№ 35913
гр. София, 05.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110122200 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба от М. Н. М. срещу Общинско предприятие „ФИРМА“.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Възражението за недопустимост на производството в частта по предявения иск по чл. 224,
ал. 1 КТ, което ответникът мотивира с твърдение за погасяване на паричното притезание с
плащане преди завеждане на делото, не се споделя от съда. При доказване това твърдение
следва да бъде съобразено с акта по същество на спора и би могло да обуслови извод за
неоснователност на иска и за разпределението на разноските в процеса, но релевирането му
не формира процесуална пречка пред продължаването на съдопроизводствените действия.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства под опис, всички
относими, необходими и допустими.
На основание чл. 140, ал. 2 ГПК съдът отлага произнасянето си по доказателственото
искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза за първото по делото
заседание след изясняване фактическите твърдения на страните.
Така мотивиран и в изпълнение на разпоредбата на чл. 140 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.11.2024г. от
13,50 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи и препис от настоящето
определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора.
ПРИЕМА представените от ищеца и от ответника документи като доказателства по
делото.
ОТЛАГА произнасянето си по доказателственото искане на ищеца за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза за първото по делото заседание.
Изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
1. Производството по делото е образувано по подадена от М. Н. М. искова молба,
насочена срещу Общинско предприятие „ФИРМА“, с която са предявени осъдителни искове
1
- с правно основание чл. 222, ал. 4 КТ за сумата от 26 980,38 лв. - обезщетение за
прекратяване на трудовото правоотношение поради придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер на 6 брутни работни заплати
- с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 11 777,15 лв. - обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск от 55 работни дни за периода от 2022г. до 2024г.
2. Ищецът твърди, че за периода от 29.10.2012г. до 31.12.2015г. бил в трудово
правоотношение със Х по срочен трудов договор във връзка с изпълнението на проект
„Интегрирана система от съоръжения за третиране на битови отпадъци между Х“ и договор
DIR-*******, сключен между Х и Х за съфинансиране от Европейския фонд за регионално
развитие и от Кохезионния фонд на Европейската общностпо оперативна програма „Околна
среда ****-2013г.“. Твърди, че на 23.12.2015г. сключил нов трудов договор с ответното
общинско предприятие „ ФИРМАте“, в което до 21.09.2017г. заемал длъжността
„Ръководител, инсталация завод Х“, след което по силата на допълнително споразумение
№3 към трудовия му договор преминал на длъжността „Х „Х“ към направление
„Производство“. Твърди, че на 28.03.2024г. подал заявление до работодателя за прекратяване
трудовото му правоотношение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Към този момент получавал основно трудово възнагражденеие в размер на 3381лв.
и допълнително възнаграждение за професионален опит от 33 %, при което общо брутното
му трудово възнаграждение с постоянен характер било в размер на 4496,73 лв. Освен това за
периода от 2022г. до 2024г. ищецът разполагал с общо 55 работни дни неизползван платен
годишен отпуск. Твърди, че към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение
с ответното предприятие бил прослужил общо 13 години в Х, поради което му се следвало
гратификационно обезщетение в размер на 6 брутни работни заплати, или общо 26 980,38
лв. Работодателят му дължал и обезщетение за неизползваните дни платен годишен отпуск в
размер на общо 11 777,15 лв. Въпреки отправените покани ответникът не му изплатил
дължимите му се обезщетения. При така изложените фактически твърдения отправя
исканията си към съда за присъждане на съдебно предявените вземания, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира
разноски.
Ответникът Общинско предприятие „ФИРМАте“ със срочно депозиран отговор на
исковата молба оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Не оспорва
твърденията на ищеца за съществувалите трудови правоотношения със Х, но излага, че
общиснкото предприетие не е нейно структурно звено, а е самостоятелно и разполагало с
пълна работодателска компетентност. Не можело да се приеме и че Х и ответното общинско
предприятие са част от група предприятия поради отсъстивето на белезите, дефинирани
легално в пар. 1, т. 2 ДР на КТ. Ето защо към момента на прекратяване на трудовото му
правоотношение ищецът бил прослужил 8 години и 3 месеца при ответника и не му се
следвало гратификационно обезщетение. Признава, че ищецът разполагал с 57 дни
неизползван платен годишен отпуск към момента на прекратяване на трудовото му
правоотношение, за което му се следвало обезщетение от 12 815,68 лв. брутно или 11 777,15
лв. нетно, като втората сума му била изплатена по банков път преди завеждане на иска. При
така изложените фактически твърдения отправя исканията си към съда за прекратяване на
производството по делото в частта по предявения иск по чл. 224, ал. 1 КТ, респ. за
отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
3. Кои права и кои обстоятелства се признават – съществувавалото трудово
правоотношение между страните с източник трудов договор №**** за периода от
01.04.2016г. до 01.04.2024г. и прекратяването му едностранно от ищеца в хипотезата
на чл. 327, ал. 1 т. 12 КТ поради придобитото право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст; получаваното от ищеца основно трудово възнаграждение в размер на 3 381
лв.
4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – обстоятелствата, които не са спорни
2
между страните (чл. 153 ГПК).
5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти
По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже по делото, че към момента на прекратяване на трудовото
му правоотношение с ответното общинско предприетие е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, както и че е прослужил при същия работодател или в същата
група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години, както и размера на
последно полученото брутно трудово възнаграждение.
При доказване на горните предпоставки в тежест на ответното дружество е да докаже,
че гратификационното обезщетение е платено.
По иска с правно основание чл. 224 КТ
В тежест на ищеца е да докаже съществувалото валидно трудово правоотношение между
страните, по силата на което да е престирал труд в полза на ответното дружество и размера
на дължимото му се обезщетение за неизползвания полагаем се платен годишен отпуск .
В тежест на ответника е докаже или ползването на отпуск за процесния период, или
плащане на обезщетението за неизползването му.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3