№ 87
гр. К., 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Татяна Ст. Станчева Иванова
при участието на секретаря Веска Р. Христова
като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева Иванова Гражданско
дело № 20202130100725 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв.
Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов" № 3, регистрирано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията, с ЕИК *********, представлявано от инж. Г.Т. -
Изпълнителен директор чрез процесуален представител главен юрисконсулт
Д.Б. З., против С. С. Т. ЕГН **********, с постоянен адрес: **** С исковата
молба е предявен иск за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата 67.28 лева /шестдесет и седем лева и 28 ст./ по неизплатени
фактури за ползвани В и К услуги, лихва размер на 14.76лева /четиринадесет
лева и 76 ст./ за периода от 26.09.2017 г. до 14.05.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане. В исковата молба се твърди че ответницата е клиент
на ВиК –Бургас по валидно възникнало облигационно правоотношение с
предмет предоставяне на ВиК услуги на водоснабден обект в гр. *, със
заведена партида № 962733. Твърди се, че ответницата е правоприемник на
А.М.М., поради което, на чл.30, ал.3 от ЗС, ищецът е предявил претенцията
си срещу ответника за ½ част от общия размер на дълга -134,57 лева. Твърди
се в исковата молба, че в имота няма водомер и изразходваното количество
вода е отчитано в съответствие с чл.39, ал.5, т.1 от Наредба № 4/2004г.- по 5
куб.м. за всеки обитател за месец.
В срока за отговор ответникът, чрез назначеният му особен
представител, на основание чл.47, ал.6 от ГПК, оспорва иска като недопустим
и неоснователен, излага продбни събражения и моли за неговото отхвърляне.
С определението за насрочване на делото от 28.07.2021г., съдът е
прекратил производството по отношение на претендираната лихва за забава в
1
размер на 14.76лева, поради направено оттегляне от ищеца с молба вх. №
3980/02.10.2020г. Определението не е обжалвано и е влязло в сила.
В първото съдебно на 13.09.2021г. ход на делото не е даден, поради
нередовното призоваване на ищеца и делото е насрочено за разглеждане на
08.11.2021г.
В съдебно заседание на 08.11.2021г., за което станите са редовно
призовани, за ищеца не се явява представител, за ответника се явява
назначеният му особен представител-адв.А..
Карнобатският районен съд, след като взе предвид направените искания
и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното:
Ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на порично задължение
№ 196/21.05.2020г. по ч.гр.дело № 353 по описа за 2020г. на КРС, по реда на
чл.410 от ГПК, срещу ответницата С. С. Т. за сумата от 67,28 лева – главница
и 14,76 стотинки лихва за доставена, пречистена и отведена вода за обект
находящ се в гр.К., ул.***. В заявлението си ВиК Бургас ЕАД е посочило, че
длъжникът С. С. Т. дължи сумите като наследник на починалия О.М.Д., който
преди да почине бил потребител на услугите за посочения обект. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и на
заявителя е указано да предяви иск срещу длъжника за установяване
дължимостта на вземането си. В указания едномесечен срок ВиК Бургас ЕАД
е предявило иск по чл.422 от ГПК срещу ответника С. С. Т..
След отлагане на делото за 08.11.2021г., с молба вх. № 2288/15.09.201г.
от процесуалният представител на ищеца – гл.юрк Д.З., отново е направено
оттегляне на претенцията за лихва за забава в размер на 14,76 лева, заявено е,
че ищецът поддържа претенцията за главница в размер на 67,28 лева. Ищецът
отново не посочва каква лихва претендира от датата на подаване на исковата
молба. С посочената молба е направено искане, съдът на основание чл.63 от
ГПК да удължи срока за снабдяване на ищеца с удостоверение за наследници
на А.М.М. и е направено доказателствено искане за издаване на съдебно
удостоверение, което да послужи на ищеца да се снабди от Община
Карнобат за регистрирания собственик и ползвател на процесния имот.
Разпоредбата на чл.63 от ГПК, предвижда възможност за страните
сроковете предвидени в закона или определени от съда да бъдат удължавани.
В тази връзка искането на ищеца за удължаване на срока по реда на чл.63 от
ГПК е неоснователно. На ищеца не е определян срок за ангажиране на
конкретни доказателства. С определението за насрочване съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните, съобразно изложените от тях
твърдения в исковата молба и в отговора на исковата молба.
По делото не се представиха доказателства, че ответницата е наследник
на починалата А.М.М. или на починалия ползвател О.М.Д., посочен в
заповедта по чл.410 от ГПК.
2
По искане на ищеца беше разпитана св. Г. Н. ДР., отчетник водомери.
От показанията на свидетелката се установи, че предходните ползватели/О.Д.
и А.М./ са починали през 2014 или 2015 г. Свидетелства, че водоподаването е
спряно на 08.05.2014 г. от дружеството ищец. Водомерът е бил свален и
„затапен“ от 2014 г. и измервателното устройство – водомерът след свалянето
му било в предприятието. Водоподаването към обекта било спряно от
улицата, но живеещите в махалата без разрешение, самоволно
възстановявали водоподаването към обекта. Като ползвател свидетелката
сочи дядото/О.М.Д./, но не знае дали е собственик на имота или е ползвател.
След спирането на водоподаването, през 2014 г., регламентирано не е било
осигурявано водоподаване към обекта, но след като неправомерно съседи и
живущи в махалата възстановявали водоподаването, свидетелката започнала
служебно да отчита по 5 куб.м вода месечно, считано от 2017г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание по чл.422, във вр. чл.415 от ГПК
във вр. чл.79 от ЗЗД.
Не се спори по делото, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по
смисъла на чл. 198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на
потребителите срещу заплащане за територията на гр. Бургас и област Бургас.
Приложимият нормативен акт за процесния период е Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В чл. 3 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. е предвидено, че потребители на В и К услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1
точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира
няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено
вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след
обработката ѝ.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да
е субект, то той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на
тези услуги. По делото не се спори, че А.М. и О.Д. да починали и това е
станало назад във времето през 2014г., когато дружеството е спряло
водоподаването към обекта и е взело водомера. Установи се от показанията
на св.Д., че водоподаването в обекта не е възстановявано на законово
основание, а нерегламентираното възстановяване на водоподаването не е
осъществено от ответницата С. С. Т., а от съседи и живущи в махалата.
Липсват доказателства служебно начислената вода за процесния период да е
ползвана от ответницата С. С. Т., за която остана недиказано дали е
наследница на А.М.М. и/или на О.М.Д..
По гореизложените съображения съдът намира, че по делото остана
недоказано твърдението, че между страните е възникнало валидно
3
облигационно правоотношение, по което ответницата е потребител на ВиК
услуги към ищцовото дружество, поради което предявеният осъдителен иск
следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид отхвърлянето на исковата претенция на ищеца не следва да се
присъждат разноски по исковото и заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, Карнобатският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир
Вазов" № 3, регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията, с ЕИК *********, представлявано от инж. Г.Т. - Изпълнителен
директор за приемане за установено, че С. С. Т. ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***** дължи на ищеца сумата от 67.28 лева /шестдесет и седем лева и
28 ст./ по неизплатени фактури за ползвани В и К услуги за периода от
25.08.2017г. до 25.01.2019г., с отчетен период по фактури 17.11.2016г. -
19.01.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане, за която сума ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение № 196/21.05.2020г. по
ч.гр.дело № 353 по описа за 2020г. на КРС.
На адв. В. Ат. Ан. - особен представител на ответницата С. С. Т. ЕГН
**********, да се изплати възнаграждение в размер на 300.00 лева от
внесения депозит по набирателната сметка на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
4