Р
Е Ш Е Н И Е №262569
гр. Пловдив, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, VI граждански състав, в
публично заседание на първи ноември две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Елена Неделчева,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 4747 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе
взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба, подадена
от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД,
ЕИК: *********,
срещу Община Пловдив,
с която е предявен иск с правно основание чл. 410, ал.
1 КЗ, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата в размер на 2407,80 лева,
представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно
обезщетение по застрахователна полица № ***** по
застраховка „Каско Стандарт“, за причинени имуществени вреди по лек автомобил
„БМВ“, с рег. № ***** в резултат на застрахователно събитие – ПТП на **** г., при
което лекият автомобил попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното
платно на ул. „****“ № ** в гр. ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.04.2020
г., до окончателното й изплащане.
В исковата молба се излагат твърдения, че на ****
г. в гр.****, на ул. „****“ № **, при управление на л.а. „БМВ“ с рег.№ ****,
водачът С.Р. реализира ПТП в дупка на пътното платно, от което били причинени
щети на автомобила – разрязана предна броня, кора под двигател, ПВС кора, десен
фар. Произшествието било причинено вследствие неравности по пътя – дупка,
поради невзети мерки от страна на стопанина на пътя Община Пловдив. Към датата
на събитието – *****г., собственикът на увредения автомобил „Юнайтед Сървисис“
ЕООД имал сключен договор за застраховка „Каско Стандарт“ с ищеца, полица № *****,
за период от 22.10.2018г. до 22.10.2019г. Била образувана щета № *****,
извършен бил опис и оценка на щетите, като застрахователят възложил извършване
на ремонта на сервиз. Сервизът, извършил ремонта, издал фактура за цената на
ремонта и новата част в общ размер от 2407.80 лв. с ДДС, като застрахователят
изплатил следващото се обезщетение с платежно нареждане на *****г. Съдържа се
позоваване на чл.29 от Закона за пътищата, което било задължение на съответната
община. Ищецът счита, че отговорност за вредите носи ответникът Община Пловдив.
Твърди, че с плащане на застрахователното обезщетение, в негова полза да е
възникнало регресно вземане в размер на платената сума, поради което претендира
същата, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 29.04.2020 г. до
окончателното погасяване. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Сочи, че не е налице причинна
връзка между вредите по автомобила и настъпилото ПТП. По делото не бил приложен
протокол за ПТП. Често при такъв вид вреди било налице виновно поведение на
водача, както и техническа неизправност на автомобила. Предвид изложеното, се
моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено от
фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с
правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, в тежест на ищеца е да установи при
условията на кумулативност, проявлението на следните материалноправни
предпоставки: сключен договор за имуществено застраховане; в срока на застрахователното
покритие по договора и вследствие на виновно и противоправно поведение на лице,
за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят
носи риска; в изпълнение на договорното задължение, застрахователят да е
изплатил на застрахованото лице застрахователно обезщетение. В тежест на ищеца
е да установи и конкретния механизъм на настъпване на ПТП, вследствие на което са настъпили
увреди по застрахованото имущество ( в случая лек
автомобил „БМВ“, с рег. № *****), както и размерът на дължимото обезщетение.
Между страните не е налице
спор, че ул. „****“ № ** се намира в административните граници на гр. **** ( поради което и пасивно легитимиран да отговаря по предявения
иск е Община Пловдив ).
От застрахователна полица № *****
/л.17/ се установява наличието
на застрахователно правоотношение между ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД и
собственика на МПС - лек автомобил „БМВ“, с рег. № ****, за застраховка „Каско Стандарт”, обективирана в
полица № *****, с период на застрахователно покритие от 22.10.2018
г. до 22.10.2019 г. Предвид това, към датата на настъпване на процесното
застрахователно събитие (***** г.) е било
налице осигурено покритие по силата на посоченото застрахователно
правоотношение.
По делото са
изготвени две САТЕ. Съобразно заключението по първоначалната САТЕ, изготвена от
в.л. М. /л.86-92/, на 02.04.2019 г. лек автомобил „БМВ“, с рег. № *****, при
движение по платното за движение в гр. ****, ул. „****“ пред № **, преминава
през неравност „дупка на улицата“ или „хлътнали дупки от изкоп на ВиК“. Посочва
се, че по предната броня в долната част може да настъпи при удар на бронята в
твърд обект, като на улица с павета това може да е както паве, така и дупка от
липсващи павета или павета с хлътнала основа. Повредата по предната броня е
технически възможно да настъпи по механизма, описан в исковата молба.
Останалите претендирани повреди са установени след изтичане на шест месеца от
събитието и за тях не може да се направи извод за наличие на
причинно-следствена връзка с механизма, описан в исковата молба. Според вещото
лица, пазарната стойност на причинените вреди по автомобила към датата на
настъпване на ПТП възлиза на 2084,08 лева.
След приемане на
първоначалното заключение по САТЕ, е разпитан свидетелят С.Р.. Същата си спомня
за претърпяно ПТП, при което същата е управлявала лек автомобил БМВ,
застраховано при ищеца. Свидетелката посочва, че същото е реализирано през 2019
г., като автомобилът е преминал през ул. „****“ в гр. ****, на която имала
разположена дупка по начин, че за да премине автомобилът, следва същият да
премине през дупката. При преминаване през дупката, доколкото управляваният от
свидетелката автомобил бил по-нисък, се получило разрязване на предна броня,
като от дясната страна бронята се откачила. Причинено било нарязване на две
гуми, а предната лява джанта се пукнала. След като автомобилът попаднал в
дупката, следвало да се извърши ремонт по същия. Ремонтът бил извършен от
доверен сервиз – *****, като застрахователят заплатил на сервиза необходимата
сума за неговото извършване. След ремонта, автомобилът бил върнат на
свидетелката в изправно състояние.
След разпита на
свидетелката Р., е допусната повторна САТЕ, изготвена от в.л. С. /л. 124-140/.
Съобразно заключението на вещото лице, на **** г. водачът С.Р. е управлявала
лек автомобил „БМВ Серия 7“, с рег. № **** на ул. „****“ № ** в гр. *****,
преминава през повреден участък на платното за движение с настилка паваж.
Вследствие на падането в негативната неизправност с удар предната долна част на
автомобила настъпват материални щети по автомобила. Вещото лице е заключило, че
повредата на целостта на предната броня в долната част може да настъпи при удар
на бронята в твърд обект, като на лица с пътна настилка от павета този обект
може да е както паве, намиращо се върху настилката, така и дупка, образувана от
липсващи павета или павета с хлъзгава основа. Повредата по предната броня е
технически възможно да настъпи по механизма, описан в исковата молба. Кора под
двигател, ПВС кора пред преден десен подкалник са в долната част на автомобила
и зонови са разположени до предна броня на автомобила. При преминаване през
неравност на улица с пътна настилка от павета, увредата им е възможно да
настъпи по директен по директен механизъм на удар и/или притискане както от
паве, намиращо се върху настилката, така и от негативната неравност, образувана
от липсваща павета. Преден десен фар е зоново разположен до предната броня на
автомобила и при увредата й е възможно да настъпи преместване във вертикално
направление и да бъде приложено усилие към фара. Приложеното усилие ще доведе
до напрежение в захващащите раменни уши на фара и същите могат да се увредят в
степен за ремонт на фара чрез подмяната на ремонтен комплект – неговите
захващащите раменни уши. Предвид направения анализ от техническа гледна точка
степента на увредите по предна броня, кора под двигател, ПВС кора пред преден
десен подкалник и десен фар добре съответстват и е технически възможно да са
настъпили при преминаване на автомобила през негативна неравност на пътното
платно. От друга страна обаче следва да се отбележи, че изминалият период от
около шест месеца между първия и втория опис на ответника по увредите на
автомобила, през който няма данни за неговото състояние и експлоатация, не може
категорично и еднозначно да се определи дали увредите по кара под двигател, ПВС
кора пред преден десен подкалник и десен фар са настъпили при изследваното
събитие. Вещото лице е посочило два варианта при изчисление на
възстановителната част на увредените части, както следва: при първия вариант
увредените части, установени с опис на претенция от 03.04.2019 г. възлизат на
2084,08 лева, и при втори вариант – освен по описа от 03.04.2019 г., и по описа
от 02.10.2019 г., стойността на същите възлиза на 2785,25 лева.
Съдът кредитира както
изготвените две заключения по допуснатите САТЕ, така и показанията на свидетеля
Р.. Заключенията на вещите лица са еднопосочни, като единствената разлика е
досежно констатираните настъпили увреди по автомобила. В тази част съдът дава
вяра на заключението на вещото лице по повторната САТЕ, доколкото същото е
разгледало два възможни варианта на настъпване на увредите по автомобила и е
направило оценка по възстановителна стойност и при двата. В насока посоченото
заключение са и показанията на свидетелката Р., които са преки, непосредствени
и съответстват на събрания по делото доказателствен материал.
Нужно е да се посочи и че
заплащането на застрахователното обезщетение на доверен сервиз – „****“ ЕООД, освен от думите на свидетеля се изяснява и от
приетото по делото платежно нареждане ( л. 36).
След извършването на
плащането, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, ищецът е встъпил в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски за неговото определяне.
Обемът на суброгационното
право включва, както правата срещу физическото лице– пряк причинител по чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които
носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл т. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл.
49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило
и вредата не следва от обективното качество на вещта.
Отвъд всякакво съмнение се
изясни, че пътят, на който е реализирано произшествието, е местен (общински)
съобразно чл. 3, ал. 3 Закон за пътищата, поради което и на основание чл. 19,
ал. 1, т. 2 ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително да означи съответната неравност с необходимите пътни знаци с оглед
предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. Община
Пловдив като лице, което стопанисва пътната отсечка на ул. „****“ в гр. *****
осъществява дейностите по чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на
които е възложил изпълнението. В случая, именно бездействието на последните във
връзка с поддържане на пътя ( вкл. във
връзка с възлагане извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до
завършването им ) е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 13 ЗДвП,
поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди.
Налице е основание за
суброгация срещу ответника. Обемът на регресното вземане се определя от размера
на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане.
Съгласно приетата по делото САТЕ, вследствие на настъпилото ПТП, по автомобила
са причинени увреди, чиято възстановителна
стойност възлиза на 2785,25 лева. Съдът счита за нужно да посочи, че
доколкото се касае за частична увреда на процесното МПС, а не до пълна такава (
тотална щета- чл. 390 КЗ ), то меродавна за определяне размера на
застрахователното обезщетението е именно възстановителната стойност ( в тази връзка- Решение № 59/ 06.07.2017г. по
т.д. № 2367/ 2015г., по описа на ВКС, I- во ТО; Решение № 235 от 27.12.2013г.
по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО; Решение № 141/ 18.10.2015г. по т.д. №
2140/2014г. на ВКС, I ТО и Решение № 1678 11.05.2016г. по т.д. № 1869/2014г. на
ВКС, II ТО ).
Горепосочената
възстановителна стойност (2785,25 лева), не съответства на изплатеното
застрахователно обезщетение от ищеца, което възлиза на сума в размер от 2407,80
лева. Предвид това, по регресната претенция за заплатено застрахователно
обезщетение ответникът дължи на ищеца сума в размер от 2407,80 лева. В тази
връзка съдебния състав намира за нужно да акцентира върху обстоятелството, че
се установява и наличие на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и
всички твърдени увреди по автомобила, независимо, че същите са установени шест
месеца след неговото настъпване. В тази връзка се споделя изложеното от вещото
лице по повторната САТЕ, че от техническа гледна точка степента на увредите
както по предната броня, така и по кората и десния фар съответстват и е
технически възможно да са настъпили при преминаване през неравност. Макар и
отговорът на вещото лице да не е напълно категоричен предвид изминалия период
от време, то голямата степен на вероятност обуславя доказаност на една от
предпоставките за уважаване на исковата претенция, а именно: наличието на
причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилите увреди по автомобила.
Предвид гореизложеното, предявеният
иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло за претендираната сума от 2407,80 лева. Върху посочената сума за
главница се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда /29.04.2020 г./ до окончателното й погашение.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от ищцовото дружество
разноски в настоящото производство в размер на 953,92 лева съобразно представения списък по чл.
80 ГПК и доказателствата за тяхното извършване.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община
Пловдив, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК: *********, на основание чл. 410 КЗ сумата в
размер на 2407,80 лева /две хиляди четиристотин и седем лева и осемдесет
стотинки/, представляваща регресна претенция за изплатено
застрахователно обезщетение по застрахователна полица № ***** по
застраховка „Каско Стандарт“, за причинени имуществени вреди по лек автомобил
„БМВ“, с рег. № **** в резултат на застрахователно събитие – ПТП на **** г., при
което лекият автомобил попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното
платно на ул. „****“ № ** в гр. ****, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.04.2020
г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Пловдив, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ на „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД,
ЕИК: *********, сумата от 953,92 лева /деветстотин петдесет
и три лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща сторени разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Катя Боева
Вярно с оригинала.
ЕН