ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1651
гр. Пловдив, 06.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501782 по описа за 2022 година
Производството е по реда на 274 във вр. с чл.15 ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Д. ИВ. ИВ., ЕГН **********, с адрес
гр. П., ул. „Р. Д.“ № 17, ет. 2, ап. 3, чрез адв. Б.Т., против Определение №
6466/15.06.2022г., постановено по гр.д.№ 7281/2022г. от Районен съд –
Пловдив, VI гр.с., с което е прекратено производството по гр.дело №
7281/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, VI гр.с. и е изпратено делото
по подсъдност на Административен съд – Пловдив. Моли определението да
бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови връщане на делото на
Районен съд - Пловдив за продължаване на процесуалните действия.
Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
едноседмичен срок срещу обжалваем акт и затова следва да бъде разгледана.
Пред Районен съд – Пловдив е заведена искова молба, ведно с
писмено уточнение към нея, неразделна част /на л.40/ от Д. ИВ. ИВ. против
ИВ. ИВ. К., като началник на отдел УООП към РИОСВ гр. Пловдив, ЛЮБК.
АЛ. К., като директор на Дирекция „Контрол на околната среда“ към РИОСВ
гр. Пловдив, Д. Г. К., като главен юрист и директор на Дирекция
„Административни, финансови и правни дейности“ към РИОСВ гр. Пловдив,
и С.И.а Ш., като директор на РИОСВ гр. Пловдив, с която са предявени
1
кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3
от Закона за защита от дискриминацията. Направено е искане да бъде
установено нарушение на ЗЗДискр., извършен от ответниците спрямо ищцата
акт на дискриминация по признак увреждане, настъпил в резултат на
проявено бездействие от страна на ответниците да създадат облекчени
условия на труд за ищцата, съобразно предписания на ТЕЛК и посочени от
комисията противопоказни условия на труд по отношение на ищцата и да
улеснят нейния достъп до работното място, въпреки че това било вменено
като служебно задължение на ответниците с оглед на длъжностите, които са
заемали през периода 01.07.2015 г. – 31.12.2018 г. Претендира се и
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. и
имуществени вреди в размер на 3 020 лв., които ответниците да заплатят
солидарно.
Районният съд, за да прекрати производството по делото, излага
основни съображения, че предявените искове са с правна квалификация чл.
71, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДискр., като съобразно нормата на чл. 71, ал. 1 от
ЗЗДискр. исковете се предявяват пред районния съд. Това обаче е общата
норма, уреждаща правото на защита на лицето, чиито права по този и други
закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени от произволно
трето лице, автор на дискриминационно отношение и поведение.
В същия раздел втори /Съдебно производство/ е предвидена и
специална норма – тази на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. - Според посочената
норма, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове,
действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за
обезщетение се предявява по реда на Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Спецификата на тази специална норма произтича от субекта,
автор на противоправното действие, в резултат на което лицето е претърпяло
вреди и съответно ответникът, срещу когото е насочен иска.
Районният съд е аргументирал, че процесният случай попада в
хипотезата на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр., тъй като има изложени твърдения, че
дискриминационен акт е извършен от ответниците в качеството им на
длъжностни лица, заемащи ръководни органи в РИОСВ гр. Пловдив, и се
изразява в проявено бездействие от тяхна страна да изпълнят вменени им
2
задължения по осигуряване на подходящи условия на труд на ищцата, които
задължения произтичат от характера на заеманата от тях служебна длъжност.
Компетентният съд да разгледа исковете за присъждане на обезщетения за
вреди по реда на АПК е Административния съд – чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК.
С частната жалба на Д. ИВ. ИВ. са направени възражения, че
неправилно Районният съд, че намира приложение хипотезата на чл.74 ал.2 от
ЗЗДискр. Поддържа, че описаните обстоятелства с исковата молба и
направените уточнения към нея, става ясно, че в случая е налице хипотезата
на чл.74 ал.1 от ЗЗДискр., тоест, в случаите на защита при упражняване на
правото на труд, всяко лице, претърпяло вреда от нарушение на права по
ЗЗДискр или по други причини, уреждащи равенство в третирането, може да
предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите
причинила тези вреди. Затова, счита, че претенцията е подсъдна на Районен
съд – Пловдив.
Окръжен съд -Пловдив, V гр. с., намира, че частната жалба е
неоснователна. От сравнителния преглед на нормите на ал.1 и ал.2 от чл.74 от
ЗЗДискр. се налага извод, че алинея 2 е специална по отношение на алинея 1,
която е обща. Това означава, че специалната норма се прилага се прилага при
възникване на съответните юридически факти, които урежда, а именно,
когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или
бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се
предявява по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди,
причинени на граждани. Извън тези случаи, се прилага алинея 1 на ЗЗДискр.
Ищцата конкретно посочва, че претенцията е насочена към ИВ.
ИВ. К., като началник на отдел УООП към РИОСВ гр. Пловдив, ЛЮБК. АЛ.
К., като директор на Дирекция „Контрол на околната среда“ към РИОСВ гр.
Пловдив, Д. Г. К., като главен юрист и директор на Дирекция
„Административни, финансови и правни дейности“ към РИОСВ гр. Пловдив,
и С.И.а Ш., като директор на РИОСВ гр. Пловдив. Всички изброени
ответници са лица, заемащи длъжности заемащи ръководни органи към
РИОСВ гр. Пловдив. Затова, приложение намира алинея 2 на ЗЗДискр., която
насочва към ЗОДОВ.
Според чл. 1 от ЗОДОВ - държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или
3
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
административна дейност, като тези искове, съгласно ал. 2 се разглеждат по
реда, установен в АПК. Ето защо, компетентен съд да разгледа исковете е
Административният съд, на чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК.
Обжалваното определение се явява законосъобразно и подлежи на
потвърждаване.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Определение № 6466/15.06.2022г., постановено по
гр.д.№ 7281/2022г. от Районен съд – Пловдив, VI гр.с.
Определението e окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4