Р Е Ш Е Н И Е
№: 968 30.06.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На седемнадесети юни,
две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина
Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: И. Г.
Прокурор: Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 1194 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна
жалба от началника на Районно управление (РУ)-Приморско при Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР)-Бургас, против решение № 260046/31.03.2021г.,
постановено по НАХД № 22/2021г. на Районен съд - Царево, с което е отменено
издаденото от него наказателно постановление (НП) № 20-4635-000548/29.10.2020г.,
с което на К.М.И., ЕГН-**********, за нарушение на чл.147, ал.1 от Закона
за движение по пътищата (ЗДВП), на основание чл.181, т.1 от ЗДВП, е наложена
глоба в размер на 50 лева и за нарушение на чл.186, ал.7 от ЗДВП, на основание
чл.185 от ЗДВП, е наложена глоба в размер на 20 лева.
Касаторът счита, че оспореното решение е
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при
нарушение на материалния закон. Намира, че изводът за недоказано авторство не е
обоснован в мотивите на съда и този факт се установява чрез участвалите при
проверката служители на МВР. Освен това няма правна норма която задължава
актосъставителят да възприеме лично нарушението. Не е ясно и защо съдът е
приел, че нарушението не е извършено на посочените място и време в акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) и НП, като липсват и мотиви в
тази насока. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания съдебен акт
и да остави в сила НП. Посочените в жалбата
оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради
противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. В съдебно заседание касаторът не се представлява.
Ответникът по касация – К.М.И., ЕГН-**********,
с адрес: ***, чрез пълномощника си адвокат М.Р. от АК-Русе, представя отговор
на касационната жалба в който я оспорва, като обосновава с твърдени факти
невъзможността на И. да извърши нарушението в посоченото време. Не се явява и
не се представлява в проведеното открито съдебно заседание и не прави искания.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас
дава заключение за правилност и законосъобразност на оспореното съдебно
решение, поради което пледира същото да бъде оставено в сила.
След като прецени твърденията на страните и
събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за
неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд - Царево
е отменил НП №
20-4635-000548/29.10.2020г., с което на К.И., за нарушение на чл.147, ал.1 от
ЗДВП, на основание чл.181, т.1 от ЗДВП, е наложена глоба от 50 лева и за
нарушение на чл.186, ал.7 от ЗДВП, на основание чл.185 от ЗДВП, е наложена
глоба от 20 лева. И. е санкционирана за това, че на 10.08.2020г. в 6.36 часа, в гр.Китен на
ул.Рибарска, като водач на лек автомобил Сеат Ибиза, рег.№ В5445РТ, с посока на
движение към ул.Иглика, управлявала този автомобил при следните нарушения: 1.Не
е представила автомобила на годишен технически преглед (ГТП); 2.Не е заплатила
глобите си по два описани фиша, на стойност 10 и 20 лева.
Районният съд е изложил мотиви, че от
доказателствата по делото не може да се установи по категоричен начин, че на
посочената дата жалбоподателката е управлявала автомобила – т.е. авторството на
деянието. Освен това в АУАН и НП неточно било посочено мястото на нарушението –
гр.Китен, ул.Рибарска, но от материалите по делото се установявало, че това не
е местонарушението, без съдът да уточни кои са тези материали. Също некоректно
бил посочен и часът на нарушението, което било видно от събраните по делото
доказателства, без конкретизация кои са тези доказателства.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
следи служебно.
Настоящата инстанция намира, че съдебното
решение не страда от посочените пороци и е законосъобразно, макар и по различни
от изложените в него мотиви.
По отношение нарушението по чл.147, ал.1
от ЗДвП.
В наказателното постановление е посочено, че
водачът управлява моторното превозно средство (МПС) непредставено на ГТП, с
което е извършил: “Не е представил пътното превозно средства (ППС) на
технически преглед“, с което виновно е нарушил чл.147, ал.1 от ЗДвП.” Посочената
правна норма установява, че регистрираните МПС и теглените от тях ремаркета, с
изключение на ППС на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни
средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за
проверка на техническата им изправност. Санкцията за това нарушение е
предвидена в чл.181, т.1 от същия закон, според който се наказват с глоба
собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в
определения срок превозно средство за технически преглед. Разгледани в тяхната
взаимовръзка тези две разпоредби сочат на извода, че задължението за
представяне на съответното МПС за периодичен технически преглед, тежи не върху
неговия водач, а върху собственика му. В процесния случай кой е собственик на
автомобила не се установява нито от изложението на фактите по акта и НП, нито
от събраните по делото доказателства. Никъде в НП и АУАН не е посочено, че К.И.
е собственик на автомобила. Не е представена и справка за собствеността върху
него, регистрационен талон от който да се установи този съществен за
отговорността факт. Това прави наказателното постановление незаконосъобразно в
тази му част, защото нарушителят не е наказан в изискуемото качество – като
собственик на превозното средство и органът не ангажирал доказателства това
качество да е налице.
По отношение нарушението по чл.186, ал.7
от ЗДвП.
Съгласно принципа за законоустановеност на
административните нарушения и наказания, въведен с чл.2, ал.1 от ЗАНН –
деянията, които съставляват административни нарушения и съответните за тях
наказания, се определят със закон или указ. В този смисъл следва да се тълкува
нормата на чл.185 от ЗДвП, съгласно която за нарушение на този закон и на
издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго
наказание, виновните се наказват с глоба 20 лева. Цитираната норма е бланкетна,
тъй като не съдържа състав на административно нарушение. За да е възможно да
бъде реализирана административно-наказателната отговорност на едно лице на
соченото правно основание, следва то да не е изпълнило изрично вменено му от
ЗДвП задължение или да е извършило деяние, което законът изрично е забранил. В
процесния случай е установено от административно-наказващия орган, че К.И. е
управлявала превозното средство при наличие на неплатени две глоби от общо 30
лева. Това деяние не представлява административно нарушение, тъй като нито
ЗДвП, нито подзаконовите нормативни актове по прилагането му забраняват подобно
поведение. Посочената като нарушена в акта и НП норма на чл.186, ал.7 от ЗДвП
определя реда, по който наложената с фиш глоба се изпраща за събиране чрез
публичния изпълнител, но не съдържа конкретно правило за поведение. Изрично в
този смисъл е последователната практика на касационната инстанция. (Вж., решение № 821/23.04.2019г. по КНХД №
598/2019г., решение № 1053/11.06.2019г. по КНАХД № 947/2019г., двете на
Административен съд - Бургас и мн.други.)
В същия смисъл е и практиката на
Конституционния съд, който в решение № 3/23.03.2021г. по к.д.№ 11/2020г., по
повод поставен пред него аналогичен казус, изрично е имал възможността да
посочи, че: „В разпоредбата на чл.190, ал.3 от ЗДвП е предвидено, че наложеното
наказание глоба се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, електронния фиш или съдебното решение или
определение на съда при обжалване. Тази разпоредба определя срока, в който
лицето разполага с възможност доброволно да плати наложената му глоба, но не
предвижда наказание за неспазване на този срок. Предоставеният от закона срок
се отнася единствено за доброволно плащане. След изтичане на едномесечния срок,
ако лицето не е платило глобата, може да се пристъпи към принудително събиране
на публичното вземане, в което длъжникът разполага с права и средства за
защита, уредени в приложимия процесуален закон. С оспорените разпоредби, на
практика законодателят е смесил характера и същността на принудителните
административни мерки със санкциите за административни нарушения. Чрез
оспорените разпоредби законодателят ограничава упражняването на основни
конституционни права на гражданите, с което цели да принуди длъжниците да
платят наложените им по ЗДвП глоби, като заобикаля установения законов ред за
тяхното събиране. Всяко ограничаване на основни конституционни права на
гражданите, което има за цел да компенсира неспособността на държавата да
изпълнява задълженията си, е недопустимо в правовата държава (решение № 6 от
2013г. по к.д.№ 5/2013г.). Обстоятелството, че държавата не може да изпълни
задължението си по принудително събиране на наложените глоби, по никакъв начин
не може да бъде основание за фактическо санкциониране на гражданите“.
Ето защо съдът намира, че наложената на
основание чл.185 от ЗДвП глоба на К.И. за нарушение по чл.186, ал.7 от ЗДвП, е
незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон, поради което
наказателното постановление и в тази му част се явява незаконосъобразно.
С оглед изложеното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение следва
да бъде оставено в сила като законосъобразно по посочените мотиви.
Мотивиран от изложеното Административен
съд - Бургас, ХІІI-ти състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение
№ 260046/31.03.2021г., постановено по НАХД № 22/2021г. на Районен съд - Царево.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.