Решение по дело №1045/2020 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 341/22.4.2021г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори март, две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

при секретар	Янка Вукева	и с участието
на прокурора		изслуша докладваното
от съдия	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по адм. дело № 1045 по описа на съда за 2020 г.

                                                  

Производство е по реда на чл. 156, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и е образувано по жалбата на „Габер 1“ ЕООД с ЕИК *********, с адрес за кореспонденция гр. Пазарджик, ул. „Никола Петрини“ № 13, ет. 2, с адрес по чл. 8 от ДОПК гр. Септември, общ. Септември, ул. „Стопански двор“, представлявано от Л. П. Г. против Ревизионен акт № Р-16001319007334-091-001/03.06.2020 г., потвърден с Решение № 394/18.08.2020 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен, издаден при неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост, в противоречие с представените доказателства, както и при превратно тълкуване на цялата доказателствена маса, събрана в хода на производството. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло оспорения административен акт. Представя писмени доказателства. Претендира направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М., който по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени ревизионния акт. Претендира направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските. Представя писмени бележки.

Ответникът - Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, редовно призован, не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки с вх. № 2809/26.03.2021 г. от юриск. Г., която по изложени съображения моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и на основание чл. 160, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК да постанови решение, с което да потвърдите като правилен и законосъобразен ревизионния акт, потвърден с Решение № 94/18.08.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив. Претендира юрисконсултско възнаграждение, съгласно Наредба № 1 на ВАС от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Алтернативно, в случай, че съдът уважи подадената жалба, моли на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК да присъди разноските по делото изцяло в тежест на жалбоподателя, в това число и за юрисконсултско възнаграждение, съобразно материалния интерес на спора.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001319007334-020-001/15.11.2019 г., изменена със Заповед № Р-16001319007334-020-002/20.02.2020 г. и Заповед № Р-16001319007334-020-003/23.03.2020 г. с обхват на ревизията от 01.01.2015 г. – 31.10.2019 г. по ЗДДС и от 01.01.2017 г. – 31.12.2018 г. по ЗКПО.

Констатирано е, че през ревизирания период основната дейност на ревизираното лице е производство на вълнообразен картон и опаковки от хартия. След анализ на всички събрани в хода на ревизионното производство доказателства е констатирано, че:

1. При извършена насрещна проверка на „Агро М2 Олио и Пелетс Ди Орландо“ ЕООД се установява, че фактурите, издадени на „Габер 1“ ЕООД, са отразени в дневници за продажби. Дружеството няма декларирани обекти и регистрирани фискални устройства с дистанционна връзка. За периода на издаване на фактурите на РЛ - 01.11.2015 г.- 31.10.2017 г. не са подавани Уведомления по чл. 62 от КТ за регистриране на трудови договори. Считано от 08.05.2018 г. е с прекратена регистрация по ЗДДС - задължителна при установени обстоятелства па чл. 176 от ЗДДС. Декларира основна дейност „Търговия на едро с дървен материал, материали за строителството и санитарно оборудване". Във връзка с връчено ИПДПОЗЛ са представени документи и обяснения. Посочено е в обясненията, че фактурите са осчетоводени, включени са в счетоводните регистри и регистрите по ЗДДС за съответните данъчни периоди. Предмет на доставката е картон/велпапе (различни видове). Стоките, предмет на сделките, са доставени директно в складовата база на „ГАБЕР 1" ЕООД, която се намира в гр. Септември. Посочен е за предходен доставчик Сароcci АЕ - Gгеесе, VАТ ЕL095132448. Прилагат се фактури. Стоките са транспортирани до България за сметка на доставчика с осигурен от него транспорт. Към обяснението са приложени заверени копия от продажни фактури, покупни фактури. ЧМР (всички на чужд език), счетоводни справки, справка за стоков поток.

Във връзка с посочения предшестващ доставчик, за целите на настоящата ревизия е присъединен отговор от гръцката данъчна администрация за извършена проверка на Сароcci АЕ - Gгеесе, съгласно който гръцката фирма не е отговорила на писмата на ревизиращия екип, както и не е намерена на декларирания адрес. Според данъчните бази данни, гръцката фирма е подавала ДДС декларации до м. 12.2011 г., а VIES декларации до м.02.2012 г. Данъчните органи са наложили съответните санкции и са дерегистрирали ДДС номера на гръцката фирма от VIES на 01.11.2019 г.

2.      „НЕРЕИ 33" ЕООД - ИПДПОЗЛ във връзка с извършваната насрещна проверка е връчено чрез декларирания електронен адрес. Не са представени изисканите доказателства. Констатира се, че фактурите, предмет на проверка, са отразени в дневник за продажби на дружеството.

3.      „ПЕЕВ И ВЪРГОВ" ЕООД - във връзка с връчено ИПДПОЗЛ управителят на „ПЕЕВ и ВЪРГОВ' ООД е представил заявление, че в периода 2013 г. - 2018 г. дружеството не е извършвало дейност и не е издавало не само посочените фактури, но и никакви други фактури. Дружеството и неговите управители не са получавали плащания по сделки и не са извършвани сделки. Цитираните фактури с получател „ГАБЕР 1" ЕООД не са издадени от законен представител на дружеството „ПЕЕВ и ВБРГОВ"" ООД и не отразяват сделки на дружеството. Установил е в края на 2018 г., че има неправомерно издавани фактури от името на дружеството, които се отразяват в СД по ЗДДС. В тази връзка, с оглед установената злоупотреба е подадена жалба до Районна прокуратура Пазарджик с вх. № 4338/21.12.2018 г. и Уведомление до ТД на НАП с вх. № 33017/21.12.2018 г. за липса на дейност на дружеството.

4.      „ДИСТАЛОРИ" ЕООД - ИПДПОЗЛ е връчено чрез декларирания електронен адрес. Не са представени изисканите доказателства. Констатира се, че фактурите, предмет на проверка, са отразени в дневници за продажбите на дружеството.

5.      „ГОЛДЪН КОМЕРС" ЕООД - С писмо до ТД на НАП Пловдив „ГОЛДЪН КОМЕРС" ЕООД е уведомило приходната администрация, че не е издавало фактура на „ГАБЕР 1" ЕООД, не е писало и предоставило в счетоводството на дружеството си за осчетоводяване фактура с такъв номер, няма ресурс – ДМА, собствени и наети, назначен персонал на трудов или граждански договор, за да извършва тази дейност.

6.      „РАДО ГРАНИТ СТРОЙ" ЕООД - Изготвеното ИПДПОЗЛ е връчено чрез декларирания електронен адрес. Не са представени изисканите доказателства. Фактурите са отразени в дневник за продажбите на дружеството.

7.      „ЕМБО СТРОЙ" ЕООД - изготвеното ИПДЗПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като след извършени две проверки на декларирания адрес за кореспонденция не е открито представляващо лице. Не са представени изисканите документи. Изследваните фактури са отразени в дневници за продажбите на дружеството

Във връзка с издадените фактури от посочените дружества, от страна на ревизираното дружество са представени екземпляри на същите, хронологичен регистър за взетите операции - Дт с/ка 401 Доставчици/ Кт с/ка 501 Каса - плащане в брой. Към фактурите, издадени от „РАДО ГРАНИТ СТРОИ" ЕООД са приложени операционни бележки за внесени суми в брой в банка. Съгласно писмените обяснения, след предоставяне от доставчика и одобрение от РЛ на първоначални мостри, са правени заявки (на .АГРО М2 ОЛИО И ПЕЛЕТС ДИ ОРЛАНДО" ЕООД по телефон) за доставки до базата на ревизираното дружество в гр. Септември. Всяка една доставка (независимо от доставчика) се отмята от представител на „ГАБЕР 1" ЕООД при разтоварването на заявения материал. Камионите влизат в базата, предоставят документите за превозвания материал и при разтоварването се отмята по вид и количество съгласно предоставените входящи документи. След разтоварване се заплаща веднага сумата, съгласно предоставения документ (фактура и касова бележка) за доставеното количество. Към фактурите са приложени фискални бонове за регистрирани плащания в брой. Приложени са хронологични регистри за 2016 г., 2017 г. и 2018 г.; главна книга и оборотна ведомост за 2017 г. и 2018 г. Относно получената транспортна услуга от „ДИСТАЛОРИ" ЕООД е посочено, че през 2018 г., поради повреда на транспортните средства, експлоатирани от „ГАБЕР 1" ЕООД, се наложило ползване на услугите на посочената транспортна фирма в продължение на дълъг период от време с цел транспортиране на готовата продукция от основната база в гр. Септември до клиенти. Относно получената услуга от „ГОЛДЪН КОМЕРС" ЕООД е посочено, че е извършена аварийна ремонтна услуга в производствено помещение през месец ноември 2018 г.

Не са представени съпътстващи доставките писмени доказателства относно предаването и приемането на стоките и същността на услугите по фактурите.

С цел установяване обезпечеността на посочените дружества за извършване на доставките по процесиите фактури, са извършени служебни проверки в ИС на НАП относно посочените за доставчици дружества:

За „АГРО М2 ОЛИО И ПЕЛЕТС ДИ ОРЛАНДО" ЕООД се установява, че за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г., когато са декларирани доставките към РЛ, няма назначени лица по трудови правоотношения, не са подавани декларации по чл. 73 от ЗДДФЛ, т.е. не са декларирани изплатени суми на физически лица, наети по извънтрудови правоотношения. Дружеството е с прекратена регистрация по ЗДДС от 08.05.2018 г., по инициатива на орган по приходите - установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. Няма декларирано имущество и регистрирани превозни средства в КАТ. Няма публикувани ГФО във ТР към Агенцията по вписванията за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Към издадените фактури са приложени фискални бонове, но е установено, че дружеството няма регистрирани фискални устройства, т.е. издадени са фискални бонове от ЕКАФП, който не е регистриран в НАП на името на дружеството. При проверката на ФУ, от което са издадени боновете се установява, че с този номер ФУ, но с друг номер на фискалната памет е било регистрирано на 30.08.2011 г. от „ЛЕКС ГРУП" АД, ЕИК ********* за обект „офис" в гр. Ботевград, ул. „Цар Освободител" № 28 и дерегистрирано на 30.11.2018 г.

На „АГРО М2 ОЛИО И ПЕЛЕТС ДИ ОРЛАНДО" ЕООД е извършена ревизия за определяне на задължения за ДДС за периода - от 01.04.2016 г. до 08.05.2018 г., обхващаща част от фактурите с посочен доставчик гръцки търговец, приключила с РА № Р-16001318007014-091¬001/08.07.2019 г. При ревизията, от страна на „АГРО М2 ОЛИО И ПЕЛЕТС ДИ ОРЛАНДО" ЕООД не са представени отразени в дневниците за покупки фактури и протоколи, удостоверяващи предмета на получената доставка, данъчна основа, ДДС. Дружеството не е представило и документи за начина на разплащане на доставките, аналитични счетоводни разпечатки и регистри.

Относно „НЕРЕЙ 33" ЕООД се констатира, че за периода от м. 08.2018 г. до м.11.2018 г., през който са издадени фактурите на РЛ, на дружеството са извършени две ревизии за определяне на задължения за ДДС: първата, документирана с РА № Р-16001318007019-092-001/27.06.2019 г., е за периода от 19.05.2016 г. до 31.03.2018 г. и от 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г. и е установено, че дейността на дружеството е закупуване на „морска краставица" от доставчици в Италия и Гърция, както и от физически лица - рибари от пристанищата в Гърция, т.е. предмет, различен от предмета на доставка по фактурите, издадени на „ГАБЕР 1" ЕООД - велпапе. В хода на ревизията на „НЕРЕЙ 33" ЕООД са изследвани и доставките към „ГАБЕР 1" ЕООД, като на последното е връчено ИПДСПОТЛ. От страна на „ГАБЕР 1" ЕООД са представени издадените му фактури, придружени с фискални бонове. Не са представени транспортни документи, приемо-предавателни протоколи и други съпътстващи доставките документи. „НЕРЕЙ 33" ЕООД няма регистрирано фискално устройство с дистанционна връзка към НАП, а устройството, от което са издадени фискалните бонове към фактурите, издадени на РЛ, е регистрирано на друго лице - „МОЛАРИС ДЕНТАЛ ДЕПО" ЕООД, ЕИК *********, но с друг номер на фискалната памет, за обект офис в гр. София, бул. „Сливница" № 141-143, ет. 4 (въведено в експлоатация на 02.04.2012 г. и дерегистрирано на 07.05.2019 г.).

При извършена справка в ПП СУП за регистрирани трудови договори на дружеството за периода на издаване на фактурите на „ГАБЕР 1" ЕООД -м.08.2018 г. - м. 11.2018 г. е установено, че е деклариран един трудов договор от 18.07.2018 г. с едно лице на длъжност транжор. В същото време, съгласно ИС „Бизнес статистика" на НСИ, в ОПР за 2018 г. не са констатирани отчетени разходи за възнаграждения и осигуровки. Декларираната икономическа дейност е производство и преработка на месо от домашни птици. За 2018 г. няма подадена декларация по чл. 73 от ЗДДФЛ, т.е. не са декларирани изплатени суми на физически лица, наети по извънтрудови правоотношения. Има деклариран и регистриран в КАТ един товарен автомобил, марка Мерцедес 3*** ЦДИ Спринтер с рег. РА ****КА. Няма данни за извършен технически преглед на посочения автомобил, което е установено от справка на ИА „Автомобилна администрация" за извършен технически преглед по регистрационен номер на автомобил, налична в междурегистров обмен в счетоводния баланс към 31.12.2018 г. няма декларирани сгради.

По отношение на „ДИСТАЛОРИ" ЕООД при извършените служебни проверки от органите по приходите се констатира, че фактурите на РЛ са издадени след прехвърляне на дяловете на това дружество на 03.10.2018 г. на нов собственик, но подписът във фактурите видимо се отличава от образеца на подписа на новия собственик, положен в декларация-съгласие, подадена в АВ. За 2018 г. няма публикуван ГФО в ТР към АВ, както и няма подаден такъв в НСИ. В баланса за 2017 г. няма декларирани активи. Към част от фактурите, които са с предмет на доставката транспорт - № 667/05.11.2018 г.; № 677/26.11.2018 г.; № 672/14.11.2018 г.; № 674/20.11.2018 г. и № 669/09.11.2018 г., са приложени фискални бонове от по-късни дати - съответно 22.11.2018 г., 30.11.2018 г., 26.11.2018 г., 28.11.2018 г. и 23.11.2018 г., като фискалното устройство, от което са издадени е регистрирано в НАП на 21.11.2018 г. на обект „офис" и декларирана дейност строителни услуга. Фискалните бонове не могат да се обвържат с фактурите поради факта, че в тях не се съдържа информация за наименование на услугата, количество и стойност по видове закупени услуги. Освен това, на датите на издаване на фискалните бонове, с изключение на 28.11.2018 г., няма генерирани Z отчети към системата на НАП. Данните от Z-отчетите не могат да се обвържат с датите на издаване на фактурите. Същевременно в счетоводството на ревизираното лице, видно от регистъра на сметка 501 „Каса", извършеното плащане по фактурите е осчетоводено на датите на тяхното издаване с РКО.

По отношение на останалите фактури, издадени от „ДИСТАЛОРИ" ЕООД с № 652/10.10.2018 г.; № 655/16.10.2018 г. и № 656/26.10.2018 г., в тях не е отбелязано как е извършено плащането и към тях не са приложени фискални бонове. В регистъра на с/ка 503 „Разплащателна сметка" на „ГАБЕР 1" ЕООД за 2018 г. няма осчетоводени плащания по банков път към „ДИСТАЛОРИ" ЕООД. В хронологичния регистър на с/ка 501 „Каса" на РЛ през 2018 г. са осчетоводени още три плащания с партньор „ДИСТАЛОРИ* ЕООД, съвпадащи с общата сума по фактурите, т.е. плащането е в брой без фискален бон с РКО. Представените РКО обаче не съдържат никакви подписи за съставител, счетоводител, ръководител, лице, изплатило сумата, индивидуализиращи данни на лицето, получило сумата, предвид което е оспорена тяхната достоверност.

„ДИСТАЛОРИ" ЕООД е с прекратена регистрация по ЗДДС от 25.03.2019 г. по инициатива на орган по приходите - за установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. За данъчните периоди, за които са декларирани фактурите към „ГАБЕР 1" ЕООД - 01.10.2018 г. - 30.11.2018 г., са декларирани трудови договори с лица на длъжност шофьор товарен автомобил, но от справката за осигуряването по ЕГН се установява, че за три от лицата не са подавани данни, а за останалите на тази длъжност за м. 10.2018 г. не е декларирано осигуряване, а само за м.11.2018 г. за едно лице за 22 дни.

При извършените служебни проверки относно „ГОЛДЪН КОМЕРС" ЕООД е констатирано от органите по приходите, че същото не е подавало уведомления за назначени лица по трудови правоотношения, не са декларирани изплатени суми на физически лица по извънтрудови правоотношения. За 2018 г. няма публикуван ГФО в ТР към АВ. Последният обявен ГФО е за 2009 г. Няма подаден ОПР за 2018 г.. само баланс, видно от който дружеството няма ДМА към 31.12.2018 г. Към фактурата с предмет на доставката ремонтна услуга е прикрепен фискален бон, издаден от фискално устройство, регистрирано за обект склад-офис в гр. Пловдив, като за периода от 01.01.2018 г. до 30.11.2018 г. не са констатирани генерирани Z-отчети от това фискално устройство.

Относно „ПЕЕВ И ВЪРГОВ" ЕООД се констатира, че дружеството няма регистрирани фискални устройства, а приложените към фактурите фискални бонове са издадени от две фискални устройства, за които се установява, че със същите индивидуални номера на ФУ, но с други номера на фискалната памет, са регистрирани на името на „ТЕРА-АГРО-2013" ЕООД, ЕИК ********* за обект „офис" в гр. София, район Овча купел, ул. ***, бл. *, ет. *. ап. 7 и „ВЕЛИНГРАД-ДИЗАЙН" ЕООД, ЕИК ********* за обект „офис-магазин" в гр. Велинград, ул. „*** № **. При извършена служебна проверка в ИС на НАП относно „ПЕЕВ и ВЪРГОВ" ООД е установена декларирана дейност с ГДД за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., а за отчетната 2018 г. не е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Няма данни за налични обекти, регистрирани ФУДВ с НАП. Не са подавани Уведомления по чл. 62 от КТ за регистриране на трудови договори за периода 01.11.2015 г.-31.10.2017 г., нито декларации по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми на физически лица по извънтрудови правоотношения. Няма публикуван ГФО в ТР към АВ за периода 2015 г. - 2018 г. Последният обявен ГФО е за 2009 г. За 2015 г., 2016 г. и 2017 г. е подаден само Баланс с нулеви стойности, без ОПР. а за 2018 г. няма подадени ОПР и баланс. Положеният във фактурите подпис за лице съставител на фактурите не е на представляващия, тъй като видимо се различава от подписа на същия, положен в декларация за съгласие /спесимен/ пред АВ.

„ЕМБО СТРОИ 2018" ООД също не е имало назначени лица по трудови правоотношения. Няма регистрирано имущество и превозни средства. Към фактурите са приложени фискални бонове, издадени от фискално устройство, за което се установява, че със същия индивидуален номер, но с друг номер на фискалната памет е регистрирано от „ПАРТИ" ООД, ЕИК ********* за обект кафе-аперитив „Фламинго" в гр. Чирпан, ул. „*** *" № *, бл. *. Самото „ЕМБО СТРОЙ 2018" ООД има регистрирано фискално устройство с други индивидуални номера за обект „офис" на адрес гр.  Самоков, ул.  „Освобождение" №  11, въведен в експлоатация 30.05.2019 г. и декларирана дейност „строителни услуги". На датите на издаване на фактурите - 03.07.2019 г., 03.10.2019 г„ 07.10.2019 г. и 16.10.2019 г. няма генерирани Z-отчеги от това устройство към системата на НАП. Като лице съставител на фактурите е посочен представляващия, но положения подпис в тях видимо е различен от образеца в декларация -съгласие на управителя, подадена пред АВ.

„РАДО ГРАНИТ СТРОЙ" ЕООД не е подало Уведомления за регистрирани трудови договори и не е имало назначени лица по трудови правоотношения. Има две регистрирани фискални устройства за обект „офис" в гр. Самоков, ул. „***" № **, тип на обекта -ТД с други стоки, некласифицирани стоки, въведен в експлоатация на 31.07.2019 г. и строителни услуги, въведен в експлоатация 28.06.2019 г. Няма декларирани недвижимо имущество, нито регистрирани превозни средства. Положеният във фактурите подпис, видимо се различава от образеца на подписа на представляващия, положен в декларация-съгласие в АВ.

Предвид така установените факти и обстоятелства е отказано правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 76 537,21 лв. по фактурите, издадени от „АГРО М2 ОЛИО И ПЕЛЕТС ДИ ОРЛАНДО" ЕООД; „НЕРЕЙ 33" ЕООД; „ДИСТАЛОРИ" ЕООД; „ГОЛДЪН КОМЕРС" ЕООД; „ПЕЕВ И ВЪРГОВ'; ООД: „РАДО ГРАНИТ СТРОЙ" ЕООД и „ЕМБО СТРОЙ 2018" ЕООД.

Констатира се при ревизията, че „ГАБЕР 1" ЕООД е отразило в отчетните регистри по ЗДДС - дневници за покупки за различни данъчни периоди и е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 848.29 лв. по фактури, подробно описани в РД на стр. 68, т. 3.2., за извършени разходи за експлоатацията на автомобили, в т.ч. леки автомобили и/или чужда собственост, за които не е доказано, че са били свързани с извършени облагаеми доставки и за икономическата дейност на предприятието.

Предвид това, на основание, чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит.

За периода м.08.2017 г., на основание чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, са начислени допълнително лихви за внасяне в размер на 2 350,70 лв., поради това, че издадено на „ГАБЕР 1" ЕООД кредитно известие от „ДУНАПАК РОДИНА" АД, което е основния доставчик на РЛ, отразено в дневника за продажби на издателя в м.03.2016 г. с дата 22.03.2016 г„ е отразено в дневник за покупките на ревизираното дружество в периода м.08.2017 г. с дата на документа 01.08.2017 г.

Ревизията е с обхват определяне на данъчните задължения по корпоративен данък за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г., като данъчната основа е определена по реда на чл. 122 от ДОПК. тъй като органът по приходите е установил наличие на обстоятелство по ал. 1, т. 4 от същия. В РД е записано, че извършвана дейност от РЛ през ревизирания период е производство на вълнообразен картон и опаковки от хартия. С цел установяване правилното прилагане на действащото законодателство и определяне данъчните задължения на лицето в хода на ревизията са предприети редица процесуални действия - на дружеството са връчени ИПДПОЗЛ; чрез изпратени ИИНП са извършени насрещни проверки на негови доставчици; с ИИДДКО е изискана информация от органите на МВР; направени са служебни проверки в програмните продукти на ИС на НАП и др.; присъединени са доказателства, събрани в хода на извършени предходни проверки, свързани със ЗЛ и др. След извършен анализ на събраните в хода на производството документи и получена информация, от изследвани различни източници, подробно описани в констативната част на ревизионния доклад, ревизията е установила нарушения от страна на „ГАБЕР Г“ ЕООД на приложимото счетоводно и данъчно законодателство. Констатирано е, че отчетността на ревизираното лице не е организирана и водена в съответствие с изискванията на ЗСч. и СС - приложената от дружеството форма на воденото счетоводство, не осигурява синхронизирано осъществяване на хронологичното и систематичното /аналитично и синтетично/ проследяване движението на материалните запаси /МЗ/, което е вменено като задължение на ръководителя на предприятието по силата на чл. 16 от ЗСч. и са налице несъответствия между оборотите по счетоводните сметки и данните в ОПР в раздел „Разходи" за 2017 г. и 2018 г. Направен е извод, че заведеното счетоводство на предприятието на „ГАБЕР 1" ЕООД не позволява да се установи кои от оборотите на съответните счетоводни сметки са формирали сумите по определени позиции на ОПР. Констатирано е също така, че счетоводната отчетност на ревизираното дружество не позволява да се проследи реалното движение на стоково-материалните запаси - връзката между получените и издадените фактури, респективно заприходените (закупени и изписаните/продадени материали) стоки, т.е. липсват данни срещу отчетените приходи от продажба на продукция (в сметка 701) как са формирани изписаните разходи за материали. Няма данни и за извършена в края на всяка от годините инвентаризация, при която да са установени действителните наличности на СМЗ с техните конкретни параметри (видове, количества и стойности). Също така е установено, че на определени дати и месеци, кредитните обороти по сметка 501 „Каса" надвишават дебитните обороти, т.е. към съответния момент дружеството не е разполагало с парични средства, с които да извърши съответните плащания към доставчици и персонал, не е разполагало с оборотни средства, необходими за осъществяване на стопанската си дейност и по счетоводни данни е налице преразход на парични средства. От хронологичен регистър за дебит сметка 501 „Каса в лева" са анализирани кореспонденции срещу кредитиране на сметка 493 „Разчети със собственици", съответно за 2017 г. със сумата 77 050,00 лева и с 332 800,00 лева през 2018 г., но за основание срещу тези кореспонденции за постъпили в касата парични средства не е било отразено нищо. Прието е, че взетите счетоводни операции по внасяне на парични средства в сметка 501 „Каса в лева" са с цел покриване на „червени" касови наличности, т.е. на недостига на пари за извършените плащания на разходи. Посочено е, че касовата Наличност на 01.10.2017 г. е в размер на минус /-/ 15 353,45 лв., на 01.11.2017 г. е в размер на минус /-/ 17 206,51 лв. и на 01.12.2017 г. е в размер на минус /-/ 377,41 лв.

По горните съображения, предвид събраните в хода на ревизията доказателства, както и направените констатации в РД/РА е направена корекция на данъчната основа за 2017 г. и 2018 г. с процесиите суми, респ. доначисляване на корпоративен данък за тези години. Съгласно чл. 175 от ДОПК, чл. 9 от ЗКПО и чл. I от ЗЛВДТДПДВ, върху допълнително установения корпоративен данък са дължими и прилежащи лихви.

По делото е приета съдебно-икономическа експертиза, която като неоспорена от страните съдът намира за компетентно изготвена. В отговор на поставените въпроси вещото лице е отговорило, че на 21.12.2020г е посетила на място счетоводна кантора „Експерт НТ“ ЕООД и от счетоводителя Й.П. ми бяха предоставени следните счетоводни разпечатки:

• По отношение на доставчик „Дисталори“ ЕООД -

Фактурите, по които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит са следните:

 

Предмет на фактурите е извършена услуга - транспорт.

Процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на доставчика като са взети следните стопански операции - Кредит сметка 703 Приходи от продажба на услуги, Кредит сметка 453.2 Начислен ДДС на продажбите на Дебит сметка 501 Каса в лева, видно от представените хронологични записвания. По данни от оборотната ведомост за 2018г са реализирани общо приходи от продажба на услуги в размер на 783244.18лв; разходи за заплати - 103696.21лв, разходи за социални осигуровки - 28000.97лв.

• По отношение на доставчик „Пеев и Въргов“ ООД -

Фактурите, по конто е отказано правото на приспадане на данъчен кредит са следните:

 

Предмет на доставките е велпапе. Процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на доставчика като са взети следните стопански операции - Кредит сметка 702 Приходи от продажба на стоки, Кредит сметка 453.2 Начислен ДДС на продажбите на Дебит сметка 501 Каса в лева.

• По отношение на доставчик „Агро М Олио и Пелетс ди Орландо“ ЕООД -

Фактурите, по конто е отказано правото на приспадане на данъчен кредит са следните:

 

 

Предмет на доставките е велпапе. Процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на доставчика като са взети следните стопански операции - Кредит сметка 702 Приходи от продажба на стоки, Кредит сметка 453.2 Начислен ДДС на продажбите на Дебит сметка 501 Каса в лева.

Общо заприходеното количество стоки „велпапе“ при доставчика „Агро М Олио и Пелетс ди Орландо“ ЕООД е в 291 1806р. т.е. доставчикът по счетоводни данни е разполагал с наличност от процесния вид стока, която да продаде на „Габер Г4 ЕООД. Счетоводното отразено количество в счетоводството на жалбоподателя съответства на закупеното - 291 180бр. Доставчикът е представил по преписката, отговор във връзка с извършената му насрещна проверка /лист 482 т. 2 - лист 537 т. 3/. Представен е стоков поток на закупената и продадена стока; счетоводни записванияя относно извършените продажби към „Габер Г“ ЕООД с отразяане на приходите от продажби; начисляването на ДДС на продажбите по сметка 453.2. Начислен ДДС на продажбите; отразени са извършените плащания в брой по Дебита на сметка 501 Каса в лева. Представени са копия от фактури на предходен доставчик.

• По отношение на доставчик „Нерей 33“ ЕООД -

Фактурите, по конто е отказано правото на приспадане на данъчен кредит са следните:

 

Предмет на доставките е велпапе. Процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на доставчика като са взети следните стопански операции - Кредит сметка 702 Приходи от продажба на стоки, Кредит сметка 453.2 Начислен ДДС на продажбите на Дебит сметка 501 Каса в лева.

Общо заприходеното количество стоки „велпапе“ при доставчика е 101 7706р. т.е. доставчикът по счетоводни данни е разполагал с наличност от процесния вид стока, която да продаде на „Габер 1“4 ЕООД. Счетоводното отразено количество в счетоводството на жалбоподателя съответства на закупеното - 101 7706р.

• По отношение на доставчик „Радо гранит строй“ ЕООД -

Фактурите, по които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит са следните:

Предмет на доставките е велпапе. Процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на доставчика като са взети следните стопански операции - Кредит сметка 702 Приходи от продажба на стоки, Кредит сметка 453.2 Начислен ДДС на продажбите на Дебит сметка 503 Разплащателна сметка в лева. Представена е фактура от предходен доставчик на „Радо гранит строй“ ЕООД за закупена стока „велпапе“, както следва:

 

Към фактурата е приложена фактура № **********/31.08.2019г, издадена от доставчик „Том БГ“ ЕООД на „Радо гранит строй“ ЕООД за извършена транспортна услуга Петрич - Септември - 495лв с ДДС.

Общо заприходеното количество стоки „велпапе“ при доставчика „Радо гранит строй“ ЕООД е 321506р. т.е. доставчикът по счетоводни данни е разполагал с наличност от процесния вид стока, която да продаде на „Габер 1“ ЕООД. Счетоводното отразено количество в счетоводството на жалбоподателя съответства на закупеното - 321506р.

Вещото лице е посочило, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на доставчиците. Взети следните стопански операции - Кредит сметка 703, Приходи от продажба на услуги, Кредит сметка 453.2. Начислен ДДС на продажбите на Дебит сметка 501 Каса в лева, видно от представените хронологични записвания.

Експертизата е категорична, че всички закупени материали (процесни и непроцесни) са вложени в производството на кашони и изписани като разход за материали по Дебита на сметка 601 Разходи за материали текущо за месеца, в който се отнасят. В края на всеки месец е заприходена произведената продукция по Дебита на сметка 303 Продукция. Сметка 303 Продукция е заведена количествено или аналитично.

Така произведената продукция, заприходена по Дебита на сметка 303 Продукция в края на всеки един месец, е продадена на клиента, като са взети следните стопански операции по отношение на изписването на продукцията - Дебит сметка 701 Приходи от продажба на продукция на Кредит сметка 303 Продукция. Сметка 701 Приходи от продажба на продукция е заведена и количеството и стойностно. По този начин изписаната отчетна стойност по Кредита на сметка 303 Продукция количествено и стойностно, съответства на Дебитните количества и стойности на сметка 701 Приходи от продажба на продукция.

Според вещото лице плащанията от клиентите във връзка с извършените последаващи продажби на процесните материали са отразени по Дебита на сметка 501 Каса в лева и по Дебита на сметка 503 Разплащателна сметка в лева срещу Кредита на сметка 411 Клиента.

По данни на счетоводителя използвания счетоводен софтуер има заложена функция за автоматично осчетоводяване на изписване на вложените материали и заприхождаване на готовата продукция. Тази автоматична функция е довела до вземане само на стойностни счетоводни записвания. След ревизионното производство счетоводителят на дружеството на база първични счетоводни документа взема същите счетоводни записи, аналитично и със съответните количества. По този начин може да се извърши съпоставка както от количествена, така и от стойностна страна на аналитично ниво. Експертизата е представила част от справките по отношение на движението на материалите готовата продукция, подробно представена в т. 5 от задачите. Така извършените преосчетоводявания са коректни и осчетоводяването на тези първични счетоводни документи е съобразено със закона за счетоводството и счетоводните стандарта, като може да се извърши обвързване на вложените материали с произведеното количество продукция и изписаната продадена продукция. Направените нови количествени записвания не водят промяна и в счетоводното отчитане на последващата реализация, не влияят върху приходите, както и върху отчетения финансов резултат.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му.

Съдът, въз основа на приложените по делото доказателства, констатира, че обжалваният РА, е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на определените му правомощия и в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК, включително разпоредителната част в табличен вид, в която е определен размерът на обжалваните задължения. По административната преписка е приложен РД и предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА.

Безспорно по делото се установи, че фактурите са осчетоводени при жалбоподателя, включени в Дневниците за покупки, по тях е начислен и ползван данъчен кредит за процесния период, доказано е извършването и осчетоводяването на последващи доставки, които съответстват количествено и стойностно на доставените стоки и услуги по спорните фактури.

Спорът по същество се свежда до материалната законосъобразност с оглед обосноваността на отказа на ревизиращия орган за възстановяване на данъчен кредит по отношение на процесните, посочени по-горе фактури, с аргумент за липсата на реалност на осъществените доставки и липса на доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, поради непредставянето на документи при насрещната проверка от страна на доставчика по фактурите, установяващи неговата материална, техническа и кадрова обезпеченост да реализира доставките. Именно на това основание- ревизиращият орган е направил извод, че не възниква правото на приспадане на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал.1 от ЗДДС. Жалбоподателят оспорва материалната законосъобразност на този извод, като посочва, че доставката е реално осъществена и е вложена и отчетена с последваща реализация, както и, че не носи отговорност за действията на предходните си доставчици по веригата.

По делото не е спорно, а се установява и от заключението на вещото лице по СИЕ, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на доставчиците като са взети следните стопански операции - Кредит сметка 703 Приходи от продажба на услуги, Кредит сметка 453.2 Начислен ДДС на продажбите на Дебит сметка 501 Каса в лева, видно от представените хронологични записвания. Така извършените преосчетоводявания са коректни и осчетоводяването на тези първични счетоводни документи е съобразено със закона за счетоводството и счетоводните стандарта, като може да се извърши обвързване на вложените материали с произведеното количество продукция и изписаната продадена продукция. Направените нови количествени записвания не водят промяна и в счетоводното отчитане на последващата реализация, не влияят върху приходите, както и върху отчетения финансов резултат.

Ревизиращият орган е мотивирал отказа си с идентични изводи, а именно с факта, че доставчика не може да докаже по безспорен начин реална доставка при издаването на процесните фактури, невъзможността да бъде установена необходимата техническа, материална и трудова/кадрова обезпеченост за извършване на доставките.

Изводът за липса на реална доставка е резултат на оценка на установени факти и обстоятелства от обективната действителност, т.е. прилагане на определени логически правила към обективно съществуващи факти. Като такава тя подлежи на съдебен контрол, т. е. да бъде установено дали изводът за липса на реална доставка е изграден при правилна преценка на фактите и обстоятелствата, установени по време на ревизията. В този смисъл при обжалването на РА не само ревизираното лице има задължение да докаже реалността на доставките, като положителен и благоприятен за него факт, свързан с възникването на право на данъчен кредит, а и следва да бъде установено доколко изводът на органа по приходите за липса на реална доставка е логически и правно издържан.

Съдът намира, че при така установените факти ответникът е достигнал до погрешни и необосновани изводи за липса на реално получени доставки по фактурите, издадени от доставчика на жалбоподателя. Аргументите му по отношение на всяка една от процесните фактури са аналогични. Като законово основание се посочва чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС , а като фактическо основание – липсата на данни и доказателства от страна на доставчика, относно действителността на доставките по издаваните фактури, поради липсата на необходимата, техническа, материална и трудова обезпеченост за извършване на доставките и непредставянето на първични счетоводни документи.

При анализа на правните норми, регулиращи правото на данъчен кредит, следва извод, че правото на приспадане на данъчен кредит е налице винаги по отношение на всяка доставка, за която са налице условията на чл. 68, ал. 1 и чл. 69 ЗДДС и липсват ограниченията на чл. 70 ЗДДС, ако това право е упражнено съобразно реда на чл. 71, ал. 1 ЗДДС.

Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, същото има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл. 70, ал. 1, т. 1 - т. 6 ЗДДС.

В процесния случай, органите по приходите приемат че не е налице реална доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС.

От събраните по делото доказателства в хода на административното и съдебното производство, съдът прави извод, че тези изводи на ревизиращите органи, се основават на неправилен анализ на установените при ревизията факти, както и на обстоятелството, че ревизиращият екип не е анализирал изобщо договорите между доставчиците и жалбоподателя, наличната счетоводна документация, наличие на количество велпае, което е предмет на доставките. В случая органът по приходите е достигнал до извода за липса на реални доставки въз основа на констатация, за липсата на данни и непредставянето на всички изискани от доставчика документи и обяснения, при насрещната проверка, без да е анализирал наличието на доказателства при жалбоподателя, за реализирането на доставката с надлежни документи, както и документацията, свързана с последващите доставки.

Законът не задължава получателя на доставка, какъвто е жалбоподателя, да съхранява количестено-стойностни сметки и разходни норми за стоки, материали, труд, транспорт, извършени от доставчика, както и данни дали са извършени от лица заети по трудово правоотношение или от подизпълнители на доставчика, доколкото резултатите от тези данни са обективирани в окончателните актове по строителството, чиято валидност не е оспорена от ответника. Не може да бъде вменена във вина на жалбподателя, липсата на първични документи, касаещи доставчика, доколкото той няма задължение да ги съхранява по закон.

От друга страна непредставянето на документи и обяснения от доставчика, както и липсата на данни, посочено като основание за отказа в РА и РД, също не може само на това основание да обоснове отказ за признаване на данъчен кредит. Непредставянето на данни и обяснения от доставчика - не може да обоснове автоматичен извод за липсата на технологична кадрова и материална обезпеченост. Преки доказателства подкрепящи този извод не са представени от ревизиращия екип.

В тази връзка, настоящият състав съобразява обстоятелството, че облагането с ДДС не може да представлява санкция за технически и документални пропуски и спорове между доставчика и получателя на доставката. Органите по приходите са били длъжни в хода на ревизията да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задълженото лице и да изяснят всички факти и обстоятелства от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително като направят пълна проверка на счетоводството на всеки един от доставчиците и анализ на счетоводните книжа и договорите във връзка с реализацията, на които са издадени за установяването на извършените доставки.

От доказателствата по делото не може категорично да се направи извод за намерение за увреждане на интересите на обществото или на другата страна по сделката. Следователно не се касае за злоупотреба с право, тъй като не са установени данни, които могат да бъдат отнесени както към субективния, така и към обективния елемент на това деяние.

Също така от данните в РА не може да се приеме, че по отношение на никоя от процесните фактури са налице данни, които да сочат на измама по смисъла на правото на ЕС в областта на косвеното данъчно облагане. Доставчикът е потвърдил издаването на фактурите с включването им в дневниците си за продажби. Съгласно относимата практика /Решение по дело С-18 от 13.02.2014 г. / националният съдия следва да съобрази всички фактически обстоятелства и въз основа на тях да изгради заключението си за реалност на доставките, като се уточнява, че „обстоятелството, че доставената услуга не била действително извършена от посочения във фактурите доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не били оправдани в счетоводната им документация или се оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, само по себе си не е достатъчно, за да се изключи правото на приспадане. Тоест по ревизионната преписка категорично не са установени данни за данъчна измама или злоупотреба с право, а следователно не са установени и основания по т. 1 от диспозитива решение по дело С-18/13, за да бъде отказано правото на приспадане на данъка на жалбоподателя. /Решение № 6047 от 26.05.2015 г. по адм.д. № 8024 от 2014 г. на ВАС, Първо отделение/.

Следва да се отбележи, че макар и да не е изрично посочено в РА и РД, отказът за възстановяване на ДДС в този случай е свързан с определянето на сделката като симулативна. Както Съдът на ЕС многократно изтъква в практиката си, че режимът на правото на приспадане на данъчен кредит, предвиден в Директива 2006//112 не допуска данъчнозадължено лице, което не е знаело или не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че сделка по веригата от стоки преди и след осъществената от данъчнозадълженото лице сделка е опорочена поради измама с ДДС, да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане на данъчен кредит. Така и Решение № 6047 от 26.05.2015г. по адм.д. № 8024 от 2014г. по описа на ВАС – Първо отделение, Решение № 252 от 10.01.2017г. по адм.д. № 11876 от 2015г по описа на ВАС – Осмо отделение, Решение № 518 от 16.01.2017г. по адм.д. № 8295 от 2015г. по описа на ВАС – Първо отделение. Знанието не може да се презюмира, както е допуснал ревизиращият орган, а следва да бъде установено от обективните данни и доказателства по делото.

Освен това, както СЕС сочи в практиката си /Решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, както и Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11/, добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Непредставянето на доказателства за  обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на преките доставчици, при наличието на данни за безспорно извършени доставки, не следва да лишава ревизираното дружество от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по издадената фактура.

Настоящият съдебен състав счита, че от събраните по делото доказателства не може да се установят обективни данни за недобросъвестност на ревизираното лице по отношение на доставката, така както е пезумирал решаващият орган. Следва да се налице доказателства за това, че данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от прекия му доставчик или от неговия подизпълнител, каквито доказателства в случая липсват. В унисон с посочената съдебна практика на СЕС, следва да се посочи, че органът по приходите не следва да създава задължение за получателя на фактурата да извършва проверки на контрагента си, каквито по принцип той не е длъжен да прави. С решението постановено по съединени дела С-80/11 и С-142/11, СЕС е приел, че член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от данъка върху добавената стойност, на който е лице платец, дължимия или платен данък за извършените доставки, поради това че издателят на фактурата за тези доставки или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.

Настоящият състав намира за неправилен и незаконосъобразен и доводът на приходната администрация е, че в хода на ревизията не са представени доказателства, обуславящи реалността на фактурираните към жалбоподателя услуги, поради което се очертава фактическия състав на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО - заплащане на възнаграждения без те да се реално осъществени и в този смисъл, че липсва реално извършена стопанска операция, което от своя страна води до непризнаване на този разход за данъчни цели. Изводът за нереалност на доставката с доводи, че в хода на ревизионното производство не са представени доказателства, обуславящи реалността на фактурираната стока е неотносимо към правното основание, на което се е позовал органът по приходите - чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Тази правна норма изисква единствено извършване на разхода и неговата документална обоснованост, каквато в случая е налице, и в този смисъл, съдът приема, че този разход е доказан, без да се въвеждат допълнителни условия за неговото признаване.

Освен това с оглед обосноваване тезата за нереалност на документираните с процесните фактури доставки, следва да се посочи, че тези две правни норми регламентират две противоположни хипотези и не могат да бъдат прилагани съвместно и във връзка една с друга. Нормата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО предполага и е приложима при реалност на сделката, докато нормата на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО съдържа законова презумпция за нереалност на сделката. Освен това, сочените правни норми не могат да бъдат самостоятелно правно основание за увеличение на финансовия резултат, още повече, че нормата на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО по своя характер е дефинитивна. Посочените норми се намират в Глава IV „Предотвратяване на отклонение от данъчно облагане“, докато правилата за определяне на финансовия резултат се съдържат в Глава VI и следващите от ЗКПО.

На основание изложените по-горе мотиви, съдът приема, че в случая не са налице материалноправните условия за преобразуване на финансовия резултат на дружеството по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, тъй като разходът по процесните фактури е извършен и той е документално обоснован.

Предвид гореизложеното, съдът намира, жалбата за основателна и като такава ще следва да бъде уважена, а ревизионният акт в потвърдената му част ще следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

С оглед изхода на делото и предвид направеното искане от жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати сторените по делото разноски в размер на 4300 лева, от които 50 лева – държавна такса, 450 лева – за вещо лице и 3800 лева – адвокатски хонорар, определен в минимален размер съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Пазарджик

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001319007334-091-001/03.06.2020 г., потвърден с Решение № 394/18.08.2020 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив да заплати на „Габер 1“ ЕООД с ЕИК *********, с адрес за кореспонденция гр. Пазарджик, ул. „***“ № *, ет. *, с адрес по чл. 8 от ДОПК гр. Септември, общ. Септември, ул. „Стопански двор“, представлявано от Л. П. Г., направените по делото разноски в размер на 4300 (четири хиляди и триста) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

                                                 

 

СЪДИЯ: /п/

 

 

Решение № 1237 от 09.02.2022г. на ВАС - София, Първо отделение по АД № 6696/2021г. - ОТМЕНЯ решение № 341 от 22.04.2021 г. на Административен съд – Пазарджик, постановено по адм.д. № 1045/2020 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд.
Решението не подлежи на обжалване.