№ 313
гр. Велико Търново, 30.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.
ГРИГОРОВ
ДИАНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно частно
наказателно дело № 20214000600309 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази следното:
Производстово по чл.440 ал.2 от НПК.
Въззивното производство е образувано по частна жалба от осъдения
Б. Й. Б. против определение от 30.06.2021год., постановено по ЧНД №
298/2021год. по описа на Плевенски окръжен съд, с което е оставена без
уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване.
С жалба се прави оплакване за неправилност на атакуваното с нея
определение на първоинстанционния съд. Твърди се, че съдът не е обсъдил
здравословното му състояние, за което по делото са приложени множество
доказателства, че е тежко – 75 % инвалидност и поради това същият не може
да полага труд в затвора. Иска отмяна на атакувания съдебен акт и
постановяване на нов, с който да бъде уважено искането му за условно
предсрочно освобождаване.
След като се запозна с частната жалба, атакуваното с нея определение
и с материалите по делото, въззивнният съд намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт подлежащ на контрол, поради което е
1
допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
От приложените към делото доказателствата, включително и досието
на лишеният от свобода Б., се установява следното:
Б. Й. Б. търпи наказание по НОХД 4301/2019г. на РС Пловдив в
размер на три години лишаване от свобода, наложено му за деяние по чл. 210
ал.1 т.5 от НК.
Началото на изпълнение на наказанието е започнало на 14.12.2020г.
Видно от приложената по делото справка към 03.06.2021год. е изтърпял
фактически пет месеца и дванадесет дни, от задържане под стража – една
година, десет месеца и девет дни и му остават да търпи осем месеца и осем
дни.
От затворническото досие на осъдения Б. Й. Б. се установява, че за
времето на изтърпяване на наказанието в Затвора същият е наказван
дванадесет пъти, не е награждаван.
Съгласно приложеното становище от ИСДВР, съгласувано със
заместник началник РНОД, началник сектор СДВР, инспектор психолог и
инспектор режимно дейност осъденият е постъпил с висок риск от рецидив
93 т. и прогноза за живот на свобода след изтърпяване на наказанието –
неблагоприятна. Оценката на риска по отношение на осъдения и към
настоящият момент е непроменена. Дефицитните му зони са много- той не е
формирал критично отношение към криминалното си поведение и изобщо не
изпитва чувство за вина. Дефицитни зони са също трудова заетост, обучение,
управление на финанси, начин на живот и обкръжение, умения за мислене.
Наказван е многократно за притежание на телефон и наркотични вещества,
има изключително арогантно поведение към затворническата администрация,
включително и не изпълнява разпореждания на началника на затвора. Според
обобщеното становище Б. не дава достатъчно доказателства за корекция в
поведението в социално приемлива и законосъобразна посока, поради което и
не са налице предпоставките по чл. 70 от НК за прилагане на условно
предсрочно освобождаване.
2
Видно от приложената експертна оценка за психичното и
емоционално състояние на Б. лишеният от свобода не усвоява адекватни и
отговорни поведенчески модели. Води паразитен и престъпен начин на
живот. Не изразява съжаление за стореното и не е самокритичен. Има
утвърдени асоциални нагласи, като поведението му е променливо и
ситуативно – от краен негативизъм до апатия, но е с преобладаващо негативна
насоченост. Склонен е да инициира и да участва в конфликтни ситуации.
Често проявява необоснована претенциозност.
Така описаното до тук, отразено в комплексното становище и
експертната оценка за актуалното психично и емоционално състояние на Б.Б.,
се установява и от разпитания в качеството на свидетел инспектор Г. Ж.,
според която не е налице осезателна промяна в поведението на Б.. Рискът от
рецидив е много висок и не е променен, осъденият е наказван многократно,
основно за притежаване на телефон и наркотични вещества, но за краткия си
престой в затвора е успял да реализира и участие в хазартни игри. Същият не
се е включвал в мероприятия, организирани за свободното време.
Първостепенният съд е изследвал събраните по делото доказателства
относно данните за личността на осъдения по време на престоя му в Затвора.
Обсъдил е всички обстоятелства, които следва да се вземат предвид, за да се
отговори на въпроса налице ли е добро поведение у осъденото лице.
Обосновавайки своите изводи, напълно аргументирано съдът е приел, че не са
налице убедителни доказателства за изпълнение на плана на присъдата.
Поради изложеното, окръжният съд не е намерил да са налице
предпоставките осъденият Б.Б. да бъде условно предсрочно освободен.
Настоящият състав на въззивния съд споделя изцяло този правен извод.
Безспорно е, че осъденият е изтърпял фактически повече от половината от
наложеното му наказание от три години лишаване от свобода. Но все още не
е установена втората кумулативно предвидената в чл.70 ал.1 от НК
предпоставка, а именно с примерното поведение и честното отношение към
труда Б. да е дал доказателства за своето поправяне. В нито една дефицитна
зона не е постигнато значително подобрение. Същият не изпитва вина,
склонен е да инициира конфликтни ситуации, не участва в мероприятия за
свободно време, не се отнася с уважение към администрацията на затвора.
3
Към всичко това следва да бъде добавено и обстоятелството, че за
времето си на пребиваване в затвора рискът от рецидив по отношение на
същия не е спаднал нито с пункт и все още е такъв, какъвто е и при
постъпването му – изключително висок – 93т. Следва да се обсъди и
съдебното минало на осъдения, което е в подкрепа на изложеното за
наличието на криминогенни навици и факта, че е осъждан многократно и за
пореден път същият търпи наказание лишаване от свобода.
Към молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване са
приложени медицински документи за неговото здравословно състояние,
такива са приложени и към жалбата срещу определението на окръжния съд.
От тях се установява, че същият е 75% намалена работоспособност поради
претърпяна в детството черепно-мозъчна травма. От представената епикриза
от първа клиника по хирургия към УМБАЛ „Св. Георги“ Пловдив се
установява, че му е поставена диагноза паралитичен илеус. В тази диагноза е
записано, че няма настъпили усложнения, същият е лекуван за два дни и
изписан с подобрения. Видно от представената пред първия съд справка за
здравословното състояние на Б.Б. при постъпването си в Затвора Плевен на
16.02.2021г. не е имал оплаквания за здравето, соматично е бил здрав и
всички показатели са му в норма. Редовно ползва график за престой навън-
няма проблем с придвижването. Няма доказателства за необходимост от
чужда помощ. Поради изложеното възражението в жалбата, че са налице
предпоставки за освобождаването му и предвид влошеното му здравословно
състояние е неоснователно и като следва да се остави без уважение.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира частната жалба за
неоснователна. Атакуваното с нея определение на първоинстанционния съд е
обосновано и законосъобразно и следва да се потвърди.
Водим от горното, Великотърновският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 30.06.2021год., постановено по
ЧНД № 298/2021год. по описа на Плевенски окръжен съд, с което е оставена
4
без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на
изтърпяващия наказание „лишаване от свобода” в Затвора гр.Плевен – Б. Й.
Б..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5