№ 119
гр. Шумен, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Х.
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20243630102213 по описа за 2024 година
Предявен е положителен установителен иск, с правно основание чл.422
от ГПК, вр. с чл.61, ал.1 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда ищецът В. Н. Х., ЕГН **********, с адрес:
***, излага, че на 02.05.2024 г. започнала дейности по ремонт на ограда в
имота си в гр. Плиска, обл. Шумен, ***. Имотът бил необитаем, намирал се в
центъра на града в непосредствена близост до Кметство, гр. Плиска, а близо
до оградата към главната улица се намирала стопанска постройка. При
посещение в този имот ищцата намерила в него девет малки кученца на около
два месечна възраст, без ясни белези за порода. Същата информирала кмета на
град Плиска Д. Д., която в същия ден посетила имота и видяла кученцата.
Ищцата, чрез съобщение, изпратено по електронен път, информирала и кмета
на Община Каспичан. Служители на Общината посетили имота, видели
кученцата и оставили един чувал от 10 кг. храна за тях. Сочи се в молбата, че
ищцата полагала грижи за тези животни до 02.07.2024 г. /два месеца/, тъй като
ответната община- Община - Каспичан, ЕИК/Код по Булстат: *********, със
седалище: ***, представлявана от кмета З.Ц. бездействала. Ищцата извършила
дейности по обезпаразитяване на кученцата по съвет на ветеринарен лекар,
като намерила стопанин за едното от кученцата, за които дейности Общината
била уведомена. Последната се била съгласила да заплати манипулациите на
1
осиновеното кученце. На 02.07.2024 г. сутринта, след няколко разговора по
телефона и имейли до общината и предвид бездействието на общинските
органи, ищцата извела кученцата от двора й и ги предала на кмета на града. В
последствие разбрала, че същите са взети от служители на общината. Ищцата
извършила разходи по отглеждане на кученцата, които смята, че следва да й
бъдат възстановени от ответната община, излагайки подробни правни доводи
и аргументи. Била подала заявление по реда на чл.410 и сл. от ГПК, по което
било образувано ч.гр.д.№1625/2024 г. по описа на ШРС. По това производство
й била издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът възразил
Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на
което да се признае за установено, че ответникът й дължи сумата от 95, 18
лева, представляваща извършени от нея разходи за храна и обезпаразитяващи
средства за отглеждане на безстопанствени кученца, ведно със законната
лихва от 10.06.2024 г. до окончателното плащане. Претендира и присъждане
на направените както в заповедното, така и в настоящото установително
производство разноски.
В хода на производството поддържа претенцията си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът, депозира отговор, в който оспорва иска като неоснователен
и недоказан, излагайки правни и фактически доводи и възражения.
В хода на делото поддържа изложените в отговора възражения.
От събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от
фактическа и правна страна:
По ч.гр.д.№1625/2024 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от
ГПК в полза на ищцата е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника, за сумата от 95, 18 лева, представляваща
заплатени от ищцата суми за отглеждане на безстопанствени кученца в гр.
Плиска, ведно със законната лихва върху главница, считано от 10.06.2024 г.
/датата на подаване на заявлението/ до окончателното й изплащане и
извършените по делото разноски, в размер на 25.00 лева. В срока по чл.414
ал.2 от ГПК, ответникът е депозирал възражение по реда на чл.414 от ГПК.
От събраните гласни доказателства, показанията на свидетеля Д. Д.,
кмет на гр. Плиска, се установи, че в началото на месец май 2024 г. ищцата я
уведомила, че в имота й, който бил необитаем, има изоставени,
2
безстопанствени кученца, „подхвърлени“, които кученца свидетелят е видял
лично. Свидетелят заяви, че бил уведомен от ищцата в качеството му на кмет
на гр. Плиска, за да може Общината да предприеме мерки по отношение на
тези животни. Около десет дни след като била уведомена тези кученца били
посетени от служители на Община Каспичан, които занесли и чувал с гранули
за тяхното изхранване, като се е коментирал и въпросът Общината да вземе
кученцата. Кученцата били прибрани от служители на Община Каспичан в
началото на месец юли 2024 г., след като ищцата ги била закарала пред
кметството на гр. Плиска. От показанията на другия, разпитан по искане на
ищеца свидетел също се установи, че в началото на месец май 2024 г. в имота
на ищцата са били оставени малки кученца. Съдът дава вяра на така събраните
гласни доказателства, тъй като показанията и на двамата свидетели са ясни,
конкретни, взаимно и вътрешно непротиворечиви, основани на преки и
непосредствени впечатления. На следващо място, показанията са в синхрон и
със събраните писмени доказателства. Ответникът не оспори, че осем кученца
са били прибрани от гр. Плиска от служители на Общината, като последната е
осигурила на животните приемни семейства. Последното се потвърждава и от
представените от ответника писмени доказателства /приемно-предавателни
протоколи/. От протокол, носещ дата на съставяне 02.07.2024 г., съставен от
ветеринарен лекар д-р Ж.Д., се установи, че на посочената дата лекарят е
извършил маркиране с чип- транспондер, ваксинация и обезпаразитяване на
осем броя кученца на възраст 2 месеца, като клиентът Община Каспичан
закупил и два броя опаковки храна за кучета. От представените от ищцата в
заповедното производство документи /фактура №1026/23.05.2024 г.,
№478/26.05.2024 г., №477/26.05.2024 г. и №730/27.05.2024 г./, се установи, че
през месец май 2024 г. ищцата е заплатила суми за храна за малки кучета и за
медикаменти за обезпаразитяване, равняващи се общо на 95, 18 лева.
В разглеждания казус, няма спор, че задълженията на ответника по
организиране настаняването на безстопанствени кучета в определени за това
места, съответно вземане на мерки за предотвратяване на агресивно поведение
на кучетата към хора или животни, и овладяването на популацията им на
територията на Община Каспичан, са законно установени /ЗВМД/. Съгласно
разпоредбата на чл.35, т.4 Закона за ветеринарномедицинската дейност от
05.06.1999 г., която остава в сила и след отмяната на този закон /параграф 3, т.1
от Закона за ветеринарно медицинската дейност/, кметът на общината има
3
задължение да организира улавянето и изолирането на скитащи кучета и да
осигури финансови средства за провеждане на задължителни
ветеринарномедицински мероприятия, предвидени в наредба на министъра на
земеделието и горите. Съгласно чл.70 от този закон /вр. с параграф 3, т.1 от
закона/, безстопанствени животни са животните, родени като такива, загубени
или изоставени от своите собственици, които не обитават дом, ферма или
специално определено за тях място. Ето защо, тълкувайки текста на
цитираните разпоредби се стига до извода, че дейността по организиране
улавянето и изолирането на скитащи кучета е вменена като задължение на
кмета на съответната община. Аналогични текстове има и в разпоредбите на
чл.47, ал.3, вр. с чл.50, т.2, вр. с чл.41 от Закона за защита на животните.
С оглед изнесената по- горе фактическа обстановка, съдът приема за
безспорно установено, че процесните малки кученца са изоставени, т.е. са
безстопанствени, тъй като по делото не се установи същите да имат
собственик, като ищцата, до прибирането им от съответните служители на
ответната община, е полагала грижи за тях, като е извършила и разходи за
това. Съгласно разпоредбите на чл. 60, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, който предприеме
управлението на работа, за която знае, че е чужда, без да е натоварен, длъжен
е да се грижи за нея, докато заинтересуваният може да я поеме, като той е
длъжен да се грижи за работата, както ако би бил упълномощен. В случая,
съобразно всички събрани по делото доказателства, съдът стига до извода, че
ищцата в продължение на близо два месеца е полагала грижи за изоставени в
нейния двор безстопанствени кученца, за което съответно е извършила и
разходи. Според текста на разпоредбата на чл.61, ал.1 от ЗЗД, ако работата е
била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес,
заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово
име, да обезщети управителя на работата за личните задължения, които той е
поел, и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от
деня на изразходването им. Ето защо съдът счита, че в случая ангажимент на
ответната община е да възстанови извършените от ищцата разходи по
отглеждането на безстопанствени кучета. По делото се установи, че ищцата е
полагала нужните грижи за животните, надлежно е уведомила Общината за
това, която чрез действията си по снабдяване на животните с храна е признала
задълженията си по закон, поради което ответникът следва да й възстанови
направените разходи.
4
Поради изложеното, заключава, че така предявеният иск е изцяло
основателен и следва да се уважи.
На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди
адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.3
от ЗА. Размерът на възнаграждението при разглеждания казус, съдът определя
на сума от 200.00 лева, отчитайки действителната фактическа и правна
сложност на делото. В случая по делото е представен договор за правна
помощ, сключен между адв. Л.В.А. и ищеца, от който е видно, че е уговорена
безплатна правна защита в настоящото производство на основание чл.38, ал.1,
т.3 от ЗА. Ето защо на адвокат Л.В.А. от ШАК следва да се присъди сума в
размер на 200.00 лева- възнаграждение за процесуално представителство,
определено съразмерно уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят
извършените както в заповедното, така и в исковото производство разноски,
съобразно уважената част от иска, в общ размер на 80.00 лева /25.00 лева – в
заповедното и 55.00 лева- в исковото/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Община - Каспичан, ЕИК/Код по
Булстат: *********, с адрес: ***, представлявана от кмета З.Ц., ДЪЛЖИ на В.
Н. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 95, 18 лева /деветдесет и пет
лева и осемнадесет стотинки/, представляваща извършени от нея разходи
през периода от месец май 2024 г. до месец юли 2024 г. за храна и
обезпаразитяващи средства за отглеждане в гр. Плиска на безстопанствени
кученца, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК- 10.06.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението, присъдени по ч.гр.д. №1625/2024 г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА Община - Каспичан, ЕИК/Код по Булстат: *********, с
адрес: ***, представлявана от кмета З.Ц., да заплати на В. Н. Х., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 80.00 лева /осемдесет лева/,
представляваща направените по делото разноски съразмерно с уважената част
от иска.
ОСЪЖДА Община - Каспичан, ЕИК/Код по Булстат: *********, с
5
адрес: ***, представлявана от кмета З.Ц., да заплати, на основание чл.38, ал.2,
вр. с ал.1, т.3 от ЗА, на адвокат Л.В.А. от ШАК, с рег. №**********, със
служебен адрес: гр. Шумен, пл. „Освобождение“ №7, сумата от 200.00 лева
/двеста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, съразмерно уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Шумен в
двуседмичен срок от уведомяване на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6