МОТИВИ
към Решение № 260017/11.01.2021 г. по АНД № 4148/2020 г. по описа на РС-Бургас
Производството
по делото е образувано по повод постановлението на Районна прокуратура гр.
Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е направено мотивирано предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия И.Я.А. с ЕГН **********,
за това, че на 26.07.2017г. около 19:30 часа в гр. Бургас, на кръстовище на
бул.”Янко Комитов” и платно между бензиностанция „Ромпетрол“ и бл.16 в жк.
„Славейков“ при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка ***
с peг. № ***, нарушавайки правилата за движение визирани в чл. 25, ал.1 и ал.2
от ЗДвП, чл. 37, ал.1 от ЗДвП, чл.45 ал.2 и чл.46 ал.1 от ППЗДвП, като извършвайки
неубедена маневра завиване наляво, без да се убеди, че в пътя, по който навлиза
е свободен, не е пропуснал движещия се по пътя с предимство означен със знак
БЗ“Път с предимство“ мотопед марка *** с peг. № ***, управляван от водача П.Д.Г.
ЕГН **********, в резултат на което допуснал пътнотранспортно произшествие и по
непредпазливост причинил на П. Д. Г. - водач на гореописания мотопед, средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на ребрата от 2-6-то в лява гръдна
половина, което е довело до трайно затруднение на движението на снагата за срок
от около 2-2,5 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, счупване и
разместване на фрагментите на лява ключица, което довело до трайно затруднение
движението на ляв горен крайник за срок от 2-4 месеца, при обичаен ход на
оздравителния процес, счупване и разместване на фрагментите на лява лопатка,
което довело до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок от
2-3 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес - престъпление по чл.343,
ал.1 б. б предл. второ, вр. чл.342 ал.1, предл. трето от НК вр. чл. 25, ал.1,
вр. ал.2, вр. чл.37, ал.1 от ЗДвП вр. чл.45 ал.2 и чл.46 ал.1 от ППЗДвП.
В
с.з. прокурорът поддържа обвинението. Счита, че фактическата обстановка в
предложението се доказва от събрания доказателствен материал. Твърди, че
обвиняемият не е пропуснал преминаващите с предимство МПС-та, което е довело и
до инцидента с пострадалия. Сочи, че А. не се е убедил преди предприемане на
маневрата дали може да я изпълни безпрепятствено, като е бил длъжен да стори
това. Намира, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен и приложение
следва да намери разпоредбата на чл.78а НК, като А. бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба. Предлага да не се налага
наказанието лишаване от правоуправление по силата на ал.4 на чл.78а НК, тъй
като работата на обвиняемия е свързана с управление на МПС.
Защитникът
на обвиняемия - адв. К. поддържа, че следва обвиняемият да бъде оправдан.
Твърди, че обвиняемият няма вина, тъй като при предприемане на маневрата не е
видял управлявания от пострадалия мотопед. Сочи противоречие между СМЕ и
Автотехническата експертиза /без да сочи коя/. Приема, че фактическата обстановка
не е такава, каквато е описана от прокурора, поради което пледира за цялостно
оправдаване на обвиняемия. Алтернативно предлага, прилагайки чл.78а НК съдът да
не налага наказанието лишаване от правоуправление, тъй като обвиняемият се
издържа управлявайки автомобил и това би лишило от доходи него и семейството
му.
В
съдебно заседание обвиняемият моли да бъде оправдан.
Съдът,
след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно
и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От
фактическа страна:
Обвиняемият
И.Я.А. бил правоспособен водач и притежавал свидетелство за управление на МПС
категории „ В, М, АМ” от 29.08.1991 година. Той притежавал СУМПС № ***и
контролен талон № ***, като видно от приложената справка за водач/нарушител на
сектор „ПП“ при ОДМВР гр.Бургас към датата на деянието той имал няколко нарушения
по ЗДвП. Той управлявал моторно превозно средство, лек автомобил марка *** , с
peг. № *** негова собственост.
На
26.07.2017 година, около 19.30 часа обв.А. решил да посети майка си, която
живеела в гр.Бургас жк.“Славейков“ бл.10, вх.В. Той се придвижвал в града с
личния си автомобил. Навлизайки в кв.Славейков, той се движел по бул.“Янко
Комитов“ в посока от завод „Хемус“ към дома на майка си. Времето било ясно,
сухо, имало добра видимост. Пътят бил прав, равен, без дупки или неравности.
Кръстовището е било регулирано с пътни знаци и пътна маркировка. Пътят, по
който се движел бил с две платна, разделен със затревен разделителен остров,
който е прекъснат към кръстовището срещу бензиностанция „Ромпетрол“. Преди
кръстовището на бул.“Янко Комитов“ за посока към КАТ вдясно от пътя били
поставени пътни знаци БЗ „Път с предимство“ и Д17 „пешеходна пътека“ със
съответната маркировка. Изчаквайки да преминат автомобилите от пътя с
предимство, обв.А. завил наляво към кръстовището, като останал с впечатлението,
че всички автомобили идващи от пътя с предимство са преминали. Това не било
така, тъй като по същото време свид. П.Г. управлявайки мотопед марка ***с рег.№
***, се е движел със скорост около 45 км/час по бул.“Янко Комитов“ в посока към
КАТ. Свид. Г. се е движел в лявата лента за движение. Същия не е възприел
наличието на спрели автомобили и пешеходци, поради което продължил движението
си направо. Преди пешеходната пътека като първи автомобил бил спрял и свид. А. Я.,
който също изчаквал преминаването на пешеходците. В това време мотопеда преминал
покрай спрелите автомобили и продължил движението си направо. Когато предприел
маневрата по навлизане в булеварда, мотопедът управляван от свид.Г. се намирал
на 28,3 метра от началото на пешеходната пътека, където обв.А. е имал
възможността да го възприеме като опасност, но не го сторил. Изминавайки 6
метра от навлизането си в булеварда и развивайки скорост около 21 км/час, свид.Г.
е бил на около 19 метра когато възприел лекия автомобил като опасност и
предприел аварийно спиране. Мотопедът поднесъл и последвал удар със скорост
около 26,6 км/час за мотопеда в заден десен калник на лекия автомобил ***.
Мотопеда управляван от свид.Г. се обърнал странично и паднал на лявата си
страна. Това нямало да се случи, ако А. е изчакал и пропуснал движещите се
МПС-та по пътя с предимство. След удара обвиняемия слязъл от автомобила и попитал
пострадалият Г. дали има нужда от помощ. Подаден бил сигнал на тел. 112 от
свид.Илиана Георгиева, която чула сблъсъка между автомобила и мотопеда и едва
тогава възприела възникналото произшествие. На място пристигнал медицински екип
на ЦСМП и служители при сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР гр. Бургас. Извършен
бил преглед на свид.Г., като бил отведен в спешен център на УМБАЛ Бургас и в
последствие след нужните изследвания настанен във Втора Хирургия в УМБАЛ Бургас
с диагноза „Контузия на гръден кош и фрактура на леви ребра от 2 до 6 без
опасност за живота“.От сектор Пътна полиция били изпратени свид. Р. Д. със свид.
Д.С., които огледали местопроизшествието. Свид. Д. установил самоличността на
водачите на МПС-тата, като извършил проверка с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ за употреба на алкохол и на двамата -обв.А. и свид.Г., която
отчела отрицателен резултата. Свид. Д. съставил констативен протокол за
възникналото ПТП, приложен в ДП. Като в частта за обстоятелства и причини за
ПТП свид.Д.отразил „че водача на л.а. *** - обв.А. извършва маневра завиване на
ляво, като не съобразява своето поведение с пътен знак Б1, отнема предимството
на движещия се по път с предимство в права посока обозначен с пътен знак БЗ
водач на *** и допуска ПТП с него „. Прието е, че обв.А. е извършил нарушение,
като не е пропуснал движещия се с предимство мотопед на Г..
По
доказателствата:
Съдът
възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на
досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав
на основание на чл. 378, ал. 2 НПК, а именно:
Свидетелските
показания на св.И.Г., Р.Д., П.Г., А. Я., изготвените по делото експертизи: Единична
автотехническа експертиза с вещо лице Ж. Е.; Тройна автотехническа експертиза и
Допълнителна Тройна автотехническа експертиза с вещи лица инж.А. Д., инж.П. Я.
и инж.М. А.; Повторна Тройна автотехническа експертиза с вещи лица - инж. Т. И.,
инж. Ж. С. и инж. М. Я.; Допълнителна
Повторна Тройна автотехническа експертиза с вещи лица - инж. Т. И., инж. Ж. С.
и инж. М. Я..; Петорна автотехническа експертиза с вещи лица проф. д.т.н.инж.С.
К., Доц. д-р инж. Х. У., инж.В. Ш., инж.И. И.и инж.Б. И., както и приложените по делото писмени доказателства и
писмени доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие,
констативен протокол, справки и писма и др.
Същите
са събрани по надлежния ред в хода на проведено досъдебно производство.
Показанията на разпитаните свидетели са последователни, логични и водят до
установяване на едни и същи факти. По делото не се събраха доказателства, които
да поставят под съмнение така установените факти.
Съдът
основава своето решение и на заключенията на изготвените на досъдебното
производство експертизи, които са компетентно извършени и отговарят
изчерпателно и достатъчно пълно и ясно на поставените въпроси.Съдът не
кредитира заключението на вещото лице по изготвената първоначално
автотехническа експертиза на вещото лице Едрева единствено по отношение на
отговора на 7-та задача, тъй като той противоречи на останалия доказателствен
материал, а освен това при отговора не са взети предвид момента на възникване
на опасността, момента, когато тази опасност е могла да бъде възприета, както и
опасната зона на спиране. В тази част заключението противоречи на същия въпрос
по тройните и петорната експертиза, където е прието, че мотопеда се е движел по
път с предимство и същият не е бил пропуснат от обвиняемия. До аналогични
изводи са стигнали и полицейските служители, пристигнали на място, което е
обективирано и в протокола за ПТП, приложен по делото. Показанията на
полицейските служители напълно кореспондират с приложените експертизи. С
доверие се цени тройна автотехническа експертиза и допълнителна тройна
автотехническа експертиза с вещи лица инж.А.Д., инж.П. Я. и инж.М.А.. Вещите
лица са посетили мястото на удара, наблюдавали са движението, поставените пътни
знаци и маркировки и след запознаване с материалите по ДП са стигнали до
обосновано и пълно заключение даващо изчерпателен отговор на поставените въпроси.
Прието е, че обв.А. е пропуснал движещите се по прав участък с предимство
автомобили, но не е видял движещия се на пострадалия мотопед, като е преминал
през кръстовището без да го пропусне, което е довело и до удара. Опасността е
възникнала в момента, в който автомобила е пресякъл стоп линията и е навлязал в
кръстовището, като е пропуснал автомобилите с предимство, но не е пропуснал
мотопеда на Г.. В подобна насока е и Повторна Тройна автотехническа експертиза
с вещи лица - инж. Т. И., инж. Ж.С.и инж. М. Я., като е налице малка разлика в
математическите изчисления за скоростта и опасната зона. Въпросите по
допълнителната тройна експертиза на инж. Т. И., инж. Ж.С. и инж. М. Г. касае допълнително
уточняване на механизма на изчисление на скоростта на мотопеда, като е правен и
анализ на показанията на различни свидетели.
Съдът
кредитира с доверие и Петорна автотехническа експертиза с вещи лица проф.
д.т.н.инж.Станимир Карапетков, Доц. д-р инж. Х. У., инж.В. Ш., инж.И- И. и
инж.Б. И.. Като цяло вещите лица по тази експертиза приемат аналогични изводи
като предходните. Също са заключили в пункт 7, че водачът на лекия автомобил е
имал техническа възможност да предотврати ПТП, като възприеме възприеме идващия
от път с предимство мотопед, да го пропусне и след това да продължи. Следва да
се отбележи, че тройни, петорни и
допълнителни експертизи се допускат при констатирано противоречие или неяснота
в първоначалната. В конкретния случай след изясняване на първоначалната САТЕ на
вещото лице Е. с последващата тройна САТЕ, напълно необосновано в ДП прокурора е
допуснато изготвянето на повторна тройна, допълнителна и петорна САТ експертизи.
Обосновано
и съответстващо на останалия доказателствен материал е и заключението по СМЕ на
вещото лице М.. В него подробно са описани уврежданията на св.Г., като същото е
съобразено и с приложената медицинска документация от престоя на пострадалия в
УМБАЛ Бургас. Установено било счупване на ребрата от 2-6-то в лява гръдна
половина, което е довело до трайно затруднение на движението на снагата за срок
от около 2-2,5 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, счупване и
разместване на фрагментите на лява ключица, което довело до трайно затруднение
движението на ляв горен крайник за срок от 2-4 месеца, при обичаен ход на
оздравителния процес, счупване и разместване на фрагментите на лява лопатка,
което довело до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок от
2-3 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес. Заключението кореспондира
и с показанията на св.Г. относно характера на уврежданията и оздравителния
период.
По
делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо
приема едни от тях за сметка на други.
От
правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия за
виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият
състав счита, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна
всички признаци на състава на престъплението по
чл. 343, ал. 1, б. "б", предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 25, ал.1 и ал.2, чл. 37, ал. 1 от ЗДвП и чл.45 ал.2 и чл.46 ал.1 от ППЗДвП, за което
му е повдигнато обвинение.
Обект
на престъплението са обществените отношения, които са свързани с безопасността
на транспорта, чието накърняване води до поставяне в опасност или реално
увреждане на имуществени или неимуществени интереси на неограничен кръг от
хора.
От
обективна страна е налице и изпълнителното деяние, което съгласно препращане е
очертано в чл. 342, ал. 1 НК. В конкретния случай, доколкото се касае за
управление на лек автомобил, то формата на изпълнителното деяние се изразява в
нарушаване на правилата за движение при управление на моторно превозно
средство, които правила в случая са установени в ЗДвП и ППЗДвП. Обвиняемият е
нарушил правилата на чл. 25, ал.1 и ал.2, чл. 37, ал. 1 от ЗДвП и чл.45 ал.2 и
чл.46 ал.1 от ППЗДвП. Водачът на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да
се отклони наляво по платното за
движение, в частност за да завие наляво, преди да започне маневрата, трябва да
се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение
– чл.25 ал.1 ЗДвП. Съгласно чл.25, ал.2 от ЗДвП, при извършване на маневра,
която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът
е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея“, чл.
37, ал.1 от ЗДвП: „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се
пътни превозни средства...“, неспазвайки пътен знак Б1- „Пропусни движещите се
по пътя с предимство“ като е нарушил чл.45 ал.2 и чл.46 ал.1 от ППЗДвП: „ пътен
знак Б1 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да
пропуснат движещите се по пътя с предимство, което може да стане и без
спиране“, като извършвайки неубедена маневра завиване наляво, без да се убеди,
че в пътя, по който навлиза е свободен, А. не е пропуснал движещия се по пътя с
предимство означен със знак БЗ “Път с предимство“ мотопед марка ***с per. № А
5005 М, управляван от св. Петър Г., в резултат на което допуснал
пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост причинил на Петър Г. - водач
на гореописания мотопед, средна телесна повреда,описана по-горе. В случая от обвиняемия
не е проявено необходимото внимание, тъй като не е пропуснал идващия от път с
предимство мотопед на пострадалия.
За
да е налице престъпление по транспорта е необходимо нарушаването на правилата
за движение да е в причинна връзка с настъпването на определен резултат
(общественоопасни последици). В случая е налице визирания в чл. 343, ал. 1, б.
"б", предл. второ резултат- средна телесна повреда. В резултат на
удара, видно от заключението на СМЕ, Г. е претърпяла счупване на ребрата от
2-6-то в лява гръдна половина, което е довело до трайно затруднение на
движението на снагата за срок от около 2-2,5 месеца, при обичаен ход на
оздравителния процес, счупване и разместване на фрагментите на лява ключица,
което довело до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок от
2-4 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, счупване и разместване на
фрагментите на лява лопатка, което довело до трайно затруднение движението на
ляв горен крайник за срок от 2-3 месеца, при обичаен ход на оздравителния
процес. Тези телесни увреждания по своите медико-биологични характеристики
съответства именно на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК. Действително,
за настъпване на вредоносния резултат е допринесло и неправомерното поведение
на пострадалия, който не е могъл да спре при приближаващото препятствие.
Неговото поведение обаче не е единствена причина за настъпване на ПТП и не изключва
от причинно-следствения процес нарушаването на правилата за движение от страна
на обвиняемия А.. Както се установи от заключението на експертизите, последният
е могъл да възприеме много по-рано мотопеда, да го изчака и тогава да премине
през кръстовището. Поради това, нарушаването на правилата по ЗДвП от страна на А.
се намира в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат, т. е. налице са
всички признаци от обективна страна за ангажиране на неговата отговорност за
настъпилите общественоопасни последици. Обвиняемият е субект на престъплението
по чл. 343, ал. 1, б. "б",
предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като то може да бъде извършено от
всички наказателноотговорни лица.
От
субективна страна А. в действал при форма на вината непредпазливост и
по-конкретно- при небрежност. При транспортните престъпления вината е отношение
на дееца към настъпилия резултат, предвиден в състава на НК, а не към
нарушенията на правилата за движение. В случая той не е предвиждал настъпването
на престъпния резултат, но с оглед конкретната обстановка е могъл и е бил
длъжен да го предвиди. Когато обаче, един водач сам се постави в обективна
невъзможност да предотврати настъпването на общественоопасните последици в
резултат на допуснати от него нарушения на правилата за движение, се касае за
непредпазливост, тъй като той е могъл и е бил длъжен да ги предвиди. Обвияняемият е изчакал преминаването на
автомобилите, но не се е убедил дали зад тях има друго превозно средство, в случая
това е управлявания от пострадалия мотопед. Не го е възприел, макар да е нямало
никакви пречки за това, поради което същият се е поставил в невъзможност да
избегне настъпването на резултата.
По
вида и размера на наказанието:
За
престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен, законът предвижда
наказание "лишаване от свобода" до три години или
"пробация". В същото време по отношение на него са налице законово
предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а
от НК, а именно: 1) за престъплението се предвижда наказание лишаване от
свобода до пет години (същото е извършено по непредпазливост); 2) с извършеното
престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди; 3) към процесната
дата обвиняемият е неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност
по реда на глава VIII, Раздел IV от НК; 4) не са налице множество престъпления,
не е причинена тежка телесна повреда или смърт, деецът не е бил в пияно
състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Останалите отрицателни предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК са неприложими по
настоящото обвинение.
Предвид
това, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи дееца от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. В разпоредбата
на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание "глоба" в размер от
хиляда до пет хиляди лева. По делото следва да бъде отчетено като отегчаващо
отговорността обстоятелство наличието на множество телесни увреждания. Налице
са множество смекчаващи такива- изразеното съжаление от обвиняeмия, както и
пълното съдействие от негова страна в хода на цялото производство за изясняване
на обективната истина. Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете и
чистото съдебно минало на А.. Действително, предпоставка за прилагането на
привилегирования институт на чл. 78а НК е лицето да не е осъждано, но в
разпоредбата е визирано осъждане за престъпление от общ характер. В случая
обвиняемият е неосъждан за каквито и да е престъпления, като липсват данни за
други противоправни прояви, което следва да бъде отчетено в негова полза при
преценката за неговата обществена опасност. Съдът отчита и че за настъпване на
вредоносния резултат съществено е допринесъл и пострадалият. Изложеното мотивира
съставът да наложи наказанието "глоба" в минимален размер от 1000 лв.
С оглед посочените многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поведение
на пострадалия, както и предвид обстоятелството, че работата на обвиняемия е
свързана с управление на МПС, съдът намира, че за постигане на целите на закона
не следва да бъде налагано наказанието "лишаване от право да се управлява
МПС". Такова наказание е предвидено в разпоредбата на чл. 343г от НК, но
съгласно чл. 78а, ал. 4 от НК, съдът може да го наложи, когато същото е
предвидено в особената част на НК. Съгласно т. 9 на ППВС № 7/1985г. съдът може
да не лиши административно наказания от упражняването на определена професия
или дейност и когато за извършеното престъпление в наказателния кодекс е
предвидено задължително налагане на това наказание.
По
разноските:
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, когато съдът намери обвиняемия/подсъдимия
за виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия
случай, обвиняемият бе осъден да заплати в полза на РС-Бургас 5, 00 лева за
служебно издаване на един брои изпълнителен лист, както и 9657,61 лева в полза
на ОД МВР гр. Бургас за извършените в хода на досъдебното производство разноски
за експертизи.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът постанови решението
си.
Да
се съобщи на страните, че мотивите на решението са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.