Определение по дело №549/2023 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 октомври 2023 г.
Съдия: Йорданка Христова Матева
Дело: 20237060700549
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

450

гр. Велико Търново, 09.10.2023 г.

 

 

Административен съд – гр. Велико Търново, ІV-ти състав, в закрито съдебно заседание на девети октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Йорданка Матева

 

като разгледа докладваното от съдия Матева адм. д. № 549/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 159, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

Същото е образувано е по жалба на доц. д-р М.П.Г. ***М., против Писмо рег. № 94-00-111/07.09.2023 г. на изпълнителния директор на Националния център за информация и документация (НАЦИД).

С оспореното писмо соченият за ответник уведомява жалбоподателя, че в хода на извършената проверка по негово искане е установено, че вече извършеното вписване на доц. д-р Х.А.Д.в Регистъра на лицата, придобили образователна и научна степен „доктор“ и/или научната степен „доктор на науките“, на защитените дисертационни трудове и лицата на академични длъжности в Република България (наричан по-нататък „Регистъра“) е съгласно действащите нормативни изисквания.

Жалбоподателят оспорва това писмо с твърдението, че е сигнализирал мотивирано и обосновано НАЦИД за нередности в наукометричните показатели, с които Х.А.Д.е вписан в Регистъра, но ответникът неоснователно отказва да констатира тези нередности и да се произнесе по неговото искане като заличи вече извършеното вписване на Д.в публичния регистър на хабилитираните лица в Професионално направление: 9.1. Национална сигурност за придобиване на ОНС „Доктор“ и за заемане на академичната длъжност „Доцент“. По изложените мотиви се претендира от съда да отмени този отказ, който оспорващият намира да е индивидуален административен акт, и преписката да се върне на ответника за произнасяне по същество по посочения вече смисъл.

 

Съдът, като взе предвид жалбата и изпратената от ответника преписка, намира, че оспорваното писмо с рег. № 94-00-111/07.09.2023 г. на изпълнителния директор на НАЦИД не представлява индивидуален административен акт, подлежащ като такъв на съдебен контрол по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Съображенията на съда за този извод са следните:

На първо място, в случая не се касае за отказ по смисъла на чл. 21 от АПК да се издаде индивидуален административен акт, защото такъв е налице, когато компетентният административен орган, преди всичко, има задължение да се произнесе по направено искане с оглед на нормативно вменените му правомощия. В случая не е спорен факта, че доц. д-р Х.А.Д.е вписан в Регистъра на лицата, придобили образователна и научна степен „доктор“ и/или научната степен „доктор на науките“, на защитените дисертационни трудове и лицата на академични длъжности в Република България, воден от НАЦИД, като в показател В3 – „Хабилитационнен труд“ – монография е посочена като такава „Опасностите в техносферата и рискът от техногенни аварии“. Жалбоподателят счита, че посоченият труд не е монография и на това основание иска заличаване на това вписване.

Самото вписване не подлежи на съдебно оспорване, доколкото по силата на чл. 15 от Наредба № 3 от 04.07.2018 г. за условията и реда за водене на Регистъра на лицата, придобили образователна и научна степен „доктор“ и/или научната степен „доктор на науките“, на защитените дисертационни трудове и на хабилитираните лица в Република (издадена от министъра на образованието и науката, обн., ДВ, бр. 59 от 17.07.2018 г., наричана по-долу само Наредба № 3) само отказът за вписване в Регистъра подлежи на обжалване при условията и по реда на АПК.

Веднъж извършено вписването може да бъде коригирано само по реда на чл. 17 от Наредба № 3 - в случаите на грешки и непълноти, при допуснати при вписване на нови или промяна на вписвани обстоятелства, включително и при несъответствие между данните, отразени в заявлението, и данните в приложенията към него, се отстраняват чрез ново вписване. Според ал. 2 от цитираната норма обаче, грешките или непълнотите се поправят служебно или по искане на заинтересованото лице. Заинтересовано лице по смисъла на тази разпоредба е само лице от кръга на посочените в чл. 7 и 8 от Наредба № 3, сред които жалбоподателят не попада. Ето защо същият не може да инициира нито първоначалното, нито последващо – коригиращо, вписване по реда на чл. 17 от Наредба № 3. За това нему не се и дължи издаване на административен акт.

Реално, жалбоподателят е подател на сигнал по смисъла на АПК до НАЦИД. Подадената от него жалба с вх. № 94-00-111/29.08.2023 г. относно степента на съответствие на наукометричните показатели според националните изисквания за научна степен, академична длъжност и професионално направление, в което е хабилитиран Х.Д.по съществото си е именно сигнал по смисъла на чл. 107, ал. 4 от АПК, доколкото в нея се съдържат твърдения за незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица. Подателят на сигнала принципно няма право да оспорва решението на сигнализирания орган, защото това е изрично изключено от закона – в този смисъл е чл. 124, ал. 2 от АПК. Обстоятелството, че жалбоподателят е подал сигнал (какъвто според него е жалбата му до НАЦИД дори и по неговите твърдения в жалбата му до съда) не го правят заинтересовано лице по смисъла и на последната.

На следващо място, писмото на директора на НАЦИД има единствено уведомителен характер, не представлява отказ да се издаде административен акт и не подлежи на съдебен контрол по реда на АПК, поради което жалбата против него следва да се остави без разглеждане като недопустима, а образуваното съдебно производство - прекратено. Това е така, защото това писмо не създава и не засяга пряко и непосредствено правата на жалбоподателя или неговите законни интереси. АПК позволява подаването на сигнали от всяко лице, без да изисква пряк и непосредствен правен интерес от това – чл. 15, ал. 2 от АПК. Не така стои въпросът по отношение на индивидуалните административни актове. АПК признава качеството на заинтересовани страни в производство по издаването (и оспорването) им само на лица, за които е налице пряк и непосредствен личен интерес от издаване на актове. Жалбоподателят не е такова лице – първо, защото Наредба № 3, вече се каза, не го включва в изчерпателно изброените заинтересовани и второ, защото никакви негови права не засяга пряко и непосредствено вписването на трето лице.

Не може да се приеме, че в случая се касае и до изричен отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ административен акт по смисъла на чл. 197 от АПК, защото директорът на НАЦИД няма право да разглежда по същество искането, изходящо от лице, което не е оправомощено да инициира производство по отстраняване на грешки и нередности, именно защото последното не е заинтересувано лице по смисъла на Наредба № 3.

Не е налице и хипотезата на чл. 250 от АПК, защото защитата по чл. 250 от АПК е срещу фактически действия, извършвани от името на административния орган или от длъжностно лице на администрацията на административния орган, защита от неюридически действия на административен орган, т. е., защита само срещу фактически действия, които се извършват извън определените по закон правомощия на органа. В случая директорът на НАЦИД е бил сезиран с искане от жалбоподателя и е бил длъжен след извършената проверка да отговори на подаденото искане. Именно такъв уведомителен, чисто информационен характер или отговор на сигнал има оспорваното писмо рег. № 94-00-111/07.09.2023 г.

 

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като недопустима следва да се остави без разглеждане и образуваното съдебно производство следва да се прекрати. С оглед изхода на делото, на жалбоподателя не се дължат претендираните разноски.

 

Затова и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Административен съд - Велико Търново, ІV състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на доц. д-р М.П.Г. ***М., против Писмо рег. № 94-00-111/07.09.2023 г. на изпълнителния директор на Националния център за информация и документация.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 549/2023 г. по описа на АСВТ.  

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБългария с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението до жалбоподателя.

 

Препис от определението на съда да се връчи на страните по делото на основание чл. 138 от АПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: