Определение по дело №1830/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1780
Дата: 26 май 2022 г.
Съдия: Нели Алексиева
Дело: 20211100901830
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 8 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1780
гр. София, 26.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в закрито заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нели Алексиева
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело №
20211100901830 по описа за 2021 година
Съдът, след като се запозна с докладваната му с делото изготвена от
служител на СГС служебна справка по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009 г.
за реда и начина за предоставяне на достъп на органите на съдебната власт до
Национална база данни "Население” относно вписаните в този регистър
данни за лицето Г.С.Д., намира за основателно направеното от ответника
възражение за недопустимост на предявения иск поради липса на активна
процесуална легитимация на подалото исковата молба от името на
дружеството длъжник лице.
Съображенията за този извод на съдията-докладчик са следните:
Производството по настоящето дело е образувано по искова молба, с която
е предявен иск по чл. чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Исковата молба е подписана от
адв. В.Х., в качеството й на пълномощник на „М.И.“ ЕООД - в
несъстоятелност. За установяване на представителната си власт адв. Х. е
представила пълномощно от 10.02.2020 г., с което Г.С.Д., в качеството си на
управител на „М.И.“ ЕООД, я упълномощава да представлява дружеството в
производството по т. д. № 199/2020 г. на СГС за откриване производство по
несъстоятелност на дружеството, както и с правото да представлява
дружеството по предявени отрицателни или положителни установителни
искове по чл. 694 от ТЗ, включително с правото да предявява искове по чл.
694, ал. 1 от ТЗ. Г.С.Д. е вписан на 02.05.2012 г. по електронната партида на
„М.И.“ ЕООД в Търговския регистър като управител и едноличен собственик
на капитала на дружеството. Видно от изготвената по реда на Наредба №
14/2009 г. служебна справка, Г.Д. е починал на 06.0.2020 г.
1
При така установеното, настоящият съдебен състав намира, че към датата
на подаване на исковата молба, съответно към датата на подаване на
възражение по чл. 692 от ТЗ в производството по несъстоятелност, адв. В.Х.
не е разполагала с надлежна представителна власт по отношение на
дружеството „М.И.“ ЕООД. Съществуват различни становища относно
обстоятелството дали предвиденото в чл. 157, ал. 1 от ТЗ основание за
прекратяване на едноличното търговско дружество, ако едноличният
собственик на капитала е физическо лице и то почине, действа автоматично.
Безспорно е, че в патримониума на законните наследници на това лице
преминават дружествените дялове, съгл. нормата на чл. 127 от ТЗ, като
имуществено право, но не и правото на членство. Законово предвиденото
право за наследниците е да вземат решение, свързано с дейността на
дружеството - дали да бъде продължена тя или дружеството да бъде
прекратено, като това решение следва да предхожда вписването на промени
по партидата на дружеството, свързани с промените в подлежащите на
вписване обстоятелства по чл. 119 от ТЗ /така решение № 82 от 01.07.2009 г.
на ВКС, ІІ ТО, по т. д. № 820/2008 г./. Дори да е налице решение на
наследниците, с което се отказва продължаване дейността на дружеството
или в един относително по-продължителен срок /законът не определя срок, в
който наследниците да заявят желанието си за продължаване на дейността/,
то това няма за пряка последица заличаването на дружеството от Търговския
регистър. В този смисъл прекратяването на дружеството не настъпва с факта
на смъртта на управителя и едноличен собственик на капитала, а след
решение на наследниците за прекратяване или при уважен иск, предявен по
реда на чл. 155, т. 3 от ТЗ. Съгласно възприетото в определение №
205/01.12.2017 г. на ВКС, І ТО, по т. д. № 1464/2017 г., в периода от
настъпване на смъртта на едноличния собственик на капитала до решението
за продължаване на дейността от наследниците и избор на нов управител,
дружеството съществува, но без управителен орган, който да го представлява
и без орган, който да формира воля от негово име. Действително
представителството по пълномощие на юридическо лице се прекратява с
прекратяването на юридическото лице - чл. 41, ал. 1 от ЗЗД, но в случая
упълномощаването на адвоката произтича от органния представител, който
като едноличен собственик на капитала е и волеобразуващ орган на
дружеството /чл. 147, ал. 2 от ТЗ/, поради което пълномощникът не би могъл
2
след настъпване на смъртта да обвързва с действията си дружество, което
няма волеизявяващ и волеобразуващ орган. Следователно извършените
процесуални действия от представителя за периода след смъртта на
физическото лице, изпълнявало управителни функции, са такива без
надлежно съществуваща представителна власт. Така констатираният от
настоящия състав порок на подадената от адв. Х. искова молба не може да
бъде отстранен по реда на чл. 129, ал. 2 вр. ал. 4 от ГПК, като бъдат дадени
указания на наследниците на едноличния собственик на капитала на
дружеството да предприемат действия по вземане на решение за
продължаване дейността на дружеството и заявят същото в Търговския
регистър , съответно да потвърдят представителната власт на адв. Х.. Този
извод е обоснован от спецификата на иска по чл. 694, ал. 1 от ТЗ, във връзка
с който е образувано настоящето производство. Предпоставка за допустимост
на този иск е подаването на възражение по реда на чл. 690, ал. 1 от ТЗ в
законоустановения срок срещу приемането на процесните вземания в
производството по несъстоятелност. В случая, предвид гореизложените
мотиви, следва да се приеме, че липсва надлежно заявено от дружеството
длъжник възражение в срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ, съответно дори при
евентуално потвърждаване на представителната власт на адв. Х. да подаде
настоящата искова молба от страна на взелите решение да продължат
дейността на дружеството наследници, това няма да обуслови допустимост на
настоящия иск, тъй като няма да е налице една от предпоставките за неговата
допустимост, а именно подадено в срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ възражение.
Предвид обстоятелството, че Съдът има задължение да следи за
надлежното упражняване на правото на иск и при констатираната липса на
надлежно сезиране на съда, предявеният иск се явява недопустим и исковата
молба следва да бъде върната – по арг. от чл. 130, изр. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА, на основание чл. 130, изр. 1 от ГПК, исковата молба с вх. №
15747/08.09.2021 г., във връзка с която е образувано т. дело № 1830/2021 г. по
описа на СГС, ТО, VІ-22 състав.
Определението да се съобщи на страните, с указанието, че може да бъде
3
обжалвано с частна жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен
срок от съобщаването му.
След връщане на делото в деловодството, деловодителят на състава
незабавно да уведоми страните и синдика, на известните по делото техни
телефонни номера, за прекратяването на делото и отпадане на
необходимостта да се явят в насроченото на 27.05.2022 г. от 13.30 ч. открито
съдебно заседание.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4