Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4903 19.12.2019 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на деветнадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 8208 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени
установителни искове с правна квалификация по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника си юрк. Н., е предявил против Р.И.И.,
ЕГН ********** *** иск за признаване на установено, че ответникът дължи
следните суми: сумата от 665,53 лева
главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на
потребление, находящ се в гр. П. *****, за периода от 01.11.2015 г. до
30.04.2018 г., сумата от 113,74 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 05.01.2016 г. до
08.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда, а именно - 09.01.2019 г., за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по частно
гражданско дело № 357/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив.
В исковата молба се твърди, че
ищцовото дружество в качеството си на енергийно предприятие, по смисъл на чл.
126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката, е единственото топлинно
дружество, притежаващо лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ, за производство и
пренос на топлинна енергия.
Твърди се, че по силата на раздел ІІ
от Общите условия на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, ищцовото дружество е длъжно да доставя в абонатните
станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Твърди се, че съгласно чл. 153, ал. 1
от ЗЕ, ответникът Р.И.И., в качеството и на собственик на топлоснабдения имот,
находящ се в гр. П., ул. *****, има качеството на клиент на топлинна енергия
съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия и е длъжна да заплаща месечните
дължими суми за доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичането
на периода, за който се отнасят. Според клаузата на чл. 35, ал. 1 от Общите
условия, при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1, клиентите на
топлинна енергия дължат на ЕВН България Топлофикация” АД обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата.
Твърди се, че в изпълнение на своите
задължения ищцовото дружество е доставило до сградата, а търговецът, извършващ
дяловото разпределение на топлинна енергия „Бруната” ООД, е разпределил за
имота на ответника ТЕ на обща стойност 779,27 лева, включваща главница в размер
на 665,53 лв., представляваща стойност на разпределената топлинна енергия и
цена за услугата дялово разпределение за периода 01.11.2015 г. – 30.04.2018 г.,
ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 05.01.2016
г. – 08.01.2019 г. в размер на 113,74 лв.
За събиране на посочените по-горе суми
било подадено в Районен съд – Пловдив заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по което било образувано частно гражданско
дело № 357/2019 г. Заповедта за изпълнение била връчена на ответника по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК. Съдът на основание чл. 415 ГПК указал на ищцовото дружество,
че може да предяви настоящия иск, поради което ищцовото дружество моли да се
признае за установено, че ответникът дължи посочените по-горе суми, както и да
бъде осъден да заплати направените пред настоящото и пред заповедното
производство разноски.
Ответникът не е депозирал писмен
отговор и не се явява в първото по делото заседание, редовно призован и
уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК.
Препис от исковата молба е редовно връчен
на ответника, като в изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при
неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е
направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание, проведено
на 19.11.2019 г. ответникът не се е явил, редовно призован, като няма направено
искане делото да се гледа в негово отсъствие. В първото заседание по делото
ищецът чрез пълномощника си е направил искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.
Съдът намира, че в настоящия случай
всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника
са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл.
131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани
последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с определението
за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните. Искането на ищеца
за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от
представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи
изводът, че искът е вероятно основателен.
Ето защо настоящият
съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на
чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и
на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с
което предявения иск следва да се уважи изцяло, като се признае за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 665,53
лева главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в
обект на потребление, находящ се в гр. П. ****, за периода от 01.11.2015 г. до
30.04.2018 г., сумата от 113,74 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 05.01.2016 г. до
08.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.01.2019 г. до окончателното погасяване.
По отношение на
разноските:
Предвид изхода от спора, на основание
чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в
пълния им размер, доколкото исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се
претендират. В тях се включват внесената държавна такса в размер на 75 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ. Следва да бъдат присъдени и направените по ч. гр. дело № 357/19 г. по
описа на ПдРС разноски- 25 лв. за държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че Р.И.И., ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, суми за начислена топлинна енергия, както следва: 665,53 лева
главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на
потребление, находящ се в гр. П. *****, за периода от 01.11.2015 г. до
30.04.2018 г.;
113,74
лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане за периода от 05.01.2016 г. до 08.01.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.01.2019 г. до
окончателното погасяване, които суми са присъдените по
частно гр. дело № № 357/2019 г. на ПдРС, със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.И.И., ЕГН **********
***, да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, направените по делото разноски в размер на 175 лева, както и направените по частно гр.
дело № 357/ 2019 г. на ПдРС разноски в размер на 75 лева, на основание чл. 78,
ал. 1 и 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Заверен препис от
решението, ведно с приложеното частно гр. дело № № 357/2019 г. на ПдРС, XVII –ти гр. с-в. да се изпратят на ПдРС, XVII –ти гр. с-в.
Ответникът разполага със защита срещу
решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно
с оригинала!
РЦ