Р Е
Ш Е Н
И Е
№223
Добрич,
30.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Добрич, в открито съдебно
заседание на седми юни две хиляди двадесет и първа година, І-ви състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА изслуша докладваното от
председателя административно дело № 543/ 2020 год.
Производството по делото е по
реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на А.П.И. ***
против Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 20
– 0851 - 000434/ 02.10.2020 г. на Началник Сектор към ОДМВР – Добрич, Сектор
“Пътна полиция”, с която на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1 б "б" от ЗДвП - временно
отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят настоява, че
спирането му е било без видимо нарушение, без представяне на проверяващите и
чрез задържането му до идването на патрул на Сектор “Пътна полиция”, без
издаване на заповед за задържане. Счита това за нарушение на правото му на
свободно движение, което е незаконосъобразно. Твърди, че преди идването на
Сектор “Пътна полиция” бил обискиран щателно, както той, така и автомобилът
(изразява се в множествено число). Сочи, че автомобилът на проверяващите не бил
със сигнатура на автомобил на служители на КАТ или Охранителна полиция.
Пояснява, че след пристигането на служител на КАТ му била извършена проверка за
алкохол, като уредът отчел 0 промила алкохол. В издадения му талон за
изследване било зачеркнато, че му е извършена такава проверка и било
подчертано, че е направил отказ за проверка за упойващи вещества.
Проверяващите, които го спрели, напуснали проверката, след като пристигнал друг
екип, който с арогантно поведение и заплахи го осведомил, че ще бъде задържан
за 24 часа или трябва да бъде отведен в КАТ за проверка с техническо средство
Дръг Тест 5000, а той имал информация, че същото е с изтекъл срок на годност и
се използва за контролиране на хора с венерически болести или т.нар.
метадонозависими. Предвид задържането на талона на автомобила принудително
отишъл в КАТ. Иска да му бъде отменено наложеното наказание.
В съдебно заседание оспорващият
редовно призован се представлява от процесуален представител - адв. С.П., САК,
която поддържа жалбата. Представя Писмени бележки, в които излага подробни
съображения за основателността на жалбата и обосновава размер на съдебно –
деловодни разноски, като претендира тяхното присъждане.
Ответникът – Началник Сектор
“Пътна полиция” оспорва жалбата и изпраща преписката по издаване на ЗППАМ, като
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован, не се
явява, не се представлява.
Освен писмените доказателства в
съдебно заседание са разпитани като свидетели Е.И. **** – ст. полицай ВПА в
ОДМВР – Добрич, Я.К.П. – служител в Сектор “Пътна полиция” – Добрич, И. **** И.
***, ***С.Я. – пътувал в автомобила, с който е бил жалбоподателят.
Административен съд - Добрич,
след като взе предвид представените по делото доказателства и доводите на
страните, съобрази следното:
Наложената ПАМ е с оглед целта
на закона за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения,
както и за предотвратяване на вредните последици от тях.
Предмет на настоящото производство е
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20 – 0851 - 000434
от 02.10.2020 г. по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, с която е наложена
на А.П.И. ПАМ "временно отнемане на свидетелство за управление на моторно
превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца“ за това, че на 02.10.2020 г. около 23.00 часа в гр. Добрич
на ул. "Любен Станчев" като водач на МПС - Ауди А4 с рег. № ***, пред
питейно заведение „Марини“ посока ул. „Батовска“ управлява автомобила, като е
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с
фабр. № ARDN 0074, като уредът отчита 0 промила алкохол, след
което поради съмнения, че водачът управлява МПС след употреба на упойващи вещества,
е съпроводен до СПП, където отказва да бъде тестван с техническо средство Дръг
Тест 5000 с инвентарен номер АRHJ 0017
и орален Тест за наркотични вещества и/или техните аналози, поради което му е
наложена процесната ПАМ. Издаден му е талон за изследване с номер 072043 от
03.10.2020 г. Отразено е в ЗППАМ, че водачът не носи свидетелство за управление
на МПС и контролен талон към него.
Видно от представения АУАН №
275587/ 02.10.2020 г. е, че фактическата обстановка, описана в него, е
възпроизведена в оспорената ЗППАМ.
Заповедта е връчена лично на А.И.
на 14.10.2020 г.
Жалбата е подадена директно в
канцеларията на съда с вх. № 2664 на 28.10.2020 г.
По делото е представена цялата
преписка по издаване на оспорения акт, включително и заверени копия от Заповед
№ 81213-1524/ 09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед № 357з
- 815/ 19.04.2017 г. на Директора на ОДМВР - Добрич, с която същият е
оправомощил определени длъжностни лица, в това число в т.1.2 Началник на Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР - Добрич да прилагат с мотивирана заповед
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, 5 буква
"а" и т. 6 от ЗДвП.
Приложно е копие от талон за
изследване № 072043 (л. 6/16) от относно отказа на жалбоподателя да даде проба
с техническо средство, с който се предоставя възможност на същия да даде проба в
СО към МБАЛ - Добрич в часови диапазон от 45 минути от връчването на талона.
Талонът е връчен в 01.00 часа на 03.10.2020 г., което е удостоверено с
подписа на водача. Жалбоподателят не се е възползвал от така предоставената
му възможност.
При така установеното от
фактическа страна и след проверка на оспорвания административен акт съобразно
чл. 168, ал. 1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежна страна с
правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата
се явява неоснователна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол е
Заповед за прилагане на ПАМ, с която на оспорващия е наложена санкция на
основание чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП - временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца.
Съгласно чл. 168 АПК във връзка
с чл. 142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента
на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само
с тези, посочени от оспорващия, като може да обяви нищожността на акта, дори да
липсва искане за това.
Необходимо е да са налице в
тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а
именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, да не противоречи на
материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на
някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е
основание за отмяната му.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.
5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая оспорената
заповед е издадена от компетентния за това орган, видно от посочените по – горе
заповеди за определяне правомощия на длъжностни лица по ЗДвП, които да налагат
принудителни административни мерки.
Заповедта е издадена в писмена
форма, като в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването
ѝ. Спазени са разпоредбите на материалния и процесуален закон.
Като правно основание за
издаване на оспорената Заповед за прилагане на ПАМ е посочена разпоредбата на чл.
171, т. 1 б. "б" от ЗДвП. Текстът на същата регламентира
следното: За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: т.1. временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач: б. който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който
откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване
от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174,
ал. 4 установените стойности са определящи;
По своята правна същност
принудителните административни мерки са актове на държавно управление от категорията
на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на
принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение
на изпълнението им. Редовно съставеният АУАН, като официален свидетелстващ
документ, се ползва с доказателствена сила относно отразените в съдържанието му
правнорелевантни факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ. В
настоящото производство този акт не е оборен с допустими доказателствени
средства от страна на жалбоподателя.
Принудителната административна
мярка се прилага за преустановяване на извършваното и констатирано с АУАН
правонарушение и за предотвратяване на бъдещи нарушения от този вид.
Независимо, че двете производства са самостоятелни и се подчиняват на различен
правен режим, имат общ правопораждащ факт - в случая извършено нарушение на ЗДвП.
Настоящият състав приема, че при издаване на процесната Заповед е спазена
установената от закона форма. В този смисъл ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС сочи,
че е възможно мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг
документ, съставен с оглед издаване на административен акт. В конкретния случай
фактически основания за ЗППАМ се съдържат, както в нея, така и в АУАН, който
изрично е посочен като основание за издаване на обжалвания административен акт.
Същият е съставен за установеното нарушение по чл. 174, ал. 3 пр. 2 от ЗДвП,
предявен и връчен на жалбоподателя. Именно АУАН е поставил и началото на
административното производство по издаване на ЗППАМ.
На лицето, спрямо което е
приложена мярката, е осигурена възможност да се запознае с фактическите
установявания, послужили като основание за издаването на оспорения акт и да
реализира правото си на участие в административното производство. Съдът намира,
че Заповедта за налагане на ПАМ съдържа ясно и недвусмислено описание на
извършеното от А.П.И. нарушение - управление на МПС, при което отказва да даде
проба за установяване употреба на наркотични вещества и техни аналози, което
правилно е подведено под приложимата правна норма на чл. 171, т. 1, б.
"б" от ЗДвП.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон. Приложимата хипотеза, посочена в
административния акт, е правилно посочена. Съгласно тази разпоредба от ЗДвП,
се налага като принудителна административна мярка "прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до една година "временното
отнемане на СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско
изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго
упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство
или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като в случая административният
орган е приел за осъществена хипотезата при отказ за установяване наличие на
наркотични вещества и техни аналози.
Нарушението на водача е
констатирано със съставен акт за установяване на административно нарушение,
като съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН има обвързваща
доказателствена сила до доказване на противното.
В този смисъл по настоящото дело
не е оборено изпълнението от обективна и субективна страна на състава на
нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, описан в АУАН. Поради тази
причина следва да се приеме, че ответникът не е нарушил материалния закон.
Не е необходимо да се излагат
мотиви относно целите на процесната принудителна административна мярка, тъй
като въпросните цели са закрепени изрично в разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП.
За тяхното постигане административният орган действа в условията на обвързана
компетентност, като при констатиране на нарушение няма друг изход освен да
издаде ЗППАМ.
С оглед изложеното съдът приема
за безспорно установено, че жалбоподателят е управлявал МПС и е отказал да му
бъде извършена проба за наркотични и упойващи вещества с техническо средство
или кръвна такава. Достатъчно е да е налице само единият отказ, за да
бъде наложена съответната ПАМ, като в този смисъл съдебната практика е
еднопосочна.
Принудителните административни
мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171,
т. 1, б. "б" от ЗДвП, са форма на държавна принуда - репресивни
мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения. Тяхната цел
е да предотвратят извършването на административно правонарушение или да
предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено
правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо административно
нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него. В този
смисъл принудителната административна мярка налага неблагоприятни последици на
адресата с цел постигане на правно определен и обществено оправдан резултат.
Прилагането на ПАМ в случая е
фактически обосновано и доказано от гледна точка наличието на
материалноправната предпоставка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП.
ПАМ се обуславя от необходимостта чрез ограничението да бъде постигната
предвидената в закона цел, като чрез временното отнемане на СУМПС се ограничава
възможността на дееца да управлява МПС и по този начин се защитават обществените
отношения, свързани с ценността на живота, застрашени от водачи, които
управляват МПС след употреба на алкохол или наркотични вещества.
Жалбата не съдържа абсолютно
никакви оспорвания спрямо конкретната заповед, предмет на настоящото
производство. Изложените такива в допълнителната молба, след намесата вече на
процесуален представител, се явяват защитни хипотези, но касаят по – скоро оплакване
за поведението на полицейските служители, за което, ако е било налице такова
поведение, то защитата срещу него е по друг ред.
Жалбоподателят не е оспорил по
никакъв начин визираното в АУАН нарушение относно отказа да бъде изследван за
наркотици или други упойващи вещества. Не е оспорил и фактическата обстановка,
съгласно която е будел съмнение за управление след употреба на упойващи
вещества, което е обусловило необходимостта да бъдат взети мерки за
изследването му. В съдебно заседание разпитаният св. Я.К. потвърждава описаното
в АУАН. Останалите разпитани свидетели подкрепят доказателствата, представени
от административния орган. Воденият от жалбоподател св. Я. не опровергава
констатациите на длъжностните лица. Той сочи: „…Други полицаи дойдоха и те
казаха, че ще му бъде направен тест за наркотици. И А. нищо не каза, просто се
съгласи, че ще отиде там…Полицаите направиха рутинна проверка…“
Изложеният довод за причината за
отказа, че бил с изтекъл срок тестът, е голословен и макар и да се явява
защитна теза, не обосновава неизпълнението на задължение, което водачът има по
закон. Същевременно не се подкрепя от никакви
доказателства. Неоснователно
е изложеното от процесуалния представител в Писмените му бележки, че
жалбоподателят се бил съгласил да му бъде извършен тест за упойващи вещества,
позовавайки се на показанията на св. И.. Последният сочи: „…Първо го
предупредихме, че ще отидем до сектор КАТ, където да му бъде извършена проба за
наркотични вещества, съответно жалбоподателят се съгласи и на място вече в
сектор КАТ отказа да му бъде извършена такава.“ В насока първоначално съгласие
са и показанията на св. Я.. Но св. И. и св. П. категорично установяват, че в
Сектор „Пътна полиция“ водачът е отказал да му бъде извършен тест. В жалбата си
и самият водач признава това. Този факт е отразен и в талона за изследване.
Вярно е, че в бланката на талона за изследване, в който в противовес на
твърдението на адв. П., е налице подпис на провереното лице (л. 6), изборът за
медицинско и химическо изследване е под изречението за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта, но самата бланка не съдържа вариант за
упойващи вещества. Същевременно под предписанието да се яви в Спешно отделение
(СО) изрично е цитирана в бланката нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, която
съдържа указание и за последиците от неизпълнението му за изследване за
наркотични вещества или техни аналози. Талонът, надлежно връчен на водача,
установява предоставената му възможност да си направи медицинско изследване,
което по естеството си е много по - прецизно и точно, но той не се е възползвал
от тази възможност. Ако беше добросъвестен водач, щеше да се яви в указаното
време и място, да си извърши изследване и да опровергае презумпцията на отказа,
послужил за прилагане на ПАМ.
Неоснователно е и позоваването
на процесуалния представител на водача на липсата на протокол по чл. 5, ал. 2
от Наредба № 1 от 2017 г., който следва да се издаде включително и при отказ за
изпробване за употреба на наркотични вещества. Няма как да има такъв протокол,
след като лицето не се е явило за изследване.
При така изложеното настоящият състав намира, че оспорената заповед е
правилна и законосъобразна, а подадената против нея жалба е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на съдебни
разноски в настоящото производство се явява неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд –
Добрич, Първи състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването
по жалба на А.П.И. *** против Заповед за прилагане на Принудителна
административна мярка № 20 – 0851 - 000434/ 02.10.2020 г. на Началник Сектор
към ОДМВР – Добрич, Сектор “Пътна полиция”, с която на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1 б "б" от ЗДвП -
временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението е окончателно не подлежи на обжалване на осн. чл. 172, ал. 5,
изр. 2 от Закона за движение по пътищата.
СЪДИЯ: