№ 20766
гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20241110134177 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 222, ал.3 КТ за
сумата от 57 237,84 лева представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото
правоотношение след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 5721,33 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 19.09.2023г. до 10.06.2024г. вкл., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на исковете до окончателното изплащане.
Ищецът-Д. П. Б. твърди, че с Решение за избиране на членове на Надзорния
съвет на Агенция за приватизация, обнародвано в Държавен вестник, бр.105 от
19.12.2000 год. е избран за член на Надзорния съвет на Агенция за приватизация /сега
Агенция за публичните предприятия и контрол/, на която длъжност е бил до
12.09.2023 год.. Твърди, че е получавал основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 9 539,64 лева. Поддържа, че след освобождаването му е депозирал в
Агенцията за публичните предприятия и контрол /АППК/ заявление с вх. № 48-00-131
от 19.09.2023г., с което отправя искане за изплащане на дължимите му обезщетения по
чл. 222, ал.З КТ в размер на 6 брутни заплати, както и обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2022 и 2023г. В отговор е получил копие на писмо от
Агенцията за публичните предприятия и контрол до Председателя на 49-то Народно
събрание, с което от страна на АППК искат плащането да се извърши от бюджета на
Народното събрание. Това искане не е удовлетворено от страна на администрацията на
Народното събрание и със Заповед №42/15.12.2023г. на Изпълнителния директор на
АППК е разпоредено изплащането на дължимото обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2022г. и 2023г., но не и обезщетението на основание чл.222, ал.З КТ.
Твърди, че отново е депозирал писмо до Изпълнителния директор на АППК с вх.№48-
00-8 от 12.01.2024г., с което повторно приканва да му бъде изплатено полагащото му
се обезщетение съгласно чл.222, ал.З КТ, но с писмо е уведомен, че поради правна и
фактическа сложност на казуса свързан е изплащането на обезщетението по чл.222,
1
ал.З КТ няма да му бъде изплатено обезщетението до намиране на законосъобразно
решение.
Ответникът-Агенция за публичните предприятия и контрол е депозирал в срок
отговор на исковата молба, в който оспорва исковете. Твърди, че ищеца заемал
длъжността „член на Надзорен съвет на АППК“ по силата на решение на Народното
събрание за избор, като същия не е бил нито в служебно, нито в трудово
правоотношение с агенцията. Сочи, че ищецът не е сключвал нито трудов договор,
нито споразумение с АППК. Поддържа, че членовете на Надзорния съвет на АППК не
са служители на АППК, същите не са назначаеми, а изборни органи по силата на
прието от Народното събрание решение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 222, ал.3 от КТ.
Между страните не е спорно, а и се установява от приетите по делото
доказателства, че с Решение за избиране на членове на Надзорния съвет на Агенция за
приватизация, обнародвано в Държавен вестник, бр.105 от 19.12.2000 год. Д. П. Б. е
избран за член на Надзорния съвет на Агенция за приватизация /сега Агенция за
публичните предприятия и контрол/, на която длъжност е бил до 12.09.2023 год., към
която дата е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не е спорно и
че получаваното от ищеца основно месечно трудово възнаграждение в размер на 9
539,64 лева.
Спорно е дали между страните е съществувало трудово правоотношение, като
ответникът твърди, че не е било налице нито служебно, нито трудово такова, тъй като
членовете на Надзорния съвет се назначават и освобождават с решение на Народното
събрание.
Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има
право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през
последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, което обезщетение може да се изплаща
само веднъж.
Съгласно чл.22а, ал.1 от Закон за приватизацията и следприватизационен
контрол Агенцията за публичните предприятия и контрол е администрация към
Министерския съвет за осъществяване на приватизация и следприватизационен
контрол в случаите, предвидени в този закон, и за осъществяване координацията на
държавната политика по отношение на публичните предприятия съгласно Закона за
публичните предприятия. Съгласно ал.3 и ал.4 тя е юридическо лице на бюджетна
издръжка със седалище София, нейните органи за управление и контрол са надзорен
съвет и изпълнителен съвет. В чл. 22в е посочено, че Надзорният съвет се състои от 7
2
членове, които се избират и освобождават от Народното събрание, а в чл.22д е
уредено, че надзорният съвет утвърждава проекта на устройствен правилник на
Агенцията за публичните предприятия и контрол. Според чл.2, ал.1 от Устройствения
правилник на Агенцията за публичните предприятия и контрол Агенцията е
администрация към Министерския съвет.
Съдът приема, че по отношение на членовете на надзорния съвет е
приложима разпоредбата на чл.19а, ал.1 във връзка с чл.19, ал.4 от ЗА, съгласно която
органите по чл. 19, ал. 4 ЗА имат всички права по трудово правоотношение.
Несъмнено е, че лицата, които изпълняват длъжности на органи по чл. 19, ал. 4 ЗА, в
изпълнение на своите задължения всъщност престират труд (работна сила). Труд се
престира или на основание на служебно правоотношение, или на основание на трудово
правоотношение, или на договорно основание, различно от трудовото (напр. договор
за изработка или мандатен договор). В случая липсва договор като правопораждащ
юридически факт. Съгласно чл. 12 от Устройствен правилник на Агенцията за
публичните предприятия и контрол-надзорният съвет е изборен орган на управление,
чиито членове се избират и освобождават от Народното събрание, като членовете му
не се включват в общата численост на агенцията по чл. 27, ал.1, поради което и
възражението на ответника, че длъжността „член на Надзорен съвет“ не е сред
изчерпателно изброените длъжности в Класификатора на длъжностите в
администрацията е неоснователно. От изложеното следва, че правоотношенията с
членовете на надзорния съвет могат да бъдат само трудови.
Неоснователен е доводът, че в случая е нарушен чл. 13, ал. 3 ЗА (според
който лице, заемащо ръководна длъжност в администрацията, не може да я
осъществява по трудово правоотношение), защото не държи сметка за
обстоятелството, че органът на изпълнителната власт, вкл. и приравнен по чл. 19, ал.
4, т. 4 ЗА, не изпълнява ръководна длъжност в администрацията, защото по смисъла на
Закона за администрацията този орган не е част от администрацията (арг. чл. 1, ал. 3;
чл. 3; чл. 8, ал. 1; чл. 34 и др. ЗА). Нормите на чл. 12 и чл. 13 ЗА касаят длъжностите в
администрацията, но не и длъжностите на органите на изпълнителната власт. Така
според чл. 12, ал. 1 ЗА дейността на администрацията се осъществява от държавни
служители и лица, работещи по трудово правоотношение. Чл. 13, ал. 3 ЗА, както вече
се каза, забранява ръководна длъжност в администрацията да се осъществява по
трудово правоотношение. Но първите две алинеи на същия чл. 13 дават отговор на
въпроса кои са ръководни длъжности в администрацията. Според ал. 1 държавните
служители и лицата, работещи по трудово правоотношение, заемат длъжности,
определени в Eдинен класификатор на длъжностите в администрацията, а ал. 2
класифицира длъжностите в администрацията като ръководни, експертни и
технически. Следователно, ръководна длъжност в администрацията е тази длъжност в
администрацията, изпълнявана по служебно правоотношение или по трудово
3
правоотношение, която е посочена в Единния класификатор на длъжностите в
администрацията като ръководна. Длъжността „член на надзорния съвет“ не е
включена в единния класификатор и не е посочена като ръководна длъжност в този
класификатор, поради което правилото на чл. 13, ал. 3 ЗА е неотносимо за тази
длъжност.
Следва да се посочи и че обстоятелството, че членовете на надзорния съвет
се избират и освобождават от Народното събрание не обуславя трудово
правоотношение с последното, тъй като трудовото правоотношение се създава с
предприятието, в което е съответната длъжност. Народното събрание е единствено
органът по назначението, но работодател на ищеца респ. предприятието, в което
ищецът е полагал труд е именно ответника.
Предвид изложеното съдът приема, че предявения иск е основателен и следва
да бъде уважен, така както е предявен за сумата от 57 237,84 лева.
По исковете с правно основание чл. 86 от ЗЗД
С исковата молба ищецът е предявил иск за заплащане на обезщетение за
забавено плащане на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ. Съгласно разпоредбата на
чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му, а когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Задължението за заплащане наобезщетение за прекратяване на трудовото
правоотношение след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
не е такова с определен срок за изпълнение, следователно работодателят дължи
плащането му след покана. По делото са ангажирани доказателства, че ищецът е
поканил ответника да плати дължимите суми на 19.09.2023 год., поради което и
предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД е основателен. На основание чл. 162
от ГПК съдът приема, че размерът на обезщетението за периода от 19.09.2023 год. до
10.06.2024 год. е 5 721,33 лева, следователно иска следва да бъде уважен така както е
предявен.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на СРС сумата от 2 518,37 лева, представляваща дължима държавна такса.
На основание чл. 78, ал. 1 от КТ ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 5230 лева, представляваща сторените по делото разноски
съразмерно с уважената част от претенциите.
Воден от горното
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ И КОНТРОЛ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Тинтява” №86 да
заплати на Д. П. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Ген. Щерю
А.” №5, чрез адв. В., на основание чл. 222, ал. 3 от КТ, сумата от 57 237,84 лева
(петдесет и седем хиляди двеста тридесет и седем лева и осемдесет и четири
стотинки), ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване
на исковата молба – 10.06.2024 г. до окончателното й плащане, на основание чл. 86,
ал.1 от ЗЗД сумата от 5 721,33 лева (пет хиляди седемстотин двадесет и един лева и
тридесет и три стотинки), представляваща лихва за забава за периода 19.09.2023 год.
до 10.06.2024 год. и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 5230 лева (пет
хиляди двеста и тридесет лева), представляваща сторените в производството
разноски.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ И КОНТРОЛ,
ЕИК ********* да заплати по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК сумата от 2 518,37 лева (две хиляди петстотин и осемнадесет лева и
тридесет и седем стотинки).
Решението може да се обжалва с въззивна жалба, в двуседмичен срок, пред
Софийски градски съд от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5