Решение по дело №7224/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 162
Дата: 30 януари 2022 г.
Съдия: Албена Марчева Ботева
Дело: 20211100107224
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. София, 30.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Ботева
при участието на секретаря Екатерина К. Т.
като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело №
20211100107224 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 3468/07.06.2021 г., уточнена с молба от
29.06.2021 г., предявена от М. СТ. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул.
*******, против ДЪРЖАВАТА, представлявана от М.НА Р.Р. и Б., с адрес: гр. София,
ул. *******.
Ищцата твърди, че е собственик на ½ ид.ч. от празно ДВОРНО МЯСТО,
находящо се в гр. София, на североизточния ъгъл на кръстовището, образувано от ул.
*******“ и ул. „*******, цялото с пространство от 640 кв.м., съставляващо имот пл. №
6, от кв. 254, по плана на София, местността „Центъра“, при граници по скица: улица
*******“, улица „******* и имоти пл.№ 1 и пл. № 5, съставляващо УПИ V-6 от квартал
254 по плана на София, местността „Центъра“, при граници ул. *******”, ул.
„*******“, УПИ I и УПИ II, а съгласно КККР – ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68134.1001.25, с настоящ административен адрес: гр. София, ул. ******* № **.
Ищцата твърди, че е придобила правото на собственост върху ½ ид.ч. от
описания имот при следния фактически състав:
По силата на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени
недвижими имоти (ЗВСВОНИ) и като наследник по закон на А.С.С., ищцата придобила
1/4 ид.част от 531,2/640 идеални части от описаното празно ДВОРНО МЯСТО. Със
Заповед № 57-056/25.02.1998 г. на областния управител, имотът бил отписан от
актовите книги на държавата.
1
На основание изтекла придобивна давност, установена с нотариален акт № 14,
том К-І, рег. № 954, дело 90/27.04.1999 г. по описа на нотариус с рег. № 50 от РНКРБ,
ищцата придобила 1/4 ид. част от **,8/640 идеални части от описаното празно
ДВОРНО МЯСТО.
По силата на договор за дарение, сключен на 25.07.2000 г. във формата на н.а.
№ 164, т. в-І, peг. № 1586, дело № 178 по описа на нотариус с рег. № 50 от РНКРБ,
ищцата придобила ¼ ид.ч. от въпросното ДВОРНО МЯСТО.
В исковата молба се твърди, че на 11.08.2000 г., М. СТ. Т. и другият
съсобственик - С. А.С. (двамата притежаващи по ½ ид.ч. от имота), възложили на „И.-
**“ ООД да построи в имота офис-сграда и му учредели право на строеж за някои от
бъдещите самостоятелни обекти в нея, а за други, си учредили взаимно правото на
строеж. За ищцата това били имотите, подробно описани в чл. 1, б. „Б” от нотариален
акт № 093, том В-I, рег. № 1642, н.д. № 90/2000 г. по описа на нотариус, с рег. № 048 от
РНКРБ.
С изграждане на сградата в груб строеж, ищцата придобила правото на
собственост върху построените имоти.
Ищцата сочи, че по неизяснени причини, със Заповед № РД-15-514/13.12.2002
г. на Областния управител била отменена Заповед № 57-056/25.02.1998 г., а по-късно с
АДС № 03327/07.02.2003 г., били актувани, като държавни, както описаното дворно
място, така и цялата построена в него в груб строеж офис-сграда. В акта като
материалноправно основание за „придобиване“ от държавата на собствеността върху
сградата била посочена презумпцията на чл. 92 от ЗС.
С влязло в сила на 05.03.2012 г. решение от 21.06.2011 г. по в.гр.д. № 8330/2010
г. по описа на СГС, ГО, ІІ В състав, било признато за установено, че държавата не е
собственик на процесния поземлен имот. В изпълнение на това съдебно решение, със
Заповед № РД-57-168/14.11.2014 г. на областния управител, било наредено да се
отпише от актовите книги за държавна собственост само дворното място. Относно
недвижимите имоти на собствениците в сградата, в мотивите на заповедта било
посочено, че разпоредбата на чл. 92 от ЗС е неприложима, тъй като собствениците са
се разпоредили с имотите. Впоследствие, със Заповед № РД-57-160/30.11.2015 г. на
областния управител, били деактувани три самостоятелни обекти, а за останалите,
били изложени съвсем различни мотиви за неизвършване на исканото деактуване.
Ищцата твърди, че е собственик на офис № 3 на III етаж, офис № 1 на IV етаж,
офис № 2 на IV етаж, офис № 3 на V етаж, и офис № 1 на VI етаж, а отричането на
правото й на собственост от Държавата е напълно неоснователно.
Предвид изложеното, ищцата моли, да бъде постановено решение, с което да
бъде признато за установено, че ДЪРЖАВАТА не е собственик на следните
2
самостоятелни обекти в офис-сградата с идентификатор 68134.1001.25.1, находяща се в
гр. София, ул. ******* № **, построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с ид. 68134.1001.25, с
номер по предходен план: парцел V-6 от квартал 254 по плана на София, местността
„Центъра“, а именно:
1. Офис № 3, находящ се на III етаж, със застроена площ по ценообразуване от
133,37 кв.м., състоящ се от три работни помещения, фоайе и тоалетна, при
граници: улиците *******“ и „*******, офиси №№ 2 и 4 на същия етаж, фоайе
на етажа и вентилационна шахта; заедно с принадлежащите на офиса по
ценообразуване 3,53/100 ид.части от общите части на сградата, съгласно чл. 1, б.
„Бв” от нот.акт № 093/11.08.2000 г., понастоящем с идентификатор
68134.1001.25.1.72 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-**/13.12.2016 г. на
изп.директор на АГКК,
2. Офис № 1, находящ се на IV етаж, със застроена площ по ценообразуване от
64,72 кв.м., състоящ се от работно помещение, кухненски бокс и тоалетна с
умивалня към нея, при граници: ул. *******“, офис № 2 на същия етаж фоайе на
етажа, стълбищна клетка и калкан; заедно с принадлежащите на офиса по
ценообразуване 1,71/100 ид. части от общите части на сградата, съгласно чл. 1, б.
„Бг” от нот.акт № 093/11.08.2000 г., понастоящем с идентификатор
68134.1001.25.1.50 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-**/13.12.2016 г. на
изп.директор на АГКК,
3. Офис № 2, находящ се на IV етаж, със застроена площ по ценообразуване от
71,03 кв.м., състоящ се от работно помещение, фоайе, склад и тоалетна, при
граници: ул. *******“, офиси №№ 1 и 3 на същия етаж, фоайе на етажа,
вентилационна шахта и асансьор; заедно с принадлежащите на офиса по
ценообразуване 1,88/100 ид.части от общите части на сградата, съгласно чл. 1, б.
„Бд” от нот.акт № 093/11.08.2000 г., понастоящем с идентификатор
68134.1001.25.1.51 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-**/13.12.2016 г. на
изп.директор на АГКК,
4. Офис № 3, находящ се на V етаж, със застроена площ по ценообразуване от
134,56 кв.м., състоящ се от три работни помещения, фоайе и тоалетна, при
граници: улиците *******“ и „*******, офиси №№ 2 и 4 на същия етаж, фоайе на
етажа и вентилационна шахта; заедно с принадлежащите на офиса по
ценообразуване 3,56/100 ид.части от общите части на сградата, съгласно чл. 1, б.
„Бе” от нот.акт № 093/11.08.2000 г., понастоящем с идентификатор
68134.1001.25.1.60 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-**/13.12.2016 г. на
изп.директор на АГКК, и
5. Офис № 1, находящ се на VI етаж, със застроена площ по ценообразуване от
52,94 кв.м., състоящ се от две работни помещения и тоалетна с умивалня към нея,
заедно с терасата от изток и север на този офис, при граници: ул. *******“, офис
3
№ 2 на същия етаж, фоайе на етажа и калкан, заедно с принадлежащите на офиса
по ценообразуване 1,41/100 ид.части от общите части на сградата, съгласно чл. 1,
б. „Бж” от нот.акт № 093/11.08.2000 г., понастоящем с идентификатор
68134.1001.25.1.63 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-**/13.12.2016 г. на
изп.директор на АГКК.
Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът приема следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124
ГПК.
Предмет на предявения отрицателен установителен иск е установяване със сила
на пресъдено нещо, че ответникът не е собственик на подробно описаните недвижими
имоти. Твърдението за несъществуването на субективно материално право е по
същество твърдение за неосъществяване на правопораждащ го факт/фактически състав,
което по естеството си е отрицателен факт от действителността, за установяването на
който е достатъчно релевираното твърдение от страната, която се позовава на него. В
този смисъл, в настоящото производство, в съответствие с общото правило на чл. 154,
ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, ответната страна по иска
следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, правопораждащите
правото си на собственост факти.
В настоящия случай, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, а в
открито съдебно заседание, ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение
Съдът, след като съобрази искането на ищеца, запозна се с представените по
делото писмени доказателства, намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради следните
съображения: На ответника е редовно връчен препис от исковата молба, ведно с
приложените към нея писмени доказателства, като са му указани последиците от
неподаване на отговор и невземане на становище по делото, както и при неизпращане
на представител в насроченото открито съдебно заседание, без да е направено искане
делото да се разгледа в негово отсъствие. Ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба и не е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, като не се е явил
и не е изпратил представител в открито съдебно заседание. Отделно от това, съдът
приема, че предявеният иск, с оглед липсата на възражения и събраните доказателства
се явява вероятно основателен. Поради изложеното и на основание чл. 238 и чл. 239
ГПК са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Относно разноските:
4
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъди сумата от 15
647 лева – разноски по делото, включващи: платено адвокатско възнаграждение по
договор от 01.06.2021 г., приложена на л. 7а от делото и (15000 лв.) и такса за вписване
на ИМ (647 лева).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на Софийски градски съд, сумата от 6466.57 лева - държавна такса, от внасянето
на която ищецът е бил освободен.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал.1 ГПК, по
отношение на М. СТ. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. *******, че
ДЪРЖАВАТА, представлявана от М.НА Р.Р. и Б., с адрес: гр. София, ул. *******, не е
собственик на следните самостоятелни обекти в офис-сградата с идентификатор
68134.1001.25.1, находяща се в гр. София, ул. ******* № **, построена в ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с ид. 68134.1001.25, с номер по предходен план: парцел V-6 от квартал 254
по плана на София, местността „Центъра“, а именно:
1. Офис № 3, находящ се на III етаж, със застроена площ по ценообразуване от
133,37 кв.м., състоящ се от три работни помещения, фоайе и тоалетна, при
граници: улиците *******“ и „*******, офиси №№ 2 и 4 на същия етаж, фоайе
на етажа и вентилационна шахта; заедно с принадлежащите на офиса по
ценообразуване 3,53/100 ид.части от общите части на сградата, съгласно чл. 1, б.
„Бв” от нот.акт № 093/11.08.2000 г., понастоящем с идентификатор
68134.1001.25.1.72 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-**/13.12.2016 г. на
изп.директор на АГКК,
2. Офис № 1, находящ се на IV етаж, със застроена площ по ценообразуване от
64,72 кв.м., състоящ се от работно помещение, кухненски бокс и тоалетна с
умивалня към нея, при граници: ул. *******“, офис № 2 на същия етаж фоайе на
етажа, стълбищна клетка и калкан; заедно с принадлежащите на офиса по
ценообразуване 1,71/100 ид. части от общите части на сградата, съгласно чл. 1, б.
„Бг” от нот.акт № 093/11.08.2000 г., понастоящем с идентификатор
68134.1001.25.1.50 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-**/13.12.2016 г. на
изп.директор на АГКК,
3. Офис № 2, находящ се на IV етаж, със застроена площ по ценообразуване от
71,03 кв.м., състоящ се от работно помещение, фоайе, склад и тоалетна, при
граници: ул. *******“, офиси №№ 1 и 3 на същия етаж, фоайе на етажа,
5
вентилационна шахта и асансьор; заедно с принадлежащите на офиса по
ценообразуване 1,88/100 ид.части от общите части на сградата, съгласно чл. 1, б.
„Бд” от нот.акт № 093/11.08.2000 г., понастоящем с идентификатор
68134.1001.25.1.51 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-**/13.12.2016 г. на
изп.директор на АГКК,
4. Офис № 3, находящ се на V етаж, със застроена площ по ценообразуване от
134,56 кв.м., състоящ се от три работни помещения, фоайе и тоалетна, при
граници: улиците *******“ и „*******, офиси №№ 2 и 4 на същия етаж, фоайе на
етажа и вентилационна шахта; заедно с принадлежащите на офиса по
ценообразуване 3,56/100 ид.части от общите части на сградата, съгласно чл. 1, б.
„Бе” от нот.акт № 093/11.08.2000 г., понастоящем с идентификатор
68134.1001.25.1.60 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-**/13.12.2016 г. на
изп.директор на АГКК, и
5. Офис № 1, находящ се на VI етаж, със застроена площ по ценообразуване от
52,94 кв.м., състоящ се от две работни помещения и тоалетна с умивалня към нея,
заедно с терасата от изток и север на този офис, при граници: ул. *******“, офис
№ 2 на същия етаж, фоайе на етажа и калкан, заедно с принадлежащите на офиса
по ценообразуване 1,41/100 ид.части от общите части на сградата, съгласно чл. 1,
б. „Бж” от нот.акт № 093/11.08.2000 г., понастоящем с идентификатор
68134.1001.25.1.63 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-**/13.12.2016 г. на
изп.директор на АГКК.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА, представлявана от М.НА Р.Р. и Б., с адрес: гр.
София, ул. *******, да заплати на М. СТ. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София,
ул. *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 15 647 лева – разноски по
делото.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА , представлявана от М.НА Р.Р. и Б., с адрес: гр.
София, ул. *******, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, сумата от 6466.57 лева – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6