Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XL**ІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА П.
при
участието на секретаря Марияна Рашева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 12 100 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „В.Е.В.” ЕАД, ***
срещу Г.Д.П., ЕГН: ********** кумулативно обективно съединени искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК за установяване вземането на ищеца по отношение на ответника
за сумата в общ размер от 441,35 лв. (четиристотин четиридесет
и един лева, тридесет и пет ст.), представляваща дължими суми за потребена и
незаплатена топлинна енергия по партида 22165 за имот, находящ
се в *****, както следва:
-сума в размер от 333,06 лв. (триста тридесет и три лева, шест ст.), представляваща
главница за периода от м.09.2016г. до м.10.2016г. включително, ведно с лихва за
забава в размер на 72,83 лв. (седемдесет
и два лева, осемдесет и три ст.) за периода от 01.11.2016г. до 14.06.2019г.,
-сума в размер от 31,54 лв. (тридесет и един лева, петдесет и четири ст.), представляваща
главница за периода от м.11.2017г. до м.04.2018г. включително, ведно с лихва за
забава в размер на 3,92 лв. (три лева,
деветдесет и две ст.) за периода от 01.01.2018г. до
14.06.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 5285/08.07.2019г. по ч.гр.д. № 10538/2019г. по описа
на ВРС.
Твърди се в исковата молба, че между страните
по делото е налице валидно облигационно правоотношение, като ответницата е
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ в
качеството й на собственик на топлоснабдяван имот.
Твърди се, че се легитимира като собственик на топлофицираният
недвижим имот с нотариален акт за дарение № ***,
т. ***,
дв. вх.рег. № ***/27.12.2006г. на СВ –
Варна.
Общият
размер на претенцията на ищеца „В.Е.В." ЕАД, БИК ***към
ответника Г.Д.П., ЕГН: ********** за потребена и незаплатена
топлинна енергия, както и такси за услуги по партида 22165 за имот, находящ се в *****
е за сумата в размер 441,35 лева /четиристотин четиридесет и един лева и тридесет
и пет стотинки /, от които
главница 333.06 лева (от която главница за потребена и незаплатена
топлинна енергия в размер на
3.06 лева, главница, представляваща цена за услугата по подмяна па щрангове за топла вода в размер на 330 лева) за периода от м. 09.2016 г. до м. 10.2016 г. вкл. и лихва 72.83 лева (от която лихва върху главницата за потребена
и незаплатена топлинна енергия в размер на 0.79 лева и лихва върху главница, представляваща цена за услугата по подмяна на щрангове за топла вода в размер на 72:04 лева) за забава за период
от 01.11.2016 г. до 14.06.2019 г., главница 31.54 лева
(за потребена
и незаплатена топлинна енергия) за периода от м. 11.2017 г. до м. 04.2018 г. вкл. и лихва 3.92 лева
за забава за период от 01.01.2018 г. до 14.06.2019 г.,ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на
заявлението в съда до окончателно погасяване на задължението.
В исковата молба се излага, че на 13.06.2019г.
партидата е служебно открита на името на действителният собственик Г.Д.П. въз
основа на документите, удостоверяващи собствеността върху имота през процесният период. Не е подавано заявление от ответника за
откриване на партида на негово име. Преди промяната, партидата е била на името
на праводателя на ответника - Д. Г. К.с ЕГН **********, поради което и фактурите през процесния период са издавани на нейно име. Сградата е
присъединена към топлопреносната мрежа, топлофицирана е и не е прекъсван достъпа и доставката на
топлинна енергия за нея. Присъединяването на Етажната собственост на адрес: *****, към топлопреносната
мрежа на "Т.-В." ЕАД е
извършено през 2000 г.
Излага се, че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ,
потребителите в сграда в етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
Твърди се, че в изпълнение на взето решение
на общото събрание на етажната собственост на адрес *****,
обективирано в протокол от дата 10.06.2016г. в топлофицираната сграда е извършена цялостна подмяна на
вертикалните шрангове за топла и студена вода в
сградата, като за извършената услуга е взето решение цената да бъде заплатена
поравно от всички собственици на апартаменти. За извършената услуга е издадена
фактура № **********/30.09.2016г. на името на праводателя
на ответника. Претендира съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответницата Г.П.
депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и
размер. Ответницата счита, че липсва каквото и да е правно и фактическо
основание на 13.06.2019 година служебно да се
открива партида на нейно име. Сочи,че към този момент собственици на имота са третите лица М. Н. Т.и Т.
Т. Т.,тъй като прехвърлянето на собствеността е станало с нотариален акт на 08.11.2018 година. До този момент собственик и
от 27.12.2006 г.ползвател
на имота е била Д. Г. К., на чието име е вписана партидата и са издавани съответните фактури и констативни
протоколи, за обстоятелства свързани с ползване на топлинна
енергия.Прехвърлянето/дарение/ на имота от името на Д. Г. К.на името на Г.Д.П.
е извършено с нотариален акт на 27.12.2006 година, но ползването е продължило
от Д. Г. К.. Независимо от прехвърлителната сделка Г.П.
не е ползвала имота.
Излага, че ищецът е издавал всички констативни протоколи и фактури на името на
лицето по партидата Д. Г. К.на
30.09.2016 година. Оспорва претенцията по основание
и размер.
Излага, че съгласно Протокол М.обекти "Д. В." 2015
година обект № ***- *****вертикалното захранване с топла вода и
топлоенергия на 13.02.2015 година уредите на
обекта са демонтирани и монтирана „Хоризонтална отоплителна инсталация",
вече само за лицата, които желаят да ползват отоплителна енергия и топла вода
от ищеца. В случая само 11 от собствениците са
се съгласили за подмяната на инсталацията. Категорично е установено, с протокол
изходящ от ищеца № 1531161 от 28.10.2015
година, че на имота вписан,че е собственост на Д. Г. К., ***, жилището не е
включено към хоризонталната отоплителна инсталация. Твърди, че не й е връчвана
фактура №********** от 30.09.2016г.
Счита, че ако действително ответницата е
потребител на топлоенергия/въпреки невключването към „ХОИ", как така
парадоксално това се случва само през
м. Декември 2017 година и през м.април 2018 година, за сумите от „8,85 и 0,20 лв."
Претендира разноски.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните правни изводи:
По частно гражданско дело № 10538/2019 г. на ВРС е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Г.Д.П., ЕГН ********** с посочен в
заявлението адрес: *** и постоянен адрес:*** да заплати на „В.Е.В.” ЕАД, ЕИК ***със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Ф. Д.– изпълнителен
директор, чрез пълномощник адвокат А. Б. със съдебен адрес:***, офис 2, сума в
общ размер от 441,35 лв. (четиристотин четиридесет и един лева, тридесет и пет
ст.), представляваща дължими суми за потребена и незаплатена топлинна енергия по партида 22165
за имот, находящ се в *****, както следва: сума
в размер от 333,06 лв. (триста
тридесет и три лева, шест ст.), представляваща главница за периода от
м.09.2016г. до м.10.2016г. включително, ведно с лихва за забава в размер на
72,83 лв. (седемдесет и два лева,
осемдесет и три ст.) за периода от 01.11.2016г. до 14.06.2019г., сума в размер от 31,54 лв. (тридесет и един лева, петдесет и четири ст.), представляваща
главница за периода от м.11.2017г. до м.04.2018г. включително, ведно с лихва за
забава в размер на 3,92 лв. (три лева,
деветдесет и две ст.) за периода от 01.01.2018г. до
14.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда - 04.07.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 410 ГПК, както и за сторените по делото съдебно деловодни разноски, изразяващи се
в заплатена по делото държавна такса в
размер от 25,00 лв. (двадесет и пет лева) и 300,00 лв. (триста лева) адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. С Определение №***/02.08.2019г. е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в Заповед за
изпълнение на парично задължение № 5285 от 08.07.2019г., като е прието, че дължима
сума е за потребена и незаплатена топлинна енергия,
както и такси за услуги по партида 22165 за имот, находящ
се в *****.
Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото дружество към ответника е процесуално допустим,
доколкото е предявен в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение, при подадено в срок възражение от
длъжника и има за предмет посочените в заповедта суми.
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК и има за предмет да
се установи съществуване на вземането, за което
е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.410 и сл. от
ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на
ищеца е да докаже твърдението си, че ответника
му дължи сумите за които
е издадена заповедта за изпълнение.
От
представените по делото писмени
доказателства се установява, като е прието и за безспорно, че ответницата Г.П.
се легитимира за собственик на имот, находящ се в *****в периода 27.12.2006г.-08.11.2018г., както и че са сменени щранговете на топлата вода.
От заключението на комплексната съдебно – техническа и
счетоводна експертиза на вещите лица Х. и Ч., което се кредитира изцяло като
обективно и компетентно дадено, съдът приема, че собственото /в периода
27.12.2006г.-08.11.2018г./ на ответника жилище се намира в топлофицирана
от ищеца сграда. Размерът на дължимите суми за периода м.10.2016г.-м.04.2018г.
е 34.60 лв. Дължимите лихви за периода 01.12.2016г.-14.06.2019г. са 4.71
лв. Размерът на начислената сума за
услуга по подмяна на вертикална тръбна система за битово горещо водоснабдяване
е 330 лв. , начислената лихва за забава е 72.04лв. за периода
01.12.2016г.-14.06.2019г.Изчислението
на използваната топлинна енергия в процесното жилище
е правилно направено и получените резултати са верни. В резултат на направените
пресмятания и проверка на представените документи, вярно е отчетена ползваната
от ответника топлинна енергия, в това число за сградна
инсталация и за битово горещо водоснабдяване.
Дяловото разпределение е направено правилно. Търговското средство за
измерване на потребената топлинна енергия е било в
метрологична годност за процесния период.
Разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на Закона
за енергетиката / обн. ДВ бр. 107 от 2003г./
дава общо определение, според което по смисъла на този закон потребител на
енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а съгласно
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да
заплащат цена за топлинната енергия. В случая ответницата Г.П. се легитимира за собственик на имот, находящ се в *****за процесния
период 27.12.2006г.-08.11.2018г. Същата не ангажира доказателства, че жилището
се е ползвало към него момент от друго лице. Фактура №9 от 30.09.2016г.е издадена на името на Д. К., която е праводател на ответницата Г. И., видно от Нотариален акт №***,том
**,рег.№ ***,дело №***. на нотариус П. Д., рег.№ ***НК. Обстоятелството, че
ответницата не е сменила партидата на свое име, не я освобождава от отговорност,
поради което Г.П. е задълженото лице по вземането.
Съгласно разпоредбата на чл.
139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139
- чл.
148/, Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр. 34 от
24.04.2007 г./ и Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите
/чл.
142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия
за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти. В конкретния случай, от заключението на
приетата по делото съдебно-техническа експертиза, се установява, че дяловото
разпределение на топлинната енергия за имота на ответника през процесния период е извършено правилно и съобразно
нормативните изисквания на действащата през периода нормативна уредба, като
дела на ответника за ползвана топлинна енергия е изчислен точно. От
заключението на вещото лице се установи, че търговското средство за измерване
на потребената топлинна енергия е било в метрологична
годност за процесния период. Въз основа на горното
съдът приема, че е спазен регламента на обвързващите страните ОУ относно
дяловото разпределение и отчитане на топлинната енергия.
Вещото лице Х. е посетила на място
топлинния счетоводител и е проверил нужната документация, поради което са неоснователни
възраженията на ответника относно липсата на приложени фактури по делото.
С оглед на изложеното искът се явява
основателен и следва да бъде уважен в предявения размер, както същият е
установен от вещото лице по приетата СЧЕ, а именно 31,54 лв.,
представляваща главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода
от м.11.2017г.-м.04.2018г. Задължението на
абоната за заплащане стойността на потребената
топлинна енергия възниква ежемесечно. В чл. 34, ал. 1 от Общите условия е
предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, а в ал. 6 на същата разпоредба е предвидено, че при
неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Поради което искът се явява основателен както и за акцесорната претенция за заплащане на лихва в претендирания общ размер от 3,92 лева върху всяка една
главницата, изчислена за период от падежа на всяка с начална дата за периода
01.01.2018г.-14.06.2019г.
Съобразно даденото заключение по
ССЕ, то ответницата не доказа да е заплатила и сумата от 3.06 лв., дължима за
незаплатена топлинна енергия за м.10.2016г., както и следващото се обезщетение
за забава от 0.79 лв. за периода 01.12.2016г.-14.06.2019г., поради което
исковете се явяват основателни и за тези вземания.
Спорният въпрос, е за наличието на основание
за вземането за възнаграждение за извършена подмяна на щрангове
в Етажна собственост с адрес в *****, за което е издадена фактура №
**********/30.09.2016 г. и за обезщетение за забава за плащането на тази сума .
Ищцовото дружество е
изпълнило възложената му по решение на общото събрание на етажната собственост
подмяна на щранговете, в която се намира и жилището
на ответницата, с оглед на което е настъпила изискуемостта на договореното
възнаграждение, частта от което, дължима от ответницата, е в размер на 330 лева
с ДДС, за което е издадена фактура № **********/30.09.2016 г. Видно от
представен Приемно предавателен протокол /л.79 от делото/, всички апартаменти
са с подменени щрангове съобразно уговореното по
Протокол от 10.06.2016г. /л.24 от делото/ между В. Е. В.ЕАД и етажните
собственици . Съответно възраженията на ответника във връзка с взетото решение
на ОС на Етажната собственост за подмяна на щранговете обективирано в
Протокол от 10.06.2016г. не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящото
производство, тъй като законодателят изрично е предвидил друг ред на обжалване
в чл.
40 от ЗУЕС - жалбата се подава от заинтересования собственик пред районния
съд по местонахождение на етажната собственост и се разглежда по реда на ГПК.
Още повече, че съдът е приел, за безспорно,
че в етажната собственост са сменени щранговете за
топла вода. Вещото лице Ч. излага, в о.с.з., че липсват вертикални щрангове
през апартамента, т.е. няма връзка на апартамента с хоризонталната отоплителна
инсталация, но подменените тръби и водомерът за топла вода се виждат в банята,
което налага извода, че до апартамента
на ответницата достига топла вода посредством щрангове
за топла вода.
Ето защо, искът за заплащане на сумата от 330
лв., дължима от ответницата за извършената подмяна на вертикални щрангове за топла вода е основателен и следва да се уважи.
Предвид липсата на твърдения и на доказателства за извършено плащане на тази
сума, следва да се уважи и акцесорния иск за
обезщетение за забава в размер на 72.04 лв. за периода 01.11.2016г.
до 14.06.2019г.
Съдът приема противопоставеното, от ответника,
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна
на ищеца за неоснователно. Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат
правна помощ се определя по
свободно договаряне въз основа на
писмен договор с клиента , но не
може да бъде по-малко
от определения в същата минимален размер за съответния
вид правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното
от страна възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане
на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските за
адвокатско възнаграждение, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение
№ 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване
на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от
Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението
до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая се касае до адвокатско
възнаграждение, което определено съобразно нормативната уредба не води до извод
за прекомерност. Поради което, изплатеното адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв. не е следва да бъде намалявано поради прекомерност.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК и направеното
искане ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца
направените в исковото производство разноски - внесена държавна такса 75 лева, 360 лв. за КСТЕ и 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение или общо 735 лв.
Предвид т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият състав дължи произнасяне
относно извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва
да се присъдят
в пълен размер 25 лв. внесена
д.т. и 300 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.422 от ГПК, че Г.Д.П., ЕГН **********,
с адрес *** дължи на „ В.Е.В.” ЕАД, ЕИК ***вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 10538/2019 г. на ВРС, поправена с
Определение №***/02.08.2019г., сума в общ размер от 441,35 лв.
(четиристотин четиридесет и един лева, тридесет и пет стотинки),
представляваща дължими суми за потребена и незаплатена топлинна енергия, както и такси за
услуги по партида 22165 за имот, находящ се в *****,
както следва: сума в размер от 333,06 лв., представляваща главница за периода от м.09.2016г. до
м.10.2016г. включително, ведно с лихва за забава в размер на 72,83 лв. за периода от 01.11.2016г. до
14.06.2019г., сума в размер от 31,54 лв., представляваща главница за периода от м.11.2017г. до
м.04.2018г. включително, ведно с лихва за забава в размер на 3,92 лв. за периода от 01.01.2018г.
до 14.06.2019г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда - 04.07.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Г.Д.П., ЕГН **********, с
адрес *** да заплати
на „ В.Е.В.”
ЕАД, ЕИК ***сумата от 735 лв. (седемстотин тридесет и пет лева),
представляваща направените разноски в производството по чл.422 от ГПК, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.Д.П., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „ В.Е.В.” ЕАД, ЕИК ***сумата 325 лв. (триста двадесет и пет лева), представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2779/2018 г. на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
пред Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД :