№ 43
гр. Сливница , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно
наказателно дело № 20201890200633 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н. Д. ЕЛ Р., с която на основание чл. 59, ал. 1
и ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 17-1204-
000513/12.04.2017 г., издадено от И.П.Г. – началник група към ОДМВР –
София, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева и административно
наказание глоба в размер на 200 за нарушение на чл. 179, ал. 3, т. 4 и чл. 177,
ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна- РУ- Сливница, редовно призована, не изпраща
представител в проведеното публично съдебно заседание. В
съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена на РС- гр.
Сливница, е направено искане жалбата да бъде оставена без уважение и съдът
да потвърди обжалваният акт.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
На 08.03.2017 г., около 19:45 часа, жалбоподателят Н. Д. ЕЛ Р.
управлявал автомобил марка „Рено”, модел „Лагуна” с рег. № *** и се
движел по път I-8, км. 3 с посока ГКПП-Калотина когато бил спрян за
проверка от свидетелите П. и Б.С.Б. - полицейските служители при РУ-
1
Сливница. При извършената проверка било установено, че жалбоподателят не
бил заплатил винетна такса от категория К-3 за движение по републиканската
пътна мрежа за 2017 г., както и че управлява автомобила с изтекъл срок на
СУМПС, което било валидно до 25.05.2014 г.
За констатираното нарушение свидетелят П.П. в присъствието на
свидетеля при установяване на нарушението – Б.Б. издал на жалбоподателя
АУАН серия Г, бл. № 951073 от 08.03.2017 г., за това че на 08.03.2017 г.,
около 19:45 часа път I-8, км. 3 с посока на движение към ГКПП-Калотина
управлява автомобил марка „Рено”, модел „Лагуна” с рег. № ***, собственост
на И.Б. без заплатена валидна винетна такса кат. 3, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1
от ЗП, както и с изтекъл срок на СУМПС, с което виновно е нарушил чл. 139,
ал. 5 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното
наказателно постановление, в което наказващият орган е приел, че с
деянието, посочено, както в АУАН, така и в НП, жалбоподателят е извършил:
управлява по републиканските пътища пътно превозно средство за превоз на
пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, за което не е заплатил
винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП и управлява МПС без да притежава
съответното свидетелство, поради което и на основание чл. 53 ЗАНН и чл.
179, ал. 3, т. 4 и чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП му били наложени наказания
„глоба“ в размер на 300 лева и 100 лева. Била издадена и заповед № 120 за
прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. ж от
ЗДвП – временно спиране от движение на МПС марка „Рено”, модел
„Лагуна” с рег. № ***, собственост на И.Б..
Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ
на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: писмените доказателства: АУАН серия Г, бл. № 951073 от 08.03.2017
г., заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи;
заповед № 517з-110/19.01.2017 г. на директора на ОДМВР – София, както и
гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите Петров и
Борисов. Съдебният състав извърши преценка на показанията на свидетелите
като счита, че същите не са особено детайлни и подробни, но съдържат
фактически данни за случая. Показанията на свидетелите са източник на
пряка доказателствена информация, тъй като са били очевидци и показанията
им кореспондират на останалите писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити,
2
обуславящи нейната редовност.
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и
юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените
от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН
или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на
контрол подлежи и самият АУАН.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът прие, че при
ангажиране на административно - наказателната отговорност на
жалбоподателката са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е
извършено и деецът е установен в деня на съставяне на Акта – 08.03.2017 г., а
наказателното постановление е издадено след около месец от датата на
съставяне на АУАН.
Спазени са и правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН – актът е съставен в
присъствието на свидетел-очевидец и на самия жалбоподател, и съгл.
разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя,
свидетеля и санкционираното лице.
Съдебният състав намира, че са спазени формално изискванията на
ЗАНН относно реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са
посочени датата на съставяне на акта, индивидуализиращите белези на
актосъставителя, свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на
извършване на нарушението, фактическите обстоятелства и описание на
нарушението, както и нарушените разпоредби. В допълнение, в издаденото
НП също е отразено къде е извършено нарушението и кога, като настоящата
инстанция счита, че в процесното НП формално се съдържат изискуемите
съгласно чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите
данни на наказващия орган; номера на НП и датата на издаването му; дата на
АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на
нарушителя; времето (дата, място и часа) на извършване на нарушението,
както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е
нарушен, както и вида на наложеното наказание и неговият размер.
Жалбоподателят е подписал АУАН без възражения, като не се е
възползвал от възможността по чл. 44, ал .1 от ЗАНН и да подаде писмени
възражения в тридневен срок.
Независимо от това съдът констатира допуснати от
административнонаказващия орган съществени процесуални нарушения,
които водят до нарушаване правото на защита на наказаното лице.
3
По отношение на нарушението на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП.
Въпреки формалното им наличие като реквизит, то по същество нито в
съставения АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП има ясно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Съществуващото описание не отговаря на минималните стандарти, така че
лицето, чиято отговорност е ангажирана, да може да организира защитата си.
Този пропуск е в разрез с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН
и е особено съществено отклонение от процесуалните правила, обосноваващи
отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
В АУАН е посочено, че водачът управлявал автомобила без да е заплатена
винетна такса /кат. 3/, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, в НП това също е
посочено, но е добавено, че жалбоподателят е управлявал пътно превозно
средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, за
което не е заплатена винетна такса. По този начин наказващият орган
недопустимо е добавил нови обстоятелства към обвинението. Още повече, че
това е посочено при правната квалификация на нарушението, а не и при
описанието на фактите в НП. Във фактическото описание на нарушението
никъде не е описано, че жалбоподателят е превозвал пътници или че
управляваното от него превозно средство е за превоз на пътници с 8 или по-
малко места с мястото на водача за да се направи извод, че е имал задължение
да заплаща винетна такса за такова пътно превозно средство. Това
съществено е нарушило правото на защита на жалбоподателя и представлява
основание за отмяна на НП в тази част.
По отношение на нарушението на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
В АУАН е посочено, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, в която е предвидено, че водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него. В НП от
друга страна е посочено друго нарушение, а именно нарушение на чл. 150а,
ал. 1 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба за да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно
средство. Констатираното от съда несъответствие на НП с АУАН
представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Ето за НП
подлежи на отмяна и в тази част.
С оглед на всичко изложено до тук съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно следва да бъде изцяло
отменено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 17-1204-
000513/12.04.2017 г., издадено от И.П.Г. – началник група към ОДМВР –
София, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя Н. Д. ЕЛ Р., ЕГН:
********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300
лева и административно наказание глоба в размер на 200 за нарушение на чл.
179, ал. 3, т. 4 и чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва от страните в 14-дневен срок, считано от
получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба пред
Административен съд – София област по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5