№ 237
гр. Видин, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря Полина Ст. Въткова
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20231320200438 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от В. И. Г.,
ЕГН: ********** от гр. Видин, с адрес: гр. Видин, ж- к „Крум Бъчваров“ бл.
21, вх. „Г“, ет. 8, ап. 83 против Наказателно постановление № 23 – 0953 –
000195/ 09.03.2023 г. на Началник група в ОДМВР Видин, Сектор „Пътна
полиция“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания
както следва: на основание чл. 174,ал. 3, пр. 1 ЗДвП „глоба“в размер на 2000
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за извършено
нарушение по чл. 174,ал. 3 ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 2 от
ЗДвП „глоба“ в размер на 10 лв. за извършено нарушение по чл. 100,а л. 1, т. 1
от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз - 2539 от 17.12.2012 на МВР на
водача се отнемат общо 12 контролни точки.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява в
зала, представлява се от процесуален представител. По същество моли съда
да отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Поддържа, че вмененото нарушение не е доказано безспорно. Релевират се
съображения относно наличието на белодробно заболяване, което е станало
причина за неуспешния тест с техническо средство.
Представител на ответната страна се явява в съдебно заседание. По
същество моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление
като правилно и законосъобразно.
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 21.02.2023г. в гр. Видин, на ул. „Хан Аспарух“ с посока на движение
от кръстовище с ул. „Цар Симеон Велики“ към кръстовище с ул. „Христо
Ботев“ жалбоподателят управлявал личния си лек автомобил марка
1
„Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. Номер ВН 4379 АМ. След многократни
опити да бъде извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер
7510 за употреба на алкохол, водачът отказал да бъде тестван, респективно
същият издишвал недостатъчно количество въздух в апарата. На
жалбоподателят е бил издаден талон за медицинско изследване № 136116 от
21.02.23 г. В него е посочено, че Г. отказва да му бъде извършена проверка с
техническо средство. В талона е отбелязано, че жалбоподателят избира да
бъде изследван за установяване концентрацията на алкохол в кръвта чрез
медицинско и химическо изследване, за което се е подписал. Посочено е, че
до 45 минути от връчването на талона трябва да се яви в МБАЛ „Света
Петка“ - ЦСМП. Г. е удостоверил с подписа си, че е получил екземпляр от
талона в 03: 40 часа на 21.03.2023г. Същият не се е явил в Спешното
отделение и не е дал кръвна проба. Водачът не носил контролен талон към
СУМПС. Съставен бил АУАН серия GA №853547 от 21.02.2023 г.за
нарушения по чл. 174, ал. 3, пр. 1 и чл. 100,ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил
предявен на водача, който го подписал с възражения и получил препис от
него.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с
констатираните нарушения.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства -
административнонаказателната преписка, надлежно приобщена към
доказателствения материал по делото, включително АУАН, ЗППАМ № 23 –
0953 – 000032/21.02.2023г, ЗППАМ № 23 – 0953 –
000033/21.02.2023г.,докладна записка с рег.номер 953р – 1214/21.02.2023г.,
докладна записка с рег. Номер 953р – 1127/21.02.2023г., талон за изследване
№ 136116 и справка за нарушител/водач, гласни доказателства – разпита на
актосъставителя А. Ц.. Показанията на актосъставителя следва да бъдат
кредитирани като последователни и логични, като липсват основания за
съмнение в тяхната достоверност. Същият не се е намирал в някакви особени
отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което
за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на показания
му.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
нарушенията, визирани в ЗДвП, за които е санкциониран по административен
ред.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК,
намира от правна страна следното:
2
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна – физическо лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
Началник Група към ОДМВР Видин, Сектор „Пътна полиция“, оправомощен
със Заповед № 8121з -1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра
на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях
длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. С оглед на това съдът
счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани
правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните
работи лице.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона
писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете
по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната
процедура по съставянето и връчването им, като съдържат всички изискуеми
съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в това
число описание на нарушението - дата и място, обстоятелствата, при които е
извършено същото и правната му квалификация. АУАН е съставен в
присъствие на нарушителя и му е връчен и подписан от него.
По т. 1 от процесното НП, жалбоподателят Г. е наказан за
административно нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, гласящ, че
„водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или
упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване
на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 2 години и глоба в размер на
2000. 00 лева“. Настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че
нарушение по чл. 174, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП се осъществява всякога, когато
лице, имащ качеството на водач на МПС, откаже по един от изброените в тази
норма начин да се подложи на проверка за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества. Изразът "и/или" означава, че водачът е
длъжен да съдейства, когато компетентният орган поиска да го изпробва,
както само употреба на алкохол, така и само за употреба на наркотици, а така
също и употреба на двете.
В случая Г. е наказан с настоящото НП по чл. 174, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, а
именно поради отказа да се подложи на проверка за употреба на алкохол с
техническо средство, с доказателствен анализатор или с медицинско
изследване и вземане биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му.
Не се спори по делото, че преди извършването на проверка
3
жалбоподателят е имал качеството на водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР н
ЗДвП. Едва ли е нужно подробно да се разяснява, че когато един водач откаже
да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, но в същото
време се подложи на изследване с доказателствен анализатор или на
медицинско изследване и даде кръвна проба, то не е налице отказ по смисъла
на чл. 174, ал. от ЗДвП. Такъв не е налице и в обратната хипотеза, т. е. ако се
подложи на проверка с техническо средство, а след това откаже анализатор,
както и медицинско изследване. Административното нарушение ще е налице
само ако откаже съдействие за установяването употребата на алкохол и по
всички алтернативно предписани в закона начини, както е станало и в
настоящи случай. По делото се установи, че при проверката Г. е
манифестирал в достатъчно ясна степен отказа си да бъде изпробван с
техническо средство алкотест дрегер, с доказателствен анализатор
посредством вдишването на недостатъчно количество въздух в апарата за
изследване след многократни и продължителни обяснения от страна на
полицейските служители, както и да се подложи на медицинско изследване,
респ. да даде кръвна проба, като тези обстоятелства били надлежно отразени
в изготвения от актосъставителя талон изследване № 136116/21.02.2023г.
Поради изложените съображения съдът намира за неоснователно
възражението на защитата за недоказаност на извършеното нарушение.
При индивидуализацията на административните наказания „глоба“ и
„лишаване от правоуправление“, АНО е съобразил изискванията на чл. 27 от
ЗАНН. Определянето на размера на наказанието „глоба“ и „лишаване от
правоуправление“ по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е съответно на абсолютно
установените от закона размер от 2000 лева и 24 месеца, при което е
безпредметно да се коментира възможността за намаляването им.
По т. 2 от издаденото наказателно постановление съдът намира, че
нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин. При проверка на
атакуваното НП в тази част, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението,
датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при които е
извършено. Посочена е и законовата разпоредба, която е нарушена. Отразени
са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.Съдът намира,
че от доказателствата по делото,както и от направените признания на
жалбоподателя относно фактите в тази част на описаното нарушение, е
безспорно установено, че на датата, посочена в АУАН и НП, жалбоподателят
е управлявал МПС, респективно е имал е качеството на водач на МПС по см.
на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП. Следователно същият е имал задължението да
носи в себе си контролния талон към СУМПС, което му вменява разпоредбата
на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В хода на извършената му проверка обаче,
същият не е представил този документ на проверяващите органи, респективно
не го е носил в себе си, тъй като ако бе така би следвало да го представи.
Поради изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление и в тази част следва да бъде потвърдено.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
4
ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай,
не указват маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Касае се за важни
задължения на водачите на МПС. За да е налице "маловажен случай" на
административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха основателни
доводи и не се ангажираха доказателства, които да сочат по-ниска степен на
обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените
случаи.
По отношение на контролните точки, съгласно НАРЕДБА № Iз-2539 на
МВР за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение, действаща към настоящият момент, в
чл. 6, ал. 1, т. 3 от същата, за отказ на водач, който управлява МПС, трамвай
или самоходна машина, да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или
неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията
на алкохол в кръвта му се предвижда отнемане на 12 к. т. Отнемането на
контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила НП. Според чл. 3,
ал. 2 при налагане на наказания за нарушенията, посочени в Наредбата /чл. 6/
в НП се отбелязва броят на отнетите контролни точки. Следователно
отнемането на контролните точки настъпва по силата на закона т. е екс леге и
същото има контролно - отчетен характер. Съгласно практиката на ВАС
отнемането на контролните точки няма санкционен характер - същото не
представлява нито административно наказание, нито принудителна
административна мярка, а само последица от извършеното нарушение, която
настъпва по силата на закона. В този смисъл отбелязването в НП на
контролните точки, които се отнемат има удостоверителна функция.
Доколкото обаче е възможно да е налице неточно отбелязване на същите от
страна на наказващия орган, а това отбелязване е част от НП, то в тази част -
относно броя на отнетите контролни точки, НП подлежи на обжалване
съобразно чл. 189, ал. 6 от ЗАНН, като съдът следва да извърши проверка
доколко направеното от наказващия орган отбелязване е в съответствие с
Наредбата. В случая наказващият орган правилно е отбелязал броя на
контролните точки, които следва да бъдат отнети след влизане в сила на
наказателното постановление за вмененото на жалбоподателя нарушение. И
тъй като отнемането на контролните точки е последица от влязлото в сила
наказателно постановление, то по отношение на отразяването им не важат
изискванията на ЗАНН- чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. С оглед на това съдът намира,
че и в тази част НП се явява правилно.
Воден от горното и на основание чл.63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от
5
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23 – 0953 – 000195/ 09.03.2023 г. на Началник
група в ОДМВР Видин, Сектор „Пътна полиция“, с което на В. И. Г., ЕГН:
********** от гр. Видин, с адрес: гр. Видин, ж- к „Крум Бъчваров“ бл. 21, вх.
„Г“, ет. 8, ап. 83 са наложени административни наказания както следва: на
основание чл. 174,ал. 3, пр. 1 ЗДвП „глоба“в размер на 2000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл.
174,ал. 3 ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП „глоба“ в размер
на 10 лв. за извършено нарушение по чл. 100,а л. 1, т. 1 от ЗДвП, като на
основание Наредба № Iз - 2539 от 17.12.2012 на МВР на водача се отнемат
общо 12 контролни точки.
ОСЪЖДА В. И. Г., ЕГН: ********** от гр. Видин, с адрес: гр. Видин,
ж- к „Крум Бъчваров“ бл. 21, вх. „Г“, ет. 8, ап. 83 да заплати на Областна
дирекция на МВР Видин сумата от 100 лв., представляваща направени по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК в 14
дневен срок от съобщението му пред Административен съд гр. Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
6