МОТИВИ
към Присъда № 25/26.06.2019, постановена по
НОХД № 459/2018 по описа на PC - Провадия, II състав
Обвинението
е повдигнато от Районна прокуратура Провадия срещу М.С.М., ЕГН **********, затова
че на 16.05.2017год. в с.А., община Дългопол, област Варна причинил на Д.А.Г.
средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на мозъка и травматични
увреждания под меките мозъчни обвивки, които са определили разстройство на здравето
временно опасно за живота - престъпление почл.129,
ал.2, вр.ал.1 от НК.
В съдебно
заседание, представителят на РП Провадия поддържа така повдигнатото срещу
подсъдимия обвинение и пледира за налагане на наказание лишаване от свобода в
размер на 5 месеца, изпълнението, на което да бъде отложено с изпитателен срок
от 3 години. Защитата пледира за оправдаване на подсъдимия, за същото пледира и
подсъдимият.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, водим от принципите на чл. 13 и 14 НПК, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият М.С.М. е роден на ***г***,
живущ ***, българин, български гражданин, вдовец, с основно образование,
пенсионер.
Подсъдимият М. и св. Г.
били роднини по съребрена линия, но били
в лоши отношения по повод ползваните от тях места в края на село А., където отглеждали
животни.
Подсъдимият живеел в
едно домакинство със семейството на своя син - св.С.М. ***. Св. Г. ***, със
семейството на сина - св.И.Д.А..
Местата на подс.М. и св.Г. се намирали едно срещу друго. Конфликтите
между под.М. и св.Г. били по повод обстоятелството, че подс.М.
изхвърля смет от отглежданите от него прасета на място, през което св.Г. минавал.
На 16.05.2018год. подс.М.
отишъл на мястото си много рано, за да се грижи за животните си. С него бил и
помощникът му в стопанството - св.Ж.П.Г., който работел обща работа на подс.М. и сина му -
св.С. и като възнаграждение получавал подслон, храна и около 100 лева месечно.
Малко след подс.М. с автомобила си пристигнал и св. Г., като спрял
автомобила пред мястото на подс.М.. Щом го видял, М.,
го извикал да се разберат. Св. Г. излязъл от автомобила си и се насочил към подс.М. със сопа в ръка. Когато двамата били на близко
разстояние един срещу друг, св.Г. замахнал със сопата
срещу подс.М., двамата започнали да се бият. Св.Г.
хванал св.Г. за ръцете отзад като улеснил подс.М. да
го ударя със сопата по главата. Подс.М. и св.Г.
паднали на земята като се удряли взаимно. Мястото, където се били подс.М. и св.Г. било пред стаичката на подс.М.,
където настилката била от траверси.
Св.Г. като видял
случващото се оставил подс.М. и св.Г. и отишъл до
дома на св.С., за да го повика за помощ. След като стигнал до дома му той му
казал, че баща му – подс.М. и св.Г. се бият. Когато
св.С. и св.Г. пристигнали на мястото на произшествието, те заварил подс.М. и св.Г. на около метър и половина един от друг пред
стаичката на подс.М.. И двамата имали много кръв по
главата и по тялото и не се движели, но били контактни. Подс.М. лежал по гръб, а св.Г. лежал на
земята подпрян на ръката си, а в другата ръка държал сопата.
Св.С. натоварил своя баща - подс.М. в автомобила си и го откарал в дома им, а оставил
св.Г., тъй като той заявил, че сам ще се прибере с автомобила си. Св.С.
уведомил за случилото се кметицата на селото. Св.С. известил снахата на св.Г.
за случилото се, с цел да укажат помощ на св.Г.. Последната уведомила съпруга
си – св.А., който също тръгнал към мястото, където св.Г. и подс.М.
се били. Св.С. се обадил на Бърза помощ. След пристигането на автомобила те
откарали подс.М. за оказване на медицинска помощ до
медицинския център в гр.Дългопол, след което в гр.Варна.
Малко по-късно св.Г.,
се качил в автомобила си и бавно потеглил към дома си. По пътя той срещнал
автомобила на сина си - св.А., но св.Г. продължил да шофира сам до дома си.
След като пристигнал пред дома си св.А. заедно с брат си и майка си го пренесли
до леглото и се обадили на Бърза помощ. Св.Г. изгубил много кръв и малко
по-късно същият ден станал трудно контактен и спрял да отговаря на въпроси на
околните. Бил откаран по спешност първо в гр.Дългопол, след това в гр.Варна,
където бил приет за лечение в клиниката по неврохирургия на
МБАЛ“Св.Анна-Варна“АД-гр.Варна.
От изготвената в хода
на досъдебното производство СМЕ, която е кредитирана от съда се установява, че
на 16.05.2017год. св.Г. е получил следните увреждания: няколко контузионни огнища, субдурален хематом
и травматична субарахнойдална хеморагия
- описаните в ИЗ темпорално вдясно над пирамидната кост кръвеквивалентна
контузионна зона, субдурален
хематом париестално задно вдясно с максимална
дебелина на слоя 0,7 см и кръвеквивалентна интрацеребрална колекция темпоралновляво
медиално от Силвиевата бразда, огнищни
субарахнойдални кръвоизливи теменно; разкъсно-контузни рани на главата, лицето, трети пръст на
лявата ръка и лявата ушна мида; кръвоизлив под конюнктивата
на дясното око; кръвонасядания и оток на лицето, лява
ушна мида, лява ръка, лява подбедрица.
Регистрираните на
скенер няколко контузионни огнища, както и
кръвоизливът под твърдата мозъчна обвивка са обусловили разстройство на
здравето временно опасно за живота, независимо дали е имало или не загуба на
съзнание. Останалите увреждания са обусловили временно разстройство на здравето
неопасно за живота.
Описаните травматични
увреждания са резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети и могат да се
получат по описания в делото начин, вкл. удари със сопа.
Видно от заключението
на вещите лица по извършената в хода на досъдебното производство ТРОЙНА СМЕ
№45-2018год. по описа на ОСМ при МБАЛ“Св.Анна-Варна“АД-гр.Варна, която е
кредитирана от съда се установява, че, в резултат на действията на подс.М. пострадалият св.Г. е получил три разкъсно-контузни рани по окосмената част на главата в
двете теменни области, разкъсно-контузна рана в лява
челна област, подкожен кръвоизлив по клепачите на дясното око, кръвоизлив под
лявото око, контузия на мозъка, травматични кръвоизливи под меките мозъчни
обвивки, разкъсно-контузната рана по горния клепач на
лявото око, контузия на мозъка, травматични кръвоизливи под меките мозъчни
обвивки, разкъсно-контузна рана в областта на трети
пръст на лявата ръка, травматични отоци и кръвонасядания
в областта на лявата предмишница и лявата длан.
Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи
предмети по окосмената част на главата, лицето в порядък пет-шест удара, удари
с твърд предмет в областта на лявата предмишница,
лявата длан и пръстите на лявата ръка. Травматичните увреждания в областта на
левия горен крайник могат да се приемат за т.нар. „защитни наранявания“, които
са получени при противопоставяне на левия горен крайник на действието на
извършителя. Контузията на мозъка и травматичните увреждания под меките мозъчни
обвивки са определили разстройство на здравето временно опасно за живота,
съставляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК. В своята
съвкупност останалите описани травматични увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота, отзвучават за период от около
15-20 дни.
От обясненията на
вещите лица – д-р Д., д-р Г., д-р М. и д-р Б. се установява, че контузията на
мозъка и травматичните увреждания под меките мозъчни обвивки на св.Г., които са
обусловили разстройство на здравето временно опасно за живота в своята
съвкупност не могат да се причинени изцяло при боричкатнето
на св.Г. и подс.М., особено нараняванията в областта
на темето на главата, а са резултат от ударите с твърд тъп предмет.
Видно от заключението
на вещото лице по извършената СМЕ в хода на досъдебното производство,
кредитирано от съда относно получени по време на същото произшествие
травматични увреждания от подс.М.С.М., същият е
получил разкъсно-контузни рани на главата и дясната
ушна мида; кръвоизлив на дясното око; кръвонасядания
и оток на лицето, дясната ушна мида, лявата лопатка и двете ръце; сътресение на
мозъка без загуба на съзнание. Описаните травматични увреждания са обусловили
временно разстройство на здравето неопасно за живота, съставляващо лека телесна
повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Същите са резултат от удари с или
върху твърди тъпи предмети и могат да се получат по описания в делото начин,
включително удари със сопа.
От епикриза
на св.А. се установява, че на 16.05.2017г. той е приет в Клиника по
неврохирургия към МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД гр.Варна и е изписан на 22.05.2017г.
с диагноза – дифузна травма на главния мозък без открита вътречерепна
травма.
От медицинско
удостоверение на подс.М. от 19.05.2017г. се
установява, че в резултата на боя между подсъдимия и св.Г. подс.М.
е получил разкъсно контузни
рани по окосмената част на главата, дясна ушна мида, травматични отоци и кръсвонасядания в областта на лицето, областта на лявата
лопатка, горните крайници, мозъчно сътресение.
От епикриза
на подс.М. се установява, че на 16.05.2017г. той е
приет Клиника по неврохирургия към МБАЛ
„Св.Анна-Варна“ АД и е изписан на 19.085.2017г. с диагноза – мозъчно сътресение
без открита вътречерепна травма.
Видно от извършената
справка за съдимостта на подс. М. той не е осъждан
към инкриминираната дата.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прие
за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства
– свидетелство за съдимост, епикризи на подс.М. и св.Г., медицинско удостоверение на подс.М., изготвените и кредитирани от съда две СМЕ, тройна
СМЕ,
гласни доказателствени средства: обяснения на подс. М., показанията на св.Г., св.А., св.С., св.Г..
Писмените доказателства и изготвените по делото СМЕ са коментирани
от съда по-горе.
От обясненията на подс.М., които съдът
кредитира почти изцяло се установява, че отношенията между него и св.Г. са
влошени, че на 16.05.2017г., св.Г. е спрял с автомобила си пред ползваното от подс.М. *** за отглеждане на животни, че е излязъл от
автомобила си със сопа в ръка и двамата са се сбили пред стаичката на подс.М.. Установява се, че по време на боя между двамата е присъствал
св.Г.. Съдът не кредитира обясненията на подс.М., че св.Г.
през цялото време докато подс.М. и св.Г. са се били е
бил на 3 метра от тях, тъй като това противоречи на показанията на св.Г. и на
св.А., които са кредитирани от съда, като следва да се има предвид, че
обясненията на подс.М. са средство за негова защита. Св.С.
прибрал подс.М. и на него била оказана медицинска
помощ.
От показанията на св.Г., които съдът кредитира като еднопосочни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства в една част се
установява, че с подс.М. са в конфликт, че на 16.05.2017г.
са се скарали. Съдът не кредитира показанията на св.Г., че подс.М.
го е нападнал със сопа в ръка, тъй като това противоречи на обясненията на подс.М. кредитирани от съда в тази част, на показанията на
св.Г. и св.С. също кредитирани в тази им част, според които св.Г. е слязъл от
автомобила си със сопа в ръка и е нападнал подс.М..
След това двамата се сборичкали, св.Г. хванал за ръцете св.Г. като позволил на подс.М. да му нанася удари със сопата. След боя св.Г. се
прибрал у дома си с автомобила и бил откаран в МБАЛ „Св.Анна“ гр.Варна за
оказване на медицинска помощ. Съдът дава вяра на показанията на св.Г. дадени в
хода на досъдебното производство, тъй като те са дадени няколко дена след
извършване на престъплението и спомените на св.Г. за случилото се са били
по-ясни и по-пълни.
От показанията на св.А., които съдът кредитира като еднопосочни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства в по-голямата им
част, се установява, че отношенията между подс.М. и
св.Г. са били обтегнати, че живее заедно с баща си в с.А.. Установява се, че на
16.05.2017г. е отишъл да прибере баща си от ползваното от него място около с.А.,
тъй като съпругата му е казала, че баща му се е сбил с подс.М..
Св.Г. е бил окървавен като се е прибрал в дома си, св.А. извикал Бърза помощ и св.Г.
*** за оказване на медицинска помощ. От баща си св.А. е научил, че подс.М. и св.Г. са се сбили, че св.Г. е оказал съдействие
на подс.М. по време на боя. Съдът не кредитира
показанията на св.А., че св.Г. е хванал за крака и е съборил на земята св.Г.,
тъй като това обстоятелство не се установява, от нито едно от останалите събрани
доказателства по делото. Съдът дава вяра на показанията на св.А. дадени в хода
на досъдебното производство, тъй като те са дадени в деня на извършване на
престъплението и спомените на св.А. за случилото се са били по-ясни и по-пълни.
От показанията на св.С. които съдът кредитира като еднопосочни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че
отношенията между подс.М. и св.Г. са били обтегнати,
че живее заедно с баща си в с.А.. Установява се, че на 16.05.2017г. е отишъл да
прибере баща си от ползваното от него място около с.А., тъй като св.Г., го е
извикал, тъй като баща му се е сбил с св.Г.. Св.С. видял, че подс.М. и
св.Г. лежат на земята на разстояние по между си, като св.Г. е лежал на
траверсите пред стаичката на подс.М. на едната си
страна, държащ сопа в ръката си. Двамата били окървавени Св.С. прибрал баща си
и е извикал Бърза помощ, която го откарала в гр.Варна за оказване на медицинска
помощ. Съдът дава вяра на показанията на св.С. дадени в хода на досъдебното
производство, тъй като те са дадени в два дена след извършване на
престъплението и спомените на св.С. за случилото се са били по-ясни и по-пълни.
От показанията на св.Г., които съдът кредитира кредитира
като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства
в една част се установява, че отношенията между подс.М.
и св.Г. са били обтегнати. Установява се, че св.Г. е работел за подс.М. и сина му. На 16.05.2017г. св.Г. е спрял с
автомобила си пред мястото на подс.М., като е излязъл
със сопа и се сбили със св.Г.. Св.Г. се уплашил и отишъл да извика св.С. като се върнал заедно
със св.С., той видял подс.М. и св.Г. да лежат на
земята, като св.Г. лежал на пред стаичката на подс.М.
на едната си страна, държащ сопа в ръката си. Съдът дава вяра на показанията на
св.С. дадени в хода на досъдебното производство, тъй като те са дадени един ден
след извършване на престъплението и спомените на св.С. за случилото се са били
по-ясни и по-пълни.
От правна страна:
При така
установената фактическа обстановка, съдът прецени, че с деянието си подс.М. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК,
като на 16.05.2017год. в с.А., община Дългопол, област Варна причинил на Д.А.Г.
средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на мозъка и травматични
увреждания под меките мозъчни обвивки, които са определили разстройство на
здравето временно опасно за живота.
От
обективна страна с действията си, изразяващи се в нанасяне на удари със сопа и
ръце подс.М. е причинил на св.Г. контузия на мозъка и травматични
увреждания под меките мозъчни обвивки, които са определили разстройство на
здравето му временно опасно за живота.
Това се установява по категоричен начин от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на св.Г., св.С., св.А.,
св.Г., от обясненията на подсъдимия, от СМЕ, тройна СМЕ, епикриза
на св.Г.. От изготвените по делото СМЕ и
тройна СМЕ, както и от обясненията на вещите лица по тях по безспорен начин се
установи, че горепосочената телесна повреда на св.Г. е причинена от подс.М. чрез удари от негова страна със сопа или юмруци, а
не по време на борбата между подс.М. и св.Г. върху
настилка от траверси каквато бе защитната теза на представителя на защитата.
Вещите лица бяха категорично, а и противоречи на житейската логика уврежданията
върху темето на главата на св.Г. и в цялост контузията на мозъка му и увреждания под меките мозъчни обвивки
да са получени при самонараняване при борбата между подс.М.
и св.Г. независимо дали тя е била върху тревна повърхност или върху траверси.
От
субективна страна престъплението чл.129,
ал.2, вр.ал.1 от НК е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк
умисъл, тъй като той е съзнавал обществената опасност и противоправност
на действията си, съзнавал е, че с нанасянето на удари на пострадалия ще му
причини телесни увреждания и пряко е искал и целял настъпването на такива.
С
оглед изложеното подсъдимият е признат за виновен за извършеното от него
престъпно деяние по чл.129,
ал.2, вр.ал.1 от НК.
По вида и размера на наложеното
наказание:
При определяне и индивидуализация на наказанието на
двамата подсъдими съдът отчете, че обществената опасност на престъплението не
надвишава обичайната за този вид престъпления.
Съдът
наложи на подс. М. наказание лишаване от свобода в
размер на 5 месеца, изпълнението, на което да бъде отложено с изпитателен срок
от 3 години. Съдът наложи наказание на подсъдимия близко до минималния размер
поради липсата на отегчаващи вината обстоятелства и наличие на смекчаващи такива - чистото съдебно
минало на подс.М., напредналата му възраст. Съдът
намира, че така определеното наказание на подс.М. е
справедливо, ще постигне генералната, индивидуалната превенция и ще му
въздейства превъзпитателно и поучително.
По разноските
Разпоредбата
на чл. 189, ал. 3 НПК определя разноските по делото да бъдат възложени на
подсъдимия, когато бъде признат за виновен. Във фазата на досъдебното
производство са направени разноски в общ размер на 478,86 лв. за заплащане на изготвените
по делото експертизи. Във фазата на съдебното производство са сторени разноски
в размер на 400 лева – възнаграждения за явяване на
вещи лица.
Съдът,
след като призна подсъдимия за виновен в извършеното престъпление, за което му е
повдигнато обвинение и взе предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, намери,
че подсъдимия следва да бъде осъден да заплати горепосочените разноски по
сметка на ОД на МВР гр.Варна за тези сторени в ДП и по сметка на РС Провадия за
тези сторени в съдебното производство.
По
изложените мотиви настоящият съдебен състав постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
…………………….