№ 4347
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20221110101132
по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са от ищеца Т. Н. М. срещу ответника „.......“ ЕАД искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено спрямо ответника
недължимостта на сумата от 2511,66 лв., от която сумата от 1507,98 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.04.2009
г. до 31.03.2021 г. до топлоснабден имот с адрес в /населено място/, абонатен
№ ...... и сумата от 1003,67 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 01.06.2009 г. до 31.03.2021 г., поради настъпване на погасителна
давност за и поради липса на облигационни отношения между страните.
Ищецът Т. Н. М. твърди, че има интерес от предявяване на иска, тъй
като ответникът претендира плащане на фактура № ........ от 30.03.2021 г. за
дължими суми за доставена, но незаплатена ТЕ от наследодателя Х.П.М..
Поддържа, че една част от процесните суми са били погасени по давност, а
именно – сумата от 2964, 10 лв., от които 1554,20 лв., представляваща цена за
доставена топлинна енергия до процесния имот за периода от 01.04.2009 г. до
30.11.2018 г., и сумата от 1409,90 лв., представляваща обезщетение за забава
за периода от 01.06.2009 г. до 31.03.2021 г. Останалата част от процесната
сума твърди да е недължима поради липса на облигационни отношения между
страните по делото, а именно- сумата от 803,39 лв., от които сумата от 707,78
лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия до процесния имот
за периода от 01.12.2018 г. до 31.03.2021 г., и сумата от 95,61 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.02.2019 г. до
31.03.2021 г. Твърди, че е наследник на 1/3 от имуществото на починалия
Х.П.М., с оглед което поддържа недължимостта на посочените суми.
1
Поддържа, че след като главниците за доставена ТЕ са недължими, то и
начислените лихви върху тях са недължими, тъй като представляват
акцесорни вземания. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане
на сторените разноски.
В срока за отговор ответникът „.......“ ЕАД оспорва предявените искове
като недопустими в частта за настъпила погасителна давност и
неоснователни- за недължимост на вземанията поради липса на облигационно
отношение между страните. Поддържа, че воденето на счетоводни записвания
за погасени по давност вземания не представлява граждански спор. Оспорва
ищецът да разполага с правен интерес от завеждане на иска във връзка
твърденията на недължимост на част от процесните суми поради настъпила
погасителна давност. В условията на евентуалност не оспорва, че посочените
в исковата молба процесни вземания са погасени по давност. Оспорва
твърденията за липса на облигационна връзка между страните. Поддържа, че
ищецът е собственик на процесния имот, като последният се намира в сграда-
етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция, с оглед
което между страните съществува облигационно отношение, възникнало с
ищеца въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ищеца топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуването на ежемесечните фактури на интернет страницата на
ответното дружество. Моли за отхвърляне на процесните искания.
Претендира присъждане на разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника – „................” ООД
заема становище за неоснователност на исковата претенция същество.
Поддържа, че изготвянето на дяловото разпределение за сградата, в която се
намира процесния имот в съответствие с действащите за съответния период
нормативни разпоредби.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е за
ответника, който следва при условията на пълно и главно доказване да
установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
на топлинна енергия между него и ищеца, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и за ищеца е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер,
изпадането в забава. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ищеца е да докаже, че е погасил претендираното вземане. Извън горното
всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които
2
черпи благоприятни за себе си правни последици.
От събрания по делото доказателствен материал не се установи по
категоричен начин ищецът Т. Н. М. да е придобил собствеността върху
процесния недвижим имот, находящ се в /населено място/ като не бяха
ангажирани и доказателства в негова полза да е учредено вещно право на
ползване върху процесния недвижим имот. Въпреки издадените на ответника
съдебни удостоверения, допълнителни доказателства в тази насока не бяха
представени до момента на приключване на съдебното дирене пред
настоящата инстанция.
С оглед на изложеното съдът приема, че ищецът не се намира в
облигационни правоотношения с ответника – доставчик на топлинна енергия
в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, поради което и не
притежава качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.
153 от Закона за енергетиката.
Не се установява и наследодателят на ищеца да е притежавал вещно
право на собственост върху имота /починал на 10.06.2019 г. по време на
процесния период/, поради което не се установява и в наследствената маса да
е възникнало задължение за процесните суми, до 1/3 от които да отговаря
ищеца. Доколкото не се установява първата предпоставка за дължимост на
сумите, не следва да се изследва погасени ли са същите по давност. Ето защо,
съдът намира, че ищецът не дължи на ответника исковите суми и предявеният
отрицателен установителен иск като изцяло основателен следва да се уважи.
За да е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК следва да са
налице две предпоставки, а именно: ответникът да е направил признание на
иска и да не е станал повод за образуване на делото. В случая ответникът
прави признание на факти, а не на иска. Ответникът е признал факта, че
вземанията са погасени по давност, поради което съдът приема, че не е
налице признание на иска.
Съобразно изхода на делото право на разноски има само ищецът, който
своевременно е заявил претенция в тази насока. Съдът намира, че от страна
на ищеца е доказано извършване на разноски за заплатена държавна такса от
100,47 лева (съобразно последния уточнен размер на претенцията), която
следа да се присъди в тежест на ответника. Доколкото ищецът е
представляван безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата като материално затруднено лице, в полза на процесуалния
представител следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер от
350,00 лева, определен от съда на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2
ЗА вр. чл. 5, т. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно
материалния интерес, извършените действия и правната и фактическа
сложност на делото.
Водим от горното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Т. Н. М. , ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. „Х.С.” № .. срещу „.......” ЕАД, ЕИК ......,
със седалище и адрес на управление гр. София, жк. „...”, ул. „.” № . искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че Т. Н. М., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „.......” ЕАД,
ЕИК ...... сумата от 2511,66 лв., от която сумата от 1507,98 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.04.2009
г. до 31.03.2021 г. до топлоснабден имот с адрес в /населено място/, абонатен
№ ...... и сумата от 1003,67 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 01.06.2009 г. до 31.03.2021 г.
ОСЪЖДА „.......” ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление
гр. София, жк. „...”, ул. „.” № . ДА ЗАПЛАТИ на Т. Н. М., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. „Х.С.” № .. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
100,47 лева – разноски в производството пред СРС.
ОСЪЖДА „.......” ЕАД, ЕИК ......, гр. София, ул. „.” № 2 ДА ЗПАЛАТИ
на адв. Н. К., САК, личен № ... с адрес на кантората гр. София, ул. „.” № . на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 350,00 лева – разноски за предоставена
безплатна правна помощ в производствотото пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Третото лице помагач
на страната на ответника „.......” ЕАД – „................” ЕООД, ЕИК ..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4