Р Е Ш Е Н И Е
№. 768/18.12.2023 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в открито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Бисерка Бойчева
Мария Ницова
при секретар Лазарова и с участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 750/2023 г. по описа на Административен съд Монтана
Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с чл.63в ЗАНН.
С решение № 267/11.10.2023 г., постановено по АНД № 520/2023 г. по описа на РС Монтана, е потвърдено издаденото от председателя на КЕВР наказателно постановление № НП-13/06.04.2023 г., с което на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Цариградско шосе № 159, Бенчмарк бизнес център, представлявано от Душан Рибан, Виктор Станчев, Г. Миков и Радослав Цветков, членове на УС на дружеството, на основание чл. 206, ал. 3 във връзка с ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ е наложена имуществена санкция в размер на 60 000 лева и е осъдено да заплати на КЕВР сумата от 850 лева разноски възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Решението, е обжалвано от дружеството, с искане да бъде отменено, заедно с потвърденото с него НП. Жалбата е аргументирана с подробни доводи като неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което да бъде отменено, включително и в частта за разноските, а по съществото на спора - да бъде отменено изцяло издаденото НП № НП-13/06.04.2023 г. на председателя на КЕВР по подробно изложени съображения относно съществени нарушения на съдопраизводствените правила, на материалния закон, вкл. маловажност и липса на приетата повторност. Претендират се разноски в производството.
Ответникът по касационната жалба, чрез пълномощника юрк. К.Костадинов, оспорва жалбата, в писмени бележки излага подробни доводи в подкрепа на решението на РС Монтана. Претендира юрисконсултко възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана изразява становище за неоснователност на жалбата и дава заключение, че атакуваното решение следва да се остави в сила като правилно.
Съдът, като взе предвид релевираните с жалбата касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2-ро ЗАНН и тези, за които следи служебно на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 348 и чл. 354 от НПК, намира за установено следното:
Приетата за установена от въззивния съд фактическа обстановка е, че при извършена проверка дружеството за периода от 18.10.2022 г. до 26.10.2022 г. е доставило на обекта на Мариета Воденичарова, с абонатен № **********, с адрес: ул. 10, № 15, с. Горна Ковачица, обл. Монтана, електрическа енергия с качество, неотговарящо на определените показатели в т. 3.2.1.3.2. от Методиката за отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качество на електрическата енергия и качество на обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайни снабдители „Методиката“, приета от КЕВР с решение по протокол № 87 от 17.06.2010 г…“
С оглед констатираното нарушение- констативен протокол № ПЛ-КЕВР-6/26.10.2022 г. и констативен протокол № Е-8/06.12.2022 г., бил съставен АУАН № Е- КСР-13/23.01.2023 г., в което е посочено, че дружеството за периода от 18.10.2022 г. до 26.10.2022 г. е доставило електрическа енергия с качество, неотговарящо на определените показатели в т. 3.2.1.3.2. от Методиката за отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качество на електрическата енергия и качество на обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайни снабдители „Методиката“, на обекта на Мариета Воденичарова, с абонатен № **********, с адрес: ул. 10, № 15, с. Горна Ковачица, обл. Монтана, с което е нарушило разпоредбата на т.3.3.1 от Лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г., осъществило състава на чл.206, ал.3 от ЗЕ.
Настоящият касационен състав, като взе предвид релевираните с жалбата касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК и тези, за които следи служебно на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 348 и чл. 354 от НПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е от лице, легитимирано да обжалва, срещу акт подлежащ на касационен контрол и в законово установения за това преклузивен 14-дневен срок. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Суверенно право на решаващия съдебен състав е да формира вътрешно убеждение, но това следва да стане при обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, обективирано в мотивите към съдебния акт, което в конкретния случай не е сторено. Въззивнита инстанция всякога е длъжна да даде отговор на възраженията и доводите на страните, независимо дали ги счита за основателни или не и дали ги уважава или не. Този именно отговор е израз на задължението на въззивна инстанция, която е и контролна такава - да провери изцяло законосъобразността на НП. Резултатът от тази проверка не може да е формален. Той винаги трябва да бъде обективиран по делото - в мотивите на въззивния съдебен акт, така, че да стане достояние на страните, а страната, която е изтъкнала довод в хода на съдебното производство, да узнае и проследи начина на формиране на волята на съда, по силата на която аргументите са или не са уважени. Всяко отклонение от принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, вр. чл. 84 ЗАНН представлява съществено процесуално нарушение.
В случая възраженията, релевирани с въззивната жалба и направените доказателствени искания, макар формално да са разгледани и обсъдени, всъщност отхвърлени от РС декларативно, преповтаряйки становището на административнонаказващия орган. В крайна сметка въззивната инстанция е пренебрегнала процесуалното си задължение, произтичащо от чл. 339, ал. 3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН да изложи ясни, точни, изчерпателни и законосъобразни мотиви по всички основни фактически и правни въпроси, поставени за разрешаване пред нея. В хода на производството е извършена заявената съдебно-техническа експертиза, но в заключението на вещото лице и в с.з. не са намерили отговор всички поставени и относими въпроси, като направените в тази насока възраженията на оспорващата страна не са разгледани от въззивния съд, а всъщност са възпроизведени изложените от администритивния орган доводи.
Въззивният съд е следвало да обсъди всички събрани по преписката и пред съда доказателства и всички други относими към спора писмени доказателства, въз основа на които да упражни пълноценен, всеобхватен контрол за законосъобразност на оспореното наказателно постановление. В противен случай не би могло да бъде извършен контрол за действията на наказващия орган и неговата преценка за наличие на състав на административно нарушение. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по всички доводи и възражения на страните в производството, като и да обсъди всички събрани по делото доказателства, като обоснове приемането или изключването им от доказателствения материал, което в случая е сторено едностранчиво и формално. Съдът е следвало да изложи мотиви и обсъди всички приложими към спора както законови разпоредби, така също приетите и относими такива, определени в съответни методики, правила и общи условия.
Касационният контрол за законосъобразност на оспореното съдебно решение, упражняван от АС Монтана е ограничен от въведените с жалбата основания /чл. 218, ал. 1 от АПК/, с изключение на съответствието му с процесуалните изисквания, свързани с правораздавателната власт на въззивната инстанция, съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба и с материалния закон. Касационната инстанция обсъжда правни, а не фактически въпроси, поради което проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд. При липсата на изчерпателни фактически и аргументирани правни изводи в мотивите към решението относно релевантните за процесуалната законосъобразност на издаденото НП обстоятелства, оспорени с въззивната жалба /относно съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необсъждане на всички събрани в производството факти и обстоятелства, не са обсъдени всички изложени от оспорващата страна възражения, необосновано отхвърлено приложение на чл.28 ЗАНН и твърдяната повторност/, и включени в предмета на доказване по делото, не може да бъде осъществен дължимия от АС контрол за законосъобразност. Недопустимо е АС да постанови акт, който замести този на решаващия съд, което би лишило страните от една съдебна инстанция по фактите и приложението на закона. По изложените съображения оспореното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на РС Монтана, който следва да разгледа и обсъди всички възражения, вкл. аргументирано да обсъди доколко заключението от назначената съдебно – техническа експертиза е отговорило на поставените спорни въпроси и доколко същото е относимо към спора, да обоснове изводите си предвид заявените в хода на производството възражения, като обсъди твърденията относно приложимата методика, правила и общи условия, след което да постанови свое аргументирано решение.
Предвид изхода на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено при новото разглеждане на делото.
Предвид което и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 267/11.10.2023 г., постановено по АНД № 20231630200520/2023 г. по описа на РС Монтана.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС Монтана, като се съобразят дадените по-горе указания по тълкуване и прилагане на закона.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: