Р Е Ш Е Н И Е
№…………….
гр.София, 12.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-13 състав в
публичното заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Владимир Вълков
при секретаря Весела Станчева
като разгледа докладваното от съдията т. д. № 699 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на разглеждане е иск с правно основание чл. 517 ал. 3 от Гражданския
процесуален кодекс.
Производството
е образувано по искане на И.В.С. срещу „АРК П.“ ООД. В исковата молба се
твърди, че ищцата е кредитор на Н.А.В., която е съдружник в ответното дружество.
Твърди се също така, че върху дела й е наложен запор. Предизвестието за
прекратяване на участието в дружеството било връчено при условията на чл. 47
ал. 1 ГПК. В законоустановения срок управителят не е изплатил приспадащият се
на длъжника дружествен дял, поради което ищцата е овластена да поиска
прекратяване на дружеството. Иска се дружеството да бъде прекратено с
произтичащите от това последици.
От името
на ответното дружество се признава, че на 29.10.2018 г. е връчено уведомлението
за прекратяване на участието в дружеството, но се твърди, че към този момент пасивът
превишава активите на дружеството поради наличие на задължение на дружеството
към „Е.К.“ ЕООД.
В
допълнителната искова молба процесуалният представител на ищцата – адв.
Александрова от ВАК, оспорва меродавността на приложения от ответника
счетоводен баланс към 31.12.2107 г.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищцата – адв. С.—Александрова и
адв. И.-Г., поддържат иска като го считат за доказан. Наведени са доводи в
писмени бележки като се застъпва теза, че липсата на издаден първичен
счетоводен документ е пречка за коригиране на счетоводния баланс. Застъпва и
становище за недопустимо коригиране на пасива без да бъде направена съответна
корекция и в актива. Претендират се разноски като е представен и списък.
Процесуалният
представител на ответника – адв. С. от Адвокатска колегия – Пазарджик, оспорва
иска с довод, че е недоказан. В писмени бележки поддържа теза, че
изпълнителният лист е достатъчно основание, за да бъде прибавено задължението
към баланса на дружеството. Счита, че наличието на подлежащо на изпълнение
решение на съд определя баланса на дружеството като отрицателен.
Като обсъди
наведените в процеса
доводи с оглед събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235 ГПК, съдът намира следното:
По делото
не се спори, а и от представеното изявление за налагане на запор върху
дружествен дял се налага извод, че по искане на ищцата е образувано
изпълнително дело № 20188080400551 срещу Н.А.В. за 80 000 лв. по договор
за паричен заем от 10.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.08.2018 г. до окончателно изплащане на сумата, 1600 лв. – внесена
държавна такса и 1730 лв. – адвокатско възнаграждение.
От
вписаните данни по партидата на ответното дружество и от дружествения договор
се налага извод, че Н.В.притежава 33 дяла от неговия капитал.
По
искане на ищцата изпълнението е насочено върху притежаваните от Н.В.дружествени
дялове в ответното дружество като наложеният запор е вписан на 07.09.2018 г.
Страните
не спорят, че на 29.10.2018 г. е връчено изявление за прекратяване участието на
Н.А.В. в „АРК П.“ ООД.
Поради
липсващо плащане към 21.02.2019 г. ЧСИ З.Д.е овластил ищцата да поиска прекратяване
на търговското дружество.
Видно от
изпълнителен лист, издаден на 13.10.2017 г. по т.д. № 2878/2017 г. по описа на
СГС, ТО, VІ-21 състав с арбитражно решение от 26.09.2017 г. на Софийски
арбитражен съд при сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“ „А.“ ООД е осъдено да заплати на сумата
450 000 лв. при идентифицирано основание – възнаграждение за извършване на
строително-монтажни работи съгласно чл. 2 от договор за строителни и монтажни
работи от 02.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 26.07.2017 г. –
датата на депозиране на искова молба и 13750 лв. – разноски за арбитражна
такса.
От
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че задължение в размер на
450 000 лв. не е осчетоводено от „А.“ ООД, а според осчетоводените данни
към 31.10.2018 г. активът превишава пасива.
Не се
установява да е постъпило плащане и към датата на приключване на устните
състезаня, нито се твърди да е било погасено вземането на ищцата.
При възприетата
фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Законът
овластява кредитор на съдружник в търговско дружество да поиска прекратяване на
дружеството като указва и предпоставките за това – да е налице неудовлетворено
парично притезание. Така уредената възможност сочи на потестативно право, чиято
реализация предполага висящо изпълнително производство и предприето изпълнение
върху дял в дружеството. Доколкото ищецът твърди, а и от вписаните
обстоятелства в публично достъпния търговски регистър се установява, че
длъжникът притежава част от дялове в дружеството, приложима е нормата на чл.
517 ал. 3 ГПК. Този текст обуславя потестативното право на взискателя с
неудовлетворено притезание да наложи прекратяване на търговско дружество от връчено
на търговското дружество изявление за прекратяване участието на съдружника бездействието
на дружеството да изплати на взискателя приспадащата се на съдружника длъжник
част от имуществото, определена съгласно чл. 125 ал. 3 ТЗ, в тримесечен срок от
изявлението.
Доказателствата
по делото определят ищцата като кредитор на съдружник в ответното дружество,
насочила изпълнението върху притежаваните от длъжника й дялове. Спорна по
делото е причината за неосъщественото плащане. Ответникът твърди, че към меродавния
момент за определяне дела на прекратилия участието си съдружник – 31.10.2018 г.
, стойността на пасива превишава тази актива, позовавайки се на установено задължение
в арбитражно производство.
Влязлото
в сила решение слага край на спора (чл. 38 ал. 4 ЗМТА) като става задължително
за страните и подлежи на принудително изпълнение (чл. 41 ал. 3 изр. трето ЗМТА).
Това ще рече, че по силата на постановеното решение ответното дружество дължи
да заплати на „Е.К.“ ЕООД посочената в изпълнителния лист сума. Възниква
въпросът това решение само по себе си основание ли е за коригиране на
счетоводния баланс, основан на счетоводните записвания?
Арбитражното
решение не е представено по делото, но вещото лице съдебно-счетоводна
експертиза възпроизвежда натуралното съдържание на стопанската операция,
обуславяща признатото задължение – извършени СМР. Както съдебното, така и
арбитражното решение не са източници на правото, а средство за неговата защита
при проявление на обуславящите го обстоятелства. Основа за определяне
дружествения дял е надлежно отразяваната и систематично представяна счетоводна
информация досежно осъществяваните от търговското дружество стопански операции.
Характерно за всяка стопанска операция е връзката между приходи и разходи. Както
сочи вещото лице липсва първичен счетоводен документ, който да обуслови осчетоводяване
на актив, обусловил установеното в случая задължение. В тази насока и от
обявените по партидата на „Е.К.“ ЕООД съкратен баланс по чл. 29 ал. 4 ЗСчет. и
декларация на Н.Ф.Б., че през 2017 г.
това дружество не е осъществявало търговска дейност. Съвкупността от тези
обстоятелства не позволява извод за осъществена, но неосчетоводена конкретна стопанска
операция, което единствено, а не установеното с арбитражно решение задължение,
е основание за корекция в междинния счетоводен баланс. Това е така, понеже
допуснато от управителя необосновано от юридическа гледна точка ангажиране
имуществената отговорност на дружеството поражда реципрочно негово вземане срещу
управителя за причинени вреди – чл. 145 ТЗ. С други думи, пасивът в
патримониума на дружеството се компенсира от актив, съставляващ вземане срещу
управителя, поради което и присъденото задължение не дава основание за корекция
на междинния баланс. По тези съображения настоящият състав споделя достигнатия
и от вещото лице извод, че стойностното изражение на актива в баланса на
ответното дружество превишава стойността на пасива. Това е необходимо, но и
достатъчно за извод, че Н.В.има вземане към дружеството за равностойността на
дружествения й дял, обуславящо и годен обект за удовлетворяване на вземането от
ликвидационния дял на длъжника.
Без
значение в случая остават отношенията на ищцата с дружеството и със съдружника,
неин длъжник. Институтът на отговорността на управителя за причинени вреди на
дружеството не препятства реализацията на призната от закона възможност за
принудително изпълнение на установено по надлежния ред задължение.
Съгласно
чл. 266 ал. 1 ТЗ длъжностното лице по регистрация е овластено да назначи
ликвидатор, когато такъв не е определен от органите на търговското дружество. По
аргумент от чл. 156 ал. 3 вр. чл. 266 и сл. ТЗ съдът е ангажиран от
законодателя да определи ликвидатора в частната хипотеза на възникнал спор,
доколкото длъжностното лице по регистрацията по определение не е в състояние да
го разреши. Ето защо настоящият състав счита, че администрирането на
процедурата по ликвидация е в компетенциите на длъжностното лице по
регистрацията.
По
претенцията по разноски
При установения изход от спора ответникът дължи да
възстанови доказаните в процеса разноски на ищцата – заплатена държавна такса, депозит
за вещо лице и възнаграждение за един адвокат.
При достигнатия извод за изхода от спора направените от
ответника разноски следва да бъдат възложени в негова тежест. С оглед нормата
на чл. 236 ал. 1 т. 6 ГПК този извод следва изрично да бъде огласен с
диспозитива на съдебния акт.
Така
мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.
517 ал. 3 ГПК „А.“ ООД, ЕИК *******със седалище и
адрес на управление:***, р-н „Люлин“, ж.к. *******, офис № 2.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „А.“ ООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***,
р-н „Люлин“, ж.к. *******, офис № 2 да заплати на И.В.С. с адрес *** сумата от 1080,00 лв. – разноски в производството
пред Софийски градски съд.
ВЪЗЛАГА направените разноски от
ответника „А.“ ООД в негова тежест.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчване на
препис от настоящото.
Съдия: