Решение по дело №1738/2024 на Административен съд - Бургас

Ищец в производството е Д. И. С., а ответник – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГД“ИН“).

Ищецът твърди, че за периода от 11.11.2019г. до 28.03.2020г. бил задържан по мярка за неотклонение – в Ареста в [населено място] от 11.11.2019г. до 27.02.2020г., и в Ареста в [населено място] – от 27.02.2020г. до 27.03.2020г. Твърди, че и в двата ареста бил поставен в неблагоприятни условия, изразяващи се в следното :

І/Относно Ареста в [населено място] :

1/Недостатъчна жилищна площ – килията била с размери 1.70м/2.80м с двама обитатели;

2/Оскъдно обзавеждане – две поставени едно върху друго легла и една табуретка;

3/Уринирали в две туби, поради липса на санитарен възел;

4/Липса на естествена светлина – килията имала само един прозорец с размери 40/80м., но към коридора, който можело да се отваря наполовина. Килията се осветявала от една електрическа крушка.

5/Липсвала възможност за проветряване на килията – в килията ставало непоносимо горещо, тъй като нямало и вентилационна система.

6/Къпането, бръсненето и подстригването били разрешени само веднъж седмично.

7/Лишените от свобода не се извеждали на открито.

8/Спалното бельо – чаршафи и калъфки, не се подменяли и изпирали.

ІІ. Относно Ареста в [населено място] :

1/Оскъдно и недостатъчно обзавеждане – две легла и масичка.

2/Прозорците не се отваряли – не можело да се проветрява и да влиза и слънчева светлина, тъй като били покрити със щори. Липсвала работеща вентилация.

3/Тоалетната била обособена чрез две преградни стени с височина 1.50м в единия от ъглите на килията, но без врата. Тоалетната представлявала клекало без водоснабдяване, затова се налагало изливане на кофа с кошчето за смет.

4/Задържаните се извеждали на покрива на сграда с площ 4м/10-12м.

Твърди се, че изброените действия/бездействия били такива по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, заради които ищецът бил подложен на унизително отношение, принизено било човешкото му достойнство, у него били предизвикани чувства на незащитеност и незачитане на законните му права.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 15000.00 лева, представляващи обезщетение от претърпените от него неимуществени вреди заедно със законната лихва за периода 11.11.2019г. – 28.03.2020г.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез пълномощник – старши юрисконсулт М. С., е подал отговор срещу исковата молба, в която предявеният иск се оспорва като неоснователен.

Противопоставят се следните доводи и възражения :

Оспорва се да са били осъществени описаните противоправни действия/бездействия.

За Арест в [населено място] : Килията била с площ 5.50кв.м. и разполагали с две легла едно над друго, маса и стол; при поискване, на задържаните се осигурявал незабавен достъп до санитарен възел и до течаща топла; периодичността на къпането отговаряла на изискванията на закона; спалното бельо се сменяло всяка седмица, като е имало възможност близките на задържаните да носят лично спално бельо.

За Арест в [населено място] : Арестът се помещавал на втори последен етаж на самостоятелна сграда на [улица]; обитаваното от ищеца помещение било с площ 13кв.м. с приток на естествена светлина; в помещението бил изграден санитарен възел; обзавеждането било съобразено с изискванията на закона.

Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на юрисконсулско възнаграждение, вкл. и в случай на частично отхвърляне на предявения иск.

Въз основа на наведените в исковата молба фактически твърдения, очертаващи рамките на спора, съдът квалифицира иска по чл.284 от ЗИНЗС вр. чл.52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа предявения иск и моли съда да го уважи.

Ответникът се представлява от старши юрисконсулт М. С., която поддържа отговора и претенцията за разноски.

За ОП Бургас се явява прокурор С. П., която оспорва предявения иск като недоказан и моли за отхвърлянето му.

В срока по чл.149, ал.3 от ГПК пълномощникът на ответника представя писмени бележки, в които развива подробни съображения по съществото на спора.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

Ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП № 608/2019г. на РУ Ямбол и на 11.11.2019г. бил задържан по мярка за неотклонение задържане под стража, първоначално с постановление на прокурора, а впоследствие и с определение на ОС Ямбол. За изтърпяване на мярката за неотклонение бил разпределен в ареста в [населено място], намиращ се на четвъртия последен етаж на сградата на ОД на МВР Ямбол.

Ищецът бил настанен в спално помещение № 4 заедно с още едно лице. Според справката, изготвена от Началника на РСИН Ямбол, помещението било с квадратура 5.50 кв.м., оборудвано с две легла, разположени едно над друго, както и монтирани неподвижно стол и маса. Всичките 14 помещения били еднотипни – без течаща вода и санитарни възли. Достъпът до общата баня, мивката и тоалетната се осигурявал по график четири пъти дневно (в периода на закуска, обяд, следобед и вечер), според натовареността на ареста. При поискване, на задържания се осигурявал незабавен достъп до течаща вода или до санитарния възел. Къпането се извършвало два пъти в седмицата.

Спалните помещения нямали прозорци и според същата справка, достъпът до дневна светлина бил опосреден – чрез отвор с размери 120/60см, разположен над вратата на килията към общия коридор, както и чрез прорез в самата врата с размери 50/40см. Във всяко помещение било монтирало допълнително изкуствено осветление, което било достатъчно за четене. Замерване на степента на осветеност не било извършвано.

Имало изградена вентилационна система за достъп на свеж въздух, а отоплението/охлаждането се извършвало посредством шест климатика, два от които само за охлаждане, разположени в коридорите пред килиите.

Чаршафите се сменяли ежеседмично и се изпирали и дезинфекцирали в Арест Елхово. В справката е наблегнато на възможността задържаните да ползват собствен постелъчен инвентар.

Арест Ямбол не разполагал с място за престой на открито, поради техническа невъзможност. Разходката се свеждала до посещението на санитарното помещение четири пъти дневно, но според натовареността на ареста.

Със Заповед № ЧР-05-47/24.02.2020г. на Заместник-министъра на правосъдието Арест Ямбол бил закрит, считано от 28.02.2020г.

Със Заповед № 1088/27.02.2020г. на Главния директор на ГДИН ищецът бил преместен в Арест Елхово, считано от 28.02.2020г., където бил настанен в спално помещение № 7 с площ 13кв.м. с още един задържан. Спалното помещение било оборудвано с две самостоятелни легла, маса, два стола, както и шкаф за лични вещи. Имало изградена циментова мивка с постоянно течаща студена вода. Санитарният възел бил обособен в един от ъглите чрез масивни тухлени прегради с дължина 155см, ширина 14см и височина 148см., без врата за вход. В преписката е обяснено, че при ползване на санитарния възел от задържания надзирателят нямал видимост, с което били спазени изискванията за уединение. Тоалетната плоча била монтирана чрез вграждане в пода. Измиването се осъществявало чрез тоалетно казанче.

Арест Елхово се намира на втория последен етаж на сграда, находяща се на административен адрес [улица]. Килиите, общо 13 на брой, са с прозорци с квадратна форма с размери 148/148см, но са неотваряеми, от съображения за сигурност, тъй като сградата е разположена на главната улица в града. Външната част на прозорците е изработена от ПВЦ стъклопакет, средната – от армирано стъкло, което в долната си част на височина 30см. продължава в метална решетка тип „акордеон“, а вътрешната част е изработена от метална решетка от арматурни пръчки с дебелина 5мм, разположени през 5см вертикално и хоризонтално, така че да образуват квадрати. Притокът на светлина бил достатъчен за четене. Имало и непрекъснато изкуствено осветление.

За отопление и охлаждане на цялата сграда била проектирана двутръбна система с вентилаторни конвектори, така че температурата била еднаква във всички помещения.

В проекта на сградата не било предвидено изграждане на място за спорт, тъй като, според съставителя на справката, режимът на арестите се различават от този на затворите. Мястото за престой на открито било с размери 685см/330см – 22.60кв.м. Според Заповед от 10.03.2020г. на Главния директор на ГДИН за вътрешния ред в арестите, времето за престой на открито било във времевия диапазон от 08:30ч. до 18:00ч. При неблагоприятни метеорологични условия се съобразявало желанието на задържаното лице, което можело да скъси времето за престой за открито или изцяло да се откаже да излезе навън. При пълен капацитет на ареста било невъзможно в рамките на регламентираното време да се осигури престой от повече от един час на ден, поради което и с цел недопускане на неравно третиране, в т.57.1 от посочената заповед, времето за престой на открито се определяло от капацитета и от причини от охранителен характер, застрашаващи сигурността по време на престоя, здравето и живота на служителите и задържаните лица. Ищецът се бил възползвал от това си право.

На 27.02.2020г. ищецът бил преместен в Затвор Бургас с постановление на наблюдаващия прокурор.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи :

Предявеният иск е правна квалификация чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, според който държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3.

Според чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а според ал.2, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Искът е процесуално допустим, тъй като е предявен от легитимирано за това лице, което за исковия период е било задържано по мярка за неотклонение задържане по стража, и срещу надлежен ответник – ГД“ИН“, която, според чл.12, ал.2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода. Според ал.3, областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГД“ИН“ и те обединяват, ръководят и контролират дейността на арестите – чл.16, ал.1 от ЗИНЗС. Арестите са места за лишаване от свобода за настаняване на лица, задържани по реда на НПК.

Съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗИНЗС доколкото в част четвърта – „Изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража“, не се предвижда друго, разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража.

В исковата молба са изложени твърдения за бездействия от страна на органи в системата на ГД“ИН“, изразяващи се в пребиваването на ищеца в описаните в исковата молба условия. Тези твърдения обосновават правния интерес за ищеца да предяви иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.

Посочените по – горе разпоредби са доразвитие на забраната, установена в чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) забрана никой да не бъде подлаган на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. ЕКПЧ е ратифицирана със закон, приет от НС на 31 юли 1992 г., и е част от вътрешното право.

Критерии кога определено действие / бездействие може да се третира като изтезание, жестоко, нечовешко или унизително отношение, са изработени както в съдебната практика на съдилищата в Р България, така и в редица решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), които следва да се съобразяват при прилагане на националната правна рамка : Решение от 27.01.2015 г. по делото на Н. и други срещу България; Решение от 8.07.2014 г. по делото на Х. и Толумов срещу България; Решение от 26.10.2000 г. по делото Кудла срещу Полша; Решение от 7.02.2008 г. по делото на К. срещу България; Решение от 6.03.2008 г. по делото Г. срещу България; Решение от 18.01.2005 г. по делото на К. срещу България, както и много други.

В решенията си ЕСПЧ сочи, че чл.3 от ЕКПЧ охранява една от най-фундаменталните ценности на демократичното общество, като забранява по абсолютен начин изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, независимо от обстоятелствата и поведението на жертвата.

За да попадне в приложното поле на чл.3 от ЗИНЗС, малтретирането следва да достигне една минимална степен на суровост. Оценката на този минимум е относителна и зависи от всички обстоятелства по делото, например характер и контекст на третирането, начин и метод на осъществяването му, продължителност, физически или душевни последици, а в някои случаи и пол, възраст и здравословно състояние на жертвата - § 91 от Решение от 26.10.2000 г. по делото Кудла срещу Полша.

Пак в същото решение в § 92 е казано, че дадено третиране е "нечовешко", защото, наред с друго, то е било предумишлено, било е прилагано с часове без прекъсване и е причинило телесна повреда, силно физическо или душевно страдание. Третирането е "унизително", защото е било от естество да породи у жертвите чувства на страх, силна болка и малоценност, способни да ги унижат и лишат от стойност. От друга страна, ЕСПЧ последователно е подчертавал, че страданието и унижението трябва във всички случаи да надхвърлят неизбежния елемент на страдание или унижение, свързани с определена форма на законосъобразно отнасяне или наказване.

Не може да се твърди, че изпълнението на наказанието лишаване от свобода, в случая на мярката за неотклонение задържане под стража, сам по себе си повдига въпрос по чл.3 от ЕКПЧ, но държавата следва да гарантира, че лицето е задържано при условия, съвместими с неговото човешко достойнство, че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес или изпитание, чиято сила надвишава неизбежната степен на страдание, присъща на задържането, и че, като се имат предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, неговото здраве и благосъстояние са адекватно гарантирани - § 94 от Решение от 26.10.2000 г. по делото Кудла срещу Полша.

ЕСПЧ е установил обективни критерии, по които преценява относимостта към чл.3 от ЕКПЧ на условията на задържане на лицата: размер на помещението за задържане и средната площ, с която разполага едно лице; броя на другите обитатели; общата продължителност на задържането; престоя в помещението за задържане; начина на удовлетворяване на естествените нужди; хигиената; климатичните условия; възможността за прекарване на част от времето на открито; възможността за свиждания с близки и други контакти с външния свят; достъпа до естествена светлина; вентилацията и шума в помещенията за задържане; храната; физически и психически ефекти върху задържания, пола, възрастта и здравословното му състояние. Изследването на конкретните условия по посочените показатели има за цел да установи въздействието на същите върху личността на задържаното лице.

Съдът следва да съобрази и Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първият конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 година, и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите:

10. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване.

11. Във всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода:

а) прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна уредба;

б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение.

12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност.

13. Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.

Относно стандарта на доказване : В §45 от Решението от 07.02.2008г. по делото на К. срещу България е разяснено, че твърденията на ищеца за недобросъвестно третиране трябва да бъдат подкрепени със съответните доказателства. Когато извършва оценка на доказателствата, съдът като цяло прилага стандарта за доказване "извън всякакво съмнение". Въпреки това, такъв тип доказателство може да бъде извлечен от съвместното съществуване на достатъчно силни, ясни и непротиворечиви улики или от презумпции за факти в подобен смисъл, които не са опровергани (също и Salman срещу Турция GC, № 21986/93, § 100, ЕСПЧ 2000 VII, и Ф. срещу Р., № 5140/02, § 59, 25 октомври 2005 г.). В Решението от 27.01.2015 г. по делото на Н. и други срещу България е указано, че тежестта на доказване, наложена на ищеца, следва да не бъде прекомерна. Макар и затворниците да могат да бъдат задължени да посочат в самото начало достатъчно доказателства в подкрепа на тяхното искане, а именно доказателства, до които имат достъп, като напр. подробно описание на разглежданите условия, свидетелски показания или жалби до и отговори от затворническите власти или контролни органи, след това, опровержението на твърденията се пада в тежест на властите. Процесуалните правила за разглеждане на искове за обезщетение трябва да съответстват на принципа на справедливостта, уреден в чл.6 §1 от ЕКПЧ, включително изискването за разумен срок, а правилата, уреждащи разходите, не трябва да са в прекалена тежест на затворника, в случаите, когато неговият/нейният иск е основателен. На последно място, от ищците не следва да се изисква да установят дали конкретни длъжностни лица са ангажирани в неправомерно поведение. Лошите условия на задържане не са непременно резултат от неизпълнението на задълженията на отделните служители, а обикновено са плод на по-широко обхватни фактори. Липсата на ресурси не може по принцип да оправдае условия на задържане, които са толкова лоши, че съставляват третиране в нарушение на чл.3 от ЕКПЧ, и е задължение на договарящите държави да организират своите пенитенциарни системи по начин, който гарантира спазването на тази разпоредба, независимо от финансовите и логистични трудности. Когато оплакването е по чл.3 от ЕКПЧ, съдът, който разглежда делото, трябва да направи преглед на твърдяните действия или бездействията и дали съответното поведение е прекомерно и е довело до нарушение на този член, съобразно принципите и стандартите, установени от ЕСПЧ в неговата практика. За да може едно вътрешно правно средство за защита по отношение на условията на задържане да бъде ефективно, органът или съдът, който отговаря за случая, трябва да го разгледа, в съответствие с приложимите принципи, установени в съдебната практика на Съда по чл.3 от ЕКПЧ. Констатацията, че условията не отговарят на изискванията на чл.3 от ЕКПЧ, дава основание да се направи предположение, че са причинили неимуществени вреди на пострадалия човек. Вътрешните правила и практика, регулиращи функционирането на средството за защита, трябва по-скоро да отразяват съществуването на тази презумпция, а не присъждането на компенсация да зависи от умението на жалбоподателя да докаже, чрез доказателства, наличието на неимуществени вреди под формата на емоционална травма. В разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНСЗ е въведена оборима презумпция за настъпване на неимуществени вреди в случаите на ал.1 на същия член.

С оглед гореизложеното, на доказване подлежат : условията, при които ищецът е изтърпявал мярката за неотклонение задържане под стража; че тези условия са в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКПЧ; че ищецът е претърпял неимуществени вреди (които се предполагат до доказване на противното); причинната връзка между вредите и неблагоприятните условия.

По всяко от фактическите твърдения съдът се произнася, както следва:

Относно спазване на стандарта за минимална жилищна площ :

Съгласно нормата на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м. В Арест Ямбол ищецът е бил настанен с още едно лице в помещение с площ 5.50 кв.м., сиреч с индивидуална площ 2.25 кв.м., почти наполовина от минималния стандарт. По делото Муршич срещу Хърватска (жалба №7334/13, Решение 20.10.2016г.) се препраща към делото А. и др. срещу Р. относно оплакването за пренаселеност и е постановено, че всеки лишен от свобода следва да разполага с: 1/ Лично място за спане в помещението; 2/ Пространство от поне 3 кв.м. (когато споделя помещението с други лица) и съответно 5-6 кв.м., когато е настанен индивидуално; 3/ Общата площ на помещението да е такава, че да позволява на лишените от свобода да се движат свободно между отделните предмети. В тази връзка в практиката на ЕСПЧ са се утвърдили и допълнителни критерии като минимална ширина на килията не по-малка от 2м. и минимална височина не по-малка от 2,50м., като липсата на който да е от тези елементи създава силна презумпция, че условията достигат до нивото на унизително отнасяне, в нарушение на разпоредбата на чл.3 от ЕКПЧ. Припомнено е, че наред с този тест от значение за преценката за достигане прага на жестокост, водещ до унизително и нечовешко отнасяне по смисъла на чл.3 от ЕКПЧ след делото Ирландия срещу Великобритания, имат и всички обстоятелства по случая, като продължителността на пребиваването в такива условия, физическият и психически ефект върху пострадалия, а в някои случаи пола, възрастта и здравословното състояние на жертвата. В същото решение се сочи, че преценката на площта не може да бъде преценявана чисто механично, без да се държи сметка за всички останали условия, но силна презумпция за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.3 от ЕКПЧ е налична в случаите, когато личното пространство за лишен от свобода е под 3 кв.м. в условията на групово настаняване. Очевидно е, че в Арест Ямбол е допуснато драстично нарушение на изискването за минимално жизнено пространство.

Този стандарт е спазен в Арест в Елхово, поради което оплакването по този пункт е неоснователно. Килията, в която са били настанени ищецът и още едно лице, е била с площ 13 км.м., сиреч разполагаемата площ е била 6.50 кв.м.

Относно оплакването за оскъдно обзавеждане : Както в Арест Ямбол, така и в Арест Елхово обзавеждането е било доста оскъдно, но ищецът е разполагал с вещи, според положението си на задържан, които са му осигурили минимален жизнен стандарт – легло, стол, маса, а в Елхово е имало и шкаф за лични вещи, както и постоянен достъп до санитарен възел и течаща студена вода. Съдът приема, че по този пункт липсва нарушение на чл.3 от ЕКПЧ, тъй като няма доказателства наличното в килиите обзавеждане да е от характер да урони човешкото му достойнство или да породи чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Относно твърдението за липса на достатъчно естествена светлина и възможност за проветрение :

Съгласно чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, като количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради.

В Решението по делото на Н. и други срещу България се казва, че много е важно да се предостави на затворниците безпрепятствен и достатъчен достъп до естествена светлина и свеж въздух в килиите им.

В Арест Ямбол достъпът до естествена светлина и чист въздух е бил невъзможен, заради липса на прозорци. Няма как да се приеме, че така нареченият в справката опосреден достъп е достъп до слънце и светлина, при положение че този достъп се осигурява през вратата на килията откъм коридора. В справката обаче е пропуснато да бъде посочено колко са били прозорците в коридора и дали изобщо е било възможно слънце и въздух да проникнат в коридора, още по – малко в килиите. Публично достъпен е Доклад на националния превантивен механизъм относно извършени проверки в арестите в [населено място], [населено място] и [населено място] през 2017г., публикуван на електронен адрес https://www.ombudsman.bg/pictures/file/Ямбол,%20Елхово%20Свиленград-1.pdf, според който разположението на коридора на ареста към прозорците не създава условия за достъп до дневна светлина в жилищните помещения.Проверката е извършена от 19 до 23.06.2017г. и тогава е установено, че в дежурната стая липсва работеща климатична техника при близо 40 градуса външна температура. В нея се използва единствено изкуствена светлина, тъй като прозорецът е разположен към вътрешен коридор, без достъп до дневна светлина и въздух.

Килията в Арест Елхово е била с прозорец откъм пътя, но по съображения за сигурност прозорецът е бил неотваряем. Пак в Доклада на Омбудсмана не са установени нарушения на изискванията за осветеност на помещенията, които констатации, съчетани с данните от справките и липса на други доказателства, правят оплакването за недостатъчна осветеност неоснователно.

Нарушено е обаче изискването за достъп до чист въздух, тъй като в справката липсват данни как се осъществява вентилацията в килиите, при положение че прозорците са неотваряеми. Не се сочи да е била изградена и функционираща вентилационна система за прочистване и освежаване на въздуха. В справката е описана двутръбна система с вентилаторни конвектори, предназначението на която обаче е да отоплява и охлажда, но не и да вентилира въздуха.

Относно оплакванията за санитарния възел:

Съгласно чл. 20, ал.3 от ППЗИНЗС, на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Както в справката, така и в Доклада на Омбудсмана се сочи, че арестът разполага с един санитарен възел, където е разположена и банята, като те са общи както за задържаните мъже, така и за жени и непълнолетни. Липсата на индивидуални санитарни възли, съчетана с ползването на общия такъв по график (четири пъти дневно по време на хранене) води до вероятно твърдението в исковата молба, че задържаните са уринирали в туби. По този пункт е налице безусловно нарушение на чл.3 от ЕКПЧ, тъй като многократно в своята практика ЕСПЧ приема, че достъпът до правилно оборудвани и хигиенични санитарни помещения е от изключително значение за запазване на чувството за собствено достойнство на задържаните лица. Липсата на санитарен възел с течаща вода в самото помещение създава дискомфорт и неудобство на задържаните под стража. В решението по делото Н. и др. против България се сочи, че „хуманната среда не е възможна без непосредствен достъп до тоалетни помещения“. Само по себе си това се възприема като унижаващо и причиняващо неудобство, надхвърлящо в значителна степен това, което нормално произтича от естеството на ограничителния режим на задържането под стража, поради което следва, че на ищеца са нанесени неимуществени вреди.

В Арест Елхово са изградени във всяка килия индивидуални санитарни възли, но внимателният прочит на справката сочи за необичайната им конструкция – с преградни стени с височина от 1.50м и с отвор за достъп, но без монтирана врата, което означава, че удовлетворяването на естествените нужди става в присъствие на другото задържано лице и така и двамата са поставени в унизително положение, заради неспазване на изискването за пристойност, установено от т.12 от Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, както и на изискването за уединение – пак решението по делото Н. и др. срещу България. Тоалетната представлява монтирано на земята корито с открита канализация, през която в килията са навлизали зловония. Поради невъзможност за проветрение, въздухът в килията е бил денонощно замърсен и смрадлив, което пък го прави опасен за живота и здравето на обитателите, в частност на ищеца. Затова оплакването и по този пункт е правнозначимо, защото е допуснато нарушение на чл.3 от ЕКПЧ и следва да се съобрази при определяне на обезщетението.

Относно престоя на открито : Според чл.276 от ППЗИНЗС, престоят на открито се провежда на специално определени места в района на ареста, като продължителността на престоя е не по-малко от един час на ден.

В Арест Ямбол задържаните не са били извеждани изобщо на открито, като двигателната им активност се е изчерпвала с разходка до тоалетната четири пъти дневно по време на хранене, но според натовареността на ареста, което означава, че дори и тези разходки са били спестявани. В решението по делото на Н. и други срещу България се казва, че „упражненията на открито са основен гарант на благополучието на затворниците и че на всички тях, без изключение, се позволява най-малко един час упражнения на открито, за предпочитане като част от по-широка програма на дейности извън килията.“.

В Арест Елхово, макар и на задържаните да е осигурена възможност за извеждане на чист въздух, е бил нарушаван едночасовият минимален стандарт за престой на открито, което пряко произтича от данните от представената от ответника справка, в която е изложено превратно тълкуване на ситуацията и е посочено, че ищецът се бил възползвал от правото си да скъсяват времето за престой на открито, като едновременно с това се прави позоваване на заповед от 2020г., допускаща скъсяване на престоя при определени условия по причини от охранителен характер. Не са представени писмени декларации по чл. 71, ал.12 от ППЗИНС, тъй като индивидуалният отказ от престой на открито се прави с писмена декларация. От друга страна, в справката е посочено, че размерът на определеното място на открито е с размери 6.85м/3.30м. – колкото една средно голяма стая. Скромната площ на мястото, на която са извеждани и други задържани лица едновременно с ищеца, не позволява физическа активност, която е особено наложителна, поради липса на друга възможност за движение, и именно затова съдът приема, че е била нарушено правото на почивка и възстановяване – пак решението на Н. и др. срещу България.

Останалите твърдения – че къпането, бръсненето и подстригването в ареста в Ямбол се извършвали само един път седмично и че спалното бельо не се подменяло, съдът приема, че са неоснователни.

Според справката, къпането е било организирано два пъти в седмицата, а спалното бельо се сменяло и изпирало веднъж седмично. По делото няма данни този график да е бил нарушаван.

В исковата молба оплакването е, че описаните дейности – къпане, бръснене и сменяне на бельо, се извършвали само веднъж седмично, което, според ищеца, било недостатъчно. В чл. 151 от ЗИНЗС е предвидено задължението за осигуряване на условия на лишените от свобода за поддържане на косата и бръснене, както и хигиена на ръцете и краката. Доколкото ищецът не твърди неизпълнение на задължението за предоставяне на условия за поддържане на косата, както и бръснене, то по този пункт липсва нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. За пълнота следва да се добави, че в тежест на специализираната администрация не е установено задължение да осигурява на задържаните тоалетни принадлежности за бръснене, а претенцията за подстригване на косата повече от веднъж седмично е трудно обяснима и житейски нелогична.

С оглед дотук изложените съображения съдът намира, че общо ограниченията, неудобствата и униженията, които ищецът е бил принуден да търпи през периода от 11.11.2019г. до 28.03.2020г. (138 дни) надвишават неизбежното ниво на страдание, присъщо на престоя в местата за лишаване от свобода и излизат отвъд минималния праг на строгост по чл.3 от ЕКПЧ, съответно чл.3 от ЗИНЗС.

Относно продължителността на срока, в който лицето е било поставено в неблагоприятни условия, следва да се съобрази тълкуването в решението по делото Фидотов срещу Р., № 5140/02, § § 20, 55, 67, 68 и 104, 25 октомври 2005 г, според което дори много кратък период от време - двадесет и два часа (по посоченото дело), прекарани в неблагоприятни условия, са в нарушение на чл.3 от ЕКПЧ.

Предвид установяванията за допуснато нарушение на чл.3 от ЕКПЧ и на чл.3 от ЗИНЗС по отношение на множество компонентите на материално – битовите условия в двата ареста, на основание чл.284, ал.5 от ЗИНЗС съдът приема, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които следва да бъде обезвъзмездени с пари. За да бъде оборена установената от закона презумпция, ответникът е този, който следваше да проведено пълно обратно доказване, а именно да твърди отрицателни факти – че ищецът не е претърпял неимуществени вреди. Доказването на отрицателни фактически твърдения може да се извърши чрез съвкупност от положителни факти (индиции), които са основа за доказателствени изводи относно отрицателния факт. Доказателства в тази връзка не са събрани.

При определяне на дължимото обезщетение и при съобразяване с правилото на чл.284, ал.2 от ЗИНС съдът следва да вземе предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Неимуществените вреди са неблагоприятните последици от увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността, както и накърнената чест и достойнство. Според чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта винаги трябва да се свързва с преценката на конкретни според случая, обективно настъпили обстоятелства, включително личността на увредения и именно затова в закона не са разписани механизми за определяне размера на справедливото парично овъзмездяване за причинени болки и страдания, като например фиксирани суми, определен минимален и максимален размер, процент и пр. Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и други обстоятелства, според конкретиката на случая. От друга страна обаче, размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване за ищеца. От значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а "справедливостта" до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.

По делото липсват обективни данни, а и не се твърдят в исковата молба, за поражения върху физическото и психическото здраве на ищеца. Доколкото обаче вредите се презюмират по силата на необорената презумпция по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, съдът следва, при съобразяване на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, да определи техния размер по справедливост. В ЕСПЧ е възприет ориентир от 4 евро (8 лева) на ден, който се прилага и от българските съдилища и който следва намери приложение и по настоящия случай. Фактическите установявания, оценени чрез прилагане на относимите критерии и съобразяване с практиката на ЕСПЧ и на българските съдилища, обосновават определяне на обезщетение в размер на 1100.00 лева, до която сума предявеният иск се явява основателен, а за разликата до пълния му предявен размер 15000.00 лева подлежи на отхвърляне.

Претенцията за лихва за периода от 11.11.2019г. до 28.03.2020г. е неоснователна, тъй като за този период ответникът не е бил изпаднал в забава за плащане. Според Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004г. по тълкувателно гражданско дело № 3/2004г., на ВКС, ОСКГ, когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетяването, сиреч в настоящото производство.

Претенцията на ответника за присъждане на разноски е неоснователна, тъй като юрисконсултското възнаграждение не е разноски по смисъла на чл.286, ал.3 от ЗИНЗС, който е специален и изключва приложението на чл. 10, ал.4 от ЗОДОВ и чл.78, ал.8 от ГПК.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА на основание чл.285, ал.1 вр. чл.3 от ЗИНЗС Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място] да заплати на Д. И. С., [ЕГН], адрес [населено място], [улица], изтърпява наказание в Затворническо общежитие „Дебелт“ към Затвора в [населено място], сумата 1100.00 (хиляда и сто) лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от преживяно унизително и нечовешко отношение по време на изтърпяване на мярка за неотклонение задържане под стража, както следва :

1/ недостатъчно жилищно пространство, липса на санитарен възел, липса на естествена светлина и на възможност за проветрение, както и извеждане на открито в Арест в [населено място] за периода от 11.11.2019г. до 28.02.2020г.;

2/ липса на възможност за проветрение и неосигуряване на минимален едночасов ежедневен престой на открито, както и хигиеничен и пристоен достъп до санитарен възел в Арест в [населено място] за периода от 28.02.2020г. до 28.03.2020г.

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер 15000.00 лева, както и претенцията за законна лихва за периода от 11.11.2019г. до 28.03.2020г.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд Бургас с 14-дневен срок от съобщаването му.