Р Е Ш Е Н И Е
Номер 03.12.2019г. град
П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на тридесети
октомври две хиляди и деветнадесета година в открито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Галина Младенова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№560 по описа за 2018г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на В.ски районен съд №179 от 19.06.2018г. постановено по
гр.д.№139/2018г. по описа на същия съд, са отхвърлени предявените от Ш.А.Р.,
ЕГН ********** против "Г. 2" ЕООД, ЕИК *********,
искове с правно основание чл.128, т.2 КТ за заплащане на трудово възнаграждение
в общ размер 3245,50лв. за периода 24 януари 2017г. – м. юли 2017г., ведно със законна лихва за забава от предявяване на
иска до плащането; с правно основание чл.224 КТ за заплащане на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 15
дни през 2017 г. в размер на 451,36 лв., ведно със
законна лихва за забава от предявяване на иска до плащането; и с правно
основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 235,04 лв., представляваща сборна законна лихва за забава върху дължимото трудово
възнаграждение за периода 1.2.2017 г. – 19.1.2018 г. и върху
обезщетението по чл.224 КТ за периода 1.12.2017г. – 19.1.2018г. Със същото
решение е осъден Ш.А.Р.,
ЕГН ********** да заплати на "Г. 2" ЕООД, на основание
чл.78, ал.3 ГПК деловодни разноски в размер на 700лв.
Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба подадена в срока по чл.259
ал.1 от ГПК от ищеца в производството пред първата инстанция Ш.А.Р. *** чрез
процесуалния си представител адв.А., като се поддържа, че съдебният акт е
неправилен, постановен в нарушение на материалния закон и на процесуалните
правила и в противоречие с установената фактическа обстановка.Като процесуални
нарушения се сочат отказът на съда да се произнесе по направени доказателствени
искания, неправомерното налагане на работника да ползва неплатен годишен отпуск
без негово знание и съгласие; отказ на съда да открие производство по оспорване
истинността на ползвани от ответника документи и неправомерно налагане на
работника да ползва платен годишен отпуск за 2017г. и за дължащото му се
обезщетение за неползван годишен отпуск.На първо място е коментирана приетата
по делото графологична експертиза като счита, че същата не е следвало да бъде
възприемана безрезервно предвид очевидни несъответствия в подписите в процесните ведомости в сравнение с
останалия сравнителен материал като се конкретизират в жалбата
констатирани различия в трите елементите
на подписа на ищеца, което е дало основание на жалбоподателя да оспорва
заключението и да поиска друга експертиза, доколкото наличието или не на
положени подписи от страна на ищеца във ведомостите бил основния въпрос по делото. На второ място
се сочи, че неправилно съдът е отхвърлил претенцията за работна заплата за
м.март 2017г. доколкото в случая се касаело за неправилно и силово нареждане от
страна на работодателя за ползване от ищеца на неплатен отпуск за същия месец
предвид наличието на императивна материално-правна норма–чл.160 от КТ, като се
поддържа, че работодателят е наложил на работника ползването на неплатен отпуск
без негово знание и съгласие и без подадена молба от последния с такова искане,
както и че заповедта на работодателя, издадена в тази връзка без номер и без
издател била оспорена от ищеца като работодателят не доказал нейната
автентичност, съдържание и връчване на
адресата. На трето място се поддържа, че съдът не се произнесъл по оспорените
от ищеца документи представени от работодателя, по разпределението на
доказателствената тежест и без в тях да фигурира подпис на ищеца като
съдът изградил решението си въз основа на тези оспорени документи, относими
към исковата претенция.На последно място се сочи в жалбата, че съдът неправилно
преценил и неправилно се произнесъл по обезщетението на неизползван платен
годишен отпуск за 2017г. като част от исковата претенция, не се споделя довода
на съда, че в същност ищецът е ползвал такъв отпуск, доколкото според
жалбоподателят ползването му било наложено от работодателя без знанието и
съгласието на работника въз основа на друга оспорена от ищеца заповед от
30.06.2017г. без номер, издател и доказателства да е връчена на адресата, и без
доказване на автентичността й, съдържанието и връчването й на адресата, както и
че същата не е произвела правното си действие като основана на несъществуваща
правна норма, въпреки което съдът приел за неоснователна исковата претенция.
Коментирани са факти и обстоятелства касаещи
наличен престой на предприятието за м.юли 2017г. като основание за
ползване на платения отпуск от работниците и служителите и че в същност такъв
не е имало доколкото ищецът е работил в дружеството и е отработил 6 дни. Коментирана
е и разпоредбата на чл.173 ал.4 от КТ за налагането по принудителен ред от
работодателя ползването на платен годишен отпуск. Счита, че делото е
постановено при неизяснена фактическа обстановка относно положените подписи,
при непроведено производство по оспорване на документи и приобщаването им при
допуснати процесуални нарушения. Моли да се отмени решението и се уважат изцяло
исковете така както са предявени. С въззивната жалба са направени
доказателствени искания, които първоначално са оставени без уважение от
въззивната инстанция с нарочно определение постановено по реда на чл. 267 ал.1
от ГПК №473 от 03.10.2018г. по в.гр.д.№560/2018г. на същия съд.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната по спора страна „Г.-2“ ЕООД гр.Р. в който се поддържат доводи за
правилност на обжалваното решение и че работодателят е бил изправна страна по
трудовото правоотношение с ищеца при начисляване и изплащане на месечното му
възнаграждение и на осигуровките. Акцентира се на категоричността на графалогичната
експертиза по отношение положените от работника подписи във разплащателните
ведомости и че дружеството е коректна фирма във всяко отношение. Моли да се
потвърди обжалваното решение.
Пазарджишкият окръжен съд
провери при условията на чл.269 ал.1 от ГПК валидността и допустимостта на
обжалваното решение, а по неговата
правилност съобрази изложеното във въззивната жалба и в писмения отговор и прие за установено следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание в чл.124 във
връзка с чл.128 т.1 и т.2 от КТ за изплащане на трудово възнаграждение на
работника за извършена работа, за
присъждане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 от КТ ведно
с лихвата за забава върху тези вземания, начислена за изтекъл период от време
преди подаването на исковата молба по чл.86 от ЗЗД и за присъждане на законната
лихва върху всички вземания, считано от датата на иницииране на исковото
производство.
В исковата си молба против „Г. 2“ ЕООД, с ЕИК-*********,
със седалище и адрес на управление в гр.Р., обл.П., ул.“Т.Т.“ №17, с управител Н. И.С., ищецът
Ш.А.Р., с ЕГН-**********,***, поддържа, че е работил като тракторист в
ответното дружество от 23.12. 2015г. по постоянен трудов договор №0002 от същата
дата, като със заповед на
работодателя №005 от 01.12.2017г.
трудовото му правоотношение /ТПО/ е прекратено, считано от 01.12.2017г.-датата
на връчване на заповедта. Твърди, че за периода
от 24.01.2017г. до 31.01.2017г., както и за всеки от месеците февруари
до юли включително на 2017г., през които той е работил при ответника, му е начислявана
работна заплата, но същата не му е изплащана. Твърди, че за посочения период на
м.януари 2017г. му се следва трудово възнаграждение от 60лв, начислено, но не
изплатено, за всеки един от
месеците февруари, март, април, май, юни
и юли на 2017г., му са начислявани по 662лв месечно брутно трудово възнаграждение /БТВ/, но нищо не му е
платено. Сочи, че при прекратяване на ТПО не му е изплатено и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2017г.
пропорционално на времето, през което се е водил работник на дружеството
в размер на 600лв.Твърди ищецът, че ответникът макар да му е начислил не му е
изплатил общо сумата от 4632лв БТВ за посочените месеци и още 600лв обезщетение
по чл.224 ал.1 от КТ. Претендира присъждане и на мораторна лихва върху
неизплатените възнаграждения и обезщетение по чл.86 от ЗЗД в общ размер на 288.96лв, начислена върху
съответната главница за всяко претендирано парично вземането от момента на неговата изискуемост до датата
на предявяване на исковата молба, и ведно със законната лихва върху всички
вземания считано от подаването на исковата молба до окончателното им изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от насрещната страна “Г.-2“ ЕООД чрез
управителя си Н.С., в който се признава факта на съществувало между страните
трудово правоотношение на посочената длъжност и прекратяването на ТПО с
дисциплинарно уволнение заради системно
неявяване на ищеца на работа през м. октомври и м.ноември 2017г. за общо 36
работни дни. Исковите претенции се оспорват по основание и по размер, като се
поддържа, че на ищеца Р. са изплатени на ръка всички дължими суми като трудово
възнаграждение, за което той собственоръчно се е подписвал в съответните
документи и че обезщетение по чл.224 от КТ не му се следва тъй като е ползвал реално годишния си отпуск за 2017г.; че за претендираното по месеци и период трудово
възнаграждение дружеството е изплащало
всякакви данъчни и осигурителни задължения по сметка на НАП-П. и в тази
връзка се възразява по претенцията и за лихви като завишени. Моли да се отхвърлят
изцяло заявените искове. В отговора на исковата молба е инкорпорирана предявена
от дружеството насрещна искова претенция срещу Р. за присъждане на сумата от 662лв ведно със
законната лихва дължима от
работника на основание чл.221 ал.2. от КТ
при дисциплинарно уволнение за срока на предизвестието, която насрещна
претенция не е допусната и разгледана от съда в процеса.
Пазарджишкият окръжен съд за
да се произнесе взе в предвид следното:
Ищецът Ш.А.Р. е работил в ответното дружество по
трудово правоотношение, считано от 01.01.2016г. на длъжност “тракторист“ по
безсрочен трудов договор, сключен на 23.12.2015г., при 8 /осем/ часов работен
ден и с месечно трудово възнаграждение от 662лв. платимо до 25-то число на
следващия месец. Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със заповед на
работодателя №005 от 01.12.2017г. като същият е дисциплинарно уволнен за
напускане на работното място и неявяване на работа в продължение на
14работнни дни за м.октомври 2017г. и 22 работни дни за м.ноември същата година,
и считано от 01.12. 2017г. Заповедта е влязла в законна сила като необжалвана. Със
заповед на работодателя от 30.06.2017г. /без
номер/ и поради взето от него решение за обявяване на престой за 20 работни дни
/№002 от 30.06.2017г./ поради производствена необходимост и приключени полски
практики, на основание чл.173 ал.4 от КТ /погрешно е посочена разпоредбата на
чл.172 ал.4 от КТ каквато несъществува,
в който случай действителната воля на работодателя следва да се извлича от мотивировъчната
част на заповедта/, е разпоредено на ищеца Р. да ползва 15 работни дни платен
годишен отпуск за 2017г., считано от 10.07.2017г., поради престой на
дружеството от повече от 5работни дни /л.23/, като за целта е изготвен и график
за ползване на този отпуск, а със заповед
от 04.04.2017г. е разпоредено на работника да ползва неплатен отпуск за
2017г. в размер на 30 работни дни, считано за периода от 01.03.2017г. до
12.04.2017г., които се признават за трудов стаж съгласно чл.160 ал.3 от КТ.
Тези документи са оспорени от пълномощника на ищеца не толкова от гледна точка
на тяхната истинност и автентичност, а
са оспорени за факта, че макар в тях да е записано да бъдат сведени до
знанието на адресата-работник, в същност те не са му били връчени срещу подпис. Затова и
производство по чл.193 от ГПК по оспорването им не е открито поради липса на
основание за това. Издадена е и заповед от работодателя от 30.01.2017г. /л.58/ с която на основание
чл.173 ал.4 от КТ и взето решение за обявяване на престой за неопределено време
/№001 от 01.11.2016г./, е разпоредено на Ш.Р. за ползва 20 дни от платения си
годишен отпуск за 2016г., считано от 01.02.2017г. заради престой, който
продължава повече от 5 работни дни. От работодателя е издадена заповед на
налагане на ищеца на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ от
04.04.2017г. /л.66/ за неявяване на работа повече от 3/три/
последователни работни дни през месец март 2017г., която заповед му е връчена
при отказ да я получи в присъствието на свидетели, но че същият е бил запознат
с нея както и че в същата е отразена постигната между страните договореност работникът да продължи да работи
в дружеството през новата стопанска година като неприсъствения му на работа период
да се счита за неплатен отпуск от 30дни за периода 01.03.2017г. до 12.04.2017г.
и в тази връзка е издадена и цитираната по-горе заповед от 04.04.2017г. за ползване от работника на
процесните 30дни неплатен отпуск.
По делото е допусната и
изслушана съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която изготвено от
вещото лице Г.Д., /л.92 и следващите/ въззивната
инстанция възприема изцяло като обосновано и компетентно изготвено и неоспорено от страните и от което се установява, че съгласно изготвяните ежемесечно ведомости за заплати
от работодателя, на ищеца е начислено трудово възнаграждение за м.януари 2017г.
за отработени 6 работни дни ,в размер на
189.14лв, като сумата за получаване след удръжките е в размер на 147.52лв;
съответно за м.февруари 2017г.-няма отработени дни, но е начислено само за платен
годишен отпуск от 20работни дни, /което съответства на издадената заповед за
отпуск от 30.01.2017г. посочена по-горе/ в размер на 630.40лв и чиста сума за получаване от
491.68лв;за м.март 2017г. няма начислени отработени дни поради ползването на
безплатен отпуск, съгласно заповедта на работодателя от 04.04.2017г., поради
което няма начислена брутна и чиста сума
за получаване; за м.април 2017г. за 13 отработени
дни-БТВ-478.11лв и чиста сума-372.90лв; за м.май 2017г.-за пълни 20 работни дни-БТВ-662лв и чиста сума
516.33лв; за м.юни 2017г.-22 работни дни-БТВ от 662лв и чиста сума от 516.33лв,
за м.юли 2017г.-отработени 6 дни и 15дни
платен годишен отпуск /по заповед от 30.06.2017г./, начислено -БТВ от 640.50 и
чиста сума за получаване от 496.98лв, или общо БТВ от 3262.15лв и чиста сума за
получаване от 2541.74лв. Посочено е още от вещото лице, че има положен подпис върху ведомостите с
изключение за м. март 2017г. Изчислен е размера на мораторната лихва за всеки
месец неплатено трудово възнаграждение и за лихвения период, считано от
настъпването на изискуемостта на вземането за всеки претендиран месец, /от
първо число на следващия месец по заключението/ и до подаването на исковата
молба, като за дължимото възнаграждение за м. януари 2017г., лихвата е в размер
18.49лв, за м.февруари-56.70лв, за м.март-00лв, за м. април-34.92лв; за м.май-42.67лв;
за м.юни-37.15лв и за м.юли-30.42лв или общо 220.35лв. По отношение претенцията
за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2017г., според вещото
лице с оглед отработените дни през годината му се следва 15дни платен годишен
отпуск, които реално са използвани от ищеца през м.юли 2017г. за което му е
начислено и възнаграждение, поради което не му се следва обезщетение по чл.224
ал.1 от КТ. По отношение на сумите
дължими от работодателя като данъци и осигуровки, лични и за сметка на
работодателя, е установено, че същите са начислени във ведомостите за работни
заплати, подадени са в НАП и са заплатени от работодателя по партидата на
ищеца.
По искане на ищеца по реда
на чл.214 ал.1 от ГПК исковите претенции са редуцирани по размер като се
претендира за присъждане на чистата /нетната/ сума за получаване по трудовите
възнаграждения и обезщетение, след
приспадане на удръжките, а именно -147.52лв за 6 работни на м.януари 2017г. и
лихва от 14.49лв за времето от 01.02.2017г. до 19.01.2018г.; 516.33лв за м.февруари 2017г. и лихва от 46.71лв за времето
от 01.03.2017г. до 19.01.2018г.; 516.33лв за месец март 2017г. и мораторна
лихва от 42.25 за периода 01.04.2017г. до 19.01.2018г.; 516.33лв за м.април 2017г. и мораторна лихва от
37.94лв за периода 01.05.2017г. до 19.01.2018г.; 516.33лв за м.май 2017г. и
мораторна лихва от 33.48лв за времето от 01.06.2017г. до 19.01.2018г.; 515.33лв
за м.юни 2017г. и мораторна лихва от 29.17лв за времето 01.07.2017г. до
19.01.2018г.; 516.33лв за м.юли 2017г. и мораторна лихва от 24.72лв за времето
от 01.08.2017г. до 19.01.2018г.; обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск от 451.36лв и мораторна лихва от 6.28лв за времето от 01.12.2017г. до
19.01.2018г., или общо сумата от 3931.90лв.
По делото е разпитана като
свидетел Й.В. С., счетоводител и
тракторист в ответната фирма/л.143/, която установява, че ищецът няма неизплатени
трудови възнаграждения, че Р. фактически е ползвал отпуските/платения годишен
отпуск/, включително и този за 2017г., през месец юли когато е бил на
море.Обяснява, че обезщетение за неползван отпуск не му е изплащано защото не
му се дължи, че той не е подавал молби за отпуск за 2017г. като устно е изразил
желание да бъде на море през месец юли, а фирмата по това време е била в
престой. Установява, че през м.юли 2017г. ищецът е ползвал 15дни платен отпуск
за същата календарна година и че това са били всичките 15 работни дни за месеца
тъй като работата на фирмата е била сезонна. Обяснява, че ищецът не е подавал
молби за отпуск, че фирмата извършва сезонна дейност и през зимата не работи,
но на ищеца тогава е изплащано възнаграждение. Установява свидетелката данни за
самоотлъчки на ищеца през м.март до 19.04.2017г. които били оформени от
работодателя като неплатен годишен отпуск с цел
за да не се прекратява трудовото му правоотношение с налагане на
дисциплинарно наказание. Обяснява, че молба за такъв вид отпуск от ищеца няма
подадена. Установява, че тя изготвя графика за отпуските и че сумите като трудово възнаграждение са
изплащани от свидетелката в брой на
работника, тъй като същият не е желаел да му се превеждат по банков път. За
2017г. свидетелката установява, че през м.юли фирмата не е извършвала никаква
дейност.
Пред първата инстанция е допусната и изслушана
съдебно-почеркова експретиза от експрета
Г.Б.Д. от 20.04.2018г./л.149-л.173/, от заключението на което се установява,
че подписите на Ш.Р. за получено трудово
възнаграждение в трудовата ведомост за 2017г. на ответното дружество „Г.-2“
ЕООД за месеците януари, февруари,
април, май, юни и юли 2017г. са положени от Ш.Р.. В съдебно заседание експертното
заключение е оспорено от ищеца като е поискано назначаване на тройна експертиза,
но такава не е допусната. При тези данни е приключило производството пред
първата инстанция, като с постановеното решение исковите претенции са отхвърлени
изцяло.
Пред въззивната инстанция е
допусната повторна единична съдебно почеркова експертиза със същата задача-да установи дали подписите
положени във ведомостите за заплати за процесните месеци на 2017г. са положени
именно от Р., по която вещото лице С.А.
в заключението си е категорично, че подписите са положени от ищеца. Поради оспорване
на тази експертиза е назначена по реда на чл.200 ал.3 от ГПК тройна експертиза
със същата задача като две от вещите лица Н.С.Н. и М. Д. застъпват с категоричност тезата, че
подписите не са изпълнени от ищеца Ш.Р. предвид изявените различия в частните
графични признаци и които различия са
устойчиви и заедно с различаващите се общи признаци образуват съвкупност,
даваща основание за категоричен извод, че изследваните и сравнителните подписи
са изпълнение от различни лица. В откритото съдебно заседание същите двама
експерти лица освен, че поддържат заключението си, но и допълват, че предвид използваната от тях
методика това им позволява да установят
технически признаци на имитация на подписа на ищеца Р. .С категоричност и
двамата експерти поддържат, че такава имитация е налице и тя е установена с
всичките си признаци, особено за подписа във ведомостта на м.юни 2017г., но че
такава имитация има и не се изключва и
по отношение и на останалите положени подписи във ведомостите за
заплати. Третото вещо лице С.А. в особеното си мнение поддържа първоначалната
си позиция, че подписите във ведомостите са положени именно от ищеца и че в
същност посочените общи и частни графични признаци от другите две вещи лица,
имат точно обратното според него значение и че същите установяват съвпадение в
признаците на почерка на ищеца Ш.Р. във
ведомостите и в изследвания сравнителен материал. В обясненията си пред
въззивната инстанция ищецът по реда на
чл.172 от ГПК категорично заявява, че не
е полагал подписи във ведомостите за заплати и суми за трудово възнаграждение и
за обезщетение не са му изплащани от работодателя за посочените месеци.
При тези данни Пазарджишкият окръжен съд прави следните изводи:
I.Обжалваното решение
е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната
му компетентност и по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен
интерес за ищеца Ш.Р. да установи, че макар да е положил труд по съществувало
между страните трудово правоотношение през месеците, посочени в исковата молба,
този труд не му е бил съответно заплатен, както и че фактически не е ползвал платения си годишен
отпуск за 2017г. от 15 работни дни, поради което при уволнението следва да му бъде заплатено съответното
обезщетение съгласно чл.224 ал.1 от КТ.
II.Разгледани по същество исковите претенции са частично основателни.
Въззивният
съд намира за установено по делото в резултат на формирано мнозинство от двама
експерти, че ищецът не е положил подписи в процесните ведомости за заплати. В тази връзка съдът възприема
изцяло предвид категоричността на
изводите в експертното заключение на
вещите лица Н. и Д. и установеното по
несъмнен начин, че е налице установена с категоричност манипулация на подписа
на ищеца в тези ведомости, което е напълно достатъчно да се направи извод без да се обсъждат останалите доводи и съображения, включително и тези
развити в писмените защити на страните по делото, че ищецът няма отношение и не
е съпричастен към полагането на подписи в процесните ведомости нито по някакъв
начин е изпълнил тези подписи. Касае се за извършена несъмнена манипулация на
подписа на Р., като е без значение, начина по който тя е направена.Достатъчно е
този факт да бъде установен със съответната методика, прилагана от експертите и
посочване на признаците, които я
характеризират като в случая това е излива на химикална паста, издаващ
неувереност на лицето които пише,
допълнителните щрихи,
дооформянето на елементи, силния натиск, упражняван от пишещото средство по
траекторията на движението при полагането на изследваните подписи, необосновани
спирания, дописвания, паразитни щрихи, неувереност при изписване на началото на
подписите, вариантност при изписване на парафната линия при сравнителните
подписи за разлика от подписите обект на експертизата и други. Предвид изложеното въззивният съд споделя
изводите в заключението на мнозинството експерти и
приема за установено по несъмнен начин, че подписите положени от Ш.А.Р. във
ведомостите за заплати на фирма “Г.-2“ ЕООД за месеците януари, февруари , април, май ,юни и юли на 2017г. не са изпълнени от Ш. Р..
Въззивният съд не споделя особеното мнение на експерта С. А.. Същото е
професионално изготвено от компетентен в съответната област експерт како в резултат на разискванията в откритото
съдебно заседание , неговите изводи бяха подложени на критичен анализ от
другите две вещи лица и не бяха споделени от последните и които са в посока, че
от този експерт преобладаващо се теоретизират някои постановки, и че необосновано
се принизява писмената практика на ищеца
Р. като недостатъчна, необработеност на почерка му до степен да се елиминира възможността от имитация
на подписа му и писмено двигателния
навик прозиращ от имитационните подписи. Посочено е от в.л. Н., че
почеркът на ищеца има съществен признак който не може да се имитира и това е
натиска, който се указва по траекторията на движение при изписването на подписа
и че ищецът има диференциран натиск с постепенно отслабване на натиска при завършване на
подписите, което го няма в нито един от сравнителните подписи и че това
представлява вариационност характерна за
почерка и в подписа не се проявява никъде.
Въззивният съд приема, че е налице успешно извършено манипулиране на
подписа на Р. положен в посочените трудови ведомости, което навежда на извод,
че в същност работникът не е положил подписи в процесните ведомости, поради
което следва да се приеме, че ищецът не се е подписвал на месечните ведомости
за реално получено от работодателя и то
в брой трудово възнаграждение. Само по себе си обаче това не е достатъчно за да
се приеме безусловно, че поначало ищецът
е полагал труд по трудовото правоотношение през съответния календарен месец от
годината, че този труд му е признат от работодатела в съответния обем,
количество, качество и времетраене с оглед установеното работно време и въз основа на това, да му бъде начислено
съответното месечно брутно трудово възнаграждение и след приспадане на удръжките
от него да се заплати нетния му размер.
Съгласно разпоредбата на чл.124 от КТ
по трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да изпълнява
работата, за която се е уговорил, и да спазва установената трудова дисциплина,
а работодателят - да осигури на работника или служителя условия за изпълнение
на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа, а съгласно чл.128 т.1 и т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове
да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и
служителите за положения от тях труд и да плаща уговореното трудово възнаграждение
за извършената работа.
Видно от представените по делото
ведомости за начислено и изплатено трудово възнаграждение в дружеството, а и
съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, за всеки от
претендираните месеци е посочено колко
дни е отработил ищеца. Така за м.януари 2017г. във ведомостта са
отразени отрабени 6 работни дни, а другите 15работни дни са вписани като
болнични. Спор между страните по броя на отработените от ищеца дни няма.За тези 6 /шест/ работни дни
са начислени основна заплата от
189.14лв, същата сума е начислена като БТВ, а чистата сума за получаване
е от 147.52лв и в такъв размер следва да се уважи исковата претенция
доколкото не се установява ищецът да е положил подпис във ведомостта, с което
да удостовери, че е получил полагащото му се нетно трудово възнаграждение.
Обстоятелството, че дружеството е заплатило съответнте данъчни и осигурителни
задължения и че се твърди, че счетоводството е водено безупречно, не е
достатъчно само по себе си за да бъде направен несъмнен и категоричен извод, че
работодателят реално е заплатил претендираното възнаграждение за съответния
месец предвид успешно проведено оспорване на подписите положени във ведомостите
от името на ищеца Ш.Р., в резултат на
което липсват безспорни и категорични доказателства, че тази сума реално е
изплатена в брой на работника от счетоводството на дружеството. Дружеството
само се е поставило в положение да не може
успешно да доказва изплащането на трудово възнаграждение на ищеца Р.,
като вместо да превежда сумите по банков път, който начин категорично гарантира
сигурност при превода на сумите от сметката на работодателя в сметката на
работника и запазване на съответната счетоводна и банкова информация, създадена
в резултат на тази операция, сумите са
изплащани в брой лично на адресата срещу полагане на подпис, което е по-несигурния
начин за плащане.
В случая с оглед
отразяването по ведомостите следва да се приеме, че за периода
24.01.2017г. до 31.01.2017г. на ищеца му се следва да получи нетно
трудово възнаграждение от 147.52лв.
По отношение на трудовото възнаграждение за м.февруари 2017г. следва да
се отбележи, че ищецът реално не е
положил труд през този календарен месец предвид издадената от работодателя
заповед в условията на принудителен престой, работникът да ползва полагаемия му
се платен годишен отпуск от 20 работни дни за календарната 2016г.През този месец липсват каквито и да
било данни ищецът реално да е работил, още повече, че според издадената заповед
от работодателя предприятието е било в принудителен престой. Съгласно разпоредбата на чл.173 ал.4 от КТ работодателят
има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и
без негово съгласие по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване
на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите,
когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал
отпуската си до края на календарната година, за която се полага.От
доказателства по делото се налага извода, че предприятието действително е било в престой за което е издадена
процесната заповед.Престоят се установява и от показанията на разпитаната по
делото свидетелка, като съдът отчита евентуалната заинтересованост на лицето от
изхода на дело предвид служебната му зависимост от работодателя, като в тази
връзка следва да се отбележи, че нейните показания не са опровергани от
насрещната страна и се допълват от представените по делото писмени документи,
истинността на които не е оспорена по съответния ред, няма открито производство
по оспорването им, а само е оспорено по същество знанието на ищеца за тези
документи и връчването им. Нещо повече, ищецът Р. не излага нито едно
обстоятелство или факт, че през м.февруари 2017г. вместо да е бил в полагаем отпуск,
реално е полагал труд по трудовото правоотношение през целия календарен месец и
е извършвал конкретна трудова дейност и функция в предприятието в което работи,
съгласно длъжностната си характеристика като тракторист. Такива доказателства
от ищеца няма ангажирани по делото. Установеното по делото е, че през този
месец ищецът е бил в принудителен платен отпуск и то без негово съгласие по
разпореждане на работодателя, което КТ допуска в хипотеза на престой повече от
5работни дни /заповед от 30.01.2017г./. Без значение в този случай е дали ищецът
е подал молба за ползване на такъв отпуск или не. Основанието да се ползва същият
е престой на предприятието повече от 5 работни дни, взето решение за престой от
работодателя и разпоредено от работодателя ползване на платен отпуск от работниците.
В този смисъл претенцията за трудово възнаграждение за м.февруари 2017г. следва
да се уважи до размера на 491.68лв. За месец март 2017г. във ведомостите за
заплати на ищеца Р. не е начислен нито един отработен ден, съответно не му е
определено никакво трудово възнаграждение. Това съответства на издадената
заповед от работодателя с която е
разпоредено лицето да ползва неплатен отпуск за 2017г. в размер на 30 работни дни за времето от 01.03.2017г. до
12.04.2017г. Обстоятелства за уговорки между работник и работодател по този ред
да се разреши въпроса с констатирания неприсъствен период в дружеството от
страна на тракториста Р., се съдържа в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“
от 04.04.2017г., която заповед е връчена на ищеца при отказ да я получи,
същата не е отменена по съответния ред и е влязла в законна сила и породила
правните си последици. На база на тази заповед е издадена втората заповед
/04.04.2017г./ от работодателя, документираща, че ищецът ще ползва неплатен
отпуск за 2017г. от 30дни работни за
периода на самоотлъчката му -01.03.2017г. до 12.04.2017г., който му се признава
за трудов стаж, както се посочи по-горе. Не се установява по никакъв начин през
посочения период ищецът реално да е полагал труд по трудово правоотношение при
ответника. Нещо повече, липсват данни през този период ищецът да е искал да
работи и примерно да не е бил допуснат до работа по вина на работодателя, като
в този случай отговорността на работодателя би могла да се ангажира по друг процесуален
ред. Вярно е, че съгласно чл. 160 ал.1 от КТ
работодателят по искане на работника или
служителя може да му разреши неплатен
отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и
независимо от продължителността на трудовия му стаж, тоест инициативата е
работника. В случая обаче, няма основание да не се приеме че искането за
ползване на такъв отпуск е също по инициатива на работника Ш. Р., под угрозата да бъде незабавно дисциплинарно уволнен за неявяване на работа през продължителен
период от време обхващащ повече от 1 /един/ календарен месец. По-скоро, в
случая работодателят е преценил да запази трудовото правоотношение с ищеца Р. като
необходим за предприятието работник предвид спецификата на работата която
изпълнява, като вместо да го уволни дисциплинарно, отсъствието му от работа да
бъде оправдано под формата на ползван неплатен отпуск за което само няма да му
се следва трудово възнаграждение, но трудов стаж ще се начислява. Този подход
на работодателя е в интерес на работата и най-вече за самия работник, доколкото
трудовото правоотношение продължава да съществува и ищецът може за напред успешно да изпълнява
трудовите си функции и да реализира трудови доходи. Затова в случая, няма как
да се приеме за доказано, че през м.март 2017г. ищецът Р. реално е работил и е
полагал труд по трудовото правоотношение и затова да му се следва да получи трудово
възнаграждение. Такива данни по делото не са установени, включително и от
доказателствата ангажирани от работника-ищец.
По отношение на трудовото възнаграждение
за м.април 2017г., през който период се обхваща и част от времето през което
работникът е бил в неплатен отпуск,
съгласно ведомостите, на ищеца са начислени отработени 13 работни дни плюс
други 5дни неплатен отпуск /за м.март дните са 22/, затова на Р. му се следва
нетно възнаграждение от 372.90лв. За
месец май 2017г. и за месец юни 2017г.
на ищеца са начислени в пълен размер отработени дни съответно 20 и 22 дни и за
които месеци му се следва нетна сума според заключението на вещото лице от по 516.33лв
за всеки един от двата месеца. Ищецът претендира да е работил пълен месец и през месец юли 2017г. докато според
ведомостта той е отработил само 6 работни дни и още 15дни платен годишен отпуск
за 2017г. по заключението на вещото лице. Както се посочи в случая също се
касае за принудителен престой на предприятието и работодателят се е възползва
от правото си да разпореди без съгласието
на работника ползването на такъв отпуск при условията на чл.173 ал.4 от КТ.
Ситуацията е идентична с тази за
м.февруари 2017г. когато е начислено възнаграждение за ползван платен отпуск от
предходната 2016г. за през целия календарен месец. Установява се от разпита на свидетелката С., че
пред нея лично ищецът е изявил усно желание за излезе в отпуск и да бъде на почивка след като предприятието
е в принудителен престой. От друга страна, не се установява от доказателствата
представени от ищеца върху който лежи доказателствената тежест да установи при
условията на пълно и главно доказване съгласно чл.154 ал.1 от ГПК, че през този
месещ същият фактически е работил през целия период, не е излизал изобщо в
отпуск и реално не е ползвал такъв, и че предприятието не е било в престой, а е
извършвало съответната търговска дейност. При липса на такива доказателства
няма как да се приеме за основателна претенцията на ищеца за присъждане на трудово
възнаграждение в пълен размер за реално положен труд. Като краен резултат по
отношение на претендираните трудови възнаграждения сумите следва да бъдат
присъдени по заключението на вещото лице Д..
Изцяло неоснователна е претенцията за
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за календарната 2017г. От
заключенито на вещото лице се установява по несъмнен начин, че за календарната
2017г. на ищеца му се е полагало да
ползва платен годишен отпуск от
15работни дни на база отработеното до този момент време, като този отпуск
реално е ползван през м.юли 2017г. и то по време на престоя на предприятието в
което той работи. Не се установява през този месец ищецът да е ползвал друг вид отпуск или реално
да е работил през целия месец. Установява се от доказателства, че тогава е
ползван именно платения годишен отпуск за 2017г., поради което няма основание
да се претендира обезщетение с довод, че този отпуск реално не е ползван до
прекратяването на ТПО затова му се и следва претендираното обезщетение за
неползването му при условията на чл.224 ал.1 от КТ.
Предвид изложеното тази претенция е
изцяло неоснователна както и претендираната мораторна лихва за това
обезщетение.
По отношение на претендираната
мораторна лихва за забава върху неизплатените
трудови възнаграждения за посочените месеци, следа да се отлежи
следното:
Съгласно клаузите на сключения трудов
договор, между страните е уговорен краен срок за изплащане на месечното трудово
възнаграждение-25-то число на следващия месец, тоест при дължимо примерно
трудово възнаграждение за м. януари 2017г., работодателят следва да го заплати
най-късно до 25-число на м.февруари 2017г. или считано от 26-то число на месец февруари работодателят изпада в забава,
вземането за възнаграждение вече е настъпил падеж поради което следва от тази
дата да се начислява за напред лихва за забава. В този смисъл началната дата за
начисляване на мораторната лихва върху неплатеното трудово възнаграждение е от 26-число на месеца, следващ месеца през
който работникът е полагал труд по трудовото правоотношение.
Съдът използвайки „Онлайн калкулатор
лихви“, изчисли размера на мораторната лихва както следва: 1.Мораторната лихва
за забава върху дължимото за м.януари 2017г. трудово възнаграждение от 147.52лв, за периода 26.02.2017г. до 19.01.2018г. е в
размер на 13.44лв; 2.Мораторната лихва за забава върху дължимото трудовото възнаграждение
за м.февруари 2017г. от 491.68лв за
периода 26.03.2017г. до 19.01.2018г. е в размер на 40.97лв; 3.Мораторната лихва
за забава върху дължимото трудово възнаграждение за м.април 2017г. от 372.90лв,
за периода 26.05.2017г. до 19.01.2018г. е в размер на 24.76лв; 4.Мораторната
лихва за забава върху дължимото трудовото възнаграждение за м. май 2017г. от 516.33лв за периода 26.06.2017г. до 19.01.2018г. е в
размер на 29.84лв; 5.Мораторната лихва за забава върху дължимото трудовото
възнаграждение за м. юни 2017г. от
516.33лв за периода 26.07.2017г.
до 19.01.2018г. е в размер на 25.53лв; 6 Мораторната лихва за забава върху
дължимото трудовото възнаграждение за м.юли 2017г. от 496.98лв
за периода 26.08.2017г. до 19.01.2018г. е в размер на 20.29лв и в такива
размери следва да се уважи следващата се на работника мораторна лихва, за
забава, като за разликата над уважените суми и до претендираните по изменените претенции размери от ищеца по
молбата му представена в откритото съдебно заседание от 10.04.2018г. по която е
допуснато изменение на претенциите, исковете се явяват неоснователни. Изцяло неоснователна
се явява претенцията за мораторна лихва за претендирано трудово възнаграждение
за м.март 2017г. тъй като такова нито е начислявано нито се следва на ищеца.
Както се посочи неоснователна е
претенцията за обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2017г. от 15 работни предвид на
установеното, че ищецът реално е ползвал такъв отпуск през м.юли 2017г. и
отработил само 6 работни дни преди предприятието да е в принудителен престой от 10.07.2017г.
Предвид на изложеното обжалваното
решение ще следва да се отмени изцяло като съдът се произнесе с отделни
диспозитиви по отношение на всеки един от 16-те обективно съединени искове за
яснота и прецизност.
При този изход на делото работодателят
и ответник по спора ще следва да бъде осъден да заплати при условията на
чл.78 ал.6 от ГПК по държавни такса за образуване на исковото производство от 107.86лв и разноски за вещото лице
изслушано пред първата инстанция от 245.70лв всички по сметка на РС-В., а в полза на Окръжен съд гр.П.
да заплати държавна такса по въззивното обжалване от 53.93лв, както и 1064.80лв
разноски за вещите лица, съгласно определение на въззивната инстанция № 653 от
03.12.2019г. постановено по настоящото дело.
Предвид
изхода на спора който е трудов по смисъла на КТ, както и уважаването на предявените искове на
работника срещу работодателя и съгласно
чл.78 ал.1 от ГПК и във връзка с чл.359 от КТ, в полза на ищеца Ш.Р. следва да бъдат
присъдени направените разноски по делото в размер на 500лв заплатени в брой
като адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред
първата инстанция. За въззивната инстанция ищецът не претендира разноски и
такива не му се присъждат.
Водим от
горното и на основание чл.271 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
решение на В.ски районен съд №179 от 19.06. 2018г. постановено по
гр.д.№139/2018г. по описа на същия съд
ОСЪЖДА
„Г. 2“ ЕООД, с
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление в гр.Р., обл.П., ул.“Т.Т.“
№17, с управител Н. И.С., ДА ЗАПЛАТИ в полза на Ш.А.Р., с ЕГН-**********,***, следните суми
представляващи неизплатено трудовото възнаграждение и мораторни лихви за забава
както следва: 1. Сумата от 147.52лв/сто четиридесет и седем лева и
петдесет и две стотинки/ дължимо трудово възнаграждение за периода 24.01.2017г. до 31.01.2017г.,
ведно с мораторната лихва за забава върху тази сума, в размер на 13.44лв /тринадесет лева и четиридесет
и четири стотинки/ начислена за периода от 26.02.2017г. до 19.01.2018г.; 2.Сумата от 491.68лв /четиристотин
деветдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки/ дължимо трудово
възнаграждение за месец февруари 2017г.
ведно с мораторната лихва за забава върху тази сума в размер на 40.97лв/четиридесет лева и деветдесет и
седем стотинки/ начислена за времето от 26.03.2017г. до 19.01.2018г.; 3.Сумата от 372.90лв/триста седемдесет и два лева и деветдесет стотинки/ дължимо
трудово възнаграждение за месец април 2017г. ведно с мораторна
лихва за забава върху тази сума в размер на
24.76лв/двадесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки/ начислена за
периода 26.05. 2017г. до 19.01.2018г.; 4.Сумата
от 516.33лв /петстотин и шестнадесет
лева и тридесет и три стотинки/ неизплатено трудово възнаграждение за
месец май 2017г. ведно с мораторна лихва за забава върху тази сума в размер
на 29.84лв /двадесет и девет лева и
осемдесет и четири стотинки/ начислена за периода 26.06.2017г. до 19.01.2018г.;
5. Сумата от 516.33лв/петстотин и шестнадесет лева и тридесет и три стотинки/
неизплатено трудово възнаграждение за месец юни 2017г. ведно с мораторна
лихва за забава върху тази сума в размер на 25.53лв/двадесет и пет лева и петдесет и три стотинки/ начислена за периода 26.07.2017г.
до 19.01.2018г.; 6.Сумата от 496.98лв/четиристотин деветдесет и шест
лева и деветдесет и осем стотинки/ неизплатено трудово възнаграждение за месец юли 2017г. ведно с мораторната
лихва за забава върху тази сума в размер на 20.29лв /двадесет лева и двадесет и девет стотинки/ начислена за
периода 26.08.2017г. до 19.01.2018г.,
ведно със законната лихва върху присъдените трудови възнаграждения, считано от 19.01.2018г.
до окончателното изплащане на сумите.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ш.А.Р. и против „Г. 2“ ЕООД искове за
трудови възнаграждения и за мораторни лихви както следва: 1.Трудово възнаграждение за месец февруари 2017г. за разликата над
491.68лв и до претендираните 516.33лв както и мораторна лихва за разликата над
40.97лв и до 46.71лв и за периода от 01.03.2017г. до 25.03.2017г.; 2.Мораторна лихва върху трудовото
възнаграждение за м.януари 2017г. за разликата над 13.44лв и до 14.49лв и за
периода от 01.02.2017г до 25.02.2017г.3.Трудово
възнаграждение за м.март 2017г. в размер на 516.33лв и мораторна лихва от
42.25лв за периода 01.04.2017г. до 19.01.2018г.; 4. Трудово възнаграждение за месец април 2017г. за разликата над 372.90лв
и до претендираните 516.33лв както и за мораторна лихва за разликата над
24.76лв и до 37.94лв и за периода 01.05.2017г. до 25.05.2017г.; 5. Мораторна лихва върху трудово
възнаграждение за месец май 2017г. за разликата над 29.84лв и до 33.48лв и за периода
01.06.2017г. до 25.06.2017г.; 6.Мораторна
лихва върху трудово възнаграждение за месец юни 2017г. за разликата над 25.53лв
и до 29.17лв и за периода 01.07.2017г. до 25.07.2017г.; 7.Трудово възнаграждение за месец юли 2017г. за разликата над
496.08лв и до претендираните 516.33лв, както и за мораторна лихва за разликата над 20.29лв и до 24.72лв и за
периода 01.08.2017г. до 25.08.2017г.
ОТХВЪРЛЯ иска на Ш. А.Р.
против „Г. 2“ ЕООД за присъждане на обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неползван
платен годишен отпуск за 2017г. от
15работни дни, в размер на 451.36лв и иска за мораторна лихва за забава в размер 6.28лв за времето от 01.12. 2017г.
до 19.01.2018г. .
ОСЪЖДА „Г. 2“ ЕООД, с ЕИК-*********, със седалище и адрес
на управление в гр.Р., обл.П., ул.“Т.Т.“ №17, с управител Н. И.С., ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Ш.А.Р., с ЕГН-**********,***, сумата от 500лв /петстотин лева/
представляващи сторените от страната
разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред първата инстанция.
ОСЪЖДА „Г. 2“ ЕООД, с
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление в гр.Р., обл.П., ул.“Т.Т.“
№17, с управител Н. И.С., ДА ЗАПЛАТИ в полза на В.ски районен съд по бюджета на съдебната
власт държавна такса от 107.86лв
/сто и седем лева и осемдесет и шест стотинки/ както и разноски за вещото лице
в размер на 245.70лв /двеста четиридесет
пет лева и седемдесет стотинки/.
ОСЪЖДА „Г. 2“ ЕООД, с
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление в гр.Р., обл.П., ул.“Т.Т.“
№17, с управител Н. И.С., ДА ЗАПЛАТИ в полза на Окръжен съд гр.П. по бюджета на съдебната
власт държавна такса по въззивното
обжалване от 53.93лв /петдесет и три лева и деветдесет и три стотинки/, както и
разноски за вещи лица в общ размер на 1064.80лв /хиляда шестдесет и четири лева
и осемдесет стотинки./
На основание
чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:1. 2.