РЕШЕНИЕ
№ 722
гр. Сливен, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20212230102714 по описа за 2021 година
Предмет на разглеждане е предявен иск с правно основание чл.422 ГПК,
вр.128 КТ за заплащане на трудово възнаграждение и допълнително трудово
възнаграждение.
Ищецът твърди, че на 12.05.2016г. сключил трудов договор с ответното
болнично заведение, за длъжността „лекар ушно-носно-гърлени болести“ в
отделение УНГ. Сочи, че било уговорено 8 часово работно време за ищеца, с
основно трудово възнаграждение в размер на 884 лв. ,0.6 % клас прослужено
време след третата година трудов стаж, като лекар в болницата и 8% от
прихода на отделението в което ищеца работи за съответния месец.
Твърди, че през м. януари 2020г. получил редовно уговореното трудово
възнаграждение за м. декември 2019г., формирано от основната му заплата и
начислявана заработка от 8 % приходи на отделението УНГ. Следващия
месец - февруари 2020г. му била заплатена само основната заплата за
м.януари, без заработката от 8 % от приходите на отделението. Приходите за
отделението за този период били 30 794.00лв, но уговореното на база тези
приходи не било заплатено на ищеца. Така за процесния период от
01.02.2020г. до 01. 02.2021 г.вкл., на ищеца не му била заплащана от
ответното дружество сума в размер на 8 % приходи от отделението УНГ.
Сочи, че за някои месеци сумата била плащана частично, а за други изобщо
не била заплащана.
1
Твърди още, че на 06.04.2020г. между НЗОК, Българския лекарски съюз и
Българския зъболекарски съюз били подписани договори за изменение и
допълнение на Националния рамков договор уреждащ медицинските и
дентални дейности за 2020г.-2022 г. Със съдействието на държавата и с тези
подписани договори било осигурено финансирането на дейностите,
извършвани в условия на пандемия от Ковид-19. Приета била методика за
определяне на сумите заплащани от НЗОК на изпълнителите на медицинска
помощ за работа при неблагоприятни условия във връзка с обявената
епидемична обстановка. Всеки изпълнител на болнична медицинска помощ,
както и ответника получавал сума на база 85% от средномесечния размер на
отчетената и планирана дейност през 2020г. Размерът на сумите изплащани на
изпълнителите на медицинска помощ в условия на пандемия се определяли от
НЗОК ежемесечно, за всеки изпълнител на мед.помощ сключил договор с
НЗОК ,по реда на НРД за медицински дейности 2020г.-2022г. По този начин
държавата подпомогнала финансово ответното дружество- болница в размер
на 85 % от средномесечния размер на отчетената и планирана дейност през
цялата 2020г.Тази финансова помощ от 85 % се изплащала и в полза на
отделението УНГ, в което работил ищеца. Освен помощта от държавата, чрез
изменения Национален рамков договор за 2020г.-2022г. в отделението УНГ
постъпвали за процесния период и приходи по клинични пътеки и
амбулаторни процедури /приходи самостоятелно заработени от отделението,
извън държавната помощ/. Въпреки приходите, получени от отделение УНГ
по клинични пътеки и амбулаторни процедури, както и приходите получени
от НЗОК на основание финансовата подкрепа на държавата, на ищеца не
било изплащано следващото му се трудово възнаграждение от 8 % от
приходите на отделението УНГ, уговорено в трудовия му договор.
Твърди, че неплатените суми с приспаднати дължими данъци и
осигуровки за процесния период 01.02.2020г. до 01.02.2021г. и дължими на
ищеца, като трудово възнаграждение сформирано от основна заплата, клас и
от 8 % от приход на отделението са както следва: за м.януари 2020г. 854 лева
, за месец февруари 2020г.- 97 лева , за месец март 2020г.- 625 лв.,за месец
април 2020г.- 854 лв. ,за месец май 2020г.- 1299 лв., за м.юни 2020г.-693 лв.,
за м.юли 2020г. -629 лв., за м.август 2020г.- 791 лв., за м.септември 2020г. -
788 лв. ,за м.октомври 2020г.- 616 лв., за м.ноември 2020г.- 616 лв., за м.
декември 2020г.- 449 лв., за месец януари 2021г.- 745 лв. – общо сума в
размер на 9 056 лв.
Ищецът твърди още, че не му била заплатена сума в размер на 600 лв. за
м.януари 2021г. допълнително трудово възнаграждение на основание чл.5,
ал.1, т.1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2021г. Освен това следвало да му
се заплати и сума от 2000 лв. за м.декември 2020г. и януари 2021г. /по 1000
лв. на месец/ - допълнително трудово възнаграждение, като част от персонал,
зает пряко с дейност по наблюдение, диагностика и лечение на пациенти с
доказан или със съмнение за Ковид 19. През 2020г. тези средства били
заплащани от НЗОК, чрез европейско финансиране, а през 2021г. били
осигурени от държавния бюджет, чрез трансфер към НЗОК.
Така общото незаплатено трудово възнаграждение на ищеца от ответното
2
дружество било в размер на 11 656 лв. Сочи, че трудовия договор бил
прекратен на 05.03.2021г. без да му са заплатени претендираните трудови
възнаграждения, поради което ищецът депозирал пред съда заявление по реда
на чл.410 ГПК, съответно образувано ч.гр.д. № 1731/2021г. и издадена
заповед за изпълнение, срещу която ответникът възразил в срок.
Иска се от съда признаване за установено, че ответника дължи на ищеца
за периода 01.02.2020г. - 01.02.2021г. неплатени нето трудови
възнаграждения /с приспаднати данъци и осигуровки/ в размер на 11 656 лв.,
от които 9 056 лв., представляващи незаплатено нето трудово възнаграждение
по трудов договор формирано от основна заплата ,клас и от месечна
заработка от 8% приходи от отделението УНГ за процесния период, 600лв.-
неизплатено допълнително трудово възнаграждение за месец януари на
2021г., за работа в извънредна епидемиологична обстановка, като медицински
персонал по чл.5 ал.1 т.1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2021г. и 2000 лв.
представляваща неплатено допълнително трудово възнаграждение за
месеците декември 2020г. и януари на 2021 г., за обслужване на пациенти със
съмнение или доказан Ковид- 19, осигурени по мярка на Министерство на
труда и социалната политика за 2020г., а за 2021г. осигурени от бюджета на
държавата средства и трансферирани към НЗОК ,предвидени за плащане на
медицинския персонал работещ на първа линия с пациенти със съмнение за
Ковид-19. Върху общата сума се претендира и законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
14.05.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната по иска страна е депозиран.
С него се оспорва претенцията до пълния размер.
Твърди се, че били изплатени на ищеца всички основни и допълнителни
трудови възнаграждения с изключение на сумата от 2 227,45 лв. Сочи че по
трудов договор основната заплата била част от получената сума, т.е.
получаваните от ищеца 8% от приходите на отделението включвали и
основното месечно трудово възнаграждение в размер на 884 лв., т.е.
основната заплата била част от крайната получена месечна сума,
представляваща процент от приходите на отделението. Оборотът на
отделение УНГ се формирал от действително изработен оборот и
допълнително разпределен оборот от управителя на лечебното заведение.
Ответникът установил, че единствено за месец февруари и март 2020г. било
изплатено по-ниско възнаграждение на ищеца с разлика от 2 227,45 лв. обща
сума, която сума стояла на каса в лечебното заведение и ищеца можел да я
получи по всяко време.Така изложено налагало извод, че поради неправилно
тълкуване на разпоредбите на трудовия договор от ищеца, в частта касаеща
3
формирането на трудовото му възнаграждение, исковата претенция в тази
част над сумата 2 227,45 лв. се явявала неоснователна и следвало да бъде
отхвърлена.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на допълнителни
трудови възнаграждения за обслужване на пациенти със съмнение или
доказан Ковид-19 се твърди, че отделение УНГ не е работило никога с
пациенти с Ковид 19, с изключение на месеците ноември и декември 2020г.,
когато това отделение било трансформирано в Ковид отделение, но
персоналът на УНГ не бил включен в състава на персонала на Ковид
отделението. Иска се от съда отхвърляне на претенциите за заплащане на
възнаграждения, свързани с работа с пациенти с Ковид 19.
Съдът като съобрази доводите на страните и след анализ и преценка на
събраните по делото писмени доказателства и писмени доказателствени
средства прие за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и се установява в процеса, че за исковия период
от време ищецът бил в трудово правни отношения с ответното дружество, въз
основа на трудов договор № 31/12.05.2016г., като изпълнявал длъжност „
лекар, ушно-носно-гърлени болести“ в отделение УНГ. Уговореното работно
време било 8 часа, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на
884 лв. и 0,6% клас прослужено време след третата година трудов стаж, като
лекар УНГ и 8% от прихода на отделението за съответния месец, като
основната заплата е част от получената сума, с периодичност на изплащане
веднъж месечно. Трудовото правоотношение било прекратено със Заповед №
39/05.03.2021г., считано от същата дата по молба на ищеца и изработено 30
дневно предизвестие.
Установява се от поименна декларация /л.62 от делото/ за 2021г., че
ищеца не е сред лекарите, имащи право да получат допълнително
възнаграждение за работа при неблагоприятни условия по повод обявена
епидемична обстановка. Същото е видно от поименна декларация за периода
01.02.2021г.-28.02.2021г.
От справки-декларации на медицинския персонал, вкл. и лекари,
работещи на основен трудов договор в ответната болница е видно, че за
м.януари и февруари 2021г. е начислена на ищеца брутна стойност по чл.5 от
ЗБНЗОК 2021г. в размер на 600 лв.
4
По делото са събрани като писмени доказателства също така и справки
за дейност по клинични пътеки в отделение УНГ за исковия период, фишове
за начислено и получено трудово възнаграждение от ищеца, служебна
бележка за осигурителен доход на ищеца, справка за начисленията по пера на
трудовото възнаграждение на ищеца за периода м.01.2020г.-м.02.2021г.,
фактури и справка, досежно преведените парични средства за период
01.02.2020г.- 28.02.2021г. на ответното болнично заведение, във връзка с
Методика за определяне размера на сумите, заплащани от НЗОК на
изпълнител на медицинска помощ за работа при неблагоприятни условия по
повод обявена епидемична обстановка и обобщени справки декларации за
медицинския персонал, работещ на трудов договор с изпълнител на БМП-
ответника за м.януари и февруари 2021г. Тези документи съдът не следва да
обсъжда поотделно, тъй като са анализирани детайлно от вещото лице,
изготвило съдебно-икономическата експертиза по делото.
На 14.05.2021г. ищецът депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК
срещу ответното лечебно заведение с искане за издаване на заповед за
изпълнение. Било образувано чгд № 1731/2021г. по описа на СлРС и издадена
заповед за изпълнение № 449/17.05.2021г. за сума в размер на 11656 лв.-
незаплатени трудови възнаграждения, от която 9056 лв.-неплатена чиста сума
за получаване на месечна заработка от 8% от приходи на отделение УНГ за
периода м. 02.2020г. до м.02.2021г., 600 лв. – незаплатени трудови
възнаграждения за работа в извънредна епидемиологична обстановка, като
медицински персонал по чл.5, ал.1, т.1 ЗБНЗОК за м. 02.2021г. и 2000 лв.,
незаплатено възнаграждение за м.01 и 02.2021г. за обслужване на пациенти
със съмнение за Ковид 19 по мярката МТСП за 2020г. и 2021г., ведно със
законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението
14.05.2021г. до окончателното изплащане. Присъдени са и разноски в размер
на 620 лв., адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок ответникът депозирал възражение, което
породило правния интерес от водене на настоящото производство.
В хода на процеса е допусната, респ.назначена и изслушана съдебно-
икономическа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че
съгласно Заповед № 15-1/01.04.2020г. на управителя на ответното лечебно
заведение за изменение на вътрешни правила за организация на работната
5
заплата за 2020г. във връзка с Методика за определяне на размера на сумите,
заплащани от НЗОК на изпълнители на медицинска помощ по повод обявена
епидемична обстановка, сумите до 85% от средномесечната стойност на
дейностите за 2020г. се разпределяли от управителя на лечебното заведение,
като допълнителни средства към оборотите на всички отделения в зависимост
от приноса им в триажната структура и в отделенията за диагностика и
лечение на пациенти с Ковид - 19. Вещото лице изготвило експертизата на
база справка за действително отработения оборот и допълнително
разпределения оборот на отделение УНГ за периода м.01 2020г. до
м.02.2021г. Приходите на отделение УНГ , както и изчислението на 8% от
общите приходи за процесния период са посочени от експерта в Таблица № 1.
Определеното допълнително възнаграждение за заработка, което следвало да
бъде начислено на ищеца е представено в таблица № 2. Разликите в
начисленията са показани в таблица № 3, а от анализа им вещото лице
установило следното:
За м.февруари 2020г. в полза на ищеца не била начислена полагащата
му се заработка, а за м.март 2020г. не била начислена в пълен размер.
Разликите в останалите месеци се дължали на това, че при изчисляване на
допълнителното възнаграждение за заработка работодателят не приспаднал
основната заплата, както било уговорено в трудовия договор, а били
приспаднати други елементи от БТВ, като това за прослужено време, за
платен отпуск и допълнителни възнаграждения по чл.5, ал.1 от ЗБНЗОК за
2021г. Отрицателните разлики през м.август и октомври 2020г. се получили,
защото въпреки неотработени дни, заради ползван от ищеца платен годишен
отпуск, през тези месеци работодателят начислил допълнително
възнаграждение за заработка, като за напълно отработен месец.
Според вещото лице сумата от 1000 лв., предназначена за персонала,
работещ на първа линия в борба срещу Ковид - 19 за календарната 2000г. е
заплащана на лечебните заведения от МЗ. Заявените от лечебното заведение
суми за месеците януари и февруари 2021г. са изплатени от здравната каса
към ответното дружество, но в подадените към документите за плащане
поименни декларации за лицата имащи право да получават това
допълнително възнаграждение за посочените месеци не фигурира името на
ищеца. Ищецът не е определян като част от персонала, който работи с
пациенти с доказано заболяване Ковид - 19, за него не са получавани
6
допълнителни средства, и затова не е следвало да му се начисляват и не е
получавал допълнително възнаграждение от 1000 лв., освен за месеците
ноември и декември 2020г., каквото допълнително възнаграждение е
начислено и фигурира в персоналните разчетно-платежни ведомости на
ищеца като начисление „Допъл. възнагр. COVID“ в размер на 1288,69 лв.
бруто (1000 лв. след удържане на личните осигурителни вноски и данък по
ЗДДФЛ).
Вещото лице посочило, че според чл.5, ал. 1 от Закона за бюджета на
НЗОК за 2021 г., за срока на обявена извънредна епидемична обстановка
поради епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1 от
Закона за здравето чрез трансфер от централния бюджет по бюджета на НЗОК
се осигуряват средства на изпълнителите на болнична медицинска помощ за
изплащане на допълнителни трудови възнаграждения на лекари - в размер на
600 лв. за всеки месец. Такива средства са заявени и изплатени от касата на
болничното заведение за месеците януари и февруари 2021, включително по
600 лв. за всеки от двата месеца и за ищеца, видно от подадените от
ответното дружество при заявяване на сумите за изплащане поименна
справка декларация на медицинския персонал - лекари, работещи на основен
трудов договор с болницата като изпълнител на болнична медицинска помощ.
От анализа на персоналните ведомости на ищеца за месеците януари и
февруари 2021 ставало ясно, че средствата по чл. 5, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2021г.
са начислени като допълнително възнаграждение, съответно 485,88лв. за м.
01.2021 г. и 504,11 лв. за м.02.2021г., като начисленията били в този размер,
тъй като от сумата от 600 лв. били приспаднати дължимите осигурителни
вноски за сметка на работодателя. Основанието за начисляване на сумата в
посочените размери било регламентирано в т. II. 2. на Правила за условията и
реда за заплащане на средства на изпълнителите на болнична медицинска
помощ на допълнителни трудови възнаграждения на медицинския персонал
за срока на обявена извънредна епидемична обстановка поради епидемично
разпространение на заразна болест по чл. 61, ал.1 от Закона за здравето,
приети с решение № РД-НС- 04-2/12.01.2021 г., според които
„допълнителните възнаграждения, определени в раздел I, т. 1, т. 2 и т. 3 са
брутни (в това число осигуровки работодател и работник, и дължими
данъци)“. В Таблица № 4 експерта посочил действително начисленото БТВ в
полза на ищеца и изплатеното нетно възнаграждение. Така общият размер на
неначислените брутни възнаграждения, в резултат на разлика между
полагащите се на ищеца според уговореното в трудовия договор и
действително начислените суми е 2838,60 лв., а неполучените нетни
възнаграждения възлизали на 2197,55 лв.
Установява се от заключението, че от ответното дружество на ищеца
било заплащано допълнително трудово възнаграждение по Закона за бюджета
на НЗОК за 2021г. в размер на 600 лв. Възнаграждението е начислявано и
заплащано за месеците, за които е било получено от РЗОК и дължимо на
ищеца, а именно за месеците януари и февруари 2021г.
През процесния период сума от 1288,69 лв. (1000 лв. нето),
предназначени за персонала работещ с пациенти с установено и доказано
заболяване Ковид - 19, на основание Методика за определяне на сумите на
7
изпълнители на медицинска помощ и на МДД за работа при неблагоприятни
условия по повод обявена епидемична обстановка, е получавана от ответното
дружество за ищеца единствено за месеците ноември и декември 2020г., след
като същия бил определен от управителя на лечебното заведение, като част от
персонала имащ право да получи такова допълнително възнаграждение.
Сумите били начислени за съответния месец и получени от ищеца.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от
събраните по делото писмени доказателства и писмено доказателствено
средство, в частност съдебно икономическа експертиза, които съдът
кредитира изцяло като непротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени
от страните.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, изготвило
назначената съдебно икономическа експертиза, тъй като е пълно, ясно и
обосновано, изготвено от експерт, разполагащ със специални знания и опит в
съответната област.
Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422,
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.128 КТ е допустим - предявен е от правен субект-
заявител, разполагащ с правен интерес от установяване със сила на пресъдено
нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на
длъжника.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет
установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на
сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По
този иск ищецът следва да установи съществуването на вземането си спрямо
ответника - длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже наличие
на фактите, породили неговото вземане.
В конкретния случай, предмет на предявените искове са вземания,
произтичащи от сключен между страните трудов договор.
В процеса се доказа съществуващо трудово правоотношение между
страните, както и правото на ищеца, произтичащо от трудовия договор да
получи за исковия период 8% приходи от отделението УНГ за процесния
период като допълнително възнаграждение.
Спорен по делото въпрос е как следва да се разпределят средствата,
заплащани от НЗОК по мярката до 85% от отчетените и планирани дейности
на изпълнителите на болнична и извънболнична помощ. Тази помощ е
предвидена по повод на обявена епидемиологична обстановка в страната, във
8
връзка с Ковид 19 и съобразно методиката се отпуска на изпълнители на
медицинска помощ за работа при неблагоприятни условия, породени от
епидемията. Средствата се отпускат на болничното заведение, тъй като то е
изпълнител на медицинска помощ, а разпределянето на средствата по
отделните съставни и несамостоятелни единици, каквито са отделенията, вкл.
и УНГ е резултат на управленско решение на принципала на съответното
болнично заведение. В настоящия казус този въпрос е решен със заповед на
управителя, с която са били изменени / по повод епидемията/ вътрешни
правила за формиране на работната заплата и разпределението на
допълнителните средства е извършено резонно на база оборотите на всички
отделения, съобразно приноса им към отделенията за диагностика и лечение
на пациенти с Ковид – 19, тъй като допълнителните средства са отпускани от
държавата, именно за подпомагане на дейностите на болничните заведения по
повод обявената епидемия.
От заключението на вещото лице / Таблица № 4/ се установи, че на
ищеца не е заплатено и било дължимо нетно трудово възнаграждение в
размер на 2 197,55 лв. за периода м.януари 2020г.- м. февруари 2021г., вкл. От
тази сума обаче следва да се извади сумата за м.януари 2020г. в размер на
4,60 лв. и сумата за м.февруари 2021г. в размер на 85,44 лв., тъй като тези два
месеца не са включени в исковия период, заявен от ищеца. Заявеният исков
период е 01.02.2020г. /т.е. без м.януари 2020г./ до 01.02.2021г. /т.е. без месец
февруари 2021г./. С други думи дължимото на ищеца и незаплатено от
ответното дружество трудово нетно възнаграждение за исковия период от
време 01.02.2020г. - 01.02.2021г. е в размер на 2 107,51 лв. Следователно
исковата претенция, касателно нетно трудово възнаграждение, формирано от
основна заплата, клас и месечна заработка от 8% приходи от отделението
УНГ е основателна и доказана до размера на 2 107,51 лв. и бива отхвърлена
над този размер до пълния предявен размер от 9 056 лв.
Доказа се в процеса, че ищецът не е бил сред медицинския персонал
работещ с пациенти с Ковид 19 през м.януари 2021г., поради което не му се
дължи сума в размер на 1000 лв. за този месец, а за другия претендиран месец
декември 2020г. е бил сред този персонал, но дължимата му за това сума била
начислена и изплатена от ответника. Ето защо тази претенция бива
отхвърлена, като неоснователна. Освен това се установи, че претендираната
от ищеца сума в размер на 600 лв. за м.януари 2021г. по чл.5, ал.1 ЗБНЗОК за
9
2021г. му била начислена и изплатена, а именно в размер на 485,88 лв., след
приспадане на осигурителните вноски, поради което също бива отхвърлена,
като неоснователна.
С оглед изхода на процеса, ответното дружество дължи разноски на
ищеца, съобразно уважената част от претенцията. Разноските, сторени от
ищеца са в размер на 1540 лв. / 620 лв., адвокатски хонорар в исковото
производство, 620 лв. адвокатски хонорар в заповедното производство и 300
лв. възнаграждение за вещо лице/ и съобразно уважената част от иска следва
да му се заплатят от ответника в размер на 278,44 лв., от която сума 166,34 лв.
разноски в исковия процес и 112,10 лв. в заповедното производство по чгд №
1731/2021г. на СлРС.
Ответното дружество също е претендирало разноски и съобразно
отхвърлената част на претенцията такива му се дължат. В процеса обаче не се
представиха в срок доказателства за реалното им извършване. В договор за
правна защита и съдействие № 82/26.10.2021г. се съдържа единствено
уговорка между страните за заплащане на адвокатски хонорар в размер на 960
лв. Доказателствата за извършването на тези разноски, а именно фактура и
платежно нареждане, ведно със списък по чл.80 ГПК са представени от
страната едва с писмената защита, което е недопустимо. Тези доказателства
са представени след приключване на устните състезания по делото, поради
което не следва да се ценят.
Ето защо, съдът не дължи произнасяне с изричен диспозитив, относно
присъждане на разноски в полза на ответника, съобразно отхвърлената част
от претенцията.
Ответното дружество бива осъдено да заплати и държавна такса в общ
размер на 126,45 лв., от която сума 84,30 лв. за исковия процес и 42,15 лв. за
заповедното производство, съобразно уважения размер на иска, тъй като
ищецът е освободен по право от заплащане на такса, доколкото се касае за
трудово правоотношение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК, вр.чл.128
10
КТ по отношение на „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ-ХАДЖИ ДИМИТЪР“ ООД-Сливен, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.Сливен, ул.“Димитър Пехливанов“ № 5,
представлявано от управителите Пенко Минчев Пенков и Милен Пенков
Пенков, че ДЪЛЖИ на П. С. С., ЕГН: ********** от гр.***, ул.“***“, бл.***,
вх.***, ет.***, ап.***, сума в размер на 2 107,51 лв./две хиляди сто и седем
лева и 0,51 ст./, нето трудово възнаграждение по трудов договор формирано
от основна заплата ,клас и от месечна заработка от 8% приходи от
отделението УНГ за периода 01.02.2020г. - 01.02.2021г ., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 14.05.2021г. /датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното
изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 ГПК, вр.чл.128 КТ до пълния му предявен
размер от 11 656 лв., от която сума 6 948,49 лв., нето трудово възнаграждение
по трудов договор формирано от основна заплата ,клас и от месечна
заработка от 8% приходи от отделението УНГ за периода 01.02.2020г. -
01.02.2021г., 600 лв. /шестстотин лева/, неизплатено допълнително трудово
възнаграждение за месец януари на 2021г., за работа в извънредна
епидемиологична обстановка, като медицински персонал по чл.5 ал.1 т.1 от
Закона за бюджета на НЗОК за 2021г. и сума в размер на 2000 лв. /две хиляди
лева/, представляваща неплатено допълнително трудово възнаграждение за
месеците декември 2020г. и януари на 2021г., за обслужване на пациенти със
съмнение или доказан Ковид- 19, осигурени по мярка на Министерство на
труда и социалната политика за 2020г., а за 2021г. осигурени от бюджета на
държавата средства и трансферирани към НЗОК ,предвидени за плащане на
медицинския персонал работещ на първа линия с пациенти със съмнение за
Ковид-19, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ-ХАДЖИ ДИМИТЪР“ ООД-Сливен,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.“Димитър
Пехливанов“ № 5, представлявано от управителите Пенко Минчев Пенков и
Милен Пенков Пенков ДА ЗАПЛАТИ на П. С. С., ЕГН: ********** от
гр.***, ул.“***“, бл.**, вх.**, ет.**, ап.**, сума в размер на 278,44 лв. /двеста
седемдесет и осем лева и 0,44 ст./
11
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ-ХАДЖИ ДИМИТЪР“ ООД-Сливен,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.“Димитър
Пехливанов“ № 5, представлявано от управителите Пенко Минчев Пенков и
Милен Пенков Пенков ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на СлРС сума в размер на 126,45 лв. /сто двадесет и шест лева и
0,45 ст./, държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
12