РЕШЕНИЕ
№……..
гр.***, 16.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, десети състав, в публично съдебно заседание, проведено на 01.02.2018г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***
При участието на секретаря ***като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2126 по описа на съда за 1992г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.192, ал.2 от ГПК /отм./ вр. § 2, ал.14 от ПЗР на ГПК ДВ бр. 59 от 20.07.07 г.
Образувано е по молба от
29.09.2017г. на Ж.И.Д., в качеството на универсален правоприемник на ищците Д.В.И.
и И.Ж.И., за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно
решение от 06.01.1993г. по гр.д.2126/1992г. на ВРС, като навсякъде в решението
вместо текста: ***, да се чете ***и ***.
Твърди се в молбата, че
навсякъде в решението следва вместо текста ***да се чете: ***и ***, тъй като
недвижимите имоти се индивидуализират по действащ устройствен
и/или кадастрален план, а именно тази е индивидуализацията на имота съобразно
представени удостоверения от Община ***от 2004г. и 2006г.
В предоставения от съда
срок е постъпил отговор от ответната страна, в който изразява становище за
неоснователност на молбата.
По наложителността от отстраняване на очевидна фактическа
грешка в решението съдът намира следното:
Производството
по гр.д. №2126/1992г. е приключило с постановяване на решение от 02.08.2004г.,
с което е отхвърлен предявеният от наследодателите на молителката срещу Районна
дирекция ***– гр.***иск за собственост върху магазин с площ 22,41 кв.м., заедно
със сервизни помещения, находящ се в партерния етаж
на сграда в гр.***, ул.“Сан Стефано“7, имот с пл. №6
в кв.60 по плана на гр.***.
В
решението имотът е индивидуализиран по плана от 1978г., който е действащ към
момента на постановяването на съдебния акт, видно от представената по делото
скица №123/29.06.1992г. В този смисъл и не е налице несъответствие между
формираната от съда воля и нейното отразяване в диспозитива
на решението. За установяването на идентичност между имоти, индивидуализирани
по различни планове, са необходими специални знания, с каквито съдът не разполага
и каквито не са ангажирани от молителя в производството по чл.192, ал.2 от ГПК /отм./. Представените към
молбата писмени доказателства не представляват официални свидетелстващи
документи, поради което не се ползват с материална доказателствена
сила за удостоверените в тях обстоятелства. Отделно от изложеното следва да се
посочи, че последващи промени в индивидуализацията на
имота поради промяна в плановете, не могат да бъдат отразявани в съдебните
решения по пътя на поправка на очевидна фактическа грешка. Горното обуславя
извода на съда, че молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че първоинстанционното
решение, чиято поправка се претендира, е отменено от върховната инстанция,
поради което извършването на поправка единствено в решението на ВРС се явява
безпредметно.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 29.09.2017г. на Ж.И.Д., ЕГН *********** с адрес ***, за поправка на
очевидна фактическа грешка в постановеното по гр.д. №2126/1992г. по описа на ВРС решение от 06.01.1993г.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: