№ 3039
гр. София, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20231100501618 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 07.12.2022 г. по гр.дело № 35251/22 г., СРС, ГО, 153 с-в е
отхвърлил предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* срещу М. Р. Р., ЕГН
********** искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за установяване дължимостта на
следните вземания- сумата 204,14 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент 12 в гр.
София, ж.к. „*******, аб.№ 103403, за периода от м. 11.2012 г. до м.04.2014
г., ведно със законна лихва от 09.09.2015 г. до изплащане на вземането, както
и мораторна лихва в размер на 39,19 лв. за периода от 31.12.2012 г. до
25.08.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 54361/2015 г. на СРС, 70 състав.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******,
представлявано от Изпълнителния директор А.А. и Председателя на УС И.Е.,
чрез пълномощника юрисконсулт Т.Ж. с мотиви, изложени в жалбата. Твърди
се, че районният съд неправилно е приел, че наследниците по закон на
1
починалия наследодател, не дължат претендираните суми, начислени от
ищцовото дружество за процесния период, че наследниците, макар и
собственици на топлоднабдения имот, не следва да отговарят за
задължението, доколкото само единият от наследниците е открил партида на
свое име. Моли да се приеме, че понятието титуляр на партида има само
вътрешно-счетоводно значение, когато собствениците на топлоснабдения
имот са повече, тъй като няма как да бъдат вписани. Освен това, при промяна
в собствеността на имота или при настъпване на факта смърт, за всички
наследници съгласно ОУ възниква задължението да уведомят дружеството и
да направят искане за промяна титуляра на партида. Законът не допуска
възможност едно лице да черпи права от своето недобросъвестно поведение.
В ЗН са уредени начините за приемане на наследство-чрез изрично
волеизявление на наследника по закон и мълчаливо/ чрез конклудентни
действия. В конкретния казус, доколкото изрично не са ангажирани
доказателства, че ответникът не е приел наследството изрично, то тогава го е
приел с конклуденти действия. Отделно от горното с оглед разпределянето на
доказателствената тежест от съда, никъде не е указано, че ищецът следва да
докаже, че ответните страни са приели и как са приели наследството.
Ответниците следва да отговарят като наследници на починал наследодател, а
съгласно разпоредбите на ЗЕ клиент на „Т.С.“ ЕАД е именно собственикът
или ползвателят на имота.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да
уважи изцяло исковата претенция. Претендира разноски за настоящата
инстанция, включително юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият М. Р. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.София,
ж.к.“******* е представил по делото писмен отговор на въззивната жалба,
наименован „възражение“, в който оспорва същата с твърдението, че липсва
облигационна връзка между него и „Т.С.“ ЕАД. Не отрича обстоятелството,
че е собственик на ½ от процесния топлоснабден имот по наследство от
неговите родители, но преди да почине неговата майка Г. Р.а, починала през
2011 г., през 2005 г. другият наследник и негов брат Г. Р. Р. е подал молба-
декларация до „Т.С.“ ЕАД да му бъде открита индивидуална партида за
процесния имот, находящ се в ж.к. „*******.
Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.
2
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1,
пр.1, вр. чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу М. Р. Р., ЕГН
********** за установяване дължимостта на вземания за доставена ТЕ и
лихви за топлоснабден имот, представляващ ап.12, находящ се в гр.София,
ж.к. „*******, за които вземания е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
54361/2015 . на СРС, 70 състав.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, като не е заплатил и дължимата такса за дялово
разпределение. Твърди се, че ответникът е изпаднал в забава.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК е оспорил предявените искове по основание
и размер. Направено е възражение за давност.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не е оспорило исковете.
От правна страна:
Както е посочено в ТР № 2/17.05.2018 г., „правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен
договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл.150, ал.1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
3
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.149,
чл.150, чл.153, ал.1 и и пар.1 ДР), които регламентират и страните по
договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.149 и чл.150 ЗЕ
страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
"битовият клиент", който според легалното определение в т.2 а, от пар.1 ДР
ЗЕ публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия
за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от
17.07.2012 г. редакции на чл.149, чл.150 и чл.153, ал.1 ЗЕ, страна по договора
за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на
топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си
(т.42 пар.1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ,
бр. 74 от 08.09.2006 г.).“
Потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в редакцията
след изменението с ДВ, бр. 54 от 2012 г., са всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл.36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Съгласно задължителните разяснения дадени с Тълкувателно
решение № 2/17.05.2018 г. постановено по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС
собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената
й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия
за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а nap. 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество.
Ответникът оспорва съществуването на валидно облигационно
отношение между страните. По делото е приета заявление-декларация от
20.09.2005 г., от която се установява, че Г. Р. Р. е отправил искане да му бъде
открита индивидуална партида за процесния имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „*******. Такава партида е открита след смъртта на неговия баща Р. Р.
4
Р., починал на 05.08.2005 г. и преди смъртта на неговата майка Г. Е. Р.а,
починала през 2011 г. Видно от съдържанието на приетите по делото
уведомления за неплатени задължения ищцовото дружество е посочило Г. Р.
Р. като титуляр на откритата партида за имота. Същото лице е посочено като
клиент и в изравнителните сметки на топлинния счетоводител и издадените
фактури.
Въззивната инстанция също приема, че между ищцовото дружество и Г.
Р. е постигнато съгласие за сключване на неформален договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за процесния имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, действащ и спрямо
исковия период /м.11.2012 г. до м.04.2014 г./ Принципно източникът на
облигационното отношение е договорът, сключен между страните или
техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на
постигнато между тях съгласие за правно обвързване-чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По
общите правила на облигационното право това съглашение се счита за
постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните
съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично - вербално,
литерално или с действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/,
като в определени случаи законът може да изисква форма за валидност на
тези волеизявления. Този начин на облигационно обвързване, е приложим и в
областта на продажбата на топлинна енергия - чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без
наличието на подобен изричен писмен договор, а именно - когато се касае до
топлоснабдена сграда-етажна собственост, то всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната
собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът
приравнява придобиването на право на собственост върху топлоснабдения
имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Нито една
от двете хипотези /на изричен писмен или презюмиран договор/ няма
приоритет ipso jure, а всяка от тях може да изключи другата стига да е
осъществена последна по време. Топлопреносното предприятие е в
облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с
това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект,
който договор преустановява действието на предходен договор с друго лице
за същия имот. Ето защо, за преценката, с кого ищцовото дружество е в
облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за определен имот
през даден период, е меродавно обстоятелството, с кое лице последно по
време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или
презюмиран/, което в настоящия казус се установява от доказателствата по
делото, че е Г. Р. Р.. Това е установено от районният съд и напълно се споделя
от настоящата инстанция.
Ответникът не оспорва обстоятелството, че притежава право на
собственост по наследство спрямо процесния имот, но предвид разясненията
5
на горепосоченото тълкувателно решение и сключения неформален договор
за продажба на топлинна енергия между топлопреносното дружество и
третото ползващо лице, задължено лице за претендираните вземания се явява
ползвателят по силата на облигационно отношение, а именно Г. Р. Р..
На основание чл.271, ал.1, пр. 1 ГПК първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.12.2022 г. по гр.дело № 35251/2022 г. на
СРС, ГО, 153 с-в.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
ищеца „Т.С.” ЕАД- „Т.С. ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6