Присъда по дело №821/2020 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 38
Дата: 11 ноември 2020 г. (в сила от 11 ноември 2020 г.)
Съдия: Валери Владимиров Събев
Дело: 20202150200821
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
Номер 3811.11.2020 г.Град гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – НесебърVI наказателен състав
На 11.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Валери В. Събев
СъдебниАНАСТАСИЯ
заседатели:КОСТАДИНОВА ПЕТРОВА

ДЕНИЦА ИВАНОВА
ДЪНЕКОВА
Секретар:Мая Р. Деянова
Прокурор:МЕТОДИ ВЕЛКОВ
като разгледа докладваното от Валери В. Събев Наказателно дело от общ
характер № 20202150200821 по описа за 2020 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА В. И. К. , родена на 05.03.1952г. в град К., област Р., с постоянен адрес:
*************, българка, български гаржданин, основно образование, разведена, осъждана,
ЕГН: **********, за ВИНОВНА в това, че на 10.03.2020 г. в град Несебър, ул. „Кирйл и
Методий“ № 19, при условията на опасен рецидив, отнела чужди движими вещи, а именно:
преносим компютър марка „Асус", със сериен номер FX505GE- BQ175 JCNRCV02L687514,
ведно с мишка и захранващ кабел на стойност 864 лева и мобилен телефон марка „Нокиа" с
копчета на стойност 15 лева, или всички вещи на обща стойност – 879 лева, от владението
на И. Л. С. , родена на 05.09.1954г. от град Несебър, без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а" и б. "б" НК, вр. чл. 58А, ал. 1 вр. чл. 54 от НК я ОСЪЖДА на
„Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС първоначален
СТРОГ режим за изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода”.
ОСЪЖДА, на основание чл.45 от ЗЗД, В. И. К. , родена на 05.03.1952г. в град К.,
област Р., с постоянен адрес: *************, българка, български гаржданин, основно
образование, разведена, осъждана, ЕГН: **********, да заплати на И. Л. С. , ЕГН
1
**********, с адрес в гр. Несебър, ************** сумата от 879 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени от деянието по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл.
194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а" и б. "б" НК, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 10.03.2020г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В. И. К. , родена на 05.03.1952г. в град К., област Р., с постоянен адрес:
*************, българка, български гаржданин, основно образование, разведена, осъждана,
ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд Несебър сумата от 50 лева,
представляваща държавна такса върху уважения граждански иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимата В. И. К. да заплати по
сметка на ОД на МВР Бургас направените разноски по досъдебното производство в размер
на 73.20 лева за изготвяне на съдебно – оценъчна експертиза.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд- Бургас в 15-дневен
срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 38 от 11.11.2020г. по НОХД № 821/2020г. по описа на
Районен съд Несебър, VI състав
Районна прокуратура Бургас е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 304 –
ЗМ - 130/2020г. против В. И. К. за това, че на 10.03.2020 г. в град Несебър, ул. „Кирйл и Методий“
№ 19, при условията на опасен рецидив, отнела чужди движими вещи, а именно: преносим
компютър марка „Асус", със сериен номер FX505GE- BQ175 JCNRCV02L687514, ведно с мишка и
захранващ кабел на стойност 864 лева и мобилен телефон марка „Нокиа“ с копчета на стойност 15
лева, или всички вещи на обща стойност – 879 лева, от владението на И. Л. С. , родена на
05.09.1954г. от град Несебър, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а" и б. „б“ НК.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението. Счита, че безспорно е доказано
извършването на престъплението, като установената фактическа обстановка се подкрепя изцяло от
събраните в хода на ДП доказателства, както и от самопризнанията, направени от подсъдимата.
Обръща внимание, че престъплението, за което е обвинена подсъдимата, е тежко и като се има
предвид степента на обществената опасност на дееца и деянието, наказанието следва да бъде
определено при превес на отегчаващите вината обстоятелства. Предлага, след прилагането на
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК, да се определи наказание четири години лишаване от свобода,
което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. Счита, че на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
подсъдимата следва да заплати по сметка на ОД МВР Бургас направените разходи в хода на ДП.
Предлага да бъдат възстановени съставомерните последици – нанесените щети на пострадала в
размер на 879 лева.
Гражданският ищец С. моли предявеният граждански иск да бъде уважен.
Защитникът на подсъдимата сочи, че деянието е извършено поради крайна нужда. Твърди,
че подсъдимата е имала желание да възстанови сумата, но е била освободена от работа и не е
могла да го направи. Счита, че присъдата следва да бъде произнесена при отчитането на
смекчаващи вината обстоятелства - нейното искрено самопризнание и съдействието на
разследването. Моли да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от осемнадесет
месеца, което при прилагане на разпоредбата на чл. 58а от НК да бъде редуцирано на дванадесет
месеца лишаване от свобода, както и да бъде осъдена за заплати разноските по делото.
Подсъдимата поддържа казаното от защитника й. В последната си дума изразява съжаление
за извършеното и моли за най-лекото наказание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Настоящото производство се разви по реда на глава двадесет и седма, чл. 371 и сл. от НПК,
тъй като в съдебно заседание съдът след извършено предварително изслушване на страните
допусна разглеждането на делото да протече при условията на съкратеното съдебно следствие по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК и обяви, че при постановяване на присъдата самопризнанието на
подсъдимия ще бъде ползвано, без да се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
С оглед така проведеното производство по делото се установя следното от фактическа
страна:
Подсъдимата В. И. К. е родена на 05.03.1952г. в град К., област Р., с постоянен адрес: село
Тетово, община Русе, област Русе, ул. „Георги С. Раковски" № 13, българка, български гражданин,
основно образование, разведена, ЕГН: **********. Същата е осъждана многократно, като по
НОХД № 200/2015г. по описа на Районен съд Бяла й е наложено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от една година, което е изтърпяно ефективно и е освободена от затвора на 29.06.2016г. По
1
НОХД № 2253/2017г. по описа на Районен съд Русе й е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от една година, изтърпяно ефективно на 16.05.2018г.
На 08.03.2020г. срещу 09.03.2020г. подсъдимата Величка Коцева пътувала заедно с
пострадалата Иванка С. с нощния влак от гр. София към гр. Бургас. Тъй като пътували в едно купе
двете се запознали и провели разговор помежду си. Влакът пристигнал в гр. Бургас сутринта на
09.03.2020г. и тъй като Коцева заявила, че няма къде да нощува Иванка С. я приела за една вечер в
дома си в гр. Несебър - ул. Кирил и Методий № 19. Коцева била настанена от С. в самостоятелна
стая в близост до нейната спалня и вечерта на 09.03.2020г. срещу 10.03.2020г. нощувала там.
Сутринта на 10.03.2020г. подсъдимата се събудила преди С., влязла в нейната стая и взела от там
преносим компютър марка „Асус“, със сериен номер FX505GE- BQ175 JCNRCV02L687514, ведно
с мишка и захранващ кабел, а така също и мобилен телефон марка „Нокиа" стар модел, с копчета.
След това напуснала апартамента, наела таксиметров автомобил до гр. Бургас и се опитала да
заложи лаптопа в заложна къща, но получила отказ. Поради тази причина предоставила лаптопа на
таксиметровия шофьор (с неустановена самоличност), за да заплати за извършената таксиметрова
услуга. Около 06:00 часа С. се събудила и установила, че подсъдимата е напуснала дома й.
Констатирала, че липсват лаптопа и телефона, който не ползвала и се намирал в чекмедже до
леглото й. Сигнализирала на органите на полицията за установените липси и предала в полицията
снимка на Коцева, която й била оставена от нея. Впоследствие полицейските служители
установили Коцева.
В хода на досъдебното производство е изготвена съдебно-оценителска експертиза, чрез
която са установени стойностите на вещите, предмет на деянието, както следва: 864 лв. за лаптопа,
ведно с мишка и захранващ кабел и 15 лв. за мобилния телефон с копчета.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от самопризнанието на
подсъдимия, направено по реда на чл. на 371, т. 2 от НПК. По този ред подсъдимата е признала
всички факти и обстоятелства, посочени в обвинителния акт, като това нейно признание напълно
кореспондира на събраните на досъдебното производство доказателства относно тези факти. Наред
с това подсъдимата е дала и съгласието си за тези факти и обстоятелства да не се събират
доказателства. С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 във вр. чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2
настоящият състав счита, че гореизложената фактическа обстановка, обективирана в
обстоятелствената част на обвинителния акт, се установява от направените от подсъдимата
самопризнания, подкрепящи се от събраните на досъдебното производство доказателства, а
именно показанията на свидетелката С.. Фактическата обстановка се допълва и от експертното
заключение на съдебно-оценителската експертиза. Всички посочени доказателства си
кореспондират помежду си като в пълна степен съвпадат и с признанията на подсъдимата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал.
1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а" и б. "б" НК.
На първо място от обективна страна по делото се установява, че подсъдимата е отнела
описаните в обвинителния акт движими вещи от владението на пострадалото лице. Т.е. Коцева е
прекъснала владението върху вещите, осъществявано от С. (в обитавания от нея апартамент), като
е осъществила свое такова върху тях. Подсъдимата е пренощувала в апартамента със съгласието на
С., но без нейно знание и съгласие е проникнала в стаята и е взела процесните вещи (преносим
компютър марка „Асус", със сериен номер FX505GE- BQ175 JCNRCV02L687514, ведно с мишка и
захранващ кабел и мобилен телефон марка „Нокиа“ с копчета), като по този начин е прекъснала
фактическата власт, която пострадалата е осъществявала върху тези вещи и е установила своя
трайна фактическа власт върху тях – взела ги е със себе си и е напуснала местопрестъплението, а
впоследствие се е разпоредила с лаптопа в полза на неустановен водач на таксиметров автомобил.
От обективна страна безспорно се установява също така, че процесните движими вещи са били
чужди на подсъдимата (собственост на св. С.) и не са й се следвали на законно правно основание.
2
Осъжданията на Коцева обосновават от обективна страна и квалифициращия признак
"опасен рецидив" – извършила е деянието след като е била осъждана на „Лишаване от свобода“ по
НОХД № 200/2015г. по описа на Районен съд Бяла, което е изтърпяно на 29.06.2016г. и по НОХД
№ 2253/2017г. по описа на Районен съд Русе, изтърпяно на 16.05.2018г. Т.е. подсъдимата е била
осъждана за тежки умишлени престъпления (по чл. 196, ал. 1, т. 1, чл. 206, ал. 3и чл. 313, ал. 3 вр.
ал. 1 от НК) на „Лишаване от свобода“ за период от една година и изпълнението на наложените
наказания не е било отложено по чл. 66 от НК, като от изтърпяването им не са изтекли пет години
по смисъла на чл. 30, ал. 1 от НК. Следователно тя е осъществила настоящото деяние при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК.
От субективна страна подсъдимата е извършила престъплението при форма на вината пряк
умисъл, като е съзнавала, че процесните движими вещи не са нейни, че не й се следват и че
установява своя фактическа власт върху тях против и въпреки волята на собственика им, като
едновременно с това прекъсва упражняваната от него фактическа власт. Извършените от
подсъдимата фактически действия по отнемането на процесните движими вещи безспорно
обективират намерението й противозаконно да ги присвои. Същата много добре е съзнавала, че в
чужд апартамент се намират вещи, които са собственост на друго лице, но въпреки това е влязла в
стаята на това лице и ги е отнела. В подкрепа на извода, че деянието е извършено при пряк умисъл
е и самопризнанието, направено в хода на производството от подсъдимата.
При индивидуализация на наказанието съдебният състав взе предвид, че съгласно
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК в случай на провеждане на съкратено съдебно следствие по
чл. 371, т. 2 НПК наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 58а от НК. Съгласно
тази норма при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от Наказателно-
процесуалния кодекс съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.
В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице условията по ал.
1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца.
В настоящият случай приложение следва да намери чл. 58а, ал. 1 от НК, а не чл. 58а, ал. 4
вр. с чл. 55 от НК (каквото искане е отправено от защитата на подсъдимата). Съдебният състав
счете, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства по
отношение на подсъдимата. На първо място следва да се има предвид, че степента на обществена
опасност на извършеното деяние не може да се определи като много ниска, въпреки сравнително
ниската обща стойност на отнетите вещи. Деянието е извършено при условията на опасен рецидив,
поради което обществената му опасност е над ниската. Обществената опасност на дееца също не
може да се определи като ниска, тъй като преди извършване на деянието Коцева е осъждана
многократно. Т.е. налага се извод, че подсъдимата е формирала трайно престъпно поведение, което
я характеризира като личност с обществена опасност над ниската. Спазвайки разпоредбата на чл.
54 от НК настоящият състав извърши преценка на наличните отегчаващи и смекчаващи
отговорността обстоятелства. Като отегчаващо вината обстоятелства следва да се отчетат
осъжданията на лицето. Като смекчаващи вината обстоятелства могат да се отчетат сравнително
ниската стойност на отнетите вещи, доброто процесуално поведение на подсъдимата,
съдействието, което е указала на разследването, напредналата й възраст. При всички случаи
смекчаващите вината обстоятелства не са нито изключителни, нито многобройни, поради което
съдът определи наказанието по реда на чл. 54 НК, а не по този на чл. 55 НК. Всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, анализирани в тяхната съвкупност, и съпоставени с
обществената опасност на деянието и дееца, водят до краен извод, че наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимата и което е адекватно и на целите по чл. 36 от НК трябва да е близо
до минималния размер, предвиден в закона (с оглед превеса на смекчаващите вината
обстоятелства и сравнително ниската стойност на отнетите вещи). За извършеното деяние се
предвижда наказание лишаване от свобода от две до десет години (арг. от чл. 196, ал. 1, т. 1 НК). В
тези рамки съдебният състав достигна до извод, че по реда на чл. 54 НК на подсъдимия следва да
се определи наказание в размер на 3 години „Лишаване от свобода”. Както вече се посочи
анализът на всички относими обстоятелства води до извод, че наказанието следва да е близо до
3
предвидения в закона минимум, но същевременно трябва да се отчете, че са налице и отегчаващи
вината обстоятелства, а обществената опасност на деянието и дееца не могат да се определят като
най-ниските. Ето защо съдебният състав достигна до краен извод, че наказанието следва да бъде
определено малко над минималния размер, предвиден в чл. 196, ал. 1, т. 1 НК. Съдебният състав
счете, че с определяне на наказание в посочения размер в най-пълна степен ще бъдат постигнати
целите на чл. 36 НК. Своевременното наказване на лицето ще въздейства предупредително върху
него и върху останалите членове на обществото. Лишаването от свобода ще му въздейства,
доколкото наказание от такъв вид ограничава свободното му придвижване. По този начин на
Коцева ще се въздейства и превъзпитателно. Фактът, че тя е наказана именно с това наказание
може да й подейства превъзпитаващо и да я насочи към спазване на закона под заплахата
свободното й придвижване да бъде ограничено отново. С налагане на наказание лишаване от
свобода за определен срок подсъдимата не би могла да извършва и други престъпления за известен
период от време. Като съобрази разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК съдебният състав достигна до
извод, че така определеното наказание (в размер 3 години лишаване от свобода) следва да бъде
редуцирано с една трета, т.е. на Коцева следва да се наложи наказание от 2 година лишаване от
свобода.
С оглед така наложеното наказание и при съблюдаване на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от
ЗИНЗС съставът постанови наказанието да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
По отношение на предявения от Иванка С. граждански иск, който е приет за съвместно
разглеждане с определение от разпоредително заседание от 11.11.2020г., съдебният състав намери
следното:
Фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, при реализирането на който следва да бъде уважен
гражданския иск, включва следните елементи: противоправно и виновно деяние на дееца, в
причинна връзка с което са настъпили вреди за пострадалия. С оглед признаването на подсъдимата
за виновна, е налице противоправно и виновно деяние, извършено от нея. Вследствие на това
деяние Иванка С. е претърпяла имуществени вреди, които съответстват на стойността на отнетите
вещи от 879 лв. Следователно гражданският иск е доказан по основание и размер и поради тази
причина беше уважен изцяло от съдебния състав, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 10.03.2020г. до окончателното изплащане.
С оглед уважаването на гражданския иск и на основание чл. 2 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдебният състав определи държавна такса върху
уважения гражданския иск в размер на 50 лв., като подсъдимата беше осъдена да я заплати по
сметка на Районен съд Несебър.
С оглед признаването на подсъдимата за виновна на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в
нейна тежест бяха възложени и разноските по делото в размер 73.20 лева.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
4
Съобщи за изтекли лични данни