РЕШЕНИЕ
№ 447
гр. В., 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20241420100835 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание по чл. 124, ал.1 ГПК.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за установяване недължимостта на сумата от 2 580.07 лева, стойност на
консумирана електроенергия, обективирана във фактура № ** г., представляваща
служебно начислена след корекция електрическа енергия, за имот, находящ се в гр. В.,
ул. И. *.
Ищецът твърди, че е наследник на Д.И. Г., бивш жител на гр. В., починал на
23.01.2022 г., съгласно Акт за смърт № ******До деня на смъртта си, наследодателят
Д.И. Г. е бил потребител на електрическа енергия за имот, находящ се в гр. В., ул. „И.“
* клиентски № ** и аб. № **. На 12.03.2024г., служители на „Е.М.З.“ ЕАД извършили
проверка на процесния електроснабден обект. Поради отсъствие на посочения в
протокола потребител Д.И. Г., проверката е осъществена в присъствието на един
свидетел към Федерацията на потребителите и един служител на РУ - Полиция гр. В..
Съставен е Констативен протокол №**, в който е отразено, че в хода на проверката
служителите са констатирали липсваща пломба на щита на таблото, промяна в схемата
на свързване, водеща до неправилно измерване на количествата електрическа енергия.
За осъществената проверка, констативния протокол и предстоящата корекция на
сметка ответното дружество е изпратило уведомление, адресирано до титуляра на
партидата Д.И. Г., наследодател на ищеца. Въз основа на констативния протокол от
12.03.2024г. е извършена едностранна корекция на сметка на електрическата енергия,
потребена за периода от 13.12.2023г. до 12.03.2024г., съгласно която е начислена
дължима от Д.И. Г. сума за заплащане на електрическа енергия в размер на 2580.07 лв.
и на негово име е издадена фактура № **г.
Навежда твърдения, че не дължи процесната сума, по следните съображения:
1
Потребителят Д.И. Г., чийто наследник е ищецът, е починал на 23.01.2022г., преди
извършване на корекционната процедура на 12.03.2024г. и преди отчетния период, за
който се отнася проверката (13.12.2023г. до 12.03.2024г.), ето защо към момента на
възникване на процесното вземане между наследодателя и ответното дружество не е
съществувала облигационна връзка. Към момента на извършване на проверката, Д.И.
Г. не би могъл да бъде носител на имуществени права и задължения и не е имал
качеството потребител на ел. енергия. Цялата корекционна процедура е започнала и се
е развила след смъртта му, след отпадане на неговата правосубектност. След като в
периода на осъществяване на корекционната процедура наследодателят на страните не
би могъл валидно да придобие права и задължения, процесното задължение,
възникнало след откриване на наследството, не се включва в наследствената маса и
ищецът не би могъл да отговаря за него в качеството му на наследник. Към момента на
издаване на фактура № ** г. Д. Г. не е имал качеството на потребител и клиент на
ответното дружество, тъй като е бил починал. Фактурата обаче е издадена на негово
име, поради което задължението спрямо наследниците му не е изискуемо. Починалото
физическо лице не е правен субект и не притежава процесуална правоспособност и
дееспособност. Ето защо, към момент на възникване на задължението по процесната
фактура не е имало валидна облигационна връзка между титуляра на партидата и
ответното дружество, поради което и задължението за него, в размер на процесната
сума, не е възникнало. В наследството се включват освен активите на наследодателя,
така и неговите пасиви. Моментът, към който се определя както кръга на
наследниците, така и обемът на наследствените права е моментът на откриване на
наследството. В случая това е 23.01.2022г. и доколкото към този момент задължението
по процесната фактура в размер на 2580.07 лв. не е било част от наследството на Д.И.
Г., то няма как за това задължение да отговаря ищеца в качеството му на наследник.
По изложените съображения счита, че извършената от ответното дружество
едностранна корекция на сметката на ищеца е опорочена и не представлява годно
основание за дължимост на процесната сума.
Въз основа на изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да
приеме за установено, че Х. Д. Г. ЕГН **********, в качеството у на наследник на
Д.И. Г., починал на 23.01.2022г. не дължи на „Е.М.З.“ АД ЕИК **, гр. С., сумата по
фактура № ** г. в размер на 2580.07 лв., начислена служебно по Констативен протокол
*********** за имот с клиентски № **, с адрес: гр. В., ул. „И.“ *. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК от ответника е постъпил отговор, с който оспорва
допустимостта на предявения иск.
Оспорва също така предявения иск по основание и размер изцяло.Твърди, че са
приети нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ -
обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.Посочва се, че процесната корекция е
извършена по реда на новите ПИКЕЕ, тъй като проверката на обекта на ищеца е
извършена на 12.03.2024 г. - т.е. след обнародването им и влизането им в сила. В
Раздел IX - членове от 49 до 58 включително - ПИКЕЕ урежда реда и начина за
преизчисляване на количеството електрическа енергия. Съгласно чл. 56, ал. 1 от
ПИКЕЕ, в случаите на преизчисляване на количествата електрическа енергия по
Раздел IX, операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя
на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия,
както и информация за дължимата сума за мрежови услуги. В ал. 2 на същия член е
посочено, че ползвателят на мрежата заплаща на оператора на мрежата дължимата
сума. Т.е. новите ПИКЕЕ предвиждат фактурата за преизчисление на неизмерена,
2
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия да се издава от оператора на
електроразпределителната мрежа. За територията на з.на Б. това е „Е.М.З.“ АД -
търговско дружеството притежаващо лицензия за разпределение на електрическа
енергия, издадена от КЕВР с № **********
Твърди се на следващо място, че безспорно между наследодателя на ищеца и
ответника е възникнала облигационна връзка. Посочва се също, че съгласно чл.5 от ОУ
на ответното дружество, ако лицето, което е отразено като клиент в базата данни на
ЕРМ з. е починало, правата, задълженията и отговорностите на клиента се поемат от
неговите наследници. Разпоредбата не се прилага, ако наследниците са се отказали от
наследството и са удостоверили това пред ответното дружество.В исковата молба
ищецът не оспорва факта, че починалият е бил ползвател на процесния имот и
потребител на електрическа енергия. Оттук следва извода, че ищецът е потребител на
електрическа енергия, в качеството си на наследник на наследник на починалия, като
същият е в облигационна връзка с „Е.П.“ ЕАД, респективно със собственика на
електроразпределителната мрежа на обособена територия „Е.М.З.“ АД.
Аргументира се и тезата, че ответното дружество правилно и законосъобразно е
извършило процесната проверка.
Въз основа на тези и други подробно изложени в отговора на исковата молба
съображения отправя искане съдът да отхвърли предявеният иск като неоснователен и
недоказан.Претендира разноски.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за
установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че ответникът „Е.М.З.“ АД е търговско дружеството,
притежаващо лицензия за разпределение на електрическа енергия, издадена от КЕВР с
№ ************
От приетия по делото констативен протокол № **/л. 5-6/, съставен от служители
на „Е. м. з.“ АД, в присъствието на свидетелите М. Т. Н. – федерация на
потребителите, както и на полицейски служител, се установява, че на 12.03.2024г. е
извършена проверка на абонат с абонатен номер **2, клиентски № ** и електромер с
фабричен № ********* на адрес в гр. В., ул. „И.“ *, при която е установено промяна в
схемата на свързване, при която ел.енергията преминава през „мост“ и не се отчита от
електромера. Протоколът е подписан от съставителите му, както и от свидетелите,
както и от представител на МВР.
С оглед така съставения констативен протокол, ответното дружество издало
фактура № ** г. за сумата от 2 580.07 лева с вкл. ДДС с получател – Д.И. Г. /л. 6 /. Като
основание за издаването на фактурата е посочено „сума по констативен протокол
съгласно приложението“.
От приложената по делото справка вх. № 7160 от 23.05.2024 г. от дирекция „Н.
с. “, Р. ц. – гр. М., се установява, че на 12.03.2024 г. е регистриран сигнал за
неправомерно ползване на електрическа енергия на адрес: в гр. В., ул. „И.“ *.Сигналът
е постъпил в 10.24.10 часа.
Не се спори между страните, че с писмо изх. № ************, адресирано до В.
А., последният бил уведомен от ответното дружество за начислената сума в размер на
820,14 лева.
От приложеното заверено копие от справка за преизчислени количества
електрическа енергия се установява, че във връзка с горецитирания констативен
протокол на „Е.м. з.“ АД и въз основа на раздел ІХ от ПИКЕЕ – чл. 50, ал. 2, за
периода от 13.12.2023 г. до 12.03.2024 г. на Д. Г. са доначислени 6698 kWh за
3
консумирана и незаплатена електроенергия.
От заключението по приетата по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че е налице промяна в електрическата схема на свързване на СТИ, което е
довело до неизмерване на цялата потребена от абоната ел.енергия. Посочено е, че
преизчисляването на консумираната, но неотчетена и незаплатена ел енергия е
направена правилно при спазване на методиката /формулата/ на чл. 50, ал.2, от
Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) и за посочения
там период. Преизчисляването на сметката за консумираната електрическа енергия е
извършена по действащите към момента на корекцията цени, утвърдени от енергийния
регулатор КЕВР, съгласно изискването на чл. 56, ал. 1,и ал.З от ПИКЕЕ . Отразено е
също така, че не е извършвана друга техническа проверка или смяна на СТИ №
0216909, от които зависи определянето на периода от 90 дни (от 13.12.2023 г. до
12.03.2024 г). за преизчисляване на неизмерената и незаплатена електроенергия.
Съдът кредитира заключението като пълно, обективно и компетентно изготвено.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетели.
Свидетелят М. Т. Н. заявява, че на проверката присъствал в качеството си на
представител от Федерацията защита на потребителите. Присъства на проверките на
служителите на НТЗ. Спомня си за проверката на ул. „И.“ № 11. Това било рутинна
проверка, при която открили проблем. Потърсили собственика на имота, той излязъл
действително, бил при тях по време на проверката. Свидетелят твърди, че придсъствал
през цялото време на проверката. Служителите на „Е.М.З.“ АД показали какво са
установили. Показали, че при измерването се е явил проблем, при което се уведомила
полицията на тел. 112, които пристигнали и в тяхно присъствие се отрязала връзката,
която задържала двата кабела, имало мост. Излязло някакво момче, но не знае дали е
собственикът на имота, били двама братя. Доколкото си спомня, имало две къщи на
обекта.
Свидетелят М. К. П. заявява, че в „Е. м. з.“ АД, работи като техник, ел.
системи, контрол НТЗ. Извършват проверки на всякакъв вид обекти, за
нерегламентирано ползване на ел. енергия. Спомня си за проверка извършена на ул.
„И.“ № 11 в гр. В.. В деня на проверката извършили проверка на целия трафопост и
съответно, като стигнали до таблото, което захранва на абоната, на който съставили
констативния протокол, констатирали, че първоначално на таблото липсвала врата и
пломба на неговия щит, и съответно проверката започнала със сравняване на товарите
по захранващия кабел на таблото и съответно, това което минава през всеки един от
електромерите. Констатирали, че има несъответствие на товарите по захранващия
кабел и по електромерите, и започнали всеки един персонално да проследяват
захранващите линии и изходящите на всеки един от тях. Като стигнали до въпросния
електромер констатирали, че на мястото, на което захранващите и изходящите линии
започнали да се движат успоредно една на друга и са захванати със свинска опашка, и
съответно под нея имало отвор, върху този отвор бил поставен мост от меден
проводник, който прави връзка между входящата и изходящата линия на абоната,
преди електромера. В началото излязъл един господин, /вече не си спомня/, но им
казал, че ще се обади на човека, който живее на адреса. След известно време
пристигнал човек, който ползва този обект, но това не бил титулярят на партидата.
Представител от федерацията на потребителите имало през цялото време, от началото
на проверката. Всичко представили както на него, така и на полицията. Свързали се
органите на МВР, показали самото нарушение.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като пълни, обективни и
допълващи се.
4
Други относими по делото доказателства на са приети.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правна страна:
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен установителен
иск в тежест на ответника е да докаже, че претендираното от него и оспорено от
ищеца вземане съществува, тоест че през процесния период между страните е
съществувало валидно облигационно отношение по договор за продажба на
електрическа енергия, по силата на което ответникът е доставил на ищеца определено
количество електрическа енергия, чиято цена възлиза поне на процесната сума, респ.
че е налице основание за преизчисление по нормативно предвидена методика, поради
констатиран нерегламентиран достъп до електромера (изменение на електрическата
схема), довел до неправилно изчисляване на потребените от клиента количества
електрическа енергия.
Видно от приетото като доказателство по делото предложение за корекция на
сметка, въз основа на раздел ІХ от ПИКЕЕ – чл. 50,ал.2 за периода от 13.12.2023 г. до
12.03.2024 г. на ищеца са доначислени 6698 kWh за консумирана и незаплатена
електроенергия, следователно начисленото количество електрическа енергия е
изчислено за битов клиент.
В проведеното първо открито съдебно заседание, от процесуалния представител
на ответника са оспорени обстоятелствата, че той е страна по сключен договор при
общи условия за продажба на ел. енергия, поради което счита, че не е доказано
наличието на е съществувало валидно облигационно отношение по договор за
продажба на електрическа енергия.В първото по делото заседание от процесуалния
представител на ищеца се поиска това обстоятелство да бъде отделено като безспорно
между страните, но с оглед оспорването от ответника, това не е осъществено.
Спорното правоотношение по доставка на електрическа енергия на краен клиент
намира правната си уредба в Закона за енергетиката, който регламентира
правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови нужди като
произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия. Според действащата
разпоредба на чл. 98а от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при
публично известни общи условия. Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния
снабдител, без изрично писмено приемане /чл. 98а, ал. 3 и 4 ЗЕ/. Процесното
правоотношение се регламентира и от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на “Е.П.“ АД с предишно наименование ЧЕЗ Е. Б.” АД, приети
на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране (ДКЕВР) с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г. и влезли в сила на
26.11.2007 г. и Общите условия на договорите за използване на
електроразпределителните мрежи на „Е. м. з.“ АД с предишно наименование „ЧЕЗ Р.
Б.” АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 056 от 07.11.2007 г. и влезли в сила на
26.11.2007 г., като същите са публикувани съгласно изискванията на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ в
централен ежедневник, видно от представения сертификат за публикуване на реклама,
издаден от департамент „Маркетинг и реклама” на вестник „Телеграф”. Същите са
представени и приети по делото като писмени доказателства. Освен това същите са
публично известни.
Съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ, публикуваните общи условия влизат в сила за
5
потребителите, без да е необходимо изрично приемане, като в чл. 98а, ал. 5 ЗЕ e
предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, да внесат при съответния краен снабдител
на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия, като ако
същите се приемат, това се отразява в допълнително писмено споразумение.
По силата на законовата уредба купувач на доставената електрическа енергия е
крайният клиент /чл. 91-92, вр. чл. 97-98а ЗЕ/. След измененията на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012
г./, в сила от 17.07.2012 г., битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент,
който купува електрическа енергия за собствени нужди, а съгласно § 1, т. 41 б от ДР на
ЗЕ в сила от 17.07.2012 г., изм. ДВ, бр. 35/2015 г., потребител на енергийни услуги е: а/
краен клиент, който купува енергия и/или б/. ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Легалната дефиниция на
понятието „битов клиент” е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ и се
отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва
качеството на длъжник с качеството на собственик или на носител на ограниченото
вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната
енергия е за „собствени битови нужди” и друго не е уговорено с крайния снабдител.
Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение
клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект – онзи,
който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респективно с
титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за
продажба на електрическа енергия за същия имот /в този смисъл Решение № 205 от
28.02.2019 г. по гр. д. № 439/2018 г. по описа на ВКС, III ГО/. Този извод следва и от
клаузите на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
“Е.П.“ АД с предишно наименование ЧЕЗ Електро България” АД. В чл. 4, ал. 2 от ОУ е
дадено определение на понятието „потребител на електрическа енергия за битови
нужди”, а именно – физическо лице, което е собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото
законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Според чл.
4, ал. 3 от ОУ, правата и задълженията на потребител на електрическа енергия за
битови нужди може да упражнява и друго лице при условие, че собственикът или
титулярът на вещното право на ползване на имота е предоставил изрично писмено
съгласие, дадено пред продавача или пред нотариус с нотариална заверка на подписа,
това лице да бъде потребител на електрическа енергия за определен срок, като в този
случай собственикът, респективно лицето с учредено вещно право на ползване по
отношение на електроснабдения имот, носи солидарна отговорност пред продавача за
консумираната в имота електроенергия.
Настоящият състав счита, че ищецът не е доказал по делото, че ответникът има
качеството „битов клиент” на електрическа енергия, тоест, че е възникнало валидно
облигационно отношение между него и ответника по делото, въпреки изричните
указания на съда, дадени в този смисъл с доклада по делото.
В настоящия случай следва да бъде посочено, че нито едно от представените
пред съда доказателства от страна ищеца не е годно такова за установяване на
обстоятелството, че ищецът в производството Х. Г. е титуляр на право на собственост
върху процесния електроснабден имот или че има качеството на вещен ползвател на
същия на валидно правно основание в процесния период, доколкото приложените по
делото документи – предложение за корекция на сметка и фактура, в които е посочен
клиентски и абонатен номер на ищеца, не са официални по смисъла на чл. 179 ГПК, а
частни свидетелстващи такива, едностранно изготвени от ищцовото дружество или
свързани с него лица, като тези документи не удостоверяват каквито и да било вещни
или облигационни права във връзка със собствеността и ползването на имота,
6
респективно в същите не се съдържа и извънсъдебно признание от страна на ищеца на
визираните обстоятелства.
Следва също така да се има предвид, че ответното дружество твърди, че ищецът
е потребител на електрическа енергия по силата на наследствено правоприемство, като
представя удостоверение за наследници. Позовава се на чл.5 от ОУ на ответното
дружество,съгласно който, ако лицето, което е отразено като клиент в базата данни на
ЕРМ з. е починало, правата, задълженията и отговорностите на клиента се поемат от
неговите наследници. Разпоредбата не се прилага, ако наследниците са се отказали от
наследството и са удостоверили това пред ответното дружество.В исковата молба
ищецът не оспорва факта, че починалият е бил ползвател на процесния имот и
потребител на електрическа енергия. Както бе споменато по – горе, договорната
свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска при това правоотношение клиент на
доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект освен
собственика – онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е
сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот /в този смисъл
Решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр. д. № 439/2018 г. по описа на ВКС, III ГО/.В този
смисъл, ответникът не е доказал праводателя /наследодател/ на ищеца, на какво
основание е бил ползвател /потребител/ на електрическа енергия за битови нужди, въз
основа на което да се обоснове правнорелевантен извод за наличие на преминаване на
правата, задълженията и отговорностите на клиента - наследодател към неговите
наследници. Тук е необходимо само да се отбележи, че прекратяването на вещно право
на ползване на имот е уредено в закона. Така, то може да се прекрати с уговорения
срок, със смъртта на ползвателя, с погиване на вещта, върху което то е учредено или
когато не е упражнено в продължение на 5 години от неговото учредяване.
От ответника не са ангажирани каквито и да било доказателства по делото за
наличието на валидно облигационното провоотношение между страните в конкретния
период. Както бе споменато, единственото доказателствено искане в това отношение
от процеусалния представител на ответника бе, да бъде отделено като безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните на обстоятелството, че през процесния
период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение,
породено от договор за продажба на електрическа енергия, на основание чл.146, ал.1,
т.3 и т.4 ГПК.
Именно на ответника е принадлежало процесуалното задължение
/доказателствената тежест/ за установяване чрез пълно и главно доказване, както
предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК, че през процесния период между
страните е съществувало облигационно правоотношение, породено от договор за
продажба на електрическа енергия и че ответникът е имал качеството на потребител на
електрическа енергия за битови нужди. При липса на ангажирани доказателства за
тези обстоятелства, както и с оглед изричното им оспорване от страна на ищеца, съдът
намира предявения иск за основателен.
При недоказаност на наличието на валидно облигационно правоотношение
между страните по делото, породено от договор за продажба на електрическа енергия,
съдът намира за безпредметно да изследва обстоятелството,законосъобразно ли е
извършена конкретната процедура за корекция на сметката.
С оглед на тези крайни правни изводи установителният иск за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника процесната сума за главница следва да
бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
7
бъде осъден да заплати на ищеца разноски за производството пред настоящата съдебна
инстанция в размер на общо 704,00 лева, включващи 600,00 лв. – адвокатско
възнаграждение, както и сумата от 104,00 лв. – заплатена държавна такса.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК в отношенията
между страните, че Х. Д. Г., ЕГН: ********** не дължи на „Е. м. з.“ АД, ЕИК: **,
сумата от 2 580.07 лева, представляваща корекция на потребена, неотчетена и
незаплатена стойност на електроенергия, вследствие на извършена проверка на СТИ,
за което е съставен констативен протокол № **, начислена по партида на абонатен
номер № **, за адрес в гр. В., ул. И. *, за което е издадена фактура № ** г. за отчетен
период от 13.12.2023 г. до 12.03.2024 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Електроразпределителни мрежи з.“ АД, ЕИК:
** да заплати на Х. Д. Г., ЕГН: ********** сумата от 704,00 лв. разноски по делото
/заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение/.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. В. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8