Р Е Ш Е Н И Е № 177
гр. Сливен, 01.11.2017 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното
заседание на девети октомври
през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Костова
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 117 по описа за 2017 година, за да се
произнесе съобрази:
Производството
е административно и намира правното си основание в чл. 145 и сл. от АПК, във
вр. с чл. 112 ал. 1 т. 4 от Закона за здравето.
Образувано
е по жалбата на Р.П.Н. против Експертно решение № 292/30.03.2017 г. на Втори
специализиран състав по вътрешни болести на НЕЛК, с което е отменено Експертно
решение № 4840/10.11.2016 г. на ТЕЛК Общи заболявания при МБАЛ „Д-р Ив.
Селимински”АД гр. Сливен и е определена нова оценка на работоспособността 31%,
считано от 13.09.2016 г.
В
жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно. Счита, че не са били
направени достатъчно задълбочени и обосновани прегледи по вътрешни нервни и
ортопедични болести. Счита, че неправилно е приета умерена болка в малките
стави на ръцете, като заявила при прегледа, че не е в състояние дори и игла да
държи. В обжалваното решение не било посочено по какъв метод и какви формули са
използвали членовете на експертната комисия за да стигнат до заключение за 31%
инвалидност. Моли да бъде преразгледано експертното решение.
В
съдебно заседание жалбоподателката подържа жалбата.
Ответната
страна НЕЛК гр. София не изпраща представител. В писмено становище пълномощника
му счита жалбата за недопустима, като просрочена, по същество счита същата за неоснователна.
Претендира за присъждане на юрисконсулско възнаграждение и направените по
делото разноски.
След
цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
поотделно, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Р.П.Н.
подала заявление-декларация рег.№ СН-Вх-2218/14.09.2016 г. до ТЕЛК Сливен за
освидетелстване. С експертно решение № 4840 от 10.11.2016 г. оспорващата е
освидетелствана от ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „д-р Иван Селимински”АД гр. Сливен
и определена 30 % трайно намалена работоспособност, без чужда помощ, срок на увреждането
три години, или до 01.11.2019 г., с водеща диагноза Други серопозитивни
ревматоидни артрити, общо заболяване: „Серопозитивен
ревматоиден артрит трети рентгенов и клиничен стадий. Състояние след счупване
на дясна раменна става. Състояние след счупване на таза. Двустранна
коксартроза. Радикулопатия в поясно кръстен отдел. Това решение е връчено на оспорващата
на 10.11.2016 г., която подала на 11.11.2016 г. жалба до НЕЛК.
По
жалбата подадена от срещу горното ЕР на ТЕЛК, на 30.03.2017 г. Втори специализиран
състав на НЕЛК - вътрешни болести постановил Експертно решение № 0292, с което отменил
решението на ТЕЛК по оценка на работоспособността и потвърдил по останалите поводи,
като определил 31 % трайно намалена работоспособност.
По
делото е изготвена тройна съдебно - медицинска експертиза, изготвена от вещи
лица лекар – специалист вътрешни болести, лекар-специалист невролог и лекар –
специалист по ортопедия и травматология. От експертното заключение става ясно,
че към момента на постановяване на
Експертното решение на НЕЛК от 30.03.2017 год. Р.П.Н. е страдала от следните
заболявания: а/ ревматоиден полиартрит - с двустранна омартроза, двустранна
коксартроза, двустранен карпит, двустранна гонартроза, двустранна рицартроза и
др. остеоартрози. б/ Прекарано счупване на туберкулум майор на дясната раменна
кост и фрактура на дясната ишиадична кост. в/ радикулопатия в лумбалната област
и дископатия Л5—С1 без отпадна неврологична симптоматика.
Според
методиката за определяне на ТНР от Наредбата за медицинска експертиза действаща
по време на явяването пред ТЕЛК и НЕЛК, НЕЛК е определила 30 % ТНР за основното
заболяване - ревматоидния полиартрит трети стадий и 10% за лумборадикулерния
синдром, по съвкупност 31 %. В решението на ТЕЛК няма цитирана ъглометрия за
обема на движение в ставите, а в мотивите на НЕЛК са отбелязани нормален обем
на движение в двете раменни стави, а тазобедрените не са цитирани. Според
експертите ако НЕЛК бе взел под внимание ограничените движения в двете раменни
и тазобедрени стави процента на ТНР би се увеличил от 5 до 20 % за
съпътстващите заболявания по тяхна преценка. Крайният процент се определя като
към процента за основното заболяване се прибавят 5 до 20 процента от сбора на
процентите за останалите заболявания.
Според
вещите лица към определената 30 % ТНР би следвало да се добавят още за
скъсяване на десен долен крайник до
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства.
Съдът изгради своите изводи от фактическа страна и въз основа на съдържащите се
в административната преписка писмени доказателства и заключението на вещите
лица, които не бяха оспорени от страните в предвидения законов ред.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от Р.П.Н., на основание чл. 112 ал. 1 т. 4 от Закона за здравето
срещу Експертно решение на НЕЛК, с което е определен процент трайно намалена
работоспособност. Оспореният административен акт е изпратен до оспорващата с
обратна разписка, която на 10.04.2017 г е връчена на адрес гр.С., *** и е
получена от лицето М. Б. От обясненията на оспорващата става ясно, че М. Б.
живее на с. н. със с. и, в апартамента, който са им предоставили, а тя със
съпруга си живеят в друг апартамент на адрес: гр.С. кв. ***. Тъй като не си е
сменила адресната регистрация по лична карта и затова кореспонденцията и отивала
там. Предвид гореизложените обстоятелства съдът не можа да направи извода, че
лицето М. Б. живее в едно домакинство с оспорващата, тъй като същите живеят на
различни адреси и следователно имат различни домакинства. В този смисъл срокът
за обжалвана на оспорения административен акт не е започнал да тече спрямо
жалбоподателката на 10.04.2017 г., а в един по-късен момент, когато е узнала за
издаденото решение на НЕЛК. Предвид изложеното съдът следва да направи извода,
че оспорването подадено на 25.04.2017 г. е направено в рамките на законовия 14
– дневен срок, поради което е допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
След
като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен съдебен контрол върху
законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл.
168 ал. 1 от АПК, съдът провери най – напред неговата валидност. Това се налага
поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това,
въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен колективен административен орган в
кръга на неговите правомощия, въз основа на нормативно установени, предшестващи
издаването му действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите
реквизити, което го прави валиден. Съгласно чл. 101 ал. 7 от Закона за
здравето, принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за
установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане,
степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална
болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3 се определят с наредба на
Министерския съвет. Това е Наредбата за медицинската експертиза, (Приета с ПМС № 87 от 5.05.2010 г.,
обн., ДВ, бр. 36
от 14.05.2010 г., отм. бр. 51 от 27.06.2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) Съгласно
чл. 3 ал. 2 НМЕ (отм.), експертизата на трайно намалената работоспособност, на
вида и степента на увреждане на лицата се осъществява от ТЕЛК и НЕЛК, като
относимите към процесния случай материалноправни разпоредби и
административнопроизводствени правила са регламентирани в глава четвърта
„Експертиза на трайно намалена работоспособност и на вида и степента на
увреждане”. В настоящия случай е налице произнасяне на НЕЛК, чийто акт е
предмет на оспорване досежно законосъобразност и който акт предвид горните
норми се явява постановен при наличието на материална, териториална и предметна
компетентност.
Съгласно чл. 62 от НМЕ (ом.), видът и степента на
увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определя въз
основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед,
насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната
медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на
заболелия орган и организма като цяло. Тази норма указва задължение за
колективния орган, преди постановяване на своя акт да извърши цитираните
действия, с оглед получаване на информация за функционалното състояние както на
заболелия орган, така и на организма като цяло, преди и с цел определяне
степента на трайно намалената работоспособност. Разпоредбата задължава
лекарската комисия както да снеме подробна анамнеза на лицето и да извърши
задълбочен преглед, така и да извърши лабораторни и функционални изследвания и
анализ на наличната медицинска документация. Целта на тези медико -
диагностични дейности е постигане на пълна представа както на заболелия орган,
така и на организма като цяло, т.е. съобразно нормативните изисквания
експертния колективен орган не следва да се ограничава само с постигане на
резултат относно заболелия орган, а с оглед освидетелстването да достигне до
информация и за организма като цяло. В случая това очевидно не е сторено в
пълен обем, като съображенията на съда в тази насока са следните:
В административната преписка не се съдържат
преки доказателства, че спрямо оспорващата е приложен ортопедичен преглед по
отношение трайните увреждания на ставите на горни и долни крайници, а именно ъглометрия,
която според експертизата е необходима в конкретиката на клиничния случай.
Според в. л. д. Т. л. – с. по о. и т., чрез ъглометрия се измерва обема на
движение на ставите и колко е ограничено движение. При прегледа било отбелязано,
че при норма 180, пациента може да си вдигне ръката до 170 градуса. При
ъглометрията, която е назначил експерта е установено, че вдигането на ръката е
до 90 градуса, и това при двете ръце симетрично. Според в. л. този дефицит се
дължи на основното заболяване ревматоиден артрит и предполага, че това
ограничение на движенията е съществувало и в момента на прегледа в ТЕЛК и НЕЛК.
Според в. л. обаче това ограничение може да се установи само чрез изследването
ъглометрия..
С оглед изложеното настоящата съдебна
инстанция приема, че оспореният акт е издаден при неспазване на нормативно
вменените с чл. 62 от НМЕ (отм.) задължения, тъй като обективираните от
фактическа страна данни в Експертното решение са формирани при липса на
доказателства. Това обуславя и извода за допуснати при постановяване на
процесния акт съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
На следващо място, съдът намира, че
обжалваното ЕР е и материално незаконосъобразно, с оглед приетото като
неоспорено от страните заключение на тройната съдебно - медицински експертизи.
Съгласно това заключение, при пациента и оспорващата е налице функционален
дефицит на опорно - двигателния апарат, като най - засегнати са раменните и
тазобедрените стави. Вещите лица са категорични, че с оглед степента на
засягане на тези стави, установена с провеждане на ъглометрия, клиничният
случай на оспорващата попада в Раздел ІIIV, т.10.2, Част І от Приложение № 1
към чл. 63 от НМЕ, Ограничения в движенията и контрактури на раменната става (включително
на раменния пояс) вдигане на ръката до 90 градуса - 20 % и ограничени движения
на тазобедрената става лека степен - екстензия-флексия до 0 градуса - 0 градуса
– 90 градуса със средно положение на ротация и абдукция без други значителни ограничения
- едностранно или двустранно: 0 - 10 % - т.17.1 Раздел IX Част І от Приложение
№ 1 към чл. 63 от НМЕ (отм.). Експертите определят 34 % трайно намалена
работоспособност, позовавайки се на Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ
(отм. ДВ, бр. 40 от
Изложеното
налага извода, че процесното Експертно решение е постановено и в противоречие с
относимите материалноправни норми - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Доколкото определеният в оспореното експертно решение на НЕЛК процент на
трайно намалена работоспособност не се потвърждава от изслушаното и прието по
делото съдебно - медицинско експертно заключение, обжалваният административен
акт следва да бъде отменен в тази му част и преписката бъде върната на НЕЛК за
ново произнасяне, при съобразяване с мотивите в настоящия съдебен акт.
С
оглед този изход от правния спор е неоснователно искането на ответника по
оспорването за присъждане на разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Р.П.Н., ЕГН **********, Експертно решение №
292/30.03.2017 г. на Втори специализиран състав по вътрешни болести на НЕЛК, с
което е отменено Експертно решение № 4840/10.11.2016 г. на ТЕЛК Общи
заболявания при МБАЛ „Д-р Ив. Селимински”АД гр. Сливен и е определена нова
оценка на работоспособността 31 % трайно намалена работоспособност, считано от
13.09.2016 г., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
в частта му, с която е определен процентът на трайно намалена
неработоспособност.
ВРЪЩА преписката на Национална експертна лекарска комисия гр.
София за ново произнасяне, при съобразяване с мотивите на настоящото решение.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от
същото, пред Върховния Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: