Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. София, 06.11.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-12 състав в публично
заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Съдия:
КИРИЛ ПЕТРОВ
при участието на секретаря Ирина
Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7684 по описа на съда за 2016 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Ц.С.Н. е предявил срещу Народното събрание искове на основание чл.
4, § 3 от ДЕС за осъждане на ответника да му заплати следните суми поради
неправомерното поведение на ответника заради неправилно
транспониране на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. и приемане на закони в нарушение на правото на
ЕС /виж и уточнението в съдебно заседание на 19.10.2023 г./, което е довело до
образувани срещу ищеца производства по ч. гр. д. № 37/2012 г. по описа на РС
Брезник и гр. д. № 464/2012 г. по описа
на ОС Перник и проведено принудително изпълнение по изп. д. № 155/2012 г., а
именно: сумата в размер на
235 245.85 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, която сума е
сбор от следните суми - 94 812.15 евро /с левова равностойност
185 436.45 лв./ - главница по договор за банков кредит от HL 45179/19.01.2009 г., 3 518.14 евро / с левова равностойност
6 880.88 лв./ - присъдени договорни лихви по договора за кредит с решение
от 04.04.2013 г. по т. д .№ 464/2012 г. по описа на ОС Перник за периода
19.08.2011 г. – 12.03.2012 г. /виж уточнителна молба с вх. № от 08.04.2016 г.
по описа на АССГ/, 172.97 евро / с левова равностойност 338.29 лв./ - присъдени
такси по договора за кредит с решение от 04.04.2013 г. по т. д .№ 464/2012 г.
по описа на ОС Перник за периода 21.01.2011 г. – 12.03.2012 г. /виж уточнителна
молба с вх. № от 08.04.2016 г. по описа на АССГ/, 6 321.97 евро /с левова
равностойност 12 364.69 лв./ за разноски, 30 225.54 лв. – разноски в
изпълнителното производство, както и сумата в размер на 50 000 лв. –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се безпокойство,
чувство за несправедливост, загуба на доброто име, чувства на непълноценност и
безсилие. Претендира и законна лихва върху двете суми – сумата за имуществени вреди
в общ размер на 235 245.85 лв. и сумата за неимуществени вреди в размер на
50 000 лв. от датата на подаване на исковата молба – 08.03.2016 г. до
окончателното изплащане /като съобразно уточненията в съдебно заседание от
19.10.2023 г., доколкото исковата молба в тази й част е била нередовна, липсва
предявен иск по чл. 86 ЗЗД/.
Ищецът твърди, че сумите се претендират, тъй като ответникът Народно
събрание не бил изпълнил задължението си за транспониране на Директива 93/13/ЕО
и поради непредвиждането на процесуални гаранции на ищеца в качеството му на
потребител в производствата ч. гр. д. № 37/2012 г. по описа на РС
Брезник и гр. д. № 464/2012 г. по описа
на ОС Перник. Ищецът сключил договор за банков кредит № HL 45179/19.01.2009 г.
с Юробанк България АД. В нарушение на ЗЗП банката многократно и едностранно
вдигнала лихвите по кредита, което поставило ищеца в невъзможност да погасява
задълженията си. Било образувано производството по чл. 417 ГПК - ч. гр. д. №
37/2012 г. по описа на РС Брезник, по което били издадени заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. Ищецът подал възражение по чл. 414 ГПК, а
банката предявила иск по чл. 422 ГПК, по който било образувано гр. д. №
464/2012 г. по описа на ОС Перник. Съдът
не зачел възраженията на ищеца на основание чл. 143-148 ЗЗП и чл. 3 от
Директива 93/13/ЕО и уважил иска на банката. Било образувано изпълнително
производство № 20128460400155 при ЧСИ О.М., по което била проведена публична
продан на недвижим имот, който обезпечавал вземанията по договора за кредит въз
основа на договор за ипотека с банката. Поради липса на средства за обезпечение
по чл. 420, ал. 1 ГПК и невъзможност да изпълни чл. 420, ал. 2 ГПК изпълнителното
производство не било спряно и ищецът претърпял принудително изпълнение. С
приемането на чл. 417, т. 2 ГПК Народното събрание нарушило задължение да
спазва правилата на правото на ЕС. Разпоредбата на чл. 417, т. 2 ГПК била
пречка за ФЛ да упражняват правата по Директива 92/13/ЕИО. Счетоводните
извлечения на банките не се ползвали с авторитета на публичната власт, нито с
изричната законова санкция на менителничните ефекти, поради което и неясно било
предвиждането им от НС като основания за издаване заповед за изпълнение и
допускане на незабавно изпълнение. Нарушени били правата му, тъй като съдът
нямал право да действа служебно, поради което липсвали достатъчно гаранции за
потребителите. Съдът не можел и служебно да спре изпълнението по чл. 420 ГПК.
Дори съдът да отхвърли иска, то потребителят не получавал защита, тъй като
имотът му отдавна бил продаден на публична продан. С така уредената
законодателна процедура по чл. 417, т. 2 вр. с чл. 418 ГПК и чл. 420 ГПК
държавата нарушила задължението си за транспониране на Директива 93/13/ЕО
съобразно принципите за ефективност и еквивалентност. Ищецът не успял да защити
правата си на потребител, поради което търпял вреди. Моли за уважаване на
исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от Народното събрание. Искът бил
недопустим и НС не било пасивно легитимирано по исковете. Оспорва
основателността на претенциите. НС било изпълнило задълженията си при уреждане
на обществените отношения в потребителското право, законът бил многократно
изменян в съответствие с европейските директиви и решенията на СЕС. Оспорва да
са налице действия на законодателния орган, които да се квалифицират като
нарушения, оспорва наличието на причинно-следствена връзка с причинените вреди.
Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Първоначално искът е предявен и срещу Държавата, но производството спрямо
този ответник е прекратено с влязло в
сила определение от 30.12.2021 г.
Прокуратурата
на Република България в открито съдебно заседание изразява становище за
недоказаност на предявените искове.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
По правната
квалификация:
Предявен е иск на основание чл. 4, § 3 от Договора за
Европейския съюз, доколкото производството е образувано преди приемането на чл.
2б ЗОДОВ, на която не е придадено обратно действие. По делото не е предявен иск
по чл. 86 ЗЗД – виж о. с. з. от 19.10.2023 г.
По допустимостта
на исковете:
По неприключили до влизането в сила на ЗИД на ЗОДОВ /ДВ.бр.94/29.11.2019
г./ производства, е приложим процесуалния ред по ЗОДОВ за реализиране
отговорността на държавата за вреди от нарушения на общностното право,
произтичаща от чл. 4, §3 ДЕС, на основание § 6, ал.2 от ПЗР към ЗИД на ЗОДОВ /ДВ.бр.94/29.11.2019
г./ - виж определение № 185 от 08.04.2021
г. по ч. т. д. № 3147/2015 г. на II т. о. на ВКС, определение № 269 от
08.05.2015 г. по ч. гр. д. №1867/2015 г. на ІІІ г. о. на ВКС. След като с иска, предявен преди влизане в сила на ЗИД
на ЗОДОВ /ДВ, бр. 94 от 2019 г./, се
търси обезщетение за вреди от държавата за нарушаване правото на ЕС /съгласно
принципа на лоялно сътрудничество в чл. 4, § 3 ДЕС/ и делото попада в обхвата
на §6, ал. 2 ЗИД на ЗОДОВ, процесуалното правило в общ закон не може да бъде
противопоставено на по-благоприятна уредба в ЗОДОВ, който закон вече е
посоченият от законодателя ред за исковите молби в обхвата на § 6, ал. 1 ЗИД на
ЗОДОВ. След като отговорността на
държавата-членка за неизпълнено задължение по чл. 4, параграф 3 ДЕС се основава
директно на правото на ЕС, то и при въвеждането им посредством нормата на чл. 2в ЗОДОВ във вътрешния правен ред законодателят не създава и не преурежда тези
материалноправни условия, а има за цел да регулира със закон процесуалните
отношения при упражняване на средството за защита.
Приложимият процесуален ред за разглеждане на
предявения иск за реализиране отговорността
на държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз - чл. 4, § 3
ДЕС, е процесуалният ред на ЗОДОВ, а Народното събрание на Република
България е надлежен ответник по иска, участващ в производството в качеството на
процесуален субституент на държавата, предвид твърденията в исковата молба,че
действащ национален закон е в нарушение на съюзното право, от което са
произтекли вредите - определение № 50410
от 18.11.2022 г. по ч. гр. д. № 3500/2022 г. на III г. о. на ВКС, определение № 199 от 26.04.2021 г. по ч.
т. д. № 50/2020 г. на II т. о. на ВКС, определение № 60364 от 19.10.2021 г. по
ч. т. д. № 1909/2021 г. на II т. о. на ВКС и др.
Държавата участва в съдебни производства по граждански
спорове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ чрез процесуален субституент –
органът, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите. Прима се, че държавата може да участва в съдебни производства чрез
процесуален субституент и по граждански спорове за обезщетение за вреди на общо
основание. Когато държавата участва в съдебно производство чрез процесуален
субституент, тя не става страна по делото /каквато тя е, когато законният й
представител действа от нейно име/, но е обвързана от постановеното решение,
като да е била страна. Конституирането на процесуалния субституент като главна
страна по делото, която извършва процесуалните действия от свое име, изключва
възможността носителят на задължението /в случая държавата/ да вземе участие в
процеса като главна страна – в това е смисълът на процесуалната суброгация и
разпростирането на действието на съдебното решение.
Отговорност на Народното събрание съгласно чл. 5, ал.
4 на Конституцията е съответствието на приетите закони с правото на Европейския
съюз и другите международни договори, ратифицирани по конституционен ред,
обнародвани и влезли в сила за Република България, които са част от вътрешното
право на страната. Тази отговорност легитимира ответника като процесуален
субституент на държавата по исковете за вреди от нарушаване на правото на
Европейския съюз, произтичащо от приемането и поддържането на национален закон,
който се претендира да противоречи на правото на Европейския съюз – виж решение № 14 от 15.02.2021 г. по гр. д. №
5165/2016 г. на IVг. о. на ВКС.
Предвид обстоятелството, че с исковете се претендира
обезщетение за вреди от нарушение на правото на ЕС при осъществяване на
законодателната дейност, то Народното
събрание е процесуално легитимирано да участва в производството в
качеството на процесуален субституент на Държавата. Дали действително Народното
събрание като законодателен орган поддържа национален закон, който противоречи
на правото на ЕС, дали нарушената правна норма предоставя права на частноправни
субекти, нарушението особено съществено ли е, настъпила ли е вредата, тя в
пряка причинно-следствена връзка ли е с нарушението, са въпроси по съществото на спора - определение № 60354 от 04.11.2021 г. по ч. гр. д. № 1126/2020 г. на IV г. о. на ВКС.
Доколко приложими са правилата на ЗОДОВ /поради което
е събрана и ДТ като за производство по ЗОДОВ/ е спазена разпоредбата на чл. 10,
ал. 1 ЗОДОВ и производството се е разгледало с участието на прокурор.
По същество:
Oсновните предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за вреди
от нарушение на правото на Европейския съюз са: нарушената правна норма на
общностното право да предоставя права на увредените частноправни субекти,
нарушението да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена
връзка между това нарушение и претърпяната вреда.
Предвидената в ЗОДОВ отговорност на държавата и
общините за вреди е безвиновна и за чуждо противоправно поведение, подчиняваща
се на установените принципи на деликтната отговорност по чл. 45 и сл. от Закона
за задълженията и договорите. Ето защо, при предявен иск с правно основание чл.
4, § 3 ДЕС / или чл.2в ЗОДОВ/ за обезщетяване на вреди, причинени от съществено
нарушение на правото на Европейския съюз, съответно приложение следва да намери
даденото в т. 2 на ППВС № 7 от 1959 г. и в т. 1 на ППВС № 4/1968 г. разрешение,
а именно, че отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД се поражда
при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на
дееца и настъпилите вреди, като причинната връзка трябва да бъде доказана от
ищеца във всеки конкретен случай. В този смисъл е и даденото в т. 11 от ТР №
3/22.04.2004г. разрешение, съгл. което държавата отговаря за тези вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането / чл.4 ЗОДОВ/. Ищецът следва
по пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно
необходимо /не случайно/ свързано с резултата, респ. в цялата поредица от
явления причината – деянието, да предшества следствието – вредата, и да го
поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието - решение № 228/19.01.2016 г. по гр. дело №
6774/2014 г. на III г. о. на ВКС. Причинно-следствената връзка между
противоправното деяние и вредата от него като елемент на фактическия състав на деликта
е налице, когато деянието е необходимо и закономерно условие за настъпването на
увреждането, а не е случайно свързано с последното - решение № 196 от 10.11.2017 г. по т. д. № 396/2017 г. на II т. о. на
ВКС. Деянието е необходимо условие за настъпване на вредата тогава, ако при
мислено изключване на поведението на деликвента, тя не би настъпила, т.е. ако
при това изключване неправомерният резултат не настъпи, следва да се
констатира, че е налице причинна връзка между поведението на деликвента и
настъпилия вредоносен резултат. Необходимо е обаче, причинният процес да се
ограничи до неговото типично, закономерно, а не случайно развитие - решение № 101/23.09.2015 г., гр. д. №
5531/2014 г. на IV г. о. на ВКС. Косвени, а не преки, са вредите, които са
последица не на неизпълнението, а на други факти, които прекъсват причинната веригата.
Не е спорно по делото, че ищецът е сключил договор за
банков кредит № HL 45179/19.01.2009 г. с Юробанк България АД, който е бил
обезпечен с договорна ипотека.
Въз основа на извлечение от счетоводните книги по
договора на банката е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 15.03.2012 г. по ч. гр. д. № 37/2012 г. по
описа на РС Брезник, както и изпълнителен лист.
Проведено е производство по чл. 422 ГПК, което е
приключило на една съдебна инстанция с влязло в сила решение по гр. д. № 464/2012
г. по описа на ОС Перник, с което претенциите на банката в преобладаващата си
част са уважение и е признато за установено вземането за 94 812.16 евро –
главница, 3 518.14 евро – договорна лихва и 172.97 евро – такси. Няма
данни решението да е обжалвано.
Установя се, че срещу ищеца е образувано изп. д. №
20128460400155 по описа на ЧСИ О.М., което изп. д. е образувано въз основа на 5 изпълнителни листа – изп. лист по ч.
гр. д. № 22/2012 г. на РС Брезник, изп. лист по ч. гр. д. № 35/2012 г. на РС
Брезник, изп. лист по ч. гр. д. № 36/2012 г. на РС Брезник, изп. лист по ч. гр.
д. № 37/2012 г. на РС Брезник и изп.
лист по ч. гр. д. № 34/2012 г. на РС Брезник. В хода на принудителното
изпълнение е изнесен на публична продан имот собственост на З.Н.и Ц.Н.,
представляващ апартамент № 21, находящ се в гр. София, район Триадица, ж. к. ******,
с площ от 84.02 кв. м., ведно с избено помещение № 17 и припадащите се 3.137 %
ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. Имотът е
възложен на купувача И.П.И.СОФИЯ ЕАД
срещу цена на имота в размер на 122 176.79 лв.
Ипотекираният за обезпечаване на вземанията на банката
по процесния договор за кредит имот е продаден на публична продан в
изпълнителното производство, образувано въз основа на изпълнителния лист по
издадената обезпечителна заповед. Продажбата на имота обаче не е пряка
последица от поведението на ответника, свързано с неравноправните клаузи, а е
резултат на изцяло преустановеното от ищеца плащане по договора за кредита и
последвалото негово обявяване за предсрочно изискуем, в резултат на което
банката се е снабдила с заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
въз основа на който е образувано изп. производство, в което имотът е продаден
за удоволетворяване на вземанията й. Ако ищецът бе продължил да заплаща
погасителната си вноска без увеличението й след едностранната промяна от
банката на базовия лихвен процент, но въпреки това кредитът е обявен за изцяло
предсрочно изискуем, защитата срещу неравноправната клауза би била релевантна
към поведението на ответника и към запазване на имота. В случая, с оглед изхода
на спора по предявения на осн. чл. 422 ГПК иск и стабилизиране на заповедта за
изпълнение по уважените претенции, евентуалната отмяна на разпореждането за
незабавно изпълнение или спирането на изпълнението, които нямат за последица
обезсилване на заповедта за изпълнение, само биха отложили, но не и отрекли принудителното изпълнение чрез публична
продажба на ипотекирания имот. Ето защо, претендираните имуществени и
неимуществени вреди не са в пряка причинна връзка с твърдяното нарушение, в
който смисъл изрично и решение № 50020 от 15.02.2023 г. по гр.
д. № 2340/2022 г. на IV г. о. на ВКС. Липсата на една от материалноправните предпоставки за ангажиране на
извъндоговорната отговорност на държавите членки за вреди, настъпили вследствие
нарушения на правото на ЕС, обуславя неоснователност на предявените искове.
На следващо място, следва да се посочи, че по делото
ищецът не е установил и част от останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника в качеството му на процесуален субституент на
държавата.
Не се установява, противоправно поведение на Народното
събрание. Правото на Европейския съюз е част от вътрешното право
на страната и има предимство пред нормите от вътрешното право, които му
противоречат, съгласно чл. 5,ал. 4 от Конституцията на Република България.
Разпоредбите на ЗЗП са обсъждани в производството по гр. д. пред ОС Перник като
липсват твърдения кои разпоредби на ЗЗП и по какъв начин противоречат на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Ищецът сочи подробни съображения, че чл. 417 ГПК и
чл. 420 ГПК не са съобразени с Директивата. Дори тези доводи да бъдат споделени
от съда, то същите биха могли да ангажират отговорността на НС само ако в
последвалото исково производство се
констатира наличието на неравноправни клаузи, респ. установят се търпени от ищеца вреди в периода от издаване на
изпълнителния лист въз основа на заповедта по чл. 417 ГПК до приключване на
исковото производство. Дори да се приеме, че е налице бездействие на
Народното събрание да транспонира правилно Директива 93/13/ЕИО относно
провеждането на заповедното производство, то съдът е длъжен да преценява
съответствието на законите ни с правото на ЕС и да приложи това право и в
заповедното производство, а не само в производството по чл. 422 ГПК, с
приоритет пред националния закон, то евентуален пропуск на Народното събрание
няма как да е в пряка причинно-следствена връзка с претендираните вреди. На
практика ищецът не твърди промяна на изхода на спора в исковото производство и
наличието на вреди от невъзможността своевременно да се защити по заповедното
производство. Вредите, които претендира са резултат от приключилото с влязъл в
сила краен съдебен акт исково производство,
в което е обсъдено наличието или не на неравноправни клаузи в договора
за кредит. Доколкото съдът в исковото производство се е произнесъл по твърдения
за неравноправност на правилата за едностранна промяна в лихвения процент и
липсват твърдения ЗЗП да противоречи, респ. предвидените разпоредби за
неравноправност да не са съответни на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април
1993 г., то при всички положения липсват каквито и да е основания за ангажиране
отговорността на законодателния орган.
Относно имуществените вреди касае се за присъдени суми
и разноски въз основа на влязло в сила съдебно решение и проведено въз основа
на издадения изпълнителен лист
изпълнително производство. Следва да се посочи, че първоначално уговореният лихвен процент
по договора е 8.95 % - чл. 3, ал. 2 от договора, а по настоящото производство не
са ангажирани никакви доказателства променян ли е лихвеният процент по договора,
ако е променян – увеличаван ли е лихвеният процент, с колко и как това се е
отразило на погасителната вноска по кредита, поради което и в тази насока
твърденията на ищеца са недоказани. Останалите
суми по договора, които произтичат от клаузи, за които не се твърди противоречие
със ЗЗП, няма как да представляват имуществена вреда за ищеца.
Не се установява и размерът на претенциите за имуществени
вреди. От поканата за доброволно изпълнение се установява, че общият дължим
размер на суми по изп. производство е повече от 1 000 000 лв., а
заплатената сума по продадения на публична продан недвижим имот е едва
122 176 лв., т. е. в размер на около 1/10 от общодължимата сума. Доколкото
изп. производство е образувано по вземания въз основа на издадени 5
изпълнителни листа, не се установява каква чат от заплатената сума на публичната
продан в размер на 122 176 лв. е относима към процесния изпълнителен лист
и какви част от сумите по него са погасени. Имуществените вреди следва да са
реално претърпени, следва ищецът да докаже, че е претърпял съответната
имуществена загуба, а доказателства всички суми по решението по гр. д. №
464/2012 г. по описа на ОС Перник да са заплатени и/или принудително събрани по
изп. производство, не са представени по делото. Още повече, не се установява и
разноските по производствата пред РС Брезник и ОС Перник и по изпълнителното
производство да са в размерите, претендирани от ищеца.
Относно неимуществените вреди важи преждеизложеното, като за пълнота следва да се
добави и, че от показанията на свидетеля С.Н.по никакъв начин не се установява
наличието на търпени неимуществени вреди вследствие на приемане на закони в
нарушение на правото на ЕС и неправилно транспониране на Директива във връзка
със защита на потребителите. Показанията на свидетеля не са конкретни –
доколкото ищецът има 5 кредита с Юробанк България, а свидетелят заявява, че
знае за един кредит без да конкретизира размер или дата на договора.
Показанията са и производни, доколкото свидетелят възпроизвежда обстоятелства,
които е научил именно от ищеца по делото. Свидетелят твърди, че търпените
неблагоприятни последици са от невъзможност ищеца да обслужва кредитите си, а
не поради липса осигурена от законодателния орган потребителска защита.
Предвид непроводеното пълно и главно доказване на
всички елементи от фактическия състав на претенцията от страна ищеца, то
предявените искове следва да се отхвърлят изцяло.
По отговорността
за разноски:
Съобразно изхода на делото право на разноски има
ответника. Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 200 лв. Сумата от 200
лв. ще се възложи в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно основание
чл. 4, § 3 ДЕС срещу Народното събрание на Република България,
с адрес гр. София, пл. Народно събрание № 2, за осъждането на ответника да
заплати на ищеца следните суми поради нарушаване на правото на Европейския съюз
- неправилно транспониране на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, а именно: сумата в размер на 235 245.85 лв. –
обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на претърпени загуби,
представляващи разходи по удовлетворяване претенциите на ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ АД /към настоящия момент ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД/ по водените от банката
срещу ищеца производства по ч. гр. д. № 37/2012 г. по описа на РС Брезник и гр.
д. № 464/2012 г. по описа на ОС Перник и
проведено въз основа на издадения изпълнителен лист изпълнение по изпълнително
дело № 20128460400155 по описа на ЧСИ О.М., в която сума за имуществени вреди
се включват присъдените в производството по чл. 422 ГПК /гр. д. № 464/2012
г. по описа на ОС Перник/ суми за главница, договорна лихва и такси по
договор за банков кредит № HL 45179/19.01.2009 г. и присъдените разноски в
производствата пред съда и пред ЧСИ М., както и сумата в размер на 50 000 лв. –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
ОСЪЖДА Ц.С.Н., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на Народното
събрание на Република България, с адрес гр. София, пл. Народно събрание № 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 200 лв. – разноски по производството за
юрисконсултско възнаграждение.
Делото е разгледано при
участието на прокурор, на основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ: