Решение по дело №4485/2019 на Районен съд - Враца

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №

 

гр. Враца, 10.02.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

Врачански районен съд, V граждански състав в публичното заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година в състав:                               

                                                          Районен съдия:  Калин Т.

 

при секретаря М.Б., като разгледа докладваното от съдия Т. гр. дело № 4485 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, с правно основание чл. 49 във връзка с чл.45 от ЗЗД и за обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът И.А.П. *** твърди, че на 16.11.2018г. около 19:40 ч., пътувайки със собствения си лек автомобил марка: "***", модел: Е *****, регистрационен № ******, шаси № ******, с обем на двигателя: ****, цвят: светло сив металик, дата на първа регистрация: 04.02.2003г., по републикански път трети клас 101 от гр.Враца към гр. Криводол и навлизайки в гр.Криводол по ул. ,,Георги Д.” на около 100 м. след информационната табела, обозначаваща гр. Криводол, попаднал в необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно, намиращо се в дясно по посока на движението и представляващо изрязана за ремонтни дейности дупка, с размери: ширина 90 см., дължина 9,4 м. и дълбочина 15 см. Посочва, че вследствие на това е реализирал ПТП с материални щети по описания автомобил, част от които най-общо са изброени и в съставения Протокол за ПТП № 1612858 от 16.11.2018г., а именно: предна броня, преден десен фар, преден десен калник, предна дясна гума с джанта и др. Поддържа, че след направена от него справка при няколко сервиза и търговци на резервни части за автомобили установил, че за труд и закупуване на резервни части, необходими за ремонтиране на автомобила и привеждането му във вида, в който е бил преди настъпване на описаното ПТП, е необходима сума в размер 9841,94 лв. с вкл. ДДС, в това число сумата за извършване на необходимите бояджийски и ремонтни работи по автомобила и сумата, необходима за закупуване на необходимите резервни части. Изтъква, че след настъпване на описаното ПТП е изпратил покана за доброволно уреждане на спора до отговорните лица и институции, които биха могли да имат отношение към казуса, в лицето на Община Криводол и Областно пътно управление Враца, действащо като подразделение на ответника - АПИ, но е получил отговор единствено от Община Криводол, който е обективиран в Писмо с изх. № 94-И.1002-1 от 08.02.2019г. и в който Общината го уведомява, че описаното ПТП е станало на републикански път трети клас 101 Враца - Криводол - гара Бойчиновци - Мърчево - Лехчево - Хайредин - Гложене - /Козлодуй - Оряхово/, който път съгласно чл. 8, ал.2 от Закона за пътищата е изключителна държавна собственост и се управлява от Агенция ,,Пътна инфраструктура” /АПИ/ и последната осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Твърди, че с цел доброволно и извънсъдебно уреждане на спора, на 06.06.2019г. е изпратил до Агенция ,,Пътна инфраструктура”, чрез ОПУ - Враца, нова покана, към която е приложил и официалния отговор на Община Криводол, но и към момента на подаване на исковата молба не е уведомен за резултатите от изпратените покани и становището на ответника по описания случай. Поддържа, че ответната АПИ следва да му изплати имуществените вреди от непозволено увреждане по притежаваното от него моторно превозно средство, които са настъпили в резултат на станалото на 16.11.2018г. пътно транспортно произшествие по вина на ответника или на лица, на които ответника е възложил дейности по ремонт на пътя, за които отговорност носи ответника /чл. 45 във вр. с чл. 49 от ЗЗД/. Моли съда, след установяване на твърдените обстоятелства, да постанови решение, с което да осъди Агенция "Пътна инфраструктура", гр.София да му заплати сумата 9 841,94 лв., представляваща обезщетение от непозволено увреждане, включваща сумата за извършване на необходимите бояджийски и ремонтни работи и сумата необходима за закупуване на необходимите резервни части по лек автомобил марка "*****", модел ***, с регистрационен ******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата настъпване на описаното ПТП - 16.11.2018г., алтернативно - от датата на предявяване на иска, до окончателното й изплащане, както и направените в настоящото производство разноски.

Ответната Агенция "Пътна инфраструктура", гр.София, в писмения отговор по делото, в срока по чл.131 от ГПК, оспорва предявения срещу нея иск като неоснователен и моли съда да го отхвърли, като й присъди направените по делото разноски. Твърди, че от приложените към исковата молба доказателства не се доказва по категоричен и безспорен начин, че действително произшествието се е състояло, че то е станало точно на посоченото място, че причината за него е наистина неравност на пътното платно, че повредите по процесния автомобил, за чието отстраняване ищецът претендира процесната сума, са действително претърпени вследствие на описаното в исковата молба ПТП. Според ответника не се доказва мястото на произшествието, размера и дълбочината на твърдяната дупка, скоростта, с която се е движил автомобила, уврежданията, които са настъпили по автомобила, вследствие пропадането му в дупката, механизма на настъпване на ПТП; причинната връзка между действията и бездействията на длъжностни лица, работници и служители на АПИ, или лица, на които АПИ е възложила някаква работа, и настъпилите увреждания.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението по назначената съдебно-автотехническа и оценителна експертиза, намери за установено следното:

Установи се от представеното свидетелство за регистрация - част І и част ІІ с № ******, че ищецът И.А.П. *** е собственик на лек автомобил марка: "****", модел: Е ***, регистрационен № ****, шаси № ****, с обем на двигателя: *****, цвят: светло сив металик, дата на първа регистрация: 04.02.2003г.

От показанията на свидетеля М.Т. - младши автоконтрольор ПК-ПП към ОД-МВР Враца, се установи, че през ноември 2018 г. след 19,00 часа (в тъмната част на денонощието) в отдела на тел. 112 е получен сигнал за ПТП - катастрофирал автомобил на път ІІІ 101 - шосето Враца-Криводол. При пристигане на място свидетелят и колегата му установили, че голям участък като площ и като дълбочина от асфалта на пътя бил изрязан, а парчетата от изрязания асфалт се намирали на самото място и не били изнесени. Двамата заварили лек автомобил Мерцедес, сив на цвят, в изрязания в асфалта участък от пътя. Автомобилът бил преминал през цялото изрязано пространство и по него имало видими щети - спукана гума, изкривена джанта и счупена броня, които свидетелят описал в протокола. Имало следи и за други вреди, които свидетелят на място не могъл да установи. Шофьор на автомобила било едно младо момче, което им казало, че отсреща е идвал камион и той не е могъл да мине от друго място и затова е минал през изрязания участък. Според свидетеля причинените на автомобила поражения може да са причинени от влизането в изрязания асфалт. Свидетелят установи също, че на мястото на ПТП нямало никакви знаци, обозначаващи, че се извършва ремонт или че има такова препятствие. Свидетелят се обадил на дежурния, за да извика някой от фирмата, която извършва ремонта и поддържа пътя, за да дойде и да постави някакви знаци за ремонта. На място дошло лице, което опънало лента и така обозначило, че пътя е в ремонт.

Показанията на свидетеля съдът цени като достоверни, последователни, безпротиворечиви, обективни, житейски логични и незаинтересовани, кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.

За констатираното ПТП свидетелят съставил протокол № 1612858 от 16.11.2018г. в 19, 40 часа, който е приложен на лист 13 по делото. В този протокол е отразено, че на 16.11.2018г. в 18, 45 часа по време на движение по ул. ,,Георги Д.” в гр.Криводол с посока на движение от гр.Враца към гр.Криводол на около 100 м. след информационната табела, обозначаваща гр. Криводол, лек автомобил марка: "****", модел: ****, регистрационен № *******, управляван от собственика И.А.П. ***, попаднал в необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно (дупка) с размери: ширина 90 см., дължина 9,40 м. и дълбочина 15 см., намиращо се в дясно по посока на движението, вследствие на което е реализирано ПТП с материални щети. В протокола са отразени и увредените от произшествието части: предна броня, преден десен фар, преден десен калник, предна дясна гума с джанта и др. В протокола в графичен вид е отразено местоположението на автомобила на пътното платно, посоката, в която се е движил и участъка от пътя, който бил в ремонт.

По делото са представени две покани за доброволно изпълнение, изпратени съответно до Областно пътно управление - Враца, действащо като подразделение на ответника - АПИ, на 04.01.2019г. и до Община Криводол на 07.01.2019г., с които ищеца е предявил претенция за заплащане на причинените му вреди. С Писмо с изх. № 94-И.1002-1 от 08.02.2019г. Община Криводол е уведомила ищеца, че описаното ПТП е станало на републикански път трети клас 101 Враца - Криводол - гара Бойчиновци - Мърчево - Лехчево - Хайредин - Гложене - /Козлодуй - Оряхово/, който път, съгласно чл. 8, ал.2 от Закона за пътищата, е изключителна държавна собственост и се управлява от Агенция ,,Пътна инфраструктура” /АПИ/, която осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. На 06.06.2019г. ищецът е изпратил до Агенция ,,Пътна инфраструктура”, чрез ОПУ - Враца, нова покана за доброволно и извънсъдебно уреждане на спора, към която е приложил и официалния отговор на Община Криводол, на която не е получил отговор.

По делото е представено Решение № 959 от 31.12.2018г. на МС за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, както и самия списък - Приложение № 1, в който е включен път 101 Враца - Криводол - гара Бойчиновци - Мърчево - Лехчево - Хайредин - Гложене - /Козлодуй - Оряхово/.

За установяване размера на вредите по делото е назначена съдебно-автотехническа и оценителна експертиза, изпълнена от вещото лице инж. В.П.. От заключението на експертизата, неоспорено от страните, което съда приема изцяло като обосновано, обективно, професионално и пълно, изготвено въз основа на събраните по делото доказателства, се установи, че средната пазарна стойност по възстановяване на нанесените, вследствие на процесното ПТП на 16.11.2018 г., щети на увреденото МПС - лек автомобил марка: "****", модел: ****, регистрационен № *****, възлиза на 9841,94 лева.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Отговорността по  чл. 49 ЗЗД на възложителя на работа е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението на възложената работа. Тази отговорност произтича не от вината на лицето, което е възложило работата, а от вината на лицето - изпълнител на възложената работа.

Доказателствената тежест по предявения осъдителен иск по чл. 49 вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД пада върху ищеца, който следва да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) възлагане от страна на ответника на друго лице – изпълнител, извършването на определена работа; 2) осъществен фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда (имуществена и/или неимуществена), причинна връзка между деянието и вредата, и вина на причинителя на вредата, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност/; 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него. Конкретно, ищецът следва да докаже факта, че претендираните вреди по автомобила му са настъпили на републикански път и се намират в причинна връзка с наличието на необезопасена и несигнализирана неравност /дупка/ на пътното платно в конкретно определен участък, отговорна за което е ответната АПИ, като възложител на дейностите по поддържането на републиканските пътища в изправно състояние. С оглед характера на този вид отговорност, като обективна и безвиновна, достатъчно е да се докаже бездействието от страна на служители на ответника и факта, че вредите са настъпили в следствие на бездействието – неотстраняването на дълбока дупка по пътното платно.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства съдът приема за доказано, че на 16.11.2018г. около 18:45 ч. на републикански път трети клас 101 от гр.Враца към гр. Криводол, в участък по ул. ,,Георги Д.” на около 100 м. след информационната табела, обозначаваща гр. Криводол, е осъществено ПТП с лек автомобил марка: "****", модел: *****, регистрационен № ***, управляван от собственика И.А.П. ***. Причина за настъпването на процесното ПТП е наличието на необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно, намиращо се в дясно по посока на движението и представляващо изрязана за ремонтни дейности дупка, с размери: ширина 90 см., дължина 9,4 м. и дълбочина 15 см.

Този механизъм на ПТП се установява при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. На първо място, той се доказва от представения протокол за ПТП от 16.11.2018 г., който представлява официален документ. Действително, съобразно чл. 179, ал. 1 ГПК материалната доказателствен сила на протокола обхваща лично възприетите от длъжностното лице факти, но в случая това е спазено. Протоколът е съставен от полицейски служител след посещение на място около един час след инцидента, т. е. служителят лично е установил фактите на база извършен оглед и професионална преценка на ситуацията. Като такъв той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия /извод, относим към протоколи за ПТП, съставени от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП, очертани в чл. 125 от ЗДвП – т. нар. "констативен протокол за ПТП" и "протокол за ПТП при материални щети" – чл. 6 и чл. 7 от Наредба № I-167 от 24.10.2012 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС/. В тази хипотеза съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположение на МПС, участниците в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировка на мястото на произшествието и др. И в този случай обаче, протоколът за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличието или липсата на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт. В обобщение следва да се посочи, че протоколът за ПТП, съставен при посещение на място от органите на МВР, е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява изявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, който претендира обезщетение за вреди, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специалния знания, които съдът не притежава.

В случая представеният протокол за ПТП № 1612858/16.11.2018 г. е съставен от длъжностно лице – мл. автоконтрольор, служител на ОДМВР гр. Враца, след посещение на място и съдържа преки възприятия на длъжностното лице, в т. ч. възпроизведени в схема, относно състоянието на пътя, разположението на лек автомобил "Мерцедес", както и видимите щети по него, наличието на изрязан участък от пътното платно, върху който е преминал автомобила, както и неговото местоположение и размери и факта, че не е обезопасен и не е сигнализиран. В случая не е оспорена автентичността на протокола за ПТП или удостоверителната компетентност на неговия съставител или реда, по който е съставен протокола. Ответникът е оспорил единствено описания в протокола механизъм на ПТП.

Настоящият съдебен състав приема, че верността на констатациите по протокола за ПТП е потвърдена от разпитания пред съда като свидетел младши автоконтрольор М.Т.. От показанията на свидетеля се установява, че ПТП-то е станало в тъмната част на денонощието, че лекия автомобил на ищеца се намирал в изрязания в асфалта участък от пътя и по него имало видими щети, които свидетелят описал в протокола, както и следи за други вреди, които свидетелят на място не могъл да установи. Според свидетеля причинените на автомобила поражения може да са причинени от влизането му в изрязания асфалт. Свидетелят установи също, че изрязаният участък от пътя не бил обезопасен и обозначен и че сигнализирането за извършващ се ремонт на пътя станало по негов сигнал след инцидента.

С оглед на изложеното, след съвкупна преценка на събраните доказателства, съдът приема за установен механизма на процесното ПТП и причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и вредоносните последици, а именно - че уврежданията по автомобила на ищеца са настъпили вследствие попадането му в необезопасена и несигнализирана дупка на пътя.

По делото се установи също, от представеното Решение № 959 от 31.12.2018г. на МС за утвърждаване на Списък на републиканските пътища и от самия списък - Приложение № 1, и е безспорно обстоятелството, че пътят, на който е реализираното произшествието, е републикански по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, поради което и с оглед разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 от ЗП, следва да се приеме, че задължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта му е именно ответникът Агенция "Пътна инфраструктура". Същият като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 от ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните по изграждането, ремонта и поддържането на процесния път е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 от ЗП, поради което ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители.

Съгласно чл. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях, така че да осигуряват условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда. Нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП сочи, че лицата, които стопанисват пътя го поддържат в изправно състояние, като сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Според § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП, "препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. Безспорно е, че установеното в случая – необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, представлява препятствие на пътя. Произходът на установеното по делото препятствие, представляващо нарушаване целостта на пътното платно, е ирелевантен за ангажиране на деликтната отговорност, тъй като ЗП предвижда общо и абстрактно задължение на ответника да поддържа републиканските пътища, без значение под въздействието на какви фактори е настъпила частичната им негодност за осигуряване на безопасен пътен трафик.

С оглед изложеното и предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът приема за установено противоправното бездействие на лица, за които ответникът следва да носи гаранционно-обезпечителна отговорност. Увреденият /собственикът на МПС/ има срещу ответника вземане по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Обемът на отговорността при деликт се определя от закона – той е в размер на действително причинените вреди /чл. 51, ал. 1 от ЗЗД/, а обезщетението трябва да съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото увреждането състояние. Следователно, меродавни са средните пазарни цени, по които това възстановяване може да се извърши, към момента на настъпването им, а това обстоятелство е доказано с цененото от съда заключение по съдебната автотехническа и оценъчна експертиза. От същото се установява, че стойността на ремонта на увредения автомобил по средни пазарни цени възлиза на 9841, 94 лева.

Следователно предявеният иск е основателен за пълния предявен размер от 9841, 94 лева и следва да се уважи. Върху присъдената сума ответникът дължи законната лихва от датата на увреждането - 16.11.2018г., съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД и искането на ищеца, до окончателното й изплащане.

По отношение на претенциите на страните за разноски, с оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в общ размер 1464, 00 лв., от които държавна такса в размер 394, 00 лв., адвокатско възнаграждение в размер 850,00 лв., възнаграждение на вещо лице в размер 200 лв. и депозит за свидетел в размер 20 лв., съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура", ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, р-н "Красно село", бул. “Македония” № 3, представлявана от Георги Георгиев Терзийски, ДА ЗАПЛАТИ на И.А.П. с ЕГН ********** ***, по иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл.45 от ЗЗД, сумата 9841, 94 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от непозволено увреждане - ПТП, настъпило на 16.11.2018г. на републикански път трети клас 101 от гр.Враца към гр. Криводол, с лек автомобил марка: "****", модел: ***, регистрационен № ****, ведно със законоустановената лихва върху тази сума от 16.11.2018г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер 1464, 00 лева.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

                                                                  

РАЙОНЕН СЪДИЯ: