназначение и необходимостта да бъде заменен с нов. Предвидими са и
пропуснатите ползи, понесени от ищеца, доколкото обичайната употреба на
автобуса е осъществяване на превоз на пътници, и вследствие на настъпилата
повреда и необходимостта от отстраняването ѝ, автобусът не е бил ползван
по обичайното си предназначение, като с оглед на това ищецът е претърпял загуби
под формата на пропуснати ползи. В случая тези пропуснати ползи не са
хипотетични, доколкото от представения по делото договор за превоз на ученици
се установява, че ищецът е имал облигационно правоотношение с трето лице, като
вследствие на настъпилата повреда и необходимостта от ремонт на автобуса,
ищецът е бил в невъзможност да осигури изпълнение по договора, с оглед на което
не му е било заплатено и дължимото по договора възнаграждение. В този смисъл са
и показанията на св. В., служител в Англо-американското училище.
По изложените
съображения исковете се явяват основателни, а решението на първоинстанционния
съд като правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на
спора пред въззивната инстанция, разноски се дължат на въззиваемото дружество.
Искане за присъждането им е направено с писмения отговор на въззивната жалба. В
проведеното на 8.10.2021 г. открито съдебно заседание е представен и списък на разноските
по чл. 80 ГПК, съгласно който направените във въззивното производство разноски
са в размер от 1200 лв. – възнаграждение за един адвокат. Представен е договор
за правна защита и съдействие, съдържащ и разписка за платената сума, с оглед
на което е доказано реалното заплащане на възнаграждението.
По изложените
съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20214710 от 2.10.2020 г. по
гр.д. № 41708/2017 г. на Софийски районен съд, 138 състав.
ОСЪЖДА „С.“
ООД, ЕИК ******, да заплати на „Е.**– М. П.“ ООД, ЕИК ******, сумата от 1200
лв., представляваща съдебни разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи
на обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.