Решение по дело №72/2016 на Окръжен съд - Кюстендил

    РЕШЕНИЕ №49

       гр. Кюстендил, 25.06.2018г

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и седми март  две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                                          Председател: Росица Савова

при участие на секретаря Р. С., като разгледа докладваното от съдия Савова т. дело №72 по описа за 2016 г. на КОС и, за да се произнесе,взе предвид:

 

 

     Т.П.Т., ЕГН: **********,***, съдебен адрес:***, офис **, Адвокатко дружество „***", е предявил срещу „***" ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: област Кюстендил, община ***, с. С. ***, ул. *** No *, представлявано от управителя С. С..иск  по чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.240,ал.1 от ЗЗД, за сумата *** лв., претендирана като дължим остатък от обща сума в размер на ***лв.- дадена в заем сума по договор за заем между страните от 21.02.2009г., ведно със законната лихва от предявяване на иска -09.08.2016г.

Видно от исковата молба, претенцията се основава на следните фактически обстоятелства:

Поддържа се, че на 21.02.2009г. в гр. Д. е сключен Договор за заем между Т.П.Т. в качеството си на заемодател и К. Р. Д., като управител на „***" ООД (по това време)- в качеството си на заемател, с подписването на който заемодателят е предал на заемателя сумата от **** лева, която е предадена и получена в брой от управителя на дружеството- ответник С оглед на това се твърди, че представеният и подписан от заемателя договор служи за разписка за получената сума.

Уговорено е и, че връщане на получената сума е при поискване от страна на заемодателя, което не е сторено въпреки неколкократни покани и уведомления с искане за плащане, като освен това в резултат на възникнало между страните остро противоречие и опит за унищожаване на документа от страна на тогавашния управител К. Р., представеният документ в оригинал бил скъсан.

Сочи се, че предмет на образуваното по искова молба от 21.02.2014г., постъпила на 24.02.2014г., производство по т.дело № 11/2014г. на КнОС е частичен иск между същите страни и на същото основание - чл. 240 от ЗЗД - за осъждане на „***" ООД да заплати на ищеца сумата от *** лева, представляваща частично вземане за заемната сума по описания по- горе договор за заем от 21.02.1009г. от общата сума от **** лева, ведно със законна лихва, като с влязлото в сила  на 14.04.2016г.решение искът (частичен) е уважен.Налице е и признание- предвид сключване на споразумение и изплащане на сумата, присъдена с решението по посоченото дело на КнОС .

Ответното дружество „***"ООД оспорва иска.Тази страна поддържа, че дружеството не е получавало в заем посочената от ищеца в исковата молба сума и поради това не дължи връщането й на ищеца.

Представеният с исковата молба Договор за заем от 21.02.2009 г. не е бил сключван между ищеца и ответника, доколкото положеният под договора подпис под думата „заемател” не е положен от лицето К. Р. Д., като управител на „****"ООД.,т.е.документът  е неистински,а договорът няма достоверна дата.

           Договорът  е подписан без представителна власт, при което  същият  договор не обвързва ответното дружество. и страна по договора е К. Р. Д., а не „***"ООД.

Договорът -респ.сумата по него- не е осчетоводена в  счетоводството на ответника „****"ООД.

 От съдържанието на договора не се установява, че сумата е предадена на ответника.

           Не  е налице „сила на пресъдено нещо", формирана при постановяване на влязлото в сила решение по частичния иск по т.д.№11/2014г.на КнОС – досежно   установяване на основанието, касаещо  претендираното и в настоящото производство вземане.

           Вземането, претендирано в настоящото производство, е погасено по давност .

           Ответникът възразява относно наличие на признание на дълга по процесната искова претенция.

           Прави и възражение, че договорът е нищожен като привидна сделка, прикриваща парични заеми, сключени през периода 2003г.-2006г., между ищеца и бившия управител на ответното дружество – К. Р. Д.. те.процесният договор за заем бил подписан, за да „оформи" така породените отношения.

 

Съдът,при преценка на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа страна:

 

Представен е договор за заем с дата 21.02.2009г., в който е посочено, че същият се сключва между ищеца Т.Т. – от една страна като заемодател  и К. Р. Д. в качеството на управител на ответното дружество ”***”ООД – от друга- като заемател..В договора – като негов предмет - е посочено, че заемодателят „предава” на заемателя сумата ***лв., които да бъдат върнати „при поискване” от заемателя”, след което заемателят е задължен да върне дадената сума.По-нататък са формулирани права и задължения на страните , като се сочи, че заемодателят има право да получи сумата при поискване,както и законната лихва върху стойността на даденото,съответно заемателят има право да получи паричната сума в определения размер и да погаси предсрочно заема, а задължението му  се състои в това да върне сумата (полученото по договора) при поискване заедно със законните лихви.

Договорът съдържа само подпис на заемател, като документът е бил обект на изследване на съдебно-графологични експертизи (единична и тройни), при което е установено, че  подписът за „заемател” в процесния договор е изпълнен от К. Р. Д., подписът е положен след отпечатване текста на договора ; а целият текст на договора е отпечатан на един принтер , с един и същ тонер , при едно преминаване на листа;респ.не е налице техническа манипулация върху  документа, същият не е съставен чрез кражба на подпис.

Видно от представеното Разширено удостоверение за актуално състояние на „***" ООД от Търговския регистър към Агенция по вписванията, към датата на сключване на процесния договор К. Р. Д. е бил управител на ответното дружество.Същият е заличен .като такъв на 03.06.2009г.(срвн.вписване на това обстоятелство в цитираното удостоверение –л.94-115 от делото).

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се констатира, че при проверка на аналитичния регистър за осчетоводяване на счетоводните операции и оборотна ведомост на ответното дружество към 31.12.2009г.няма осчетоводен заем от физическо лице – ищеца Т.П.Т...

Свидетелските показания на свид.. С.-М.. в частта, касаеща опровергаване на процесния писмен документ, материализиращ вземане на стойност над ***лв., съдът намира за недопустими предвид изричното възражение на насрещната (ищцовата страна) в тази връзка , поради което и съдът не ги обсъжда.Ирелевантно е и обстоятелството, че ищецът е предавал тези пари в различни периоди, предвид и на това, че по този начин не се опровергава и фактът на самото предаване до датата на оформяне на процесния документ от 21.02.2009г.. Въпросите (респ- показанията) за какво фактически е  била употребена предоставената сума. съдът намира за неотносими към настоящия спор, доколкото това са отношения, касаещи задълженото дружество и бившия управител на същото.

От показанията на свид.К. Д. се установява, че през м.*** 20***г. , на петдесетгодишния му юбилей (свидетелят е роден на **** г..) е узнал, че вече се търси връщане на  заетата  сума, която ищецът претендира, и че е предприето запориране на сметките на дружеството, като свидетелят е бил информиран за това лично от Т.Т. . Към този момент свидетелят все още е представлявал ответното дружество и ищцовата страна не поддържа – чрез съответни твърдения и доказателства - наличие на други правоотношения от този характер между страните, по силата на които ответникът  да дължи на ищщеца други парични суми. Поради това настоящият състав приема за доказано, че отправената претенция касае именно предадената в заем и претендирана в производството сума.

Свидетелят К.Д. не опровергава чрез показанията си задължаването чрез писмени документи на ответното дружество, без значение какви са били намеренията и за какви цели са били предназначени сумите..

Налице е влязло в сила съдебно решение между същите страни и на същото основание , като по предявен на 24.02.2014г.частичен иск , по който е образувано т.д.№11/2014г.на ОАС – Кюстендил, ответникът ***” ООД, ЕИК ***, е осъдено да заплати на Т.П.Т., на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД  сумата *** лева, представляваща част от общата сума от **** лв.- дадена в заем по договор за заем от 21.02.2009 г., сключен между страните, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска- 24.02.2014 г.

От удостоверение  изх.№031110 от 04.04.2016г.на ЧСИ Е. Х., рег.№***на Камарата на ЧСИ се установява, че изп.дело №13/2015г.по описа на ЧСИ Е.Х. е образувано по издаден изп.лист по т.д.№371/2014г.на САС (с решение по  същото е потвърдено решението на КнОС по т.д.№11/2014г.), като по изпълнителното дело се сочи, че е представено споразумение между страните от 29.04.2015г.за разсрочено плащане на задължението..От приложеното съобщение по същото изп.дело, отправено до ищеца в настоящото производство е посочено, че образуваното изп.дело №13/2015г.по описа на ЧСИ Е. Х., е прекратено с постановление от 04.04.2016г.поради пълно погасяване на задължението.

           

           

            Предвид изложената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

 

Съдът е сезиран с иск по реда на чл. 240 ЗЗД. В исковата си молба ищецът сочи, че е налице писмен договор  за заем в размер на *****лв. с уговорката парите да бъдат върнати , като от дължимата сума са платени само част – ****лв.- след приключило с осъдително решение съдебно производство по частичен иск, но остатъкът не е изплатен. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване фактите, на които основава искането си, а именно - съществуването на договор за заем между страните, предаването и получаването на претендираните суми, както и поемането на задължението за връщането им; т.е.характерът на договора за заем изисква заемодателят фактически да е предал вещта ( сумата), предмет на договора.

           Съдът намира, че следва да се приеме  наличие на реално предаване на паричната сума, който извод се налага при тълкуване  текста на представения договор, предвид употребения глагол „предава” в раздела „Предмет на договора”..Използваните по долу – в друга част на договора глаголни времена имат поясняващо значение относно това какви са правата и задълженията на страните, а  поради това - и за двете страни се сочи правото на всяка от тях да извърши нещо -  „да получи”, „да погаси” и пр., с което обаче не  се опровергава предходното изявление за предаване на сумата.Ето защо, и при установяване на автентичността на документа, същият следва да бъде приет за разписка, установяваща, че реално сумата е била предадена..

           На следващо място, не е налице липса на представителна власт по отношение на К. Р. Д. с оглед визирания момент, вкл. по см.на чл.462 от ТЗ за сключване на заемен договор..Освен предвидените в чл.141,ал.2 от ТЗ ограничения досежно представителната власт, други такива нямат действие по отношение на трети лица.

           Неоснователно е и възражението, че неосчетоводяването на задължението от страна на дружеството обуславя липсата му, тъй като счетоводното отразяване не е елемент от фактическия състав на договора, а ирелевантен в отношенията между страните е и произходът на заемните парични средства.

           При липсата на конкретика в свидетелските показания за сключване на други заемни договори - вкл. и като размер на суми – между ищеца и управителя на дружеството в този период, които договори да са прикрити с процесния, и предвид липсата на други данни и доказателства в такава насока ( за наличие на такива конкретни заемни договори), то неоснователно е възражението за нищожност на процесната сделка като привидна.

           Съдът намира, обаче, че претендираното в настоящото производство вземане е погасено по давност.Гласните доказателства, посочени по-горе, относно   уведомяването на законен представител на длъжника по договора (ответното дружество), че сумата се търси, следва да бъдат ценени във връзка с факта на поискване ( отправяне на покана) за връщане на заемната сума, съобразно уговореното .Задължението е изискуемо, тъй като съгласно постигнатото между страните съгласие в договора заемополучателят дължи връщане на заетата сума „при поискване” , т. е. тези доказателствата касаят искането за връщане на сумата и следва да бъдат ценени с оглед изискуемостта на вземането, а не във връзка с възникването му. (в тази насока-срвн.Определение № 1280 от 15.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4787/2013 г., IV г. о., ГК).

В случая не може да се приеме, че давността не е текла за времето от постъпване на исковата молба, с която е предявен частичният иск /24.02.2014 г./ на основание чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД. Това е така, тъй като предявяването на частичен иск и неговото уважаване не спира и не прекъсва давността за останалата част от вземането, което не е предмет на делото. В този случай, с влизането в сила на решението по частичния иск е формирана сила на пресъдено нещо за вземането в предявения размер, а непредявената част не е била включена в предмета на делото и остава извън пределите на силата на пресъдено нещо. Горното разрешение е дадено в решение № 22 от 14. 07. 2010 г. на ВКС по т. д. № 428/2009 г., І т. о.  

Неоснователно ищецът се позовава на цитирани решения, вкл.решение № 22 от 14. 07. 2010 г. на ВКС по т. д. № 428/2009 г., І т. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК, съгласно което с предявяване на частичния иск се спира течението на давностния срок по реда на чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД за цялото вземане, което спиране следва да се зачете в хода на съдебното производство, след като не е формирана сила на пресъдено нещо по частичния иск. Както е отбелязано, това разрешение касае хипотезата на увеличение на иска в хода на производството по делото, пред която не сме изправено в настоящия случай.

           Не е налице и прекъсване на давността посредством признание – визираното споразумение , депозирано в изпълнителното производство по предявения частичен иск по т.д.№11/2014г.на КнОС.

С оглед константната практика по постановените по реда на чл. 290 ГПК решения:решение  100/20.06.2011 г. по т.д. 194/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение 98 от 26.07.2013 г. по т.д. 85/2012 г., на ВКС, ТК, І ТО, и решение 161 от 03.02..2016 г. по т.д. 1934/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, признание по смисъла на чл. 116,(ал.1) б. "а" ЗЗД е налице, когато има ясно изявление от длъжника в рамките на давностния срок, отправено до кредитора или негов представител, с което длъжникът признава съществуването на вземането на кредитора.От посоченото следва, че прекъсване на погасителна давност може да настъпи, само когато за определено притезание тя е започнала да тече, но още не е изтекла.

           В случая към момента на споразумението -28.04.2015г.- давността по непредявената част вече  е била изтекла, доколкото от м.април 2009г. 5-годишният срок за непредявената част от вземането изтича през м.април 2014г.

           Исковата молба, въз основа на която е образувано сегашното производство, е постъпила в Окръжен съд Кюстендил на 09.08.2016година;респ.погасителната давност за вземания от неизпълнен договор съгласно чл. 110 от ЗЗД е петгодишна.

           По изложените съображения искът следва да бъде отхвърлен, а на ответната страна се дължат сторените разноски по делото в размер на  общо ***лв.

           Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд

 

 

                                                                 Р   Е   Ш   И   :

 

 

           ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.П.Т., ЕГН: **********,***, съдебен адрес:***, офис ***, Адвокатко дружество „***", срещу „***" ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: област Кюстендил, община ***, с. С. ****, ул. *** No **, представлявано от управителя С. С., .иск  по чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.240,ал.1 от ЗЗД, за сумата *** лв., претендирана като дължим остатък от обща сума в размер на *** лв.- дадена в заем сума по договор за заем между страните от 21.02.2009г., ведно със законната лихва от предявяване на иска -09.08.2016г.

           ОСЪЖДА Т.П.Т. ( с посочени данни) да заплати на „****" ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с. С.****, ул. **** № ***, община ***,  разноски за настоящата инстанция в размер на общо **** лв.(******).

           Решението може да се обжалва с въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му пред Софийския апелативен съд.

 

 

                                                                      Окръжен съдия: