РЕШЕНИЕ
№ 291
гр. Монтана, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
при участието на секретаря Соня Д. Г.а
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Гражданско дело №
20231600100094 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл. 432 ,ал. 1 от Кодекса на за застраховането
/КЗ/ във връзка с чл. 45 от Закона за задълЖ.ята и договорите ЗЗД/, образувано по искова
молба на Т. Т. от гр. *, действащ чрез пълномощници адвокат Н. Д. и адвокат Ж. Т. , с която
са предявени срещу ЗК Л.И. АД гр. *обективно съединени осъдителни искове за
заплащане обезщетение за неимуществени вреди в размер на 49 500 лева и за заплащане
обезщетение за имуществени вреди в размер на 236.40 лева , ведно със законна лихва от 01.
08.2022г., претърпени в резултат на ПТП от 28.08.2021г. с основание договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Твърди се в исковата молба, че на 28.08.2021 г., около 21:09 ч. в гр. *на ул. „*“, в
:
района на кръстовището с бул. „*“ настъпва ПТП между лек автомобил „*“, с рег. №
*,управляван от Д.П. и лек автомобил „*“, с рег. № *,управляван от Т. Т.. Според
съставения констативен протокол причина за ПТП-то е поведението на Д. П., който в разрез
с правилата за двиЖ.е по пътищата с 3,03 промила концентрация на алкохол в кръвта блъска
в задната част лекия автомобил, управляван от ищеца .Твърди се, че в причинна връзка с
ПТП-то ищецът е претърпял множество телесни увреждания изразяващи се в
диагностицирано увреждане на междупрешленните дискове в поясния, лумбалния и други
отдели на гръбначния стълб с радикулопатия , ограничен обем на активни двиЖ.я и наличие
на спонтанна палпаторна болка в гръбнака, разкъсно-контузни рани, кръвонасядания по
цялото тяло и множество други. На 01.09.2021г. ищецът е хоспитализиране в МБАЛ „*“
АД, където след проведени изследвания и компютърната томография на лумбалния сегмент
е установено, че Т. Т. е с тенденция към изглаждане на физиологична лумбална лордоза, а
1
също така и с начална спондилоартроза с наличие на средностепенни предни ръбцови
остеофити и оформящ се остеофитен „мост“ на нива 1_1/1_2 и 12/13. На ниво 14/15 е налице
медианна дискова протрузия, а на ниво 15/31- дискова протрузия на широка основа. В точка
на Вале по хода на десния седалищен нерв се наблюдава паравертебрално двустранно
палпаторна болезненост.Изписан е на 06.09.2021г. с диагноза: Увреждане на
междупрешлените дискове в лумбалния отдел с радикулопатия. На 07.10.2021г. е прегледан
от съдебен лекар Ф.Т. с издадено му съдебно удостоверение за констатираните от съдебния
лекар увреждания – контузия в поясния отдел на гръбначния стълб и други. Предписано му
е медикаментозно лечение . Твърди се, че пострадалият неминуемо ще претърпи и бъдещи
интервенции относно възстановяването му, тъй като му предстоят дълги рехабилитации с
оглед раздвижване на междупрешлените дискове в лумбалния отдел и областта на кръста.
Не е ясно дали ще се възстанови, както и дали травмите няма да предизвикат други
усложнения, като изтръпване на долните крайници и обездвижването им във времето,
неподлежащо на лечение.
По отношение на Д. К. е образувано наказателно производство – ДП № 956/2021г. на
РП Монтана, приключило със споразумение, одобрено от съда на 08.09.2021г. , с което К. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б,ал.1 НК.
Към датата на събитието управляваното от К. МПС е имало сключена с ответното
дружество застраховка ГО на автомобилистите с начална дата на покритие 05.03.2021г. и
крайна дата на покритие 05.03.2022г., прекратена на 21.09.2021 г..
С писмена претенция с вх. № 7833/01.08.2022г., чрез писмо с обратна разписка
ищецът е уведомил застрахователя за събитието с искане за заплащане обезщетение,
образувана е щета № 0000-10000-64-22-7507/02.08.2022г. , по която ответникът като
застраховател е определил обезщетение за неимуществени вреди от 500 лева, изплатено по
банкова сметка на ищеца.
Твърди се, че така определеното застрахователно обезщетение се явява изключително
занижено и крайно недостатъчно, за да репарира причинените неимуществени и
имуществени вреди от процесното застрахователно събитие, поради което са предявени
исковете за заплащане разликата над платените 500 лева до пълния дължим размер от 50 000
лева обезщетение за неимуществени вреди и 236.40 лева обезщетение за имуществени
вреди.
Исковата претенция за неимуществени вреди се обосновава с твърдения , че предвид
гореописаните телесни увреждания , на ищеца са проведени пълен набор от клинични
прегледи и образни изследвания, а след това лечението е продължило в домашни условия.
Поради естеството на травмите ищецът е изпитвал силни болки в гръбначната област при
всяко двиЖ.е. Поради липсата на нормално двиЖ.е в гръбначната област, е налице
невъзможност за нормално придвижване, като с течение на времето се появяват
допълнително усложнения, изразяващи се в разтяжни положителни симптоми вдясно, както
и отслабен хилус рефлекс вдясно, начална спондилоартроза с наличие на средностепенни
предни ръбцови остеофити с оформяне на „мост“ на нивата между 1-ви до 5-ти поясни
2
прешлени и преднокоренчева увреда на ПДН на 4ти и 5ти поясен и 1-ви кръсцов пояс
вдясно. Изпитва затруднения при самообслужване и изпълнението на ежедневните си
задълЖ.я. По пътя на нервните окончания болката е достигнала и до дясното коляно, за
което му е предписано медикаментозно лечение.
Преди настъпилия инцидент ищецът е бил активен, работоспособен, трудолюбив и
отговорен млад мъж в разцвета на силите си, който изцяло е издържал семейството си.
Преди настъпилия инцидент Т. Т. е работил в сферата на енергетиката и поддържа ел.
станции на длъжност ел. монтьор подстанции оператор Т.М. и е изкарвал доходи за
семейството си. Трудовата му характеристика предполага вдигане на тежки предмети, а
травмата му от катастрофата силно затруднява това и му причинява значителни болки в
областта на кръста, както и по продълЖ.ето на целия гръбначен стълб. Към настоящия
момент следствие на получените телесни увреждания, развилите се усложнения и месеците
на възстановяване, което продължава и към настоящия момент, е препятстван да върши
служебните си задълЖ.я, след като успява да се връща на работа след дълъг период на
отсъствие.
Заради настъпилото ПТП работоспособността му е силно засегната и за дълъг период
от време преустановява работа. Видно от документацията за болничен, Т. Т. е бил
възпрепятстван да върши служебните си задълЖ.я в периода от 01.06.2021 г. до 06.09.2021
г., което засилва болките и страданията от преживяното ПТП и последиците от същото.
Наред със сериозните здравословни проблеми и предстоящите месеци на лечение,
рехабилитация и възстановяване, ищецът никога повече няма да бъде здравият,
работоспособен и активен човек, какъвто е бил преди ПТП.
Освен здравословните проблеми е налице и влошеното емоционално и психическо
състояние, изразяващо се в усещане за безсилие, несигурност и безпомощност, емоционално
страдание, усещане за неспособност за справяне с установената ситуация след ПТП,
депресия, страхова невроза и други, подробно описани в исковата молба. .
Във връзка с претърпените телесни увреждания ищецът е търпял, търпи и ще
продължава да търпи болки и страдания за един неопределен период от време.
Имуществените вреди, които се претендират за плащане са реално заплатени разходи
за лечение и закупуване на медицински изделия и медикаменти, възлизащи на стойност
236,40 съгласно прилоЖ. разходно-оправдателни документи - фактури и касови бележки.
При така излоЖ.те фактически твърдения се иска от съда да постанови решение, с
което осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата 49 500 лева обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и сумата 236.40 лева обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законна лихва от 01.08.2022г. –датата на уведомяване на застрахователя.
Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни .
Признава завеждане на щета и изплащане на 08.11.2022г. обезщетение в размер на
500 лева за неимуществени вреди от процесното ПТП предвид настъпилото увреждане
контузия в поясния отдел на гръбначния стълб, което смята за справедливо като размер и
3
достатъчно с оглед медико- биологичните характеристики на травмата предвид периода на
възстановяване от контузията, както и настъпилото в обичайния срок цялостно
възстановяване на ищеца без остатъчни последици.
Оспорва изцяло исковите претенции по основание и размер като недължими, както и
прекомерни.Оспорени са изцяло фактическите твърдения относно вида на търпените
неимуществени и имуществени вреди, както и причинната им връзка с процесното ПТП с
подробно излоЖ. в тази насока съобраЖ.я .
Направено е възраЖ.е за съпричиняване от страна на ищеца , поради допуснати от
него нарушения на правилата за двиЖ.е – рязко намаляване на скоростта на автомобила и
липса на поставен предпазен колан .
Третото лице, помагач на ответника, Д. К., изразява становище в подкрепа доводите
на ответника за неоснователност на исковете. Със становището си представя писмени
доказателства за уредени регресни претенции с ответното дружество, неприети от съда, като
неотносими към спора.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, като са приети заключения по
съдебно - медицинска и автотехническа експертизи /СМЕ и САТЕ/ . След преценка на
доказателствата в тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на
страните и въз основа на закона, съдът приема за установено следното:
От фактическа страна безспорно е установено, че на 28.08.2021 г., около 21:09 ч. в
:
гр. * на ул. „*“, в района на кръстовището с бул. „*“ е реализирано ПТП между лек
автомобил „*“, с рег. № *, управляван от Д. П. и лек автомобил „*“, с рег. № *, управляван
от Т. Т.. В прилоЖ.я по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица е посочено,
че причина за ПТП-то е поведението на Д. П., който не е подсигурил достатъчно разстояние
от стоящото пред него МПС, поради което го блъска в задната част. Схема на ПТП не е
приложена към протокола. Безспорно е установено, че Д. К. е управлявал автомобила с
концентрация на алкохол в кръвта 3.03 промила, за което с одобрено споразумение от
08.09.2021г. по НДОХ 1005/2021г. на РС Монтана е признат за виновен в това, че на
21.08.2021г. в гр. *, към 21:09 ч. по ул. „*“ при кръстовището с бул. „*“ управлява МПС -
:
лек автомобил „*“, с рег. № * с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила-
престъпление по чл. 343б,ал.1 НК, за което му е наложено наказание. Няма доказателства по
отношение Д. К. да е реализирана административно наказателна отговорност за това, че
поради двиЖ.е с несъобразена скорост и неспазване на дистанция е причинил
пътнотранспортно произшествие съгласно чл. 179,ал.2 от Закона за двиЖ.е по пътищата ,
нито такива за реализирана наказателна отговорност във връзката за процесното ПТП.
Според заключението на САТЕ , изготвено на база единствено на прилоЖ.я констативен
протокол за ПТП и липса на други доказателства, управляваният от ищеца лек автомобил,
който е бил спрял или се е движел бавно , е бил ударен отзад от лекия автомобил,
управляван от Д. К., който се движел с висока скорост и на недостатъчно разстояние , при
което не е успял да спре без да го блъсне в задната част. Причина за настъпване на ПТП е
поведението на Д. К., който повлиян от употребения алкохол / 3.03 промила/ не е осигурил
4
достатъчно дистанция от намиращото се пред него МПС, за да има възможност да спре и да
не допусне удар, с което е нарушил изискванията на чл. 23,ал.1 от ЗДвП, според които
водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него,
когато то намали скоростта или спре рязко. Няма доказателства по делото, които да
установява, че ищецът е спрял внезапно без причина , при което е съпричинил настъпване
на ПТП-то. Пътният участък в района на ПТП е описан в заключението, но поради липсва
на схема на ПТП, то не може да се установи точното място на настъпването му
кръстовището и какви пътни знаци и маркировки са имали значение при двиЖ.е на двата
автомобила, нито каква е била скоростта им. Според заключението при удар отзад с висока
скорост , каквато се предполага от деформациите по автомобилите , то тялото на ищеца се е
придвижило назад към седалката, поради което и без значение при този механизъм на ПТП е
дали същият е бил с поставен предпазен колан.
Установено е по делото, видно от протокола за ПТП и показанията на св. А.Т., че
след ПТП-то ищецът е прегледан на място от екип на ЦСМП , като не са констатирани
увреждания, налагащи лечение. Прибрал се в дома си в гр. *, като според показанията на св.
Т., негова съпруга, бил закаран от негов приятел. Казал й, че нищо му няма, но в следващите
дни се оплаквал от болки в тялото, поради което и на 01.09.2021г. бил прегледан от
невролог и приет за лечение в МБАЛ Х. Б.АД гр. *с оплаквания от болки в поясно-
седалищната област двустранно, повече в дясно, усилващи се при двиЖ.е. Изписан е на
06.09.2021г. с окончателна диагноза увреждане на междупрешленните дискове в лумбалния
отдел с радикулопатия, установена при проведените по време на болнични престой
изследвания , с намалял болков синдорм и препоръки : Милгама N 2 x 1. НСПВ и аналгетици
при нужда, физиотерапия, балнеосанаториално лечение. Издаден му е болничен лист за 6
дни отпуск от 01.09 до 06.09.2021г. . Доказателства за продължила след изписването му от
болницата временна нетрудоспособност по делото не са представени, поради което и следва
д се приеме, че ищецът след 06.09.2021г. е бил с възстановена трудоспособност .
Доказателства за последващи лечения и провеждани препоръчаните физиотерапия и
балнеосанаториално лечение по делото не са представени.
От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, извършена
от вещо лице невролог, обектно и компетентно дадено, неоспорено от страните , се
установява, че увреждането на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на
гръбначния стълб с радикулопатия няма травматичен характер и не е в пряка причинна
връзка с процесното ПТП. Това заболяване представлява ПОЯСНО- ДИСКОВАТА
БОЛЕСТ, която е дистрофично- дегенеративно заболяване с хронично- рецидивиращо
протичане и най-често се проява в активната възраст 30-50 години. Визуализираните с КТ
увреждания на лумбален отдел на гръбначен стълб са с голяма и неопределена давност.
Поясно дисковата болест обикновено е резултат на износване на дисковете в резултат на
повтарящи се микротравми и/ или на принудителна продължителна неудобна работна поза
със статично натоварване на гръбначен стълб, неблагоприятен микроклимат, вкл. и в бита.
5
При реализираното ПТП, блъснат отзад, при свободно двиЖ.е на тялото в
вътрешността на автомобила Т. е получил КОНТУЗИЯ В ПОЯСНАТА ОБЛАСТ по
механизма на прекомерно огъване на гръбначния стълб, моментно пренатоварване на
мускулите и ставните връзки в поясната област и получаването на микротравми или
разкъсвания.КОНТУЗИЯТА В ПОЯСНАТА ОБЛАСТ е отключващ фактор за рецидив на
основното заболяване Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите
отдели на гръбначния стълб с радикулопатия с клинична картина, описана при приемане в
неврологичното отделение: анталгично ограничени двиЖ.я, спонтанна и провокирана при
натиск в поясния отдел с разпространение по хода на седалищния нерв с положителни
растежни прийоми и отслабване на ахиловия рефлекс кореспондира с КТ находката за
дегенеративни промени в лумбален отдел на гр.стълб и ЕМГ данни за увреда на нервни
коренчета.
Основната разлика между КОНТУЗИЯТА В ПОЯСНАТА ОБЛАСТ и ПОЯСНО
ДИСКОВА БОЛЕСТ е , че при контузията болката остава локализирана, липсват
неврологични симптоми с радикулерна симптоматика с ирадиация на болката към краката.
КОНТУЗИЯТА В ПОЯСНИЯ ОТДЕЛ НА ГР. СТЪЛБ реализира критериите на медико-
биологичната признак БОЛКА И СТРАДАНИЕ с пълно отшумяване на оплакванията за по-
малко от 1 месец. Препоръчва се щадящ двигателен режим и при нужда обезболяващи
медикаменти и миорелаксанти, физикална терапия при амбулаторни и/или стационарни
условия. По време на стационарния престой е приложено медикаментозно лечение с
редукция на болковата симптоматика и препоръки лечението да продължи с физикална
терапия при амбулаторни и/или санаториални условия, при нужда прием на аналгетици.
Медикаментозното лечение се препоръчва за не повече от 10 дни, през които при спазване
на щадящ двигателен режим се очаква възстановяване на двигателната активност и
работоспособността. Болките са най- интензивни през първите дни с постепенно намаляване
на тяхната интензивност до пълното отшумяване за по- малко от 1 месец. При извършения
клиничен преглед на ищеца на 21.10.2023г. вещоот лице не е установило двигателен
дефицит. Споделените от ищеца оплаквания от постоянен дискомфорт с периодично
обостряне на болковата симптоматика са свързани с основното заболяване с провокация от
физическото натоварване при упражняваната професия. Вещото лице е установило от
приложената по делото справка от НЗОК за извършени прегледи на Т. Т. след 01.03.2010г. ,
че е регистриран само един преглед на 12.03.2010г. със същата диагноза, без данни за
ползване на временна неработоспособност за същото и др. заболявания на опорно-
двигателния апарат до деня на инцидента. Дискова протрузия с начална спондилоартроза и
образуване костни мостове на нива L1-L2 и L2-LЗ /шипове/, установена при КТ на лумбален
отдел на гръбначния стълб е стадий от единния дистрофично-дегенеративен процес в
развитието на ПОЯСНО- ДИСКОВАТА БОЛЕСТ и е израз за давност на увреждането.
Поясно дисковата болест при ищеца се изразява дистрофично -дегенеративни промени на
междупрешленните дискове на ниво Л4/Л5 и Л5/Ес1 с разкъсвания и дефекти на фиброзния
пръстен и хрущялните пластинки, изпъкване на фиброзния пръстен поради мигриране на
пулпозното ядро и дори излизане на по-голяма или по-малка част от извън дисковото
6
пространство при интактна обща задна надлъжна връзка- ДИСКОВА ПРОТРУЗИЯ. След
реализираното ПТП ищецът е провел стационарно медикаментозно лечение за шест дни по
повод засилваща се спонтанна и провокирана болка в поясния отдел на гръбнака с добро
повлияване, след което е продължил да упражнява професията си в условията на физическо
натоварване. Без клинични данни за необичаен болков синдром с трайни статокинетични
отклонения и двигателен дефицит, без тазово- резервоарен синдроми както и проследяващи
образни изследвания, обективизиращи утежняване на увреждането.
По делото като свидетели са разпитани А. Т. , съпруга на ищеца, и Е.А. , приятел на
семейството. Съдът не кредитира показанията на св. Т. предвид очевидната й
заинтересованост от изхода на спора, като показанията й не се подкрепят от събраните по
делото доказателства. Същата установява, че на другия ден след ПТП-то посетили невролог,
а от доказателствата е видно, че ищецът е прегледан от невролог едва на 01.09.2021г. –
четвъртия ден след произшествието. Не става ясно защо се е обърнал към невролог, предвид
оплакванията от болки в тялото. В случай, че са верни твърденията на свидетелката, че не
знае съпругът й да има дискова херния , то логично би било да се посети личния лекар.
Твърди, че след лечението в болницата съпругът й си останал доста време вкъщи, като тя се
грижела за него, което й твърдение е невярно,. Предвид липсата издаден болничен лист за
временна нетрудоспособност след 06.09.2021г., какъвто би бил необходим при установеното
по делото трудово правоотношение на ищеца. Твърденията й за споделеното от съпруга й,
че седалката при ПТП-то се била откършила и ако не бил коланът щял да излети през
предния прозорец не съответства на установения механизъм на ПТП, при който
автомобилът му е ударен отзад, при което движенето на тялото е назад към облегалката ,
според заключението на САТЕ, а данни за откършена седалка няма. Твърдението й, че около
година след това не се били събирали с приятели също е невярно, предвид показанията на
св. Е. А. , която е посещавала семейството 2-3 пъти в седмицата . Не следва да бъдат
кредитирани и показанията на св. Е.А. , че след ПТП-то ищецът имал страх да шофира и
бил станал по предпазлив и внимателен. От приложената по делото справка на МВР, Главна
дирекция Национална полиция, отдел Пътна полиция е видно, че още на 15.09.2021г. по
отношение на ищеца е регистрирано нарушение на правилата за двиЖ.е по пътищата / чл. 21
ЗДвП/ чрез издаде електронен фиш за превишена скорост, както и такъв от 06.10.2021г. , два
такива през 2022г. и три през 2023г. .
По молба на ищеца с вх. № 7833 от 01.08.2022г. ответникът е определил и изплатил
застрахователно обезщетение за претърпените от процесното ПТП неимуществени вреди в
размер на 500 лева.
Безспорно е по делото , че по отношение управлявания от Д. К. лек автомобил е
налице застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, валидна към датата на
произшествието , сключена с ответното дружество.
По делото са прилоЖ. писмени доказателства , установяващи платени от ищеца 29
лева потребителка такса за болничния му престой, закупени на 15.09.2021г. лекарства на
стойност 49.40 лева –геритамин хиалурон, хидролес слим и колаген за стави , както и за
7
закупени на 30.11.2021г. два лумбосакрални корсета размер L и размер XXL на обща
стойност по 79 лева всеки. От така представените разходни документи, само платената
потребителска такса от 29 лева за болнични престой е свързана с претърпяната от ПТП-то
контузия на поясния отдел на гръбначния стълб. Не е установено по делото закупените на
15.09.2021г. лекарства да са предписани от лекар и да са свързани с лечението на
контузията на поясния отдел на гръбначния стълб, като само колагенът за стави е свързан с
опорно-двигателния апарат. Не е установена причинна връзка между увреждането в
резултат на ПТП и закупените на 30.11. 2021г. два броя корсети. Възстановителния период
от контузията е по-малко от месец, съответно е настъпил към края на септември 2021г. , а
корсетите вероятно са свързани с основното заболяване на ищеца – дискова поясна болест ,
за която безспорно е установено , че няма травматичен характер и е с давност значително
преди датата на ПТП.
При така установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка,
от правна страна съдът приема следното:
Предявените искове за заплащане допълнително обезщетение за неимуществени
вреди с цена 49 500 лева и за заплащане обезщетение за имуществени вреди с цена 236.40
лева са с правно основание чл. 432,ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД. По делото е
безспорно установено наличие на деликт, осъществен от Д. К. в причинна връзка , с който
ищецът е претърпял вреди, както и наличие на застрахователно правоотношение като
предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя.
Спорно между страните е вида на претърпените от ищеца вреди , съответно размера
на дължимото застрахователно обезщетение .
Относно претенцията за обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази
следното:
Неимуществените вреди , които подлежат на обезвреда , представляват обичайните
негативни изживявания от деликта – търпени от пострадалия вследствие от непозволеното
засягане на здравето му болки и страдания , като размерът им с оглед чл. 52 от ЗЗД се
определя по справедливост. Съдебната практика приема като критерии за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение
за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят възрастта на пострадалия ,
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на
болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди,
означава да бъде определен от съда онзи точен, според съществуващата в страната
икономическа обстановка, паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното
8
увредено лице емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които
съпътстват живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.
В причинна връзка с процесното ПТП ищецът е получил контузия в поясната област,
отключващ фактор за рецидив на основното му заболяване с давност преди ПТП-то -
увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб
с радикулопатия. Лекуван е стационарно 6 дни, след което е възстановена
работоспособността му. По време на стационарния престой е приложено медикаментозно
лечение с редукция на болковата симптоматика и препоръки лечението да продължи с
физикална терапия при амбулаторни и/или санаториални условия, при нужда прием на
аналгетици. Медикаментозното лечение се препоръчва за не повече от 10 дни, през които
при спазване на щадящ двигателен режим се очаква възстановяване на двигателната
активност и работоспособността. Болките са най- интензивни през първите дни с
постепенно намаляване на тяхната интензивност до пълното отшумяване за по- малко от 1
месец. Контузията в поясния отдел на гр. стълб реализира критериите на медико-
биологичната признак болка и страдание с пълно отшумяване на оплакванията за по- малко
от 1 месец. По делото не е установено от контузията да са настъпили усложнения и ищецът
е напълно възстановен.
Преценявайки възрастта на ищеца , 45 години към датата на увреждането ,
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на
травмата, краткия болничен престой и възстановителен период , болките и страдания,
интензивни в първите дни и отшумели за срок по-малко от месец, обстоятелството, че е
започнал работа след около 10 дни след ПТП-то, липсата на засягане психо-емоционалното
му състояние, както и обществено икономическите условия към 2021 г., съдът намира, че
сумата от 1000 лева , представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за
репариране на вредите. Обезщетението в този размер съответства както на установения в
закона принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици,
настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане.
ВъзраЖ.ето на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, поради
внезапно спиране и непоставен предпазен колан не се установява от събраните по делото
доказателства, поради което и не са налице основания за намаляване на така опреденото
обезщетение на основание чл. 51,ал. 2 от ЗЗД.
Така определеното обезщетение за неимуществени вреди следва да се намали с
доброволно платеното такова от ответника в размер на 500 лева , като предявеният за
заплащане обезщетение за неимуществени вреди се явява основателен до размер 500 лева,
като над този размер искът следва да се отхвърли като недоказан и неоснователен.
Искът за заплащане обезщетение за имуществени вреди , предявен в размер 236.40
лева е основателен до размер 29 лева. Останалите разходи, които ищецът е направил не се
установява да са в пряка причинна връзка с процесното ПТП и полученото от него
увреждане – контузия в поясната област, поради което и за тях не се дължи обезщетение.
Относно претенциите за заплащане обезщетението , ведно с лихви за забавено
9
изпълнение , считано от 01.08.2022г. , датата на уведомяване на застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие, съдът приема следното:
Процесният договор за застраховка ГО е сключен при действието на КЗ, в сила от
01.01.2016г. , с който отговорността на застрахователя за лихви, дължими от застрахования
на увреденото лице е ограничена и това задълЖ.е е за периода след датата, на която
застрахователят е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие било от
застрахования, било от увреденото лице- чл. 429,ал. 3 във връзка ал.2,т.2 . По силата на чл.
429,ал.2,т. 2 от КЗ, застрахователят отговаря и за лихвите за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, но тази отговорност се реализира при
условията на ал. 3, според които отговорността на застрахователя за лихви за забава е с
начален момент от по-ранната дата от тази на уведомяването на застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие от застрахования или от увреденото лице.
В конкретния случай по делото е установено, че на 01.08.2022г. застрахователят е
уведомен за настъпилото събитие , поради което от тази дата за него настъпва задълЖ.ето да
заплаща лихва за забава по чл. 429,ал.2,т.2 във връзка с ал. 3 от КЗ. Предвид на това лихва за
забава върху обезщетенията се дължи от 01.08.2022г..
По разноските :
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни съразмерно с уваЖ.те
, съответно отхвърлените искови претенции, като искане за присъждане на такива е
направено и от двете страни, като списък по чл. 80 ГПК е представен само от ищеца.
Установените разноски на ищеца са 800 лева, от които 200 лева платена държавна такса и
600 лева платени депозити за вещи лица. УваЖ.те размери на искове са 2% от размера на
предявените, поради което и на ищеца се дължат разноски в размер на 16 лева. С оглед
отхвърлените искове, представляващи 98 % от предявените, то на ответника се следва
заплащане на разноски в размер на 886.90 лева от установените такива в общ размер 905
лева, включващи 900 лева платени депозити за вещи лица и 5 лева държавна такса. На
ответника, защитаван в процеса от юрисконсулт, се дължи на основание чл. 78,ал.8 ГПК и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 300 лева по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25,ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Ищецът е представляван в процеса от адвокат Н. Д., като в сключения договор за
правна помощ е договорено възнаграждение-безплатна правна помощ при условията на чл.
38,ал. 1,т. 2 от ЗА, поради което и на основание чл. 38,ал. 2 от същия закон на процесуалния
представител на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение. Предвид
уваЖ.те размери на предявени два иска, то на адвокат Д. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в общ размер 800 лева, определено съгласно чл. 7,ал. 2,т. 1 във
връзка с чл. 2, ал.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения –
по 400 лева по всеки от исковете. Същото е дължимо ведно с ДДС / § 2 а от ДР на Наредбата
/ при представено удостоверение за регистрация на адвоката по ЗДДС или общо сумата 960
лева. Делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, поради което и не са
10
налице основания за прилоЖ.е разпоредбата на чл. 2,ал.9 от Наредбата.
Водим от гореизлоЖ.те мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО "Л.И." АД , ЕИК *, със седалище и
адрес на управление гр. *, бул. * № *, на основание чл. 432,ал.1 КЗ да заплати на Т. Т.,
ЕГН **********, с адрес гр. *, ул.* № *,ет.*,ап.* сумата 500 лева допълнително
обезщетение за неимуществени вреди , КАКТО и да му заплати сумата 29 лева
обезщетение за имуществени вреди , търпени от травматично увреждане в резултат на ПТП,
реализирано на 28.08.2021г. по вина на водача на лек автомобил „*“, с рег. № * , чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва
считано от 01.08.2022г. до окончателното изплащане, КАКТО и да му заплати сумата 16
лева разноски по делото, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете над уваЖ.те до предявените размери,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ .
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО "Л* И* " АД , ЕИК *, със седалище
и адрес на управление гр. *, бул. * № *на основание чл. 38,ал. 2 от ЗА да заплати на
адвокат Н. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева с включен ДДС.
ОСЪЖДА Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр. *, ул.* № *,ет.*,ап.* да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО "Л* И* " АД , ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. * , бул. * № *сумата 886.90 лева разноски по делото, както и 300 лева
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на третото лице Д. П., ЕГН **********, с
адрес гр. *, ул. * №* като помагач на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр. София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
11