Решение по дело №440/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на Н. Н. А., [ЕГН], със съдебен адрес в [населено място], [улица]против ревизионен акт (РА) № Р-02000222007521-091-001/07.11.2023 г., издаден от В. Х. Р. - орган, възложил ревизията, и Ж. Д. С. – ръководител на ревизията, потвърден с решение № 16/24.01.2024 г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - Бургас при Централно управление на Национална агенция по приходите (ЦУ на НАП).

В жалбата бланкетно се излагат доводи за незаконосъобразност на РА. Твърди се, че с издадения РА се правят недоказани и необосновани констатации и изводи, които не отговарят на фактическата обстановка. Иска се неговата отмяна. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована, не изпраща представител. Ангажира доказателства.

Ответникът – директор на дирекция „ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП представя административната преписка, представлява се от процесуален представител, който намира жалбата за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 411 лева.

Административен съд - Бургас, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази приложимия закон, намира за установено от фактическа страна следното:

На Н. Н. А. е извършена ревизия за установяване на задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. Ревизията е възложена със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000222007521-020-001/08.12.2022 г. (л.363), издадена от Р. К. Т. на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Бургас, в качеството и на заместник на В. Х. Р.. Заповедта е връчена на 21.12.2022 г. и със същата е определен срока (до 3 месеца от връчването на ЗВР – т. е. до 21.03.2022 г.) и обхвата на ревизията (данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.), както и състава на ревизиращия екип (Ж. С. Д. – главен инспектор по приходите (ръководител ревизия) и Л. Г. М. – старши инспектор по приходите). Съгласно заповед № 5226/05.12.2022 г. на заместник директора на ТД на НАП – Бургас на В. Х. Р. са разрешени полагаеми пет работни дни отпуск за 2022 г., считано от 05.12.2022 г. до 09.12.2022 г. включително (л. 365), а със заповед № РД-734/02.12.2022 г. на зам. директора на ТД на НАП – Бургас е определено във връзка с отсъствието на държавния служител В. Х. Р., заемаща длъжността началник сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“, ТД на НАП – Бургас, същата да се изпълнява от служителя Р. К. Т., заемаща длъжността началник сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“, ТД на НАП – Бургас (л.366). ЗВР е изменена със заповед № Р-020002222007521-020-002/20.03.2023 г. (л.178) на В. Х. Р. на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП - Бургас, връчена на 29.03.2023 г., с която е продължен срокът на ревизията до 21.04.2023 г.

Възложилият ревизията орган е оправомощен от директора на ТД на НАП със заповед № РД-265/17.05.2022 г. (л.123) и заповед № РД-5/03.01.2023 г. (л.121). В хода на ревизията на основание чл.117 от ДОПК, от определения ревизиращ екип – Ж. С. Д. на длъжност главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Л. Г. М. на длъжност старши инспектор по приходите, е съставен и подписан ревизионен доклад (РД) № 02000222007521-092-001/16.10.2023 г. (л. 136). Ревизионният доклад е връчен по електронен път на ревизираното лице на 19.10.2023 г.

С цел изясняване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на ревизираното лице, са извършени процесуални действия, описани в констативната част на РД, неразделна част от РА по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК.

Ревизираният субект не е упражнил правото си по чл. 117, ал. 5 от ДОПК и срещу издадения му РД не е подал писмено възражение. От ръководителя на ревизионното производството е съставен ревизионен акт № Р-02000222007521-091-001/07.11.2023 г. (л.126), връчен електронно на 10.11.2023 г. (л.134).

Със съставения РА, на основание чл. 122 от ДОПК и чл. 17 от ЗДДФЛ и чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ са определени задължения за данък върху годишна данъчно основа по чл. 17 от ЗДДФЛ от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. в размер на 661.58 лева. На основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, във връзка с чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ за невнесения в срок данък са определение и задължения за лихва в общ размер на 449.95 лева.

Доказателствата, обосноваващи този извод, са събрани в хода на ревизията по способи, предвидени в ДОПК. Към РД са приложени справки, фактури, писмени обяснения и др.

В хода на ревизията от ревизираното лице e изискано представянето на документи и писмени обяснения (л. 355). От А. са представени писмени обяснения, съгласно които през 2016 г. не е придобила недвижимо имущество в България или чужбина. Заявява, че заедно със съпруга и притежават имот в [населено място] и апартамент в [населено място], в който живее и до днес. Твърди, че не притежава движимо имущество, лична банкова сметка, земеделска земя. Не е извършвала сделки по прехвърляне право на строеж и придобиване право на строеж през 2016 г., както и през тази година не е вземала или давала заеми на други физически или юридически лица. Не е пътувала в чужбина през 2016 г. Заявява, че поради образувано дело от 2015 г. срещу съпруга и, цялото имущество и банкови сметки са под запор (л. 362).

На 22.12.2022 г. от органите по приходите са изготвени искания за представяне на документи, сведения и писмени обяснения до: „Инвестбанк“ АД (л. 351 и л. 321), „Алианц банк България“ АД (л. 346), „БНП Париба С.А. – клон София“ (л. 344), „БНП П. П. Ф. С.А., клон България“ (л. 339), „Българо – американска кредитна банка“ АД (л. 333), „Българска банка за развитие“ ЕАД (л. 329), „Банка ДСК“ АД (л. 325), „ИНГ Банк Н.В. – клон София“ (л. 317), „Интернешънъл Асет Банк“ АД (л. 312), „Корпоративна търговска банка“ АД (л. 307), „Кей Би Си Банк България“ ЕАД (л. 303), „Обединена Българска банка“ АД (л. 296), „Общинска банка“ АД (л. 292), „Първа Инвестиционна банка“ АД (л. 288), „ПроКредит банк“ ЕАД (л. 283), „Ситибанк Европа“ АД, клон България (л. 281), „Те-Дже Зираат Банкасъ – клон София“ (л. 279), „Тексим банк“ АД (л. 275), „Ти Би Ай Банк“ ЕАД (л.268), „Токуда банк“ АД (л. 263), „Търговска банка Д“ АД (л. 256), „УниКредит Булбанк“ АД (л. 252), „Централна кооперативна банка“ АД (л. 247), „Юробанк България“ АД (л. 240 и л. 147) и „Българска банка за развитие“ ЕАД (л. 328).

От представените писмени обяснения от посочените по-горе субекти е установено, че Н. А. има разкрити банкови сметки единствено в „Юробанк България“ АД - в лева и в евро, съответно на 10.08.2011 г. и на 13.01.2025 г. (л. 245 – 246). В отговора на „Юробанк България“ АД е посочено, че началното салдо на сметката в лева в началото на периода е в размер на 1 930.73 лева, а в края на периода е в размер на 1 930.75 лева, т.е. по същата няма движение (л.155). Началното салдо на сметката в евро в началото на периода е в размер на 5 029.42 лева, а в края на периода в размер на 5 037.75 лева, като разликата в сумата се дължала на банкови такси и лихва (л. 157).

На 13.01.2023 г. е изискано представянето на документи, сведения и писмени обяснения от Община Бургас (л. 231), която в отговор е посочила, че Н. А. е декларирала в Община Бургас  ид.ч. от жилище с площ от 98 [жк], [улица], ап. 14, ет. 5, с представен документ за собственост от 16.04.2013 г. и с данъчна оценка в размер на 104 839.30 лева. Посочено е, че лицето няма декларирани МПС, патент, куче и туристически данък. Приложен е опис на плащанията за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. в общ размер на 106.01 лева (л. 235 – 236). При извършена ревизия на съпруга на А. – Н. А. е установено, че за 2016 г. същият е извършил разходи за местни данъци и такси в размер на 106 лева.

Извършена е справка по профил на ревизираното лице по общини при която е установено, че Н. А. притежава още следните недвижими имоти:  идеални части от земя и сграда, находящи се в [населено място], [улица], придобити през 2011 г. с данъчна оценка в размер 123 438.80 лева и  идеални части от сграда, находяща се в [населено място], [улица] данъчна оценка в размер на 731 783.30 лева.

Изготвено е искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения и до Областна дирекция на МВР – Бургас (л. 221, л. 226 и л. 161). В отговор е приложена справка за пътуванията на Н. А., съгласно която същата е напуснала България на 08.05.2016 г. през ГКПП Калотина шосе с лек автомобил с рег. № [рег. номер], [Марка] и е влязла в България през ГКПП Калотина шосе на 15.05.2016 г. със същия лек автомобил (л. 225). Посочено е, че в Регионална база – КАТ Бургас не се установява Н. А. да има данни за собственост (л. 230).

Извършена е справка в информационния масив при ТД на НАП при която е установено, че Н. А. притежава лек автомобил, [Марка], модел „623 Си“, придобит през 2013 г.

Изготвено е искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения и до „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД (л. 215 и л. 174). В отговор е посочено, че Н. А. е регистрирана в системата на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, като клиент с кл. № ********** и място на потребление ИНТ 4148866, [населено място], ул. „Оборище„ № 68, ет. 5, ап. 14 (л. 219 и л.159). Приложена е и справка за издадени и платени фактури на потреблението за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., като общата сума на платената за периода ел. енергия е в размер на 763.23 лева (л. 220 и л.160). При извършена ревизия на съпруга на А. – Н. А. е установено, че за периода 2016 г. същият е извършил разходи за ел. енергия в размер на 8 130.78 лева. Предвид това общо изразходваната ел. енергия от двамата за 2016 г. е на стойност 8 894.01 лева.

На 13.01.2023 г. е изискано представянето на документи, сведения и писмени обяснения и от „Йеттел България“ ЕАД (л. 210), „А1 България“ ЕАД (л. 205) и „Виваком България“ ЕАД (л. 201). В отговор „Йеттел България“ ЕАД е приложило справка за издадените фактури на името на Н. А. за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., като същата е заплатила общо 645.09 лева (л.214). В отговор „А1 България“ ЕАД е посочило, че Н. А., не е била техен клиент. (л. 209). В отговор „Виваком България“ ЕАД е приложило справка за издадените и платени фактури на името на Н. А. за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., като същата е заплатила общо 319.65 лева (л.199 - 200). При извършена ревизия на съпруга на А. – Н. А. е установено, че същият е заплатил за 2016 г. за телефонни разговори сума в размер на 536.39 лева.

При извършена справка за продажба от регистрирани по ЗДДС лица към Н. А. е установено, че за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. „Теленор България“ ЕАД е предоставила телекомуникационни услуги в размер на 765 лева данъчна основа и 153.05 лева – ДДС.

В хода на ревизионното производство са извършени проверки в информационните масиви на програмните продукти на НАП относно участия в дружества на ревизираното лице и е установено, че за ревизирания период Н. А. има участия в „Жадор Ле Бланк“ ЕООД и „Жадор 2015“ ЕООД. Във връзка с това са изготвени искания за представяне на документи, сведения и писмени обяснения до двете дружества (л.192 и л. 185). В отговор от Н. А. са приложени декларации, съгласно които през 2016 г. тя не е представлявала и не е получавала средства от дружествата. Посочва, че прилага оборотни ведомости за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. само за „Жадор 2015“ ЕООД, тъй като „Жадор ле бланк“ ЕООД не е извършвало дейност през този период (л. 189 и л. 196). Приложена е оборотна ведомост на „Жадор 2015“ ЕООД за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. (л. 190 – 191 и л. 197 – 198). При извършена справка в информационния масив при ТД на НАП е установено, че ревизираното лице се е осигурявало през 2016 г. в „Жадор 2015“ ЕООД и е заплатило осигуровки в размер на 1 299.48 лева.

Ревизията е извършена по специалния ред на чл.122, ал.2 от ДОПК и при спазване на процесуалните правила на чл.124 от ДОПК, тъй като органът е приел наличие на обстоятелствата визирани в чл.122, ал.1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи. На основание чл.124, ал.1 от ДОПК на 05.04.2023 г. на ревизираното лице е връчено уведомление изх. № Р-02000222007521-113-001/29.03.2023 г., с което то е уведомено, че данъчната му основа за облагане с ДДФЛ за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. ще бъде определена по реда на чл.122 – 124а от ДОПК и е дадена възможност на лицето да предостави доказателства и да вземе становище в 14 дневен срок от датата на връчване на уведомлението (л.165). На същата дата е връчено и уведомление по чл.17, ал.1, т. 2 от ДОПК с № Р-02000222007521-139-001/29.03.2023 г. (л. 169). При определянето на данъчната основа, ревизиращият екип е взел предвид относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК.

В частта на приходите началното салдо е определено в размер на 0.00 лева.

В частта на разходите са взети предвид:

- разходи за издръжка и живот в размер на 5 197.73 лева (за ел. енергия, „Виваком“ и „Йеттел“). При определяне на разходите за ел. енергия, „Виваком“ и „Йеттел“ е взета предвид общо заплатената от двамата съпрузи изразходвана ел. енергия в размер на 8 894.01 лева, както и общо заплатените от двамата съпрузи разходи за телефонни разговори в размер на 1 501.43 лева и доколкото двамата съпрузи са в СИО, разходите за ел. енергия и телефонни разговори са определени по  за всеки или съответно 4 447.01 лева – ел.енергия и 750.72 лева – телефонни разговори;

- разходи за данъци и такси в размер на 106.01 лева, като отново при определяне на разходите за данъци и такси са взети предвид общо заплатените от двамата съпрузи разходи в размер на 212.01 лева и доколкото двамата съпрузи са в СИО, разходите за данъци и такси са определени по  за всеки или съответно 106.01 лева;

- разходи за осигуровки в размер на 1 299.48 лева (тъй като ревизираното лице е било осигурявано през 2016 г. в „Жадор 2015“ ЕООД).

Установените парични средства в началото на данъчния период са в размер на 6 960.17 лева (по банковите сметки в „Юробанк България“ АД), а в края на данъчния период са в размер на 6 968.53 лева (по банковите сметки в „Юробанк България“ АД). Установените разходи са в размер на 6 603.22 лева.

При извършената съпоставка за 2016 г. от органите по приходите е установено несъответствие между получените от лицето доходи и извършените разходи, като разходите на лицето превишават приходите за 2016 г. със сумата в размер на 6 611.58 лева (установените разходи в размер на 6 603.22 лева + разликата от 8.36 лева между паричните средства в края на данъчния период и паричните средства в началото на данъчния период). На основание чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, във връзка с чл. 122, ал. 1 от ДОПК, при данъчна основа в размер на 6 611.58 лева, е определен дължим данък в размер на 661.58 лева. На основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, във връзка с чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ, за невнесения в срок данък е определена и лихва в размер на 443.20 лева към издаване на РД, съответно в размер на 449.95 лева към издаване на РА.

При обжалването на РА пред директора на дирекция „ОДОП“ - Бургас от ревизираното лице е посочено, че средствата описани в жалбата на съпруга и до ОДОП – Бургас с вх.№ 94-00-1685/30.10.2023 г. са били и са се ползвали от цялото семейство (л. 125).

Със заповед № 5 от 12.01.2024 г. директора на дирекция „ОДОП“ – Бургас е спрял производството, образувано по жалбата на Н. А. против РА до произнасяне по административната преписка във връзка с подадената от съпруга и жалба против издадения му РА (л. 119).

На 23.01.2024 г. от директора на дирекция „ОДОП“ – Бургас е издадено решение № 14/23.01.2024 г., с което е потвърден РА № Р-02000222006402-091-001/13.11.2023 г., с който е установен дължимия от Н. А. данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. в размер на 8 044.44 лева главница и 5 488.69 лева лихва (л. 113 – 117).

Със заповед № 15/23.01.2024 г. на директора на дирекция „ОДОП“ производството по административното обжалване на РА, издаден на Н. А. е възобновено (л. 112).

С протокол № 1298332/22.05.2023 г. (л.23) са присъединени доказателства от други контролни производства, свързани с Н. А., а именно: РД № Р-02000216001276-092-001/12.06.2017 г., издаден на „НИКИ-НА“ ООД (л.24), решение № 9164 от 08.07.2020 г. постановено по адм.д. № 2929/2020 г. по описа на ВАС, с което е отменено решение № 2118/04.12.2019 г. постановено по адм.д. № 513/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас и вместо него е постановено отхвърляне на жалбата на Н. А. против РА № Р-02000216002302-091-001/16.10.2017 г., потвърден с решение № 5/03.01.2018 г. на директора на дирекция „ООДП“ – Бургас, в частта относно установените с него задължения за данък по чл. 48, ал .1 от ЗДДФЛ върху данъчна основа от доходи от неустановен произход определена по реда на чл. 122, ал .2 от ДОПК за 2013 г. и 2014 г. (л. 26 и л. 68), РА № Р-02000216002302-091-001/16.10.2017 г., издаден на Н. А., с който са начислени допълнително данъци за 2013 г. и 2014 г. (л.31), РД № Р-02000216002302-092-001/26.07.2017 г., издаден на Н. А. (л. 32), искане за представяне на документи и писмени обяснения от Н. А. (л. 37), писмени обяснения от управителя на „НИКИ-НА“ ООД, Н. А., съгласно които възстановената от А. М. сума в размер на 250 000 евро не е използвана в стопанската дейност на дружеството, а същата се е съхранявала в личен сейф на г-н Мартиросов в България, както и тази сума не е намирала отражение в счетоводството на дружеството (л. 40), РА № Р-02000222006402-091-001/13.11.2023 г., издаден на Н. А. с обхват на ревизията данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. (л. 42), РД № Р-02000222006402-092-001/16.01.2023 г., издаден на Н. А. с обхват на ревизията данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. (л. 44), жалба от Н. А. против РА № Р-02000222006402-091-001/13.11.2023 г. (л. 47), решение № 74 от 16.02.202 г. постановено по гр.д. № 389/2020 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което потвърдено решение № 162 от 12.04.2019 г. по гр.д. № 864/2015 г. на Окръжен съд – Бургас (л. 48), решение № 162 от 12.04.2019 г. по гр.д. № 864/2015 г. на Окръжен съд – Бургас (л. 56), жалба от 23.12.2019 г. от директора на дирекция „ОДОП“ – Бургас до ВАС против решение № 2118/04.12.2019 г. по адм.д. № 513/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас (л. 72), решение № 2118/04.12.2019 г. по адм.д. № 513/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас (л. 76), решение № 3016 от 28.02.2019 г. по адм.д. № 12862/2018 г. по описа на ВАС, с което е отменено решение № 1583 от 20.08.2018 г. по адм. д. № 239/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане (л. 88), решение № 1583 от 20.08.2018 г. по адм.д. № 239/2018 г. по опис на Административен съд – Бургас (л.90) и решение № 5 от 03.01.2018 г. на директора на дирекция ОДОП“ – Бургас, с което е потвърден в обжалваната част РА № 02000216002302-091-001/16.10.2017 г., издаден на Н. А. за дължим данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, граждански договори и др. по ЗДДФЛ за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. в размер на 5 614.21 лева главница и 1 975.05 лева – лихва и за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. в размер на 10 911.47 лева главница и 2 632.78 лева лихва (л. 107).

При така установените факти органа по приходите е приел, че твърдението на А., че тя и семейството и са разполагали с достатъчно средства посочени в жалбата на съпруга и Н. А., а именно 625 000 евро, получени от А. М. се явява недоказано. От органа по приходите е изследвано при ревизията на съпруга и и дали същият е разполагал към 01.01.2016 г. с парични средства отново предоставени от А. М. по предварителен договор от 20.05.2013 г. в размер на 250 000 евро. Прието е, че тези средства не следва да се приемат за разполагаема сума на Н. А. и семейството му и не следва да участват в съпоставяне на получените приходи и извършените разходи към 01.01.2016 г., нито към 31.12.2016 г., след като към 25.05.2017 г. според неговите писмени обяснения тези пари са били налични. Предвид това органа по приходите е приел, че съпругът на А. не е разполагал с достатъчно парични средства към 01.01.2016 г., поради което е приел за неоснователни и възраженията на ревизираното лице и е потвърдил оспорения РА, с решение № 16/24.01.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП – Бургас, последното връчено на Н. А. по електронен път на 21.02.2024 г. (л. 22).

Жалбата срещу РА, потвърден с решението е подадена пред Административен съд -Бургас чрез решаващия орган на дата 01.03.2024 г., съгласно дадения в администрацията входящ номер.

С молба с вх. № 3805 от 29.03.2014 г. процесуалният представител на Н. А. е заявил, че по жалбата на съпруга на жалбоподателката срещу издадения му РА, който обхваща същия ревизиран период както и този на жалбоподателката, а именно от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. е образувано адм. д. № 439/2024 г. С оглед на това и доколкото двете административни дела касаели едно и също семейство, за едни и същи доходи през един и същ период, и едни и същи доказателства, както и че от изхода на адм.д. № 439/2014 г. зависел изхода на настоящото делото, е направено искане да бъде спряно настоящото производство до влизане в сила на окончателен акт по адм.д. № 439/2024 г. (л. 376).

Във връзка с искането за спиране е разпитан като свидетел Н. А. съпруг на жалбоподателката. Същият заявява, че не само през 2016 г., но и изобщо през целия период от както са женени той се грижи за жена си и дъщеря си, като им осигурява цялостна издръжка. Твърди, че издръжката обхваща абсолютно всичко – покупки на жена му, плащане на данъци, битови разходи и разходи за телекомуникационни услуги и др. Заявява, че съпругата му не е реализирала приходи, тъй като е нямала нужда.

С определение № 4797 от 24.06.2024 г. настоящият състав е спрял производството по настоящото адм. д. № 440/2024 г. до приключване на производството по адм.д. № 439/2024 г. на Административен съд – Бургас (л. 388).

На 14.04.2025 г. с решение № 3935/14.04.2025 г. постановено по адм. дело № 111/2025 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), е оставено в сила решение № 8670 от 05.11.2024 г., постановено по адм. д. № 439/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлено оспорването на Н. А. срещу РА № Р-02000222006402-091-001 от 13.11.2023 г., потвърден с решение № 14 от 23.01.2024 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Бургас, с който в тежест на последния са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 8 044.44 лева главница и 5 488.69 лева лихва (л. 402).

С определение № 3692 от 22.04.2025 г. постановено по настоящето дело, производството е възобновено и делото е насрочено за разглеждане (л. 412).

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация срещу ревизионен акт, обжалван и потвърден от решаващия орган, в преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

След извършена служебна проверка на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът намира, че ревизионен акт № Р-02000222007521-091-001/07.11.2023 г. е издаден от оправомощени органи съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в рамките на тяхната компетентност. На основание чл. 11, ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК възложилият ревизията орган е оправомощен от директора на ТД на НАП -Бургас със заповед № РД-265/17.05.2022 г. (л.123) и заповед № РД-5/03.01.2023 г. (л.121) и със ЗВР № Р-02000222007521-020-001/08.12.2022 г. Заповедите за възлагане на ревизия и за изменение на ЗВР също са издадени от компетентен орган. Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК) и от ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК).

Не се откриват нарушения, водещи до формална или процесуална незаконосъобразност на РА. Производството е приключило в срока, удължен по реда на чл. 114, ал. 2 от ДОПК от органа, възложил ревизията. Ревизионният доклад е съставен и връчен на данъчния субект в определените от чл. 117, ал. 1 и ал. 4 от ДОПК срокове. Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите, и правните основания за постановяването му, с извършено позоваване на изготвения ревизионен доклад.

С оглед изложеното и съгласно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК съдът намира, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му.

Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалването на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 са подкрепени със събраните доказателства. Единствено при наличие на някое от обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1-8 от ДОПК и при спазване на правилата по чл. 122, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него данъчна основа. За тази цел основанията за преминаване към ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПК следва да са установени по несъмнен начин.

Константна е практиката на ВАС, че доказателствената тежест за установяване на предпоставките по чл. 122, ал. 1 ДОПК е на органите по приходите при условията на пълно и главно доказване. В настоящият случай от ревизиращите е прието, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т.2 от ДОПК - данни за укрити приходи или доходи.

От събраните по делото доказателства се установява, че през проверявания период ревизираното лице няма приходи. От представените от „Юробанк България“ АД справки се констатира, че лицето има две банкови сметки, в които наличните парични средства в началото и в края на периода са в един същи размер, единствено с разлика от 8.36 лева по банковата сметка в евро, което движение е в резултат на банкови такси и лихви. Не са установени други налични средства в банки или доходи от други източници, няма изложени твърдения в тази насока и от ревизираното лице. От отправените искания за представяне на документи, сведения и писмени обяснения към електроразпределителни и телекомуникационни дружества, към община Бургас и „Жадор 2015“ ЕООД са установени осъществени разходи от ревизираното лице за издръжка и живот (ел.енергия, разходи от Виваком и Йеттел), за данъци и такси и за осигуровки към „Жадор 2015“ ЕООД в общ размер на 6 603.22 лева. Тези разходи, не са оспорени от ревизираното лице. С оглед на това и факта, че ревизираното лице не е представило доказателства, удостоверяващи произхода на изразходваните средства, правилно органа по приходите е приел, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – данни за укрити приходи или доходи и е извършил ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК.

Предвид изложеното съдът приема, че наличието на основанието по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. С оглед на това на основание чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации в оспорения РА се смятат за верни до доказване на противното. Във връзка доказателствената тежест за оборването им, от страна на жалбоподателката в съдебното производство са ангажирани свидетелските показания на съпруга и Н. А., съгласно които същият е осигурявал и обезпечавал изцяло финансово Н. А. и дъщеря им. Във връзка с тези твърдения и предвид направено искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателката, производството по настоящото дело е спряно до приключване на адм. дело № 439/2024 г. на АдмС – Бургас. Същото е образувано по жалба на Н. А. против РА № Р-02000222006402-091-001 от 13.11.2023 г., издаден от В. Х. Р. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Ж. С. Д. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с решение № 14 от 23.01.2024 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Бургас, с който в тежест на Н. А. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 8 044.44 лева главница и 5 488.69 лева лихва. Производството по адм. дело № 439/2024 г. по описа на АдмС – Бургас е приключило с решение № 8670 от 05.11.2024 г., с което жалбата на Н. А. е отхвърлена. Решение № 8670 от 05.11.2024 г., постановено по адм. дело № 439/2024 г. по описа на АдмС – Бургас е потвърдено с решение № 3935 от 14.04.2025 г. постановено по адм. дело № 111/2025 г. по описа на ВАС.

Предвид така постановените решения по отношение данъчното облагане за 2016 г. на Н. А., не може да се приеме, че същият е разполагал с достатъчно парични средства към 01.01.2016 г., които да могат да послужат за покриване разходите за 2016 г. на жалбоподателката.

С оглед на това правилно органа по приходите е определена данъчна основа в размер на 6 611.58 лева и съответно дължим данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. в размера на 661.58 лева.

По изложените съображения жалбата следва да бъде отхвърлена и предвид изхода на спора в полза на НАП следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 411 лева, на основание чл. 161, ал. 1 изр. последно ДОПК вр. чл. 8, ал. 1, във връзка с чл.7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Мотивиран от горното и на основание чл. 160 от ДОПК, Бургаският административен съд

Р Е Ш И:

ОТХЪРЛЯ жалбата на Н. Н. А., [ЕГН] против ревизионен акт (РА) № Р-02000222007521-091-001/07.11.2023 г., издаден от В. Х. Р. - орган, възложил ревизията, и Ж. Д. С. – ръководител на ревизията, потвърден с решение № 16/24.01.2024 г. на директор на дирекция „ОДОП“ - Бургас при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Н. Н. А., [ЕГН] да заплати на Националната агенция за приходите разноски в размер на 411 (четиристотин и единадесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок пред Върховния административен съд.