Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
01.04.2020
година,гр.Велинград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на двадесет
и осми февруари , две
хиляди и двадесета година,в публично заседание в с ъ с т а в :
РАЙОНЕН СЪДИЯ:НАТАША ДАСКАЛОВА
СЕКРЕТАР:ВИОЛЕТА ШАРКОВА
като разгледа докладваното от районния съдия НАТАША
ДАСКАЛОВА а.н.х.дело № 551 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Д.П.Т. *** е
обжалвал наказателно постановление № 17-0367-000495 от 26.05.2017 година на Началник група към ОД на МВР Пазарджик, РУ Велинград,с молба същото да бъде
отменено, поради изтекла погасителна давност по чл. 82 от НК,като е
отбелязано че наказателното постановление не му е връчено..Направено е искане
за присъждане на разноски по делото.
Представител на ответника РУ на МВР Велинград не се явява в ОСЗ,като в писмено
Становище сочи,че жалбата е неоснователна и необоснована – жалбоподателят е извършила адм. нарушения по чл. 5,ал.3,т.1 от
ЗДвП;акта е редовно съставен,съдържа изискуемите реквизити в чл. 42 от ЗАНН и
има доказателствена сила до доказване на противното и наказващият орган е изпълнил задълженията
по чл. 52,ал.4 и чл. 53,ал.1 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства съдът приема
за установена следната фактическа
обстановка:
На 25.03.2017 година е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 484/27.03.2017
г. против Д.П.Т. *** ,за това че на същата
дата в около 01:55 часа,в гр.Велинград,ул.”Цар Самуил+ посока тИТ
„Ал.Константинов” за х-л”Роял Спа”,управлява МПС- лек автомобил „АУДИ А6” с рег.№****,собственост на П.И.Л.от
гр.София,като извършва следното нарушение:Водача управлява МПС- то под
въздействието на алкохол – при извършената проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер
В обжалваното наказателно постановление № 17-0367-000495 от 26.05.2017 година на Началникгрупа към ОД
на МВР Пазарджик, РУ Велинград,нарушението е описано по идентичен начин с описанието в
АУАН ,посочена е като нарушена същата разпоредба на ЗДвП и на основание чл.
174,ал.1 ,т.2 от ЗДвП са му наложени адм.
наказания – глоба 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца,за нарушение на чл. 5,ал.3,т.1 от ЗДвП.По делото няма данни
наказателното постановление да е връчено на жалбоподателя и за да насрочи
делото в ОСЗ в разпореждането си съдията докладчик е изложил съображения за
това.
От показанията на актосъставителя М. е видно,че
на датата,посочена в акта,е работил като мл. автоконтрольор към РУ Велинград и е извършил проверка на жалбоподателя на
25.03.2017 год.,но не си спомня точно ситуацията ,тъй като е минало много време. Свид. Б. е бил дежурен с
актосъставителя на 25.03.2017 год. ,извикани са за съдействие,не си спомня
водача,но си спомня,че са го изпробвали с техническо средство за употреба на
алкохол и мисли,че му е издаден талон за медицинско изследване,както и че друг
автопатрул е спрял водача и са извикани за съдействие,но други подробности не
помни.
По делото са приети и са приложени :
- - Справка за нарушител/водач,в която относно
обжалваното наказателно постановление – статус е попълнено „получен за
връчване”.;
- Заповед №
8121з-748 от 24.06.2015 г. на Министъра
на вътрешните работи;
- Талон за изследване № 0040632 от 25.03.2017
година ;
- Писмо от РУ Велинград до СДВР,отдел Пътна полиция
за връчване на процесното наказателно постановление от 18.07.2017 год.;
- Писмо от РУ Велинград до СДВР,отдел Пътна полиция
за връчване на Заповед №
17-0367-000078/25.03.2017 г. 04.04.07.2017 год.;
С оглед на горното съдът счита,че ЖАЛБАТА е ОСНОВАТЕЛНА и следва да
бъде у в а ж е н а като се ОТМЕНИ
наказателното постановление № 17-0367-0000495 от 26.05.2017 година на Началник група към
ОД на МВР Пазарджик,РУ Велинград , с
което Д.П.Т. *** са наложени административни наказания на
основание чл. 174,ал.1,т.2 от ЗДвП
- глоба 1000 лева, и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца
,тъй като административно-наказателното
преследване е изключено по давност.
Разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща
по въпросите относно обстоятелствата,изключващи
отговорността към разпоредбите на общата част на НК,доколкото в ЗАНН не
е предвидено друго.Съдът счита,че в ЗАНН не се съдържат разпоредби относно
давността за погасяване на административно-наказателно преследване,поради което
следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 80 и чл. 81 от НК. В подкрепа
на този извод е обстоятелството,че законодателят е предвидил давностни срокове
за погасяване на наказателното преследване,а то е за деяния –престъпления,които
са с по-висока степен на обществена
опасност ,в сравнение с адм. нарушения/
в този смисъл Решение № 341/04.07.2012 година по к.н.а.х.дело № 404 от 2012
година на Адм.съд Пазарджик ; Решение от 13.11.2008 година по к.н.а.х. дело №
4096 от 2008 година на Адм.съд София /. Разпоредбата
на чл. 80,ал.1,т.5 от НК предвижда,че
във вс. останали случаи ,извън случаите на предвиждано наказание”Лишаване от
свобода”,наказателното преследване се изключва по давност ,когато не е
възбудено в продължение на три години.В случая деянието е извършено на 25.03.2017
година,т.е след изтичане на 3-годишен срок административно-наказателното
преследване се погасява по давност,като
в процесния случай този срок е изтекъл
на 25.03.2020 година – по време на провеждане на настоящето производство
/ следва да се отбележи,че дори и съдията докладчик да бе постановил
решение веднага след ОСЗ,то давностния
срок би изтекъл до влизане на наказателното постановление в сила,с оглед на трудното връчване на книжа на
жалбоподателя,респ. на неговия пълномощник/ .В настоящия процес не се събраха
доказателства,че по време на посочения три годишен срок са извършвани действия
от надлежните органи,с които да се приеме,че давността се прекъсва.Наказателното
постановление не е връчено на санкционирания водач на МПС,видно от
материалите по административно- наказателната преписка.
Поради
изложеното до тук съдът счита,че наказателното постановление следва да бъде
отменено без да обсъжда дали в действителност жалбоподателят е извършил
нарушенията,за които е санкциониран . Следва да се отбележи и
това,че свидетелите – полицейски служители не установяват и фактите,които са
констатирали преди,по време и след съставяне на АУАН.
С оглед на ,че
жалбата е основателна ,на основание чл.
63,ал.3 от ЗАНН , на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски по делото – сумата 500.00
лева – адв. възнаграждение за
процесуално представителство по настоящето дело. За сторените разноски от
жалбоподателя по делото са представени писмени доказателства.
Водим
от изложеното до тук съдът
Р Е
Ш И :
О
т м е н я в а наказателно
постановление № 17-0367-000495 от 26.05.2017 година
на Началник отдел към ОД на МВР
Пазарджик, РУ Велинград, с което
на Д.П.Т.
***, с ЕГН **********, са наложени АДМИНИСТРАТИВНИ НАКАЗАНИЯ : г л о б а в размер на 1000 /хиляда / лева и лишаване от право
да управлява МПС
за с
р о к от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА,
на основание чл. 174,ал.1,т.2 от ЗДвП ,за нарушение на чл.
5,ал.3,т.1 от ЗДвП.
О с ъ ж д а
РУ на МВР
Велинград да заплати от бюджета на ОД на МВР Пазарджик ,на Д.П.Т. ***, с ЕГН **********, РАЗНОСКИ
по делото в размер на 500 / петстотин / лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на глава дванадесета на
Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд Пазарджик в
14-дневен срок от съобщението на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: