№ 110727
гр. София, 15.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВА
като разгледа докладваното от ВА Частно гражданско дело №
20221110133287 по описа за 2022 година
РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр. София, 15.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВА
като разгледа докладваното от съдия ВА ч. гр. д. № 33287/2022 г. по описа на СРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 414а ГПК.
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „ТС“
ЕАД срещу М. С. Г..
Съдът е разпоредил, като е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 28.06.2022 по ч. гр. д. № 33287/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти
състав.
В срока по чл. 414а, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от
длъжника с твърдения за плащане на задължението. Към възражението са представени
писмени доказателства – платежно нареждане.
В срока по чл. 414а, ал. 3 и ал. 4 ГПК е подадено становище от заявителя, като
последният е посочил, че не оспорва извършените плащания, като заявителят е посочил, че с
извършеното плащане били погасени разноските, лихвите и част от дължимата главница,
като оставало незаплатена главница в размер на 12,53 лева и незаплатено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:
От Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.06.2022 по ч.
гр. д. № 33287/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав се установява, че същата е
издадена за сумата от 961,88 лева, представляващи незаплатена цена на топлинна енергия
1
доставена по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за
периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. .............,
аб.№ 293290, ведно със законната лихва от 21.06.2022 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 113,39 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за цената на
незплатената топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 08.06.2020 г., както и сумата
от 54,62 лева, представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 21.06.2022 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 11,11 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата
за цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 08.06.2022 г.,
както и деловодни разноски: сумата от 25,00 лева - дължима държавна такса и сумата от
50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение. Или общо интереса по делото е за сумата от
1141,00 лева, като отделно се дължат разноски в размер на 75,00 лева.
От представено платежно нарежда се установява, че длъжникът е заплатил сумата от
1161,38 лева.
С оглед на горното, съдът счита, че вземането за което е издадена заповедта за
изпълнение е погасено чрез извършеното плащане.
Предметът на настоящото производство е обусловен от правилото на чл. 414а, ал. 4,
изр. 2 ГПК, че ако становището на заявителя е подадено в срок, съдът се произнася по
възражението и постъпилото становище. Доколкото, ако съдът констатира, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила, следва да се произнесе и по искането за издаване на
изпълнителен лист, което е инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта
за изпълнение, съдът дължи произнасяне и по този въпрос.
Заповедното производство е строго формално, като основната цел е да се провери
дали претендираното вземане от заявителят-кредитор е спорно. Ако вземането не е спорно,
тоест не бъде подадено възражение в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила – арг. чл.
416 ГПК.
Разпоредбата на чл. 414а ГПК е проявление на посочената цел – да се провери дали
вземането е спорно, доколкото с изпълнението на задължението в срока за доброволно
изпълнение, ако длъжникът е изпълнил точно креансата посочена в заповедта за
изпълнение, същият удовлетворява интереса на кредитора да получи изпълнение на
вземането си. В тази хипотеза е безпредметно да се води исков процес, като заповедта за
изпълнение per argumentum a fortiori влиза в сила. За кредитора липсва правен интерес от
предявяването на иск, освен в изрично посочените хипотези на чл. 414а, ал. 5 ГПК,
съответно ако кредиторът в становището си твърди, че не е налице точно изпълнение на
претендираното вземане, което обуславя наличието на правен спор. Другата хипотеза,
когато длъжникът е платил, но производството не приключва веднага касае разрешаването
на материалноправния спор за отговорността за разноските. В случая нито една от
посочените хипотези не е налице, а страните се изразили становище, че всичко
претендирани вземания са погасени чрез плащане, за което по делото са представени
писмени доказателствени средства. Следователно с изтичането на срока за становище на
заявителят, заповедта за изпълнение е влязла в сила, поради което и съдът следва да уважи
подаденото възражение по чл. 414а ГПК.
Следва да се изясни, че в случая проблемът за деловодните разноски и тяхното
заплащане касае въпросът за прихващането на изпълнението, но очевидно заявителят „ТС“
ЕАД има трайно процесуално поведение, което е в разрез с нормата на чл. 3 ГПК – за
добросъветно упражняване на процесуалните права. Деловодните разноски са последица от
гражданският процес, те не се начисляват и не се събират предварително при доброволно
плащане. Ако същите не бъдат заплатени е налице друг ред за тяхното събиране. При това
положение, съдът приеме, че с оглед поведението на заявителят не му се дължат деловодни
разноски, вкл. с оглед противоречивостта на становището му и като се вземе предвид факта,
2
че същото е бланкетно, а е подробно, като същият не е изложил съображения как е
извършил точно прихващането на изпълнението.
Необходимо е да се изясни, че доколкото вземането е удовлетворено изцяло, макар и
заповедта за изпълнение да е влязла в сила и да представлява изпълнително основание (арг.
чл. 404, т. 1 ГПК), в същата не е налице годно изпълняемо право, за което да бъде издаде
изпълнителен лист, поради което искането за издаване на изпълнителен лист, което е
инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за изпълнение трябва да
бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
РАЗПОРЕДИ:
ПРИЕМА възражение по чл. 414а ГПК от М. С. Г., ЕГН:********** срещу Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.06.2022 по ч. гр. д. №
33287/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ТС“ ЕАД, ЕИК:............ за издаване на
изпълнителен лист въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 28.06.2022 по ч. гр. д. № 33287/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в частта, с която е оставено без
уважение искането за издаване на изпълнителен лист, с частна жалба пред СГС в
двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването на разпореждането, а за ответника
– от връчването на поканата за доброволно изпълнение, а в останала си част е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ДЕЛОТО да се архивира след изтичане на срока за обжалване на разпореждането, с
което е отхвърлено искането за издаване на изпълнителен лист.
Препис от разпореждането да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3