РЕШЕНИЕ
№…………../…..10.2018 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично
съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА
М.
ТОНИ
КРЪСТЕВ
При участието на секретаря Мария
Манолова
като разгледа докладваното от съдията
Терзийска
възз.т.д. 1053/2018 г. по описа на ВОС,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Подадена е въззивна жалба от П.Д.М., чрез процесуален
представител против Решение № 1876/02.05.2018 г. на ВРС по гр.д. № 16575/2017
г. по описа на същия съд, в частта с
която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ срещу
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД гр. София за заплащане на обезщетение за
претърпяни от П.М. неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на
получени травми при ПТП, настъпило на 09.09.2016 г. за разликата над уважения размер от 3500 лева до търсените /с
настоящата жалба/ 5 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата
от завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението.
Жалбоподателят моли за отмяна на решението и
постановяване на друго, с което искът да бъде уважен за размера от 5000 лева
като счита, че от заключенията на приетите СМЕ и СПЕ и събраните гласни
доказателства се установява, че ищцата е получила следствие ПТП множество
наранявания /физически/ и отделно е преживяла стрес със силен особено в
началото, интензитет. Намира, че ВРС не се е съобразил с установените в чл. 52
от ЗЗД и практиката критерии за справедливо обезщетяване на неимуществени
вреди.
Становището на ответната по жалбата страна, чрез
процесуален представител е за нейната неоснователност. Намира, че при правилно
изяснена фактическа обстановка ВРС е приложил законосъобразно материалния закон
и е присъдил сума, съответстваща на интензитета на претърпените болки и
страдания в цялост.
В съдебно заседание въззивната страна, чрез процесуален
представител поддържа жалбата на изложените в нея основания. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.
Съдът,
като приема, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба,
депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване, след
съвкупен анализ на доказателствения материал по делото приема за установено от фактическа
и правна страна:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, поради което в рамките на ограничения въззив
настоящата инстанция се произнася по приложението на импреративни правни норми
и доводите в жалбата.
Пред ВРС е предявен осъдителен иск с правно основание чл.
432 ал.1 от КЗ от П.Д.М. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД гр. София
за заплащане на обезщетение за претърпяни от П.М. неимуществени вреди – болки и
страдания в резултат на получени травми при ПТП, настъпило на 09.09.2016 г. в
размер на 1 000 лева, частичен иск от 10 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на иска до
окончателното изплащане на задължението.
С определение в открито съдебно заседание на 11.04.2018
г. съдът е допуснал по реда на чл. 214 ал.1 от ГПК изменение на иска посока
увеличението му до пълния размер от 10 000 лева.
В исковата молба ищцата е навела твърдения за настъпило
ПТП на 09.09.2016 г. в гр. Варна, между автомобил, управляван от нея и друго
МПС. Компетентните органи са съставили констативен протокол за ПТП, в който
като виновен водач е посочено лицето, управлявало другия автомобил, а именно
Радостин Юриев. Твърди, че непосредствено след инцидента е изпитвала постоянни
болки в областта на главата и гръдния кош като в следствие на удара е получила
множество натъртвания и синини по цялото тяло. Сочи, че е имала затруднено
дишане поради болки в гърдите. Заявява по-натам, че е освидетелствана от лекар в
Съдебна медицина за получените наранявания на следващия ден 10.09.2016 г.
Заявява, че следствие инцидента е изпаднала в депресия, не е излизала от дома
си, не е желаела контакти, безсънието е било често, нощните кошмари –
постоянни. Изпитвала е панически страх от управление на автомобил. Посещавала е
психиатър на 06.04.2017 г., който е предписал медикаменти за преодоляване на
стреса, а въпреки изминалите 10 месеца от инцидента е продължавала да изпитва
болка в дясната раменна става и областта на шията. На 26.09.2017 г. е посетила
и неврохирург, който е диагностицирал наличие на физически травми.
Твърди, че автомобилът, управляван от виновния водач е
бил застрахован по договор за застраховка ”Гражданска отговорност” при
ответното дружество, при което е депозирала на 08.12.2016 г. заявление вх. №
0302/08.12.2016 г. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, но до
момента такова не й е изплатено.
В отговора ответното дружество е възразило по
основателността на претенцията, включително по валидността на застрахователното
правоотношение, по елементите от фактическия състав на деликта и е отправило
изявление за прекомерност на претендираната сума.
Съвкупната преценка на доказателствата по делото сочи на
следното:
Пред застрахователя ЗАД „ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП” ищцата П.М. е завела заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност” с
вх. № 0302./08.12.2016 г., т.е. изпълнено е изискването по чл. 380 от КЗ,
предпоставка за реализиране на претенцията по исков ред. ВРС е приел по реда на
чл. 161 от ГПК, че е налице валидно застрахователно правоотношение между водача
на л.а. „Ситроен Ц4” с ДК№ В 2588 НК и ответното дружество по договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, към датата на процесното събитие –
09.09.2016 г. Така приетото не се оспорва пред въззивната инстация от страна на
застрахователя.
В хода на първоинстанционното производство посредством
събраните писмени доказателства и изслушани експертизи безспорно е установен механизма
на ПТП, като съдът е приел, че е допуснато ПТП на дата 09.09.2016 г., че
виновен за пътния инцидент е не ищцата, а другият участник в него както и че
получените травматични и увреждания на психиката от П.М. са в резултат на
инцидента. Пред въззивната инстанция не се пренася спор досежно фактическия
състав на деликта.
Спорът е по размера на присъденото обезщетение, а при
определянето му следва да се разгледа и поддържаното с отговора по въззивната
жалба възражение за съпричиняване.
Относими към размера на обезщетението за неимуществени
вреди са експертизите – комплексна САТЕ и СМЕ, в медицинската част,
заключението по съдебно психиатричната експертиза и събраните гласни
доказателства. Според заключението по СМЕ – първоначално и допълнително, което
следва да се кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че
получените при удара травматични увреждания представляват леки телесни повреди,
обуславящи временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Експертът заявява
и след преглед на ищцата, че подобни по тежест травми преминават обичайно в
рамките на 15-20 дни, до месец. Наличните белези от изгаряния по външната
повърхност на лявата предмишница не създават функционални проблеми на
движенията й, в представените материали по делото липсват медицински документи
за здравословното състояние на ищцата към датата на инцидента, с изключение на
отразеното в амбулаторен лист от 17.07.2017 г., че жената има дегенеративни
изменения на гръбначния стълб. В показанията си свидетелят Димитров – син на
пострадалата също сочи, че най-силните болки са били в рамките на 3-4 седмици,
един месец ищцата е била на легло.
От заключението по СПЕ се установява, че
освидетелстваната не страда от психично разстройство на здравето в тесния смисъл
на сумата – психоза. През първите няколко дни след инцидента е изпаднала в
тежък стрес и разстройство в адаптация, остра стресова реакция, остра
психотравма, която с времето ищцата не е могла да рационализира и да се
освободи от болестотворното й въздействие, следствие на което и е възникнало
психогенно разстройство с тревожно-фобийни симптоми. Според експерта острата
стресова реакция преминава за 48 часа, а разстройството в адаптацията обичайно
не надхвърля 6 месеца. Понастоящем според експерта е налице невротично-фобийно
тревожно разстройство, което се провокира от определени ситуации, които не
представляват опасност за лицето в момента – налице е специфична изолирана
фобия – страх от шофиране на МПС. В заключение се сочи, че в резултат на
проведените и продължаващо и досега антидепресивно лечение реакциите на тежък
стрес и разстройство в адаптацията са отзвучали. В съдебно заседание вещото
лице е потвърдило, че и към момента ищцата има невротично арзстройство, което с
времето ще отзвучи, стига да няма други неблагоприятни житейски събития.
Свидетелските показания на сина на ищцата се припокриват
с казаното от експерта в частта досежно психичното разстройство.
С прекия иск на увреденото лице по чл.
432 ал.1 от КЗ, се заявяват претенции за обезщетяване на неимуществени вреди и
имуществени вреди. Обезщетението подлежи на определяне от съда по
справедливост, по правилата на чл. 52 от ЗЗД като паричен еквивалент на
всички, получени в резултат на нанесените при едно застрахователно събитие повреди
и свързаните с тях болки и страдания, които имат проявление както във
физически, така и в психически, и емоционални сътресения и неудобства за
увреденото лице.
Като се има предвид възрастта на
пострадалата и периода на възстановяване от физическите травми при ПТП – месец,
и от друга страна продължаващото от момента на ПТП 09.09.2016 г. и към момента
на СПЕ -28.01.2018 г. психично разстройство, разбира се с отшумяване на
симптомите, посочени по-горе, доколкото свид. Димитров заявява, че макар в
ранните часове на деня и когато няма движение, ищцата управлява МПС, следва се
приеме, че се касае за относително кратък период на възстановяване на травмите
на физиката, но в същото време дълъг период на възстановяване /при това към
момента не напълно/ на психиката на ищцата. Като се съобразят от друга страна и
лимитите на застрахователните обезщетения по чл. 492 от КЗ, претендираното от
ищцата 5 000 лева е до такава степен незначително особено предвид
последиците за психиката, че не стои въпроса за редуцирането му. Що се отнася
до съпричиняване, такова не се установява от заключението по САТЕ и СМЕ –
ищцата е ползвала обезопасителен колан, а съгласно отговора на въпрос трети –
дори и ако водачката е реагирала мигновено и е предприела интензивно спиране в
момента, в който другият автомобил е навлязъл в нейната лента за движение, тя
не е имала техническата възможност да предотврати удара.
В контекста на изложеното, жалбата ще
бъде уважена, съответно решението на ВРС отменено в обжалваната част.
Разноски за въззивното производство се
следват на въззивната страна за държавна такса и адвокатско възнаграждение по
представения списък и доказателства за извършен разход – 432 лева.
С оглед изхода от спора, на ищцата
следва да се присъдят и допълнително разноски за първа инстанция до размера от
965 лева, т.е. още 310.50 лева. Не следва обаче да се редуцира размера на
присъдените с първоинстанционния съдебен акт разноски за ответната страна,
защото вън от определения размер на юрискосултско възнаграждение, при разходи
160 лева за експертиза, изчислението на база отхвърлителна част от иска по
решението на ВРС – 6500 лева сочи, че дължимата сума за разноски за експертиза
е 104 лева, докато ВРС е присъдил само 34 лева, а при изхода пред въззивната
инстанция биха били дължими 80 лева /на база 5000 лева уважен размер по иска/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1876/02.05.2018 г. на ВРС
по гр.д. № 16575/2017 г. по описа на същия съд, в частта с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.
432 ал.1 от КЗ от П.Д.М. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД гр. София
за заплащане на обезщетение за претърпяни от П.М. неимуществени вреди – болки и
страдания в резултат на получени травми при ПТП, настъпило на 09.09.2016 г. за разликата над уважения размер от 3500
лева до търсените /с настоящата жалба/ 5 000 лева, ведно със законната
лихва върху сумата от завеждане на иска до окончателното изплащане на
задължението и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”
АД, ЕИК ********* гр. София ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.М., ЕГН **********,*** сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева,
съставляваща разлика над присъдените 3 500 лева с решението на ВРС до
размера от 5 000 лева - обезщетение за претърпяни от П.М. неимуществени
вреди – болки и страдания в резултат на получени травми при ПТП, настъпило на
09.09.2016 г., както и сумата от 742.50
/седемстотин четиридесет и два и 0.50/ лева разноски за въззивното
производство и допълнително разноски за първа инстанция, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.