Присъда по дело №317/2020 на Окръжен съд - Русе

Окръжна прокуратура - Русе е об­ви­ни­ла под­съ­ди­мата П.М.С., ЕГН **********, българска гражданка, родена на ***г***- Разград, с постоянен и настоящ адрес ***, без образование, но грамотна, вдовица, пенсионерка, неосъждана, в това, че на 28.02.2018г. в Русе, умишлено умъртвила другиго – А. С.А., ЕГН **********, ка­то убийството е извършено по особено мъчителен за убития начин и с осо­бена жестокост, престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3, вр. чл.115 от НК.

За датата на разпоредителното заседание, както и за правата им по чл.76 и чл.84 ал.1 от НПК, са уведомени наследници­те на по­стра­далия: свидетелите Й.А. - съпруга; С.С. - син, К.С. - внук и Н.С. - син, действащ лич­но и като представител на малолетния си син (внук на пострадалия) Й. С.. В срока по чл.77 ал.3 от НПК не е постъпило искане от тях и ни­кой не е конституиран като страна в процеса.

В разпоредително заседание, проведено на 13.04.2020г., в при­­­­съствието на служебния защитник - адв.Г.В.***, под­­­съдимата П.С. дава съгласие да не бъдат разпитвани сви­детелите: Й.А., П. П., П. У., С. П., Е. Е., Н.С. и С. К., както и на вещите лица: А. С., П. И., Ж. И., Н. С., като дава съгласие да се ползва съдържането на съответ­ните протоколи и експертни заключения при постановяване на присъ­дата. С определение по чл.372 ал.3 от НПК, съдът е одобрил даденото съгласие и съдебното след­­ствие е проведено по реда на чл.373 ал.1 от НПК.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Русе, поддържа обвинението, за ко­­­­е­то твърди, че е доказано по не­съмнен начин. Предлага подсъдимата П.С. да бъ­­де призната за виновна по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3, вр. чл.115 от НК, като при ус­ло­­­вията на чл.55 от НК ѝ бъде определено наказание значително под ми­нимума от петнадесет години лишаване от свобода, без да го конкретизира. От някои разсъждения, свързани с първоначалния режим за из­тър­пяването му, може да се предположи, че исканото наказание е лишаване от свобода за срок под пет години.

В защитната си реч, адв.Г.В., от АК - Русе, слу­­жебен защитник на подсъдимата П.С. оспорва частично об­­винението, като заявява, че доказана е квалификация е по чл.118, вр. чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3, вр. чл.115 от НК, тъй като деянието било из­вър­шено в състояние на силно раздразнение, причинено от пострадалия. Като споделя аргументите на прокурора за приложението на чл.55 от НК, моли за наказание лишаване от свобода до три години, без да конкретизира размер. Настоява изтърпяването му да бъде отложено по реда на чл.66 от НК, за двегодишен изпитателен срок.

На досъдебното производство, подсъдимата П.С. дава подробни обяснения, в които признава вината си и изразява съ­жаление за извършеното. Действията си обяснява с поведението на по­страдалия, който я изнасилил и заплашил, че убие свид.Й.А.. В съдебно заседание поддържа становището на защитника си, както и да­дените на досъдебното производство показания. Признава емо­ционал­но вината си и съобщава някои подробности за начина, по кой­то из­вършила деянието.

В последната си дума изразява съжаление и моли да не влиза в затвора.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и прецени съ­­­б­ра­ни­те доказателства, при условията на чл.16 и 17 от НПК, при­е­ма за ус­та­­­­но­ве­но от фак­ти­чес­ка стра­на следното:

Подсъдимата П.С. е родена на ***г***- Р.. Няма образование, но е грамотна. Може да пише и чете. Има постоянен адрес ***, където в момента живее, на ул***, под грижите на вну­ка си - свид.С.С.. Не е осъждана. Съпругът ѝ С. Г. С. отдавна е починал. Получава пенсия за изслужено време и старост.

Пострадалият А. С.А., ЕГН ********** е бивш зет на подсъдимата и съпруг на дъщеря ѝ - свид.П. С.а. Двамата сключили граждански брак през 1970г. От него имали ро­дени две деца: свид.С.С., роден през 1972г. и свид. Н.С., роден през 1979г. Семейството обитавало апартамент в Ру., в ***. Подсъдимата жи­веела в къщата си в с.Н.. С напредване на възрастта и свързаното с това влошаване на здравословното ѝ състояние, през последните години прекарвала зимните месеци в апартамента на дъщеря си в Ру..

Въпреки, че били съпрузи, свид.П. С. и по­стра­далият, от години не се разбирали. Три пъти се разделяли  и отново се събирали. А. С. поддържал извънбрачни връзки, с които съ­пругата му се примирявала. Съветвана от майка си да се разведе, от­го­варяла, че „мъж трябва да има в къщата“. През зимата на 2018/19г. съ­прузите отдавна спели в отделни стаи, нямали инт­им­ни контакти, деляли разходите и се хранели отделно. Когато бил трез­вен, пострадалият бил добронамерен и се държал дружелюбно с близките си. От години обаче злоупотребявал с алкохол и в то­ва състояние ставал заядлив и агре­сивен към съпругата и децата си, а също така и към тъща си, когато (през зимата) подсъдимата обитавала се­мейното жилище. Карал ѝ се по най-дребни поводи, повишавал тон, на­грубявал я, демонстративно блъ­скал вратите и я обиждал. В моментите, ко­гато не бил пиян, се държал до­бре с нея. Опитвал се да я накара да убеди дъщеря си, за възобновяване интимните отношения помежду им. Тъй свид.П.С. продължавала да му отказва сексуални кон­такти, заплашвал тъща си, че то­гава тя, ще трябва да спи с него вме­сто дъщеря си. Това я смущавало. Чувствала се притеснена и объркана. Агресията на подсъдимия я плашела и тя често спо­деляла с правнука си - свид.К.С., че се страхува от дя­до му да не ги набие.

През есента на 2017г., пострадалият работел като охранител в „**** АД - Русе. Давал нощни смени, между които имал продъл­жителни почивки. По това време, синовете му, вече били пораснали и работели в чужбина. При съпрузите обаче живеел внукът им (правнук за подсъдимата) свид.К.С., който учел в Училището по европейски езици в Русе. През декември 2017г., в апартамента заживяла и подсъдимата. Тя спяла със свид.К. С. в спалнята. Дъщеря ѝ, свид.Й.А. обитавала кухнята, а пострадалият жи­веел в хола.

На 27/28.02.2018г., А. А. работил нощна смяна, от коя­то се прибрал сутринта в 6:30 часа. На този ден съпругата му, свид.Й.А. имала рожден ден и преди да се прибере в хо­ла я поздравил. След това тя отишла на работа, а той легнал да почива. Между 14:00 и 14:30 часа, вече пийнал, позвънил по теле­фона, за да я пита къде са ключовете от сушилнята. Там приготвял кисело зеле, от което обещал да занесе на свид.П. У.. Тя отговорила, че са на мястото си, но като не ги намерил, пострадалият започнал да ругае. Попитал и подсъдимата, която също не знаела къде са. Това го ядосало още повече. Започнал да крещи и блъска силно вратите, докато търсел ключовете. Намерил чак около 15:55 часа. Тогава телефонирал на свид. П. У. да слезе пред блока си след петнадесет минути и излязъл. Преди това обаче напомнил отново на подсъдимата П.С. да разговаря с дъщеря си да започне отново да спи с него. В противен случай щял да накара нея да легне вместо дъщеря си. Заплашил също, че ще хвърли дъщеря ѝ през терасата и след това сам ще скочи. След като се срещнал със свидетеля, дал му обещаното зеле и тръгнал обратно към дома си.

 Подсъдимата отново се почувствала смутена и засрамена от искането на пострадалия. Краят на зимата, когато щяла да заживее от­ново сама на село, бил далеч и не знаела как да излезе от тази ситуация. Около 16:30 часа свид.Й.А. се прибрала от работа. Видяла, че майка ѝ е разстроена и плаче. Разговаряла с нея и със свид.К.С.. От него разбрала, че повод е скандалът, който пострадалият устроил, за това, че не могъл да намери ключовете за су­шил­ната.

Скоро след нея се прибрал и пострадалият. Той бил видимо пиян, като концентрацията на алкохол в кръвта му била 1,92 ‰, отговаряща на алкохолно опиянение в средна степен. Свид.Й.А. му се скарала, че е направил скандал и блъскал вратите, но той без да се извини се прибрал в хола. Свидетелката решила, че трябва да почерпи близките си за рождения ден и около 17:00 часа, излязла за покупки, като оставила отключена входната врата на апартамента.

Подсъдимата, която останала сама, била силно разстроена от случилото се. Осъзнала, че дъщеря ѝ няма влияние над съпруга си и той ще продължи да ги тормози. Затова взела решение, че незабавно, още преди да се върне свид.Й.С., тряб­ва да премахне фи­­зически зет си като го убие. Преценила, че момен­тът е подходящ, за­що­то дъщеря ѝ отсъствала, а правнукът ѝ ползвал компютъра със слушалки на ушите, от които не чувал какво се случва извън спалнята.

В изпълнение на намисленото, подсъдимата П. С. заключила от вътрешната страна входната врата с ключовете на зет си. Върнала се обратно и като видяла, че свид.К.С. стои с гръб към нея и слушалки на ушите. Затворила вратата на стаята му и се върнала до входната врата. Знаела, че пострадалият, държи там една дървена бухалка с дължина 67,5 см., диаметър в най-дебелата част 4,7см. и диаметър в областта на дръжката 2,8 см. В крайната част откъм страната на дръжката имала удебеление за по-добър захват, с диаметър около 3,2 см. Част от това удебеление била отчупена. Подсъдимата взела бухалката и влязла в хола. Видяла, че пострадалият лежи на дивана и затворила вратата. В този момент била облечена с червено плетено елече и черно на цвят долнище на пижама с бели точки, а на краката си носила чехли. Приближила се до леглото и като се уверила, че спи, стиснала силно бухалката с двете си ръце и замахнала с нея над главата си. Нанесла му няколко резки и силни удара в тилната и слепооч­ната област на главата. След първия той не реагирал, но после се съ­бу­дил и вдигнал ръка над главата си. Обърнал се с лице към нея и опитал да се предпази, но пострадалата продължила и бил замаян от ударите. Лицето му се обляло в кръв и изпитвал силна болка. Не бил в състо­яние да стане от дивана. Подсъдимата разбрала това и продължила да му нанася резки и силни удари с нея по главата. По този начин го уда­рила не по-малко от шестнадесет пъти. Всички удари без изключение били насочени в челната област на главата и лицето му, като само ня­кои попаднали в ръцете, докато опитвал да се предпази.

В резултат от нанесените удари, на пострадалия била причинена тежка черепно-мозъчна травма, изразена в многофрагментни счупвания на черепния покрив и черепната основа, разкъсвания на твърдата мозъчна обвивка, субарахноидален кръвоизлив, счупване на носни кости, шестнадесет разкъсно-контузни рани по лицето и главата, кръвонасядания на лицето и дясната ушна мида, повърхностни наранявания на горната устна и разкъсно-контузна рана на лигавицата на долната устна. Тази черепно-мозъчна травма довела до несъвместими с живота увреждания на централната нервна система. Пострадалият започнал да гълта и аспирира кръв, получил умерено изразена мастна емболия на белите дробове, оток на белите дробове и оток на мозъка в резултат от които настъпила смъртта му.

Когато се уверила, че е постигнала целта си, подсъдимата П.С. преустановила действията си и излязла от хола. Отишла в банята, където измила бухалката, преди да я остави на мястото ѝ. Върнала се в хола и видяла, че на пода до дивана има голямо петно кръв. Забърсала го с два парцала, които взела от стаята си. Единия скри­ла под дивана, а другия сложила в печката, за да изгори. По невнимание оставила петна от кръв по пода, стената в хола, контактния ключ и пласт­масовата етажерка в банята. С чехлите си оставила кървави следи по пода в хола и коридора. В притеснението си разпиляла по пода на банята ролки тоалетна хартия, които не събрала. Измила си ръцете, съблякла се и легнала в леглото, като се завила.

      Когато след малко дъщеря ѝ се върнала, попитала защо в банята е разхвърляно. Подсъдимата, отговорила, че не знае нищо. Сви­детелката си спомнила, че намерила входната врата заключена с клю­човете на съпруга си и отишла при него в хола. Намерила го излегнат на дивана с окървавено лице и решила, че се е ударил като паднал. Изплашила се и започнала да крещи за помощ. Подсъдимата дошла в хола, но се престорила, че не знае нищо. Тогава свидетелката телефонирала на спешен № 112 и повикала полиция. Докато изчаквала, попитала пак къде е паднал пострадалият. Подсъдимата отново не отговорила, но започнала да нарежда с думите „Остана къщата без мъж“. Когато пристигнали полицейските служители тя решила да ги заблуди, че дру­ги хора са влизали в жилището и казала, че докато отсъствала дъщеря ѝ намерила входната врата на апартамента отворена до край. Казала, че преди две седмици в жилището дошли двама колеги на пострадалия, които се скарали с него заради бременна жена и го упреквали, че той е баща на детето тъй като нейният мъж бил в чужбина.

      На мястото на произшествието бил извършен оглед, с който било образувано настоящото досъдебно, наказателно производ­ство. С протоколи за изземване били иззети дрехите, чехлите на подсъдимата и неизгореният парцал със следи от кръв.

От подсъдимата били взети образци за сравнително изслед­ване - обтривки от устната кухина, косми от главата, от ноктите на двете ръце и периферна кръв.

Подсъдимата П.С. дала съгласие и била освиде­телствана. При прегледа, експертът констатирал наранявания по ръцете, кръвонасядане на дясната предмишница, кръвонасядане на дясна­та гривнена става, кръвонасядане на гръбната повърхност на дясната пред­китка, кръвонасядане на дланната повърхност на лявата предкитка и кръвонасядане на дланната повърхност на основната фаланга на четвър­ти пръст на лявата ръка. Вещите лица дали заключение, че тези ув­реж­дания са резултат на действието на твърди тъпи предмети и по дав­ност могат да бъдат получени на 28.02.2018г., когато е извършено деянието. За кръвонасядането на дланната повърхност на лявата предкитка и кръвонасядането на дланната повърхност на основната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка дали заключение, че могат да бъдат по­лучени при държането на изследваната дървена бухалка и нанасяне на силни удари с нея.

При извършения оглед на вещественото доказателство - дървена бухалка, се установило, че в крайната ѝ част, откъм дръжката има удебеление за по-добър захват, с диаметър около 3,2 см. Част от него е счупена и този дефект е причинил на пострадалата характерните увреждания по лявата ръка.

Вещите лица единодушно приели, че въпреки пола и възрастта на подсъдимата, нейното телосложение и физическо състояние не изключват възможността да нанася множество удари с процесната бухалка, които да доведат до получаване на описаните по-горе травматични увреждания по главата и ръцете на пострадалия А. А..

На досъдебното производство е назначена и ДНК експертиза, за изследване профилите на кръвта по бухалката и по черното дол­­нище от пижамата на подсъдимата. Според заключението на експер­тите се установило пълно им съответствие с ДНК профила на пострадалия А. А.. По нокътните изрезки от лявата и дясната ръка на подсъдимата бил открит неин собствен ДНК материал, както и клетъчен ма­териал, съвпадащ с алелите от съответните локуси в ДНК профила на пострадалия.

Според заключението на приетата съдебно-химическа експертиза, концентрацията на алкохол в кръвта на пострадалия А. А. към момента на настъпване на смъртта му била 1,92‰.

Заключението на съдебно-медицинската експертиза на труп, е в смисъл, че смъртта на пострадалия А. А. следва да се отдаде на тежка черепно-мозъчна травма, довела до несъвместими с живота увреждания на централната нервна система, на фона на средна степен на алкохолно опиване. В заключението съдебно-ме­ди­цин­ският експерт посочил, че констатираните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети. Получени са преди или около момента на смъртта, както и, че тези наранявания добре отговарят да бъдат получени от дебелия край на дървената бухалка, при­общена като веществено доказателство по делото. По тялото на по­стра­далия не били открити увреждания без признаци на прижизненост. Установени били множество травматични увреждания по горните крайници, които експертът определил като защитни. От тях вещото лице на­пра­вило извод, че пострадалият е могъл да възприема обстановката, в което е поставен, както и че изпитвал болки при получаване на уврежданията, до момента, в който изпаднал в безсъзнателно състояние, преди да настъпи смъртта му. Наличието на средна степен на алкохолно опиване е довело до увеличаване прага за болка и притъпяване на болките. Според заключението смъртта е настъпила минути след получаване на първите увреждания и била непредотвратима.

На досъдебното производство били назначени първоначална и допълнителна комплексната съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертизи. Според заключенията им на 28.02.2018г., когато било извършено деянието и към момента на изследването, подсъдимата не е била с нарушени годности да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. С оглед психичното и интелектуалното си състояние тя може да възприема правилно ставащото в реалността и ако желае, да го възпроизвежда достоверно. Липсва патопсихологична склонност към фантазиране и излагане на факти, които реално не са се случили в действителността. Вещите лица са установили механизма на извършване на деянието от подсъдимата, който е свързан с дълго кумулирана агресия, породена от поведението на пострадалия. Дълъг период от време най-близките хора на подсъдимата П.С. и самата тя са били обект на емоционално и физическо малтретиране от страна на пострадалия А. А.. В деня на инцидента също е била проявена агресия, изразяваща се във викове, блъскане на врати, желание подсъдимата отново да убеди дъщеря си да има интимна близост с обвиняемия и изявление, че ако не го стори, ще трябва самата тя да легне с него. Това поведение на пострадалия довело до създаване на кризисна ситуация за подсъдимата, изходът от която бил физическото отстраняване на агресора.

Тези фактически положения, които са идентични с обстоятел­­ствената част на обвинителния акт, се установяват от обясненията на подсъдимата П.С.а, а също така от показания­та на свидете­­лите: Й.А., С. С., К. С., П. У., С. П., Е. Е., Н. С.и С. С., писмените доказателствени средства по делото: про­­токоли за оглед на местопроизшествие, за претърсване и изземване, вед­­но с фотоалбуми към тях, определения на РОС, протоколи за освиде­­телстване, протоколи за вземане на сравнителни образци, съдебно ме­дицински експертизи и съдебномедицински експертизи на веществени доказателства, комплексни съдебни психиатрично и психологични екс­пертизи, ДНК експертиза, химическа експертиза, биологическа експертиза, справка за съдимост, биография, декларация и др., а също така и от веществените доказателства по делото: дървена бухалка, обтривки, нокти и поднокътно съдържимо от подсъдимата и пострадалия, долнище на пижама, плетено червено елече, два чифта черни домашни чехли, обгорял парцал, синя поларена блуза, две хавлиени кърпи, четири косъма, сравнителен материал за изследване и четири СD.

Възприетата от съда фактическа обстановка съвпада напълно с обстоятелствената част на обвинителния акт. Тя кореспондира от­лично с всички доказателства, събрани в наказателното производство, включително с обясненията, които дава подсъди­мата на досъдебното производство и пред съда. Доказателства, които да опровергават, дори частично об­ви­нението не са искани и съответно събрани.

В разпит, проведен на досъдебното производство по искане на защитата, подсъдимата заявила, че седмица преди деянието пострадалият я изнасилил. Това силно я травмирало и притеснило, поради което не го споделила с никого. Премълчала го дори в първоначалния разпит, при повдигане на обвинението. В обвинителния акт по прекратеното НОХД № 625/2019г., на Окръжен съд - Русе, това обстоятелство е част от фактическите положения, но при повторното внасяне на делото в съда, не се споделя от прокурора. От съдържанието на защитната реч може да се предположи, че и защитникът вече не го поддържа. По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, която след преглед на подсъдимата е дала заключение, че липсват обективни находки в тази насока. Като преценява отсъствието на каквито и да било данни, подкрепящи твърдението за предходно изнасилване на подсъдимата, съдът приема, че тези обяснения представляват средство за защита, без доказателствена стойност.

При анализа на установените фактически обстоятелства, съдът пре­це­нява, че по отношение подсъдимата П.С., са доказани всички обстоятелствата, имащи отно­ше­ние към обективните приз­наци на състава по чл.115 от НК, тъй като на 28.02.2018г. в Русе, умишлено умъртвила А. С. А., ЕГН **********.

Престъплението било осъществено от подсъдимата чрез действие. С намиращата се в жилището дървена бухалка, собственост на пострадалия, тя нанесла на зет си А. А. не по-малко от шестнадесет удара, почти насочени в лицевата част на гла­вата. С тях му причинила тежка черепно-мозъчна травма с неизбежен летален изход. Налице е пряка причинно-следствена връзка между на­несените увреждания, причинената травма и настъпилата смърт на пострадалия А. А..

При извършване на деянието подсъдимата П.С. била пълнолетна и вменяема. Няма данни през живота си да е страдала от за­болявания, които се отразяват на способността ѝ да разбира свой­­ство­то и значението на извършеното. Тя съзнавала обществено опасния характер на извършеното, предвиждала неговите обществено опасните последици и желаела тяхното настъпване. Осъществила деянието в удобен момент, когато пострадалият спял и не бил в състояние да окаже ефективна съпротива. Осигурила си ненамеса на Свид.К.С., който бил със слушалки в друга стая, а свид.Й.А. излязла навън. Подсъдимата нанесла множество силни удари, като използвала предмет с голяма якост - дървена бухалка. С нея преодоляла съпротивата на зет си, като насочила силните и резки удари само в главата - една от най-жизнено важните части на човешкото тяло. След деянието се опитала според възможностите си да заличи следите. Престорила се, че нищо не знае и дори опитала да припише деянието си на други лица.

От субективна страна, престъплението е извършено при усло­вията на пряк умисъл по см. на чл.9 ал.2 от НК. Представени са както интелектуалния, така и волевия момент, тъй като подсъдимата съзнавала наличието на всички обективни признаци от състава и желаела настъпването на забранен от закона резултат - смъртта на пострадалия А. А..

При определяне на наказанието, което следва да ѝ се наложи, Окръжният съд взе предвид, че за престъплението по чл.115 от НК, е предвидено наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години.

Като отегчаващи смекчаващи вината на подсъдимата П.С. обстоятелства, съдът взе предвид липсата на минали осъждания, преклонната възраст (91), направеното, макар и след период на отричане признание, с което оказала съдействие на разследването, проявената критичност, употребата на алкохол от пострадалия и проявената от него агресия през един изключително дълъг период, предшестващ извършване на деянието. При липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, Окръжният съд преценява изброените като многобройни, а последното и като изключително по смисъла на чл.55 ал.1 от НК.

С оглед горното, съдът счита, че наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата П.С., трябва да се определи при условията на чл.55 т.1 от НК, под минимума в чл.115 от НК. При тези обстоятелства съдът отмери наказание лишаване от свобода, за срок от пет го­дини. В този размер то ще бъде достатъчно за постигане целите по чл.36 от НК, при минимално приложение на наказателна репресия.

Не са налице предпоставките по чл.66 ал.1 от НК за условно отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода, поради което и на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, изтърпяването му следва да започне при първоначален общ режим.

При изпълнение на наказанието лишаване от свобода на основание чл.59 ал.1 от НК, трябва да се приспаднат тринадесет дни, за времето от 02.03.2018г. до 15.03.2018г., когато подсъдимата П.С. е била за­дър­­­жана под стража.

Съдът не споделя възприетата от прокурора правна квалификация по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 от НК, както и обвинението, че подсъдимата П.С. извършила престъплението по осо­бено мъчителен за убития начин и с особена жестокост.

Големият брой, силни удари, безспорно са причинили болка на пострадалия, което се потвърждава и от нараняванията по ръцете му имащи защитен характер. Дали тези болки покриват критериите на квалификацията „особено мъчителен за убития начин“ обаче експертът не е в състояние да установи категорично. Причина за тази неопределеност е бързото изпадане на пострадалия в безсъзнание и настъпването на смъртта само за минути. В същото време, към момента на деянието той се намирал в средна степен на алкохолно опиянение, което довело до увеличаване прага и притъпяване усещането за болка. При липсата на категорично становище на експерта, досежно квалифициращия признак по чл.116 ал.6 пр.2 от НК, доколкото присъдата не може да почива на предположения, съдът призна подсъдимата за невинна и я оправда за това обвинение. За да бъде призната за виновна по това обвинение, следва да се докажат и съответните субективни признаци, а именно, че подсъдимата съзнавала и желаела пострадалият да изпита силни страдания, неприсъщи за обикновеното настъпване на смърт. Такива доказателства не събрани. Липсват дори съответните твърдения в обстоятелствената част на обвинителния акт. Напротив, в заключе­ние­то на съдебно-психиатричната и психологическа експертиза, целите на подсъдимата са обстойно анализирани. Според вещите лица нейните намерения се изчерпвали с преодоляването на проблемите в семейството, а не самоцелна саморазправа с пострадалия.

Големият брой силни удари, нанесени от подсъдимата на пострадалия, аргументира и обвинението, че извършила престъплението с особена жестокост. За наличието на този квалифициращ признак се преценява предимно по психическите преживявания на извършителя. Той трябва да е изпитвал удоволствие от убийството, да демонстрира силно желание и ожесточение при отнемането на човешкия живот. Такива доказателства отново не са събрани. Установено е, че подсъдимата се е страхувала от зет си. Предвид възрастта и нейния пол физическото му превъзходство е очевидно. Въпреки, че го издебнала докато спи, реална била вероятността след първите удари, да се събуди и като прекрати нападението, на свой ред да нападне възрастната си тъща. Тази несигурност обяснява логично нанасянето на множество удари (в по-голямата си част - излишни) от подсъдимата. Наред с това, отново лип­сват каквито и да било доказателства, сочещи, че прилагането на из­вън­мерна жестокост е било част от съдържанието на умисъла ѝ. По пре­цен­ка на съда, подсъдимата се е преосигурила срещу възможно противодействие от страна на пострадалия, което не може да се тълкува като про­ява на жестокост.

Събрани са доказателства по-скоро за квалифициращите при­знаци по чл.116 ал. т.5 (на лице в безпомощно състояние) и т.9 (извър­шено предумишлено) от НК, но предвид липсата на съответни обвинения, обсъждането им е безпредметно.

Съдът не споделя и становището на защитата, претендиращо за преквалифициране на деянието във връзка с чл.118 от НК - убийство, извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия със заплахата, че пострадалият ще убие свид.Й.С., като я хвърли от терасата. За разлика от защитника, прокурорът прецизно е анализирал в защитната си реч тази въз­можност и убедително я е отхвърлил. Тази заплаха, според обясненията на подсъдимата е отправена по време на скандала, предизвикан от пострадалия, докато търсел ключовете за сушилнята. Безспорно е, че в 15:55 часа, когато се обадил на свид.Пенчо Узунчев, той вече ги е намерил. Малко по-късно излязъл и се прибрал след 16:30 часа., когато съпругата му вече си била вкъщи. Самото деяние било извършено след 17:00 часа, когато свид.Й.С. излязла. Следователно, между последния вербален контакт на пострадалия с подсъдимата и убийството е изминал повече от час. Този срок е много по-дълъг от времетраенето на физиологичния афект (до 20 мин). Освен това, състоя­ние­то на лицето, намиращо се в афект, видимо се променя и не може да остане незабелязано за околните. В поведението му се наблюдават ясно различими маркери като зачервяване, объркване на речта, нервност и резки движения, говор на висок глас и др. Нищо такова не е установено по делото. Напротив, подсъдимата хладнокръвно оценила ситуацията и като се уверила, че зет ѝ спи, заключила входната врата, за да не бъде изненадана от дъщеря си, затворила вратата на спалнята, за да не чуе свид.К. С. и като се въоръжила с бухалка, пристъпила към изпълнение на замисленото. Тези данни сочат за наличие не на физиологичен афект, а напротив - за предумисъл, т.е. по-тежко квалифициращо обстоятелство.

По тези съображения, съдът призна подс.П.С.  за невинна по първоначалното обвинение по чл.116 ал.6 пр.2 и 3 от НК.

Причина за из­вър­ш­ва­не на прес­тъп­ле­нието е незачитането на установения в страната правов ред, подпомогнато от характеровите особености на пострадалата, обусловени от възрастта и поведението на пострадалия, който от години злоупотребявал с алкохол и тормозел близките си.

След влизане на присъдата в сила, веществените доказател­ства: дървена бухалка, обтривки, нокти и поднокътно съдържимо от П. С. и А. А., долнище на пижама, плетено червено елече, домашни чехли , черни на цвят, обгорял парцал, синя поларена блуза, хавлиена кърпа с размери 137х87 см, прозрачен ПВЦ плик, съдържащ обтривки, чифт домашни чехли от плат, бяла хавлиена кърпа с размери 60х35 см, прозрачен ПВЦ плик съдържащ 4 бр. косми и прозрачен ПВЦ плик, съдържащ иззет сравнителен материал при изследването, следва да се унищожат като вещи без стойност.

Веществените доказателства четири бр.СD, следва да се запазят в делото, за срока на съхранението му.

С оглед изхода на делото, подсъдимата трябва да заплати направените съдебни разноски.

Мо­ти­ви­ран та­ка съ­дът пос­та­но­ви при­съ­да­та си.

Председател:

Член-съдия: