Присъда по дело №5782/2010 на Районен съд - Варна

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 5782 ПО ОПИСА ЗА 2010 ГОДИНА НА ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ СЪСТАВ.

На 27.10.2010 год. във ВРС е внесен обвинителен акт № 1012 от Варненският районен прокурор, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу И.А.М. за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл.201, ал.1 от НК, за това че на 14.03.2006год. в гр.В., като длъжностно лице – сервитьор при хотел „****”, присвоил чужди пари в размер на 796лв. и вещи, а именно два броя радиостанции „Алинко Д18Д” на стойност 624 и 1бр. стационарна радиостанция „Алинко ДР 130” на стойност 309лв., всичко на обща стойност 1729лв., собственост на В.С.Д., връчени му в качеството му на длъжностно лице и поверени му да ги пази и управлява.

В съдебно заседание е допуснато изменение на обвинението като на подсъдимия е повдигнато обвинение за същото наказуемо престъпление но при съществено изменение на обстоятелствената част, а именно за престъпление по ч. 201, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК за това, че в периода от 27.02.2006год. до 14.03.2006год., в гр.В., в условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице – сервитьор при хотел „***”, присвоил чужди пари в размер на 796лв. и вещи, а именно два броя радиостанции „Алинко Д18Д” на стойност 624 и 1бр. стационарна радиостанция „Алинко ДР 130” на стойност 309лв., всичко на обща стойност 1729лв., собственост на ЕТ *****, връчени му в качеството му на длъжностно лице и поверени му да ги пази и управлява.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа новоповдигнатото обвинение и изразя становище, че същото е доказано по безспорен и категоричен начин. Моли съда да признае подсъдимия за виновен като предлага да му й бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер около шест месеца, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок от три години.

Във фазата по съществото на делото защитникът на подсъдимия изразява становище, че обвинението за което подсъдимият е предаден на съд не е доказано по отношение на инкриминираната парична сума, а досежно радиостанциите е обективно несъставомерно. В условията на алтернативност моли съда да наложи на подсъдимия наказание в предвидения в закона минимален размер.

Подсъдимият се признава за виновен, но не дава обяснения в хода на съдебното следствие. В дадената му последна дума заявява, че съжалява.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Св. В.Д. бил регистриран като ЕТ ****. Посочената фирма стопанисвала хотел „***” находящ се в гр.В., м. „***” като основно работата в хотела се управлявала от св. Д. – съпруга на св.Д..

На 13.07.2005год. подсъдимият бил назначен на работа в хотел „НОЙ” като сервитьор като на същата дата между него като работник и ЕТ **** като работодател бил сключен трудов договор № 23/13.07.2005год. Подсъдимият продължил да работи в хотела на същата длъжност и през 2006год. През тази година в хотела работели също и свидетелите С.А. /също сервитьор/ и Д.Г. /работник по поддръжката/.

 В шкаф близо до рецепцията на хотела имало оставени три радиостанции – две марка „Арлинко Д18Д” и една стационарна радиостанция „Алинко”, собственост на ЕТ ****. Посочените радиостанции се използвали от служители по охраната на хотела при обход на района, както и от рибари. Радиостанциите не били  представени за ползване на подсъдимия от страна на управата на хотела нито пък му били представени за пазене. Същият нямал каквото и да било касателство към тях във връзка с работата си.

Подсъдимият обаче знаел за съществуването на тези радиостанции, както и за местонахождението им. На 27.02.2006год. подсъдимият взел трите радиостанции от шкафа където седели и отишъл в заложна къща стопанисвана от ****. Там подсъдимият заложил станции срещу сумата от 60лв., която сума му била предоставена от св. Д.Н.. Сделката била оформена и с договор, който бил нарочно подписан от двете страни.

На 14.03.2006год. подсъдимият М. бил дневна смяна. Сутринта около 10:00 часа на посочената дата подсъдимият отишъл в хотела и застъпил на смяна. Преди започването на работа св. А. /сервитьора работил през нощта/ му предал оборота от своята смяна и други приходи реализирани през нощта /приходи от румсървиз, телефонни разговори и др./ общо в размер на 796лв. която сума била описана и в служебната тетрадка съгласно установените правила от работодателя. Около 11:00 часа подсъдимият взел парите, които св. А. му отчел от своята смяна /сумата от 796лв./ и без да се обади на никой напуснал работното си място.

Около 11:30 часа св. Г. решил да зареди радиостанциите. Същият отворил шкафа където вещите седели по принцип и видял че ги няма там. Св. Г. се обадил по телефона на св. А. да го попита за станциите. Последният му отвърнал, че не знае къде са като го посъветвал да попита подсъдимия.

Около 14:00 часа св. А. се върнал в хотела. От готвачката и камериерката същия разбрал, че не са виждали подсъдимия от около 11:00 часа. Св.Антонов взел ключа за склада където сервитьорите съхранявали парите от оборота и цялата документация и заедно с двете жени влязъл вътре. Отворил торбата където трябвало да стоят парите и видял, че плика който бил предал на подсъдимия с оборота от своята смяна липсва. Св. А. веднага сигнализирал св. Д. за липсата на оборота както и на радиостанциите. Последната веднага пристигнала в хотела като от своя страна уведомила за станалото св.Д..

Още същия ден колегите на подсъдимия го потърсили в квартирата му, но не го намерили там. Заварили само св. Д. с която подсъдимият живеел към оня момент. Последната обаче не знаела нищо. След това посещение подсъдимият М. се свързал със св. Д. по телефона и последната му казала, че са го търсили от работа. Вечерта подсъдимият се прибрал в дома си. Същият бил доста притеснен и споделил с Д., че му трябват пари. От своя страна последната го попитала за радиостанциите които колегите му търсили и М. й казал да им предаде, че ги е заложил. Подсъдимият поискал от Д. известна сума пари в заем и след като последната му дала напуснал квартирата и повече не и се обадил.

На следващия ден 15.03.2006год. св.Д. се тъжила в полицията и било образувано настоящото наказателно производство.

В хода на разследването през месец октомври подс. М. изкупил от заложната къща радиостанциите, които бил заложил и ги върнал на св.Д..  С пощенски запис през същия месец подсъдимият привел на Д. и сумата от 100лв.

Видно от заключението на назначената по делото и приета от съда като обективно компетентно и безпристрастно дадена съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава общият размер на неотчетената сума /липса/ за периода 01.12.2002год. – 07.03.2003год. възлиза на 636.59лв.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза, прието от съда като обективно, компетентно и безпристрастно дадено общата стойност на трите радиостанции възлиза на 933лв.

Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни в това число и показанията на свидетелите Д., Д., Н., А. и Г. давани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281 от НПК, заключение по СОЕ, справка за съдимост, разписки, договор за покупко-продажба, трудов договор, както и останалите писмени доказателства като всички доказателства са не противоречиви, взаимно допълващи се и водят до един единствен правен извод.

След като прецени всички доказателства, релевантни за делото, поотделно и в тяхната съвкупност при така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:

Подсъдимият И.А.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 201, ал.1 от НК тъй като на 14.03.2006год. в гр.В., като длъжностно лице – сервитьор при хотел „НОЙ”, присвоил чужди пари в размер на 796лв., собственост на ЕТ ****** връчени му в това му качество да ги пази и управлява.

Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо, неосъждано лице.

Непосредствения обект на длъжностното присвояване е комплексен и включва два вида обществени отношения – обществените отношения осигуряващи нормалното упражняване на правото на собственост върху движими вещи както и тези специфични отношения по служба, в които участва субектът на престъплението.

Субект на престъплението може да бъде само длъжностно лице. Съгласно чл.93, т.1, б.”б” от НК това качество имат лицата, на които е възложено да изпълняват със заплата или безплатно, временно или постоянно работа свързана с пазене на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, ЮЛ или едноличен търговец.

От обективна страна длъжностното присвояване разкрива няколко особености. Специфично е отношението на субекта към предмета на престъплението. Чуждите пари и веща са връчени или са поверени за пазене или управление на длъжностното лице в това му качество. Длъжностното лице е получило фактическа власт върху предмета на посегателство.

Изпълнителното деяние се изразява в противозаконно разпореждане с чуждите пари или вещи в интерес на дееца или на другиго.

Това престъпление е резултатно. То е довършено със засягане възможността на собственика на предмета да се разпорежда с него.

От субективна страна деянието може да бъде извършено само умишлено при форма на вината пряк умисъл.

Деецът трябва да съзнава, че предметът на престъплението са чужди пари или вещи, че той му е връчен за пазене или управление, в качеството му на длъжностно лице, както и действия, които може да извършва с него. Деецът трябва да предвижда, че в резултат на разпореждането веща ще премине в полза на него самия, като съзнава, че това излиза извън неговите правомощия за разпореждане с предмета на посегателство.

С оглед събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно установено, че подсъдимият М. има качеството на длъжностно лице. Същият е бил назначен като сервитьор в хотел „***” от работодателя ЕТ ****.” и тази длъжност безспорно е свързана с управление и пазене на чуждо имущество основно пари реализирани от продажбите в ресторанта. В случая предмета на престъпното посегателство са пари – 796лв., които са му били връчени именно в това му качество да ги пази. Изпълнителното деяние се изразява в извършване на присвоителни действия изразяващи се във фактическо разпореждане с предмета на престъплението /парична сума/, които са напуснали патримониума на Д. без негово съгласие. Престъплението е довършено. Подсъдимият е взел парите и се е разпоредил с тях в свой личен интерес.

Подсъдимият е действал с пряк умисъл. Същият е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целяла тяхното настъпване. Умисъл се извежда по безспорен и категоричен начин от неговите действия. Взема парите от оборота на нощната смяна с ясното съзнание, че тези пари са чужди /на работодателя му/ и са му връчени точно в това му качество да ги пази и управлява.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът приема чистото съдебно минало на подсъдимия, неговите самопризнания и проявено критично отношение към извършеното, възстановяването макар и на незначителна част от присвоеното имущество, както и изминалия продължителен период от време /приблизително пет години/ от датата на извършване на престъплението до осъществяване на наказателната репресия.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете наличните по делото данни и за извършено от М. друго престъпление против собствеността – кражба, за което обвинение не е било повдигнато.

При определяне на наказанието с оглед разпоредбата на чл.54 от НК съдът отчете степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца за който прие, че не е такъв с висока степен на обществена опасност, предвид данните за чистото му съдебно минало и като прие превес на смекчаващи отговорността обстоятелства наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер към минималния предвиден в разпоредбата на закона, а именно лишаване от свобода за срок от четири месеца.

Съдът прецени, че така наложеното на подсъдимия наказание е съответно на извършеното от него престъпление и ще постигне изцяло целите както на специалната, така и на генералната превенция предвидени в нормата на чл. 36 от НК.  

Като съобрази размера на наказанието лишаване от свобода и данните за личността на подсъдимия, съдът прецени, че за постигане целите на наказанието и най-вече за поправяне на подсъдимия не е наложително това наказание да бъде изтърпяно от него ефективно, поради което и приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и отложи изтърпяването на наказанието като му определи изпитателен срок от три години.

Съдът счете, че в конкретния случай за постигане целите на наказанието не е необходимо да налага на подсъдимия и предвидените като възможност кумулативни наказания конфискация и лишаване от права по т.6 и т.7 на чл. 37, ал.1 от НК, тъй като на първо място прие, че подсъдимият не  е деец с висока степен на обществена опасност – същият е неосъждан както към инкриминираната дата, така и към настоящия момент. На следващо място прецени, че налагането на тези наказания наред с наказанието лишаване от свобода след значителен период от време /пет години след извършване на престъплението/ при наличие на каквито и да било данни за противоправно поведение в този период, по никакъв начин не биха допринесли нито за поправянето на подсъдимия нито пък биха осъществили целите на генералната превенция, а биха се явили ненужно тежка репресия още повече, че видно от материалите по делото забавянето в движението на наказателното производство не се дължи на недобросъвестно поведение от страна на подсъдимия.

На основание чл. 304 от НПК съдът оправда подсъдимия по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 201, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК да е присвоил три броя радиостанции /две радиостанции „Алинко Д18Д” на стойност 624лв. и една стационарна радиостанция „Алинко ДР 130”/ както и е да е извършил престъплението в условията на продължена престъпна дейност по следните съображения:

Както бе посочено по-горе в мотивите за да е осъществен състава на престъплението по чл. 201, ал.1 от НК следва предмета на престъплението да се намира във владението на дееца /длъжностно лице/ като същия трябва да му връчен именно в това му качество да го пази или управлява.

В конкретния случая в хода на съдебното следствие по безспорен и категоричен начин, че на 27.02.2006год. подсъдимият е взел от шкаф до рецепцията в хотел „НОЙ” три радиостанции с които се е разпоредил – заложил ги в заложна къща. Каквито и да било доказателства обаче които да установят, че тези вещи са били във владението на подсъдимия и са му били връчени именно в качеството му на сервитьор да ги пази или управлява не бяха събрани. Напротив от показанията на свидетелите В.Д. /негов работодател/ и В.Д. /лицето управлявало дейността в хотела/ по безспорен начин се установява, че посочените вещи не са били връчвани /давани/ на подсъдимия по какъвто и да било повод. Показателни в тази насока са показанията на св. Д.. „Той като сервитьор тези радиостанции не ги е ползвал, не са му били никога предоставяни, не са му били зачислени. Те бяха с друга цел. Радиостанциите не са му били връчени нито да ги ползва нито да ги пази.” И след като радиостанциите не са били предоставяни на подсъдимия, не са били нито във фактическата нито в разпоредителната му власт, няма как и същия да извърши присвояване на тези вещи. Горното мотивира съда да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинени за извършено на 27.02.2006год. деяние по чл. 201, ал.1 от НК с предмет три броя радиостанции подробно описани по-горе. Оправдаването на подсъдимия за едно от двете деяния определящи престъпната му дейност като продължена автоматично влече и оправдаване по квалификацията по чл.26, ал.1 от НК, тъй като същата изисква наличието на най-малко две осъществени деяния.

Съдът счете, че всички събрани по делото доказателства сочат на това, че посочените радиостанции са били предмет на друго извършено от подсъдимия престъпление – кражба по чл. 197, т.1 от НК /вещите са чужди, не се намират във владението на подсъдимия и са отнети от последния без съгласие на владелеца – св.Д., налице е и намерение за своене – М. се е разпоредил с тях като със свои и ги е върнал на пострадалия още в хода на досъдебното производство/. Токова обвинение обаче на подсъдимия не е повдигнато нито от фактическа нито от правна страна, поради което и за съда не съществува възможност да се произнесе с осъдителен акт за това деяние.

На основание чл.189, ал.3 НПК съдът възложи на подсъдимия М. направените по делото разноски.

Водим от горното, Варненският районен съд постанови присъдата.

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: