РЕШЕНИЕ
Номер
268 06.11.2023 г. град Русе
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе, втори
касационен състав, на единадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в
публично заседание в следния състав:
Председател: Ивайло Йосифов
Членове: 1. Росица Басарболиева
2.
Диана Калоянова
при
секретаря Мария Станчева и прокурор Георги Манолов като разгледа
докладваното от съдия Калоянова
касационно административнонаказателно дело номер 258 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на „Лубрика“ ООД,
ЕИК 117015709; със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул.
„България“ № 125А, представлявано от
С.Н. С. – управител и адрес за
призоваване гр.. Русе, ул. „Гладстон“ № 5, ет. 2, срещу Решение №
435/15.06.2023 г. по АНД № 670/2023 г., с което е потвърдено
Наказателно постановление № 18-2300005/ 13.03.2023 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“, с което на основание
чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 413, ал. 2 от
Кодекса на труда (КТ) на дружеството
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер
на 2 000,00 лева за нарушение на чл. 166, ал. 1 във връзка с ал. 2 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работно оборудване (Наредба № 7). Иска се от съда да отмени обжалваното съдебно решение
като незаконосъобразно, неправилно и необосновано и съответно да отмени процесното наказателно постановление. В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв. Б. Д.,***, която поддържа жалбата на
основания, изложени в нея и претендира присъждане на разноски за две инстанции.
Ответникът – директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) Русе, се
представлява в процеса от юрисконсулт Павлина С.-Йорданова, която счита обжалваното решение на
въззивния съд за правилно и законосъобразно и иска от съда да бъде оставено в
сила, като претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе счита, че жалбата е неоснователна, а
постановеното решение на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да
бъде оставено в сила.
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
На територията на предприятието на дружеството, с адрес гр. Русе, бул. „България"
№ 125А е възникнал трудов
инцидент - злополука, при който работник на дружеството е пълнил с масло
цистерна, управлявана от работник на „Инса логистик" ООД. При това действие в цистерната
настъпва взрив, изгаря превозно средство и загива работника на дружеството,
извършващ пълненето.
При извършена проверка от контролните органи на ДИТ в
дружеството е установено, че работодателят „Лубрика" ООД не е
предоставил на работещите на длъжност „пълнач" писмени инструкции при
използване на работното оборудване - инсталация за пълнене на масло в
автоцистерни, които да съдържат условията за
използване на работно оборудване, предвидимите ненормални
ситуации, изискванията за безопасност и здраве при работа, извлечените от опит
заключения при използването на работното оборудване. Нарушението е извършено на 24.11.2022 г. – датата, на която е настъпила злополуката.
За
да постанови решението си въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения, обуславящи
отмяната на същите.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване
пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ
от АПК.
Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието
на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията на касатора са неоснователни. Настоящата
инстанция споделя напълно мотивите на районния съд, довели до потвърждаване на издаденото наказателно постановление, като приема, че са
спазени всички предпоставки за неговото издаване.
Изрично следва да се посочи, че необосноваността не е
касационно основание по смисъла на чл.
348 от НПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, поради което изложените възражения в жалбата
в тази връзка са неотносими за законосъобразността на обжалваното съдебно решение.
В касационната жалба се сочи, че оспореното съдебно решението е постановено при
липса на мотиви, което категорично не отговаря на действителното съдържание на същото. Фактът, че мотивите не отговарят
на очакванията на жалбоподателя не означава, че такива не съществуват. Фактическата
обстановка е изяснена напълно. Изложени са логични и еднопосочни съображения
защо съдът приема, че извършването на нарушението е
доказано. Фактите са съпоставени с приложимото материално право и е направен
обоснован извод за отговорността на дружеството във връзка с
извършеното нарушение.
Жалбоподателят твърди, че в съставения АУАН и в издаденото
наказателно постановление не е посочена датата на
нарушението. Касационният съд, аналогично на предходната съдебна инстанция
намира твърдението за частично вярно, тъй като в наказателното постановление е
посочена дата на извършване на нарушението. Съгласно чл. 52, ал. 4 от Преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства. Разпоредбата на
чл. 53, ал. 2 от ЗАНН допуска Наказателно постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Следователно, на база посочените
норми административнонаказващият орган може да издаде наказателно
постановление, в което да посочи дата на извършване на нарушението, когато същата не е посочена в АУАН. Касационният съд не е съгласен с твърдението
за неустановеност на нарушението, нарушителя и вината
на последния. Събраните доказателства безспорно доказват посочените параметри,
независимо от стремежа на касационния жалбоподател да установи по всякакъв
начин обратното. Отделно от това,
за да е налице касационно основание е необходимо
нарушението да е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК във връзка с
чл. 63в от ЗАНН, като такива не се установяват в хода на съдебната инстанционна
проверка.
Касационният състав не установи в какво точно се състоят
нарушенията на съдопроизводствените правила –
твърдение, въведено в жалбата, с която е сезиран, тъй като счита, че такива не са допуснати в хода на
въззивното съдебно производство.
Настоящият съдебен състав е съгласен с извода на районния
съд за правилно приложение на материалния закон.
Твърдението в касационната жалба за неправилна квалификация на нарушението по
чл. 166, ал. 1 от Наредба № 7 е неоснователно. Съгласно посочената разпоредба Работодателят
предоставя на работещите съответна информация и когато е необходимо, писмени инструкции за използване на работното оборудване. Релевирано
е следното възражение: „В ал.1
на тази разпоредба няма изискване за работодателя да представя писмени
инструкции, такава възможност е предвидена в хипотезата на ал.2 от същата
норма, но само когато съществува риск за този вид
дейност. За дейността „ползване на работното оборудване - инсталация за пълнене
на масло в автоцистерни“, както и за длъжността пълнач не е налице повишен
риск.“. Необяснимо остава подобно твърдение при ясно изразена воля на законодателя, че са
необходими писмени инструкции. Съдът намира за нелогично въведеното твърдение,
че липсва повишен риск при използване на работно оборудване – инсталация за пълнене на масло в
автоцистерни, при
условие, че маслото е запалим продукт и най-вече при
условие, че е настъпила трудова злополука именно при използване на това работно оборудване със загинал работник
вследствие на взрив.
Съдът вече посочи, че в касационната жалба съдържанието на чл. 166, ал. 1 от Наредба № 7 е
представено неправилно и оттам тълкуването е
неадекватно. Следващото
неоснователно твърдение е, че „В нормативния акт
изрично е приет критерии за необходимост от писмена инструкция - когато има
повишен риск. При липсата на такъв , незаконосъобразно е ангажирана
отговорността на работодателя по този норма и му е вменено задължение, което той няма.“ като се визира ал. 2
на чл. 166, съгласно която При използване на работно оборудване, при което
съществува риск за безопасността и здравето на работещите, работодателят
осигурява прилагането на писмени инструкции. При сравнение на
текстовете на ал. 1 и ал. 2 от чл. 166 на Наредба № 7 се установява, че в
първата алинея
работодателят разполага с известно право на преценка, докато във втората
предоставянето на писмени инструкции е задължително.
При посочената фактическа обстановка работодателят е следвало да съобрази
всички рискове и да представи писмени инструкции, за да осигури
запазването на живота и здравето на работниците.
Касационната инстанция намира, че в хода на административно наказателното производство наказващият орган е
установил всички предпоставки за необходимостта от предоставяне на писмени
инструкции, нещо, което дружеството работодател не е сторило.
Предвид събраните по делото доказателства, се установява
съставомерност на констатираното нарушение.
По изложените мотиви касационната инстанция намира
решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото
следва да се остави в сила.
Предвид изхода на делото, разноски в полза на касационния
жалбоподател не се следват.
Присъждане на разноски е поискано и от касационният
ответник. Съгласно
чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и
в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН
предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал
акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако
те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител
с юридическо образование. Според чл. 143, ал.
3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли
жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на
разноски. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора,
настоящия съдебен състав намира, че в полза на ДИТ Русе следва да се присъди
сумата от 80 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ,
във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК и ТР №
3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2
от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе, втори касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
435/15.06.2023 г. по АНД № 670/2023 г. на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА „Лубрика“ ООД, ЕИК *********; със седалище и адрес на
управление гр. Русе, бул. „България“ № 125А, представлявано
от С.Н. С. – управител и адрес за призоваване гр.. Русе, ул.
„Гладстон“ № 5, ет. 2 да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ Русе
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 (осемдесет) лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: