Решение по дело №331/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 320
Дата: 17 юли 2023 г.
Съдия: Грета Илиева Чакалова
Дело: 20225300900331
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 6 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 320
гр. Пловдив, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Грета Ил. Чакалова
при участието на секретаря Боряна Д. Козова
като разгледа докладваното от Грета Ил. Чакалова Търговско дело №
20225300900331 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове от Б. М. Г., ЕГН
**********, *** чрез процесуалния му представител адв.А. Б.Д., със съдебен
адрес: *** против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, София, ж.к. „Дианабат“,
бул.“Г.М.Димитров“ 1 с правна квалификация чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД във
връзка с чл.497 КЗ.
Твърди се в исковата молба, че на 05.03.2021 г. в гр.Пловдив –
на кръстовището на бул.“Цар Борис III Обединител“ и бул.“България“ при
управление на лек автомобил „РЕНО МЕГАН“ *** В. С. е нарушил правилата
за движение – не е пропуснал на пешеходна пътека Б. Г. и е причинил ПТП,
при което за Г. са настъпили следните телесни увреждания - счупване на
лявата подбедрица /голям и малък пищял/. При настъпването на ПТП ищецът
понася силен удар и усеща пронизваща болка по цялото тяло. Налага се
оперативно лечение, при което са поставени десет заключващи винта, плаки,
шини с цел овладяване на многофрагментни спираловидни фрактури.
Поставените укрепващи елементи са причина за изпитваните от ищеца
постоянни болки, ограничения в движенията и трудности при придвижването.
След операцията се констатира, че раната зараства бавно, има хипотрофия на
1
кожата и чести крусти. Придвижва се чрез помощни средства. Два месеца
след оперативното лечение се констатира неправилен оперативен цикатрикс,
който е зараснал вторично с хиротрофична, лесна ранима и болезнена кожа,
което налага превръзка със сребърни йони. Уврежданията са причинили на
ищеца силни болки и страдания, постоянно неразположение. И към момента
на подаването на исковата молба ищецът продължава да изпитва силни болки,
придвижва се трудно и използва помощни средства. В резултат на
преживените болки се чувства отпаднал. Не може да преживее случилото се и
то пречи на нормалното му съществуване и пълноценно общуване.
Със Споразумение, одобрено по НОХД 8127/2021 на РС –
Пловдив, С. е признат за виновен в това, че на 05.03.2021 г. при управление
на лек автомобил „Рено Меган“ *** е нарушил правилата за движение – чл.6,
т.1 ЗдвП, чл.20, ал.2 ЗдвП, чл.116 ЗдвП, чл.119, ал.1 ЗДвП и по
непредпазлИ.ст е причинил средна телесна повреда на Б. Г., изразяваща се в
счупване на лява подбедрица – голям и малък пищял, довело до трайно
затруднение на движенията на долен ляв крайник за повече от 30 дни, като
деянието е извършено на пешеходна пътека, което съставлява престъпление
по чл.343, ал.3, предл. последно, б.А, предл.2 във връзка с ал.1, б.Б, предл.2
във връзка с чл.342, ал.1, предл.3 НК.
Пострадалият е сезирал застрахователя с искане да му се
заплати обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди,
по което е образувана Щета 0801- 006531/2021-01-02 и е определено
обезщетение в размер от 15 000 лв, от които 1 835.94 лв – имуществени вреди
и 13 164.06 лв – неимуществени вреди.
Със заплащане на обезщетението ответникът признава
отговорността си, но не е изплатил изцяло необходимото обезщетение –
ищецът счита, че дължимото му се обезщетение за претърпените
неимуществени вреди е 120 000 лв, от които са изплатени 13 164.06 лв и се
дължи остатък от 106 835.94 лв.
Ищецът твърди, че му се дължи и обезщетение за забава както
следва:
-върху сумата 13 164.06 лв за периода 29.11.2021 г. - 04.04.2022
г.
2
-върху сумата 106 835.94 лв за периода 29.11.2021 г. до
окончателното изплащане.
Иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът
да му заплати:
-сумата 106 835.94 лв, представляваща разлика между реално
дължимото и заплатено от застрахователя на 04.04.2022 г. застрахователно
обезщетение за претърпените от Б. Г. неимуществени вреди в резултат на
настъпило на 05.03.2021 г. ПТП, причинено от В. С. при управление на лек
автомобил „РЕНО МЕГАН“ ***, изразяващи се в търпени физически болки,
трудно придвижване, ограничения в движенията, безпокойство, ведно с
обезщетение за забава от 29.11.2021 г. до окончателното изплащане;
-сумата 464.40 лв, представляваща обезщетение за забава за
периода 29.11.2021 г. – 04.04.2022 г. върху сумата от 13 164.06 лв;
-разноските по делото.
От ответника е постъпил писмен отговор, с който се дава
следното становище:
-признава съществуването на застрахователно правоотношение;
-оспорва иска за заплащане на обезщетение за вреди, тъй като е
заплатил вече обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, чийто
размер намира за справедлив;
-заявява, че размерът на претендираното обезщетение е
завишен;
-прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия, като твърди, че е нарушил чл.113, т.1 и 2 и чл.114,
т.1 и 2 ЗдвП, тъй като ищецът е навлязъл внезапно и неочаквано на пътното
платно, когато това не е било безопасно, а ищецът е имал възможност да
предотврати настъпването на ПТП, ако не е предприел пресичането на
пътното платно в момент и по начин, в който е било невъзможно да премине
безопасно; предприел е пресичането на пътното платно при силен трафик, без
да се огледа и да съобрази действията си с интензитета на движението, с
разстоянието и посоката на движението на превозните средства. Отбелязва се,
че според ЕР на ТЕЛК на ищеца е определена 75% намалена
работоспособност поради намалено зрение на дясното око и пълна слепота на
3
лявото око, като именно това обстоятелство компрометира възприятията на
ищеца и поради това той не е могъл да възприеме движещия се автомобил
„РЕНО МЕГАН“.
-оспорва се настъпването на посочените в исковата молба
увреждания;
-отбелязва се, че липсват доказателства за последващо и
контролно лечение и поради това се възразява, че ищецът не спазвал
необходимите лекарски предписания и ако се установи по-дълъг
възстановителен период, то да се приеме, че се дължи на дегенеративни
промени и придружаващи заболявания предвид възрастта на ищеца –
остеопороза, атресклероза и артроза, които са забавили възстановителния
процес.
Твърди се също, че ищецът не е провел рехабилитационен курс,
което също е причина за продължителното възстановяване;
-оспорва се твърдението за психически увреди и стрес;
-оспорва се претенцията за лихва. Претендира разноски.

Предвид доказателствата по делото Съдът намира за
установено:

Спазена е процедурата по чл.498, ал.3 КЗ във връзка с чл.380
КЗ, която предвижда специална допълнителна предпоставка за допустимост
на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя по риска „Гражданска
отговорност“ – изтичането на тримесечен срок от сезирането на
застрахователя по реда на чл.380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на застрахователно
обезщетение, като разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ изрично обвързва
допустимостта на прекия иск от наличието на започнала процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалите при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" на виновния водач, каквато в случая е налице /с Молба вх.
№ 4643/08.11.2021 г. ищецът е сезирал застрахователя да му заплати
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на
4
уврежданията, причинени при ПТП на 05.03.2021 г./.
Разпоредбата на чл.432 КЗ регламентира прякото право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от
застрахователя по риска "Гражданска отговорност". За да възникне
субективното право по чл.432 КЗ, е необходимо наличието на валидно
сключен договор по риска „Гражданска отговорност" за МПС към датата на
настъпване на ПТП и наличието на деликт с кумулативно изискуемите
елементи от неговия фактически състав - деяние, вреда, протИ.правност на
деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя,
като последната се предполага до доказване на противното /чл.45, ал.2 ЗЗД/.
От страна на ответника не се оспорва обстоятелството, че към
момента на настъпване на ПТП на 05.03.2021 г. собственикът на лек
автомобил „РЕНО МЕГАН“ *** е сключил със застрахователното дружество
договор по риска „Гражданска отговорност“; доколкото е налице такъв
договор, застрахователят на 04.04.2022 г. е заплатил на ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 15 000 лв.
Със Споразумение, одобрено с Протокол от 22.12.2021 г. по
НОХД 2021330208127 на РС – Пловдив, В. С. е признат за виновен, че на
05.03.2021 в гр.Пловдив при управление на лек автомобил „РЕНО МЕГАН“
*** е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.6, т.1 ЗДвП, чл.20,
ал.2 ЗДвП, чл.116 ЗДвП и чл.119, ал.1 ЗДвП и по непредпазлИ.ст е причинил
на Б. Г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява подбедрица
– голям и малък пищял, довело до трайно затруднение на движенията на ляв
долен крайник за повече от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна
пътека, което съставлява престъпление по чл.343, ал.3, предл. Последно, б.А,
предл. Второ във връзка с ал.1, б.Б, предл. Второ във връзка с чл.342, ал.1,
предл.3 НК във връзка с чл.55, ал.1, т.1 НК.
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено престъпление, неговата протИ.правност и
виновността на дееца. Идентична е разпоредбата на чл. 413, ал.2 НПК, като
съгласно чл. 413, ал.3 НПК същата задължителна сила имат и актовете на
Съда по глави 28-ма и 29-та от НПК, т.е. включително и одобреното от Съда
споразумение. Ето защо се налага изводът, че посочените в споразумението
5
вреди са настъпили вследствие виновното и протИ.правно поведение на В. С.,
като между това поведение и настъпилия вредоносен резултат е налице пряка
причинно-следствена връзка.
От показанията на свидетелите С.Я. Г.а и Х.С.С., които Съдът
кредитира като непосредствени, като отчита възможната заинтересованост от
изхода на делото на св.Г.а предвид обстоятелството, че е съпруга на ищеца, се
установява, че св.Г.а е посетила пострадалия след ПТП при настаняването му
в болнично заведение, като ищецът се е оплаквал, че не чувства долните си
крайници. Проведено е оперативно лечение и след това се е оплаквал от
силни болки, сънят му е нарушен. След приключването на болничния престой
за период от шест – седем месеца физическите болки са продължили, ищецът
се е нуждаел от грижи, тъй като не е бил в състояние да се самообслужва,
отказвал е да се храни, бил е само на постелен режим. Раната от ПТП не е
зараствала. Ищецът изпитва страх, когато излиза навън и св.Г.а го
придружава. Придвижва се с помощта на бастун, оплаква се от болки и
краката му отичат. Когато св.Г.а е на работа, ищецът се придружава от св.С..
Св. С. от м.февруари 2022 г. два пъти седмично, ако ищецът има желание, го
придружава, когато излиза навън.
От заключението на СТЕ с в.л. М., което Съдът кредитира като
компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че:
-л.а. „РЕНО МЕГАН“ *** се е движел със скорост от около 17
км/ч при настъпването на ПТП;
-скоростта на пешеходеца Г. е от около 5.48 км/ч, което
съответства на характер на движението бърз ход;
-ударът между лекия автомобил и пешеходеца е настъпил в
лявата лента на западното платно за движение на бул.“Цар Борис III
Обединител“ в гр.Пловдив;
-дистанцията, на която се е намирал автомобилът в момента на
излизане на пешеходеца Б. Г. пред микробуса в средната лента, е 9.73 м, като
това е момент, в който водачът е имал възможност да забележи пешеходеца;
-дължината на пълния спирачен път при движение на
автомобила в конкретната обстановка със скорост от 17 км/ч е 7.29 м;
-в момента, в който пешеходецът Б. Г. е излязъл пред
6
микробуса, който се е намирал в средната лента, е станал видим за водача на
лек автомобил „РЕНО МЕГАН“ ***; водачът на лек автомобил „РЕНО
МЕГАН“ *** при своевременна реакция и задействане на спирачната система
с максимална интензивност е имал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и по този начин да избегне настъпването
на произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този момент
мястото на удара е било извън опасната зона на автомобила.
-от момента, в който пешеходецът Г. е излязъл пред микробуса,
който се намира в средната лента, той е имал възможност да забележи
приближаващия лек автомобил „РЕНО МЕГАН“ *** и съответно е имал
възможност да избегне произшествието, като спре движението си преди да
навлезе пред автомобила;
-между лек автомобил „РЕНО МЕГАН“ *** и пешеходеца Г. е
имало ограничена видимост от автомобили в дясната и средната ленти, като
непосредствено преди удара видимостта за водача на автомобила към
пешеходеца е била ограничена от микробус, установен в средната лента
преди пешеходната пътека;
-ударът е настъпил, след като пешеходецът е преминал две
ленти и почти цялата трета лента.
От заключението на СМЕ с в.л. Д-р П., което Съдът кредитира
като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че:
- при ПТП на 05.03.2021 г. Б. Г. е получил многофрагментно
счупване на лявата подбедрица; счупването на лявата подбедрица е наложило
оперативно лечение и имобилизация и е причинило на Б. Г. трайно
затруднение на движенията на ляв долен крайник за около осем – десет
месеца;
-счупването на лява подбедрица в долната част е получена след
удар в бронята на автомобила и е в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП;
-лечението на счупената подбедрица е оперативно с открито
наместване и стабилизация с плака и винтове;
-ищецът е посещавал контролни прегледи;
извършен е личен преглед на ищеца и се констатира, че се
7
движи самостоятелно, възстановени са движенията в ляво коляно и глезен в
пълен обем; установява се също, че лявата подбедрица е с два сантиментра
по-слаба от дясна подбедрица и ляло бедро е с един сантиметър по-слабо от
дясно бедро;
-от медицинската документация се установява, че Б. Г.
периодично е посещавал ортопед прегледи и секретиращата рана на лявата
подбедрица е зарастнала; за отстраняване на последиците от травмата е
необходимо провеждането на рехабилитация; Б. Г. не е провел
рехабилитация, но въпреки това през м.02.2022 г. е отчетено пълно
възстановяване на движенията.
Предвид доказателствата Съдът приема, че на 05.03.2021 г. през
време на действието на застрахователния договор, сключен между
собственика на лек автомобил „РЕНО МЕГАН“ *** и
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И
ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, е настъпило ПТП, виновно причинено от
водач на МПС, гражданската отговорност на който е покрита от ответника.
Установява се също, че в резултат на виновното и
протИ.правно поведение на застрахования при ответника водач са причинени
телесни увреждания на Б. Г., като ищецът търпи неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки и страдания, затруднение в обслужването
и придвижването, безпокойство, за които вреди се дължи обезщетение.
Преди да определи размера на дължимото обезщетение, следва
да се разгледа направеното от ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД възражение
за съпричиняване:
С отговора на исковата молба ответникът е направил
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия Б. Г., като се твърди, че Б. Г., в качеството си на пешеходец, е
нарушил правилата за движение по пътищата и е навлязъл в платното за
движение неочаквано и внезапно, в момент, когато това не е било безопасно,
не се е съобразил с интензитета на движението, разстоянието и посоката на
движението на превозните средства. Отбелязва се, че има намалено зрение на
дясното око и пълна слепота на лявото око, поради което не е могъл да
възприеме движещия се автомобил.
8
Също така се възразява, че съпътстващите заболявания на Б. Г.
и непровеждането на рехабилитация са обусловили по-бавното
възстановяване на пострадалия.
От показанията на св.В. И. С., които Съдът кредитира като
непосредствени, се установява, че ПТП е настъпило на пешеходна пътека в
кръговото движение при Пловдивски панаир. Св.С. е управлявал лек
автомобил „РЕНО МЕГАН“ ***, движел се е с минимална скорост, но не е
забелязал пешеходеца Г. и е настъпил удар, при който ищецът е паднал в
близост до предна лява врата на автомобила.
От заключението на СМЕ с в.л. Д-р С., което Съдът кредитира
като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че
пълната слепота на лявото око и значително намаленото зрение на дясното
око най-вероятно са били пречка Б. Г. да възприеме автомобила, тъй като
автомобилът е от страната на сляпото око и за да може Г. да възприеме
автомобила като обект, е било необходимо той да е обърнат към автомобила.
От заключението на СТЕ с в.л. М., се установява, че ударът
между лекия автомобил и пешеходеца е настъпил в лявата лента на западното
платно за движение на бул.“Цар Борис III Обединител“ в гр.Пловдив, като
ударът е настъпил, след като пешеходецът е преминал две ленти и почти
цялата трета лента, в която трета лента се е движел водачът на лек автомобил
„РЕНО МЕГАН“ ***.
Между лек автомобил „РЕНО МЕГАН“ *** и пешеходеца Г. е
имало ограничена видимост от автомобили в дясната и средната ленти, но от
момента, в който пешеходецът Г. е преминал средната лента за движение
пред установения в нея микробус, е станал видим за водача на лек автомобил
„РЕНО МЕГАН“ ***.
Съобразно разпоредбата на чл. 113, ал.1,т.1 ЗДвП при
пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по
пешеходните пътеки, като преди да навлязат на платното за движение, да се
съобразят с приближаващите се пътни превозни средства.
Разпоредбата на чл. 114, т.1 и т.2 ЗДвП постановява, че на
пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за движение и да
пресичат платното за движение при ограничена видимост.
9
Същевременно ЗДвП задължава водача на пътно превозно
средство да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците /чл. 116 ЗДвП/ и
при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре / чл.
119, ал.1 ЗДвП/.
При тази законова уредба и предвид заключението на СТЕ и
показанията на св.С., че ударът е настъпил след като пешеходецът е преминал
две ленти и почти цялата трета лента, в която се е движел водачът на лек
автомобил „РЕНО МЕГАН“ ***, може да се обоснове следният извод:
пешеходецът Г. пресича пътното платно на обособено за това място –
пешеходна пътека, изпълнявайки разпоредбата на чл. 113, ал.1,т.1 ЗДвП; в
средната лента на пътното платно непосредствено пред пешеходната пътека е
установено МПС, пред което пешеходецът Г. преминава и именно това
обстоятелство от своя страна е знак за водача на лек автомобил „РЕНО
МЕГАН“ ***, движейки се в съседната дясна лента, че спрялото пред
пешеходна пътека в средната лента ППС пропуска преминаващ пешеходец.
Това обстоятелство и доколкото водачът на лек автомобил „РЕНО МЕГАН“
*** приближава пешеходна пътека и трябва да пропусне пешеходците,
скоростта на движение трябва да съответства на пътните условия. Не може да
се приеме, че пешеходецът Г. е навлязъл внезапно на пешеходната пътека и не
е съобразил поведението си с интензивността на движението, тъй като преди
да настъпи ударът, той преминава през две от лентите на пътното платно, за
което предимство му оказват движещите се в тях ППС.
От заключението на СМЕ с в.л. П. се установява, че въпреки
непровеждането на рехабилитация, през м.02.2022 г. е отчетено пълно
възстановяване на движенията на ищеца.
Предвид изложеното Съдът счита, че направените от ответника
възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия са неоснователни и не биха могли да рефлектират върху размера
на дължимото обезщетение.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди Съдът съобразява характера на причинените телесни увреждания,
продължителността на възстановителния период и интензитета на търпените
10
болки и страдания – на ищеца е причинено многофрагментно счупване на
лявата подбедрица, което е довело до оперативно лечение и имобилизация и е
причинило на Б. Г. трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник
за около осем – десет месеца, при настъпване на травмата и при
оздравителния период ищецът е изпитвал физически болки, неудобство при
обслужването във връзка с обичайните ежедневни нужди, рефлектирало е
негативно върху емоционалното състояние. Предвид изложеното и
прилагайки критерия за справедлИ.ст по смисъла на чл. 52 ЗЗД, Съдът
намира, че обезщетението за неимуществени вреди в случая следва да бъде
определено в размер на 60 000 лв. Следва да се съобрази обстоятелството, че
на 04.04.2022 г. застрахователят е изплатил на пострадалия обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер от 13 164.06 лв и със
заплатеното от застрахователя обезщетение следва да се намали размерът на
определеното от Съда, като на ищеца остава да се дължи 46 853.94 лв, като за
разликата до пълния предявен размер от 106 835.94 лв искът следва да се
отхвърли.

По искането за присъждане на обезщетение за забава:
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал.3, изр. второ от КЗ
застрахователят дължи обезщетение за забава, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която от
датите е най- ранна.
От представените по делото доказателства става ясно, че
ищецът е сезирал застрахователя за изплащане на застрахователно
обезщетение с Молба вх.№ 4643/08.11.2021 г. От представения по делото
препис от Уведомление вх.№ 1287/30.03.2022 г. става ясно, че ищецът
представя по искане на застрахователя допълнителни доказателства,
необходими за преценка относно основателността на претендираното
обезщетение и определяне на размера му, като допълнително представените
писмени доказателства не се представят с първоначалната молба за заплащане
на обезщетение.
Следва да се приложи разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 КЗ и
11
застрахователят да дължи обезщетение за забава с изтичането на 15 работни
дни, считано от датата на представяне на всички необходими доказателства; в
случая застрахователят е заплатил на ищеца на 04.04.2022 г. /в рамките на
периода от 15 работни дни, който изтича на 22.04.2022 г./ обезщетение в
размер на 15 000 лв, т.е. от 04.04.2022 г. дължи обезщетение за забава върху
разликата между изплатеното обезщетение и реално дължимото такова до
окончателното изплащане, като за периода от 05.03.2021 г. – 03.04.2022 г.
искът за заплащане на обезщетение върху сумата 46 853.94 лв следва да се
отхвърли; следва да се отхвърли и искът за заплащане на обезщетение за
забава в размер на 464.40 лв върху сумата 13 164.06 лв за периода 29.11.2021
г. – 04.04.2022 г., доколкото обезщетението е изплатено в срока по чл.429,
ал.1,т.1 КЗ.

По разноските:
Иска се заплащане на възнаграждение за адв.Б. като
процесуален представител на ищеца при условията на чл. чл.38, ал.1, т.2 и
чл.36 ЗА. По делото не се представят доказателства за наличие на договор
между ищеца и адв.Б., в който да е уговорено заплащане на възнаграждение
и начина на заплащане на възнаграждението, поради което не следва да се
присъжда адвокатско възнаграждение.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът
следва да се осъди да заплати на ответника съобразно отхвърлената част от
исковете разноски в общ размер от 574 лв, включващи юрисконсултско
възнаграждение и разноски по производството.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд –
Пловдив - в полза на бюджета на Съдебната власт държавна такса в размер на
1874.16 лв /хиляда осемстотин седемдесет и четири лева/ и 160 лв разноски за
възнаграждения на вещи лица.
Ето защо Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
12
ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, София,
бул.“Г.М.Димитров“ 1 да заплати на от Б. М. Г., ЕГН **********, *** чрез
процесуалния си представител адв.А. Б.Д., със съдебен адрес: *** сумата
46 853.94 лв /четиридесет и шест хиляди осемстотин петдесет и три лева и 94
ст/, представляваща разлика между дължимото и заплатеното на 04.04.2022 г.
от застрахователя обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
настъпили при ПТП от 05.03.2021 г., причинено от В. С. при управление на
лек автомобил „РЕНО МЕГАН“ ***, изразяващи се в интензивни физически
болки, невъзможност за обслужване и придвижване, безпокойство, ведно с
обезщетение за забава от 04.04.2022 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, иска за заплащане на застрахователно
обезщетение за разликата до пълния предявен размер от 106 835.94 лв , иска
за заплащане на обезщетение за забава за периода 29.11.2021 – 03.04.2022 г.
върху сумата от 46 853.94 лв и иска за заплащане на сумата 464.40 лв,
представляваща обезщетение за забава за периода 29.11.2021 г. – 04.04.2022 г.
върху сумата от 13 164.06 лв
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, София,
бул.“Г.М.Димитров“ 1 да заплати по сметка на Окръжен съд – Пловдив - в
полза на бюджета на Съдебната власт сумата 1874.16 лв /хиляда осемстотин
седемдесет и четири лева/, представляваща държавна такса по
производството и 160 лв /сто и шестдесет лева/ разноски за възнаграждения
на вещи лица
ОСЪЖДА Б. М. Г., ЕГН **********, *** чрез процесуалния си
представител адв.А. Б.Д., със съдебен адрес: *** да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГ: ЖИ.Т И
ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, София, бул.“Г.М.Димитров“ 1 разноски в общ
размер от 574 лв /петстотин седемдесет и четири лева/
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
13