О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№450
гр.
Велико Търново, 09.10.2023 г.
Административен съд
– гр. Велико Търново, ІV-ти състав, в закрито съдебно
заседание на девети октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:
Йорданка Матева
като разгледа
докладваното от съдия Матева адм. д. № 549/2023
г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 159, т. 1 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Съдът, като взе предвид жалбата и изпратената от ответника преписка,
намира, че оспорваното писмо с рег. № 94-00-111/07.09.2023 г. на изпълнителния
директор на НАЦИД не представлява индивидуален административен акт, подлежащ
като такъв на съдебен контрол по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Съображенията
на съда за този извод са следните:
На първо място, в случая не се касае за отказ по смисъла на чл.
21 от АПК да се издаде индивидуален административен акт, защото такъв е
налице, когато компетентният административен орган, преди всичко, има
задължение да се произнесе по направено искане с оглед на нормативно вменените
му правомощия. В случая не е спорен факта, че доц. д-р Х.А.Д.е вписан в
Регистъра на лицата, придобили образователна и научна степен „доктор“ и/или
научната степен „доктор на науките“, на защитените дисертационни трудове и
лицата на академични длъжности в Република България, воден от НАЦИД, като в показател
В3 – „Хабилитационнен труд“ – монография е посочена като
такава „Опасностите в техносферата и рискът от техногенни аварии“. Жалбоподателят счита, че посоченият
труд не е монография и на това основание иска заличаване на това вписване.
Реално, жалбоподателят е подател на сигнал
по смисъла на АПК до НАЦИД. Подадената от него жалба с вх. №
94-00-111/29.08.2023 г. относно степента на съответствие на наукометричните
показатели според националните изисквания за научна степен, академична длъжност
и професионално направление, в което е хабилитиран Х.Д.по съществото си е именно
сигнал по смисъла на чл. 107, ал. 4 от АПК, доколкото в нея се съдържат
твърдения за незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които
се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на
други лица. Подателят на сигнала принципно няма право да оспорва решението на
сигнализирания орган, защото това е изрично изключено от закона – в този смисъл
е чл. 124, ал. 2 от АПК. Обстоятелството, че жалбоподателят е подал сигнал (какъвто
според него е жалбата му до НАЦИД дори и по неговите твърдения в жалбата му до
съда) не го правят заинтересовано лице по смисъла и на последната.
Не може да се приеме, че в случая се касае и до изричен отказ на
административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за
издаване на индивидуален или общ административен акт по смисъла на чл.
197 от АПК, защото директорът на НАЦИД няма право да разглежда по
същество искането, изходящо от лице, което не е оправомощено
да инициира производство по отстраняване на грешки и нередности, именно защото последното
не е заинтересувано лице по смисъла на Наредба № 3.
Не е налице и хипотезата на чл.
250 от АПК, защото защитата по чл.
250 от АПК е срещу фактически действия, извършвани от името на
административния орган или от длъжностно лице на администрацията на
административния орган, защита от неюридически действия на административен
орган, т. е., защита само срещу фактически действия, които се извършват извън
определените по закон правомощия на органа. В случая директорът на НАЦИД е бил
сезиран с искане от жалбоподателя и е бил длъжен след извършената проверка да
отговори на подаденото искане. Именно такъв уведомителен, чисто информационен
характер или отговор на сигнал има оспорваното писмо рег. №
94-00-111/07.09.2023 г.
Затова и на основание чл.
159, т. 1 от АПК, Административен съд - Велико Търново, ІV състав,
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 549/2023 г. по описа на АСВТ.
Препис от определението на съда да се връчи на страните по делото на
основание чл.
138 от АПК.